Бащата на перестройката и гласността Михаил Горбачов – между надеждите и реалността
Една от най-спорните и спорни исторически персони на 20 век, „ Бащата на гласността и перестройката ” – Михаил Горбачов, който е първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики, умря след дълготрайно боледуване, оповестиха международните осведомителни организации.
Безспорни са заслугите на съветския водач за обединяването на Германия, за последвалите промени в целия свят през 20-ти век. Спорна е оценката за всичките му каузи от страна на личните му съграждани от някогашния съюз и мненията на политиците от Запад за събитията от това смутно време. И това може би е напълно разумно, защото промените, които Горбачов самоуверено предприе, на процедура унищожиха устоите на руския мастодонт в предходния му тип.
На Запад бурно приветстваха дейностите на „ бащата на перестройката ”, до момента в който в разпадналата се Съюз на съветските социалистически републики на изборите през 1996 година Михаил Горбачов едвам събра 0,5 на 100 от гласовете на имащите право да пуснат бюлетина.
Така по тези географски ширини се одобряват новаторите, предприемчивите визионери. У нас евентуално по същата причина от години никой политик не се наема да прави промени на остарялата, закостеняла и нефункционална политическа и социална системи.
Михаил Сергеевич Горбачов има селски генезис, приключил е право и агрономия, управлявал е руските републики близо 6 години – от 1985 година до 1991г., заемал е редица значими постове в компартията.
Знакова е неговата среща с един от най-обичаните американски президенти – Роналд Рейгън през 1987 година в Белия дом, а по-късно са се виждали още 2 пъти. Помнят се и диалозите му с Маргарет Тачър и Хелмут Кол, с които демонстрираха близки връзки.
Въпреки напъните, които Горбачов поставя за смяна на стопанската система в своята страна, за да се усъвършенства бита в живота на руснаците, даже досега и при ръководството на неговите наследници Борис Елцин, Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През и, това не се реализира. Такива са констатациите на не един и двама политически анализатори. Вероятно в това е и повода доста от съгражданите му в последна сметка да са разочаровани от крайния резултат на перестройката.
За делата и ролята на Михаил Горбачов историята занапред ще споделя тежката си дума, стъпвайки върху действителността. За съвременниците му едно е пределно ясно – той сътвори очаквания у милиони хора за един по-добър, заслужен и единен свят.
Ще завърша с коментар по тематиката на писателя, сценарист и тв водещ:
" Отишъл си е Горбачов.
Голям мъж.
Изключителен политик.
Заедно с Рейгън, Тачър, Хавел и Валенса, той беше част от това велико потомство политици, което промени света.
Той беше водачът, който се изправи против злокобната машина на империята на злото, смачкала милиони човешки ориси.
Той върна достолепието на унизения човек.
Той даде опцията на робите да станат още веднъж свободни (някои отхвърлиха и избраха веригата и сигурната чиния с помия).
Той освободи думите.
Днешните политици не се вълнуват от такива неща.
Те не приказват за цената на достолепието, а за цената на газа.
Те не приказват за независимост, а за тръби и танкери.
Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят към привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.
Михаил Горбачов си отиде, само че образецът му остава.
Светъл път, господин Горбачов. "
Безспорни са заслугите на съветския водач за обединяването на Германия, за последвалите промени в целия свят през 20-ти век. Спорна е оценката за всичките му каузи от страна на личните му съграждани от някогашния съюз и мненията на политиците от Запад за събитията от това смутно време. И това може би е напълно разумно, защото промените, които Горбачов самоуверено предприе, на процедура унищожиха устоите на руския мастодонт в предходния му тип.
На Запад бурно приветстваха дейностите на „ бащата на перестройката ”, до момента в който в разпадналата се Съюз на съветските социалистически републики на изборите през 1996 година Михаил Горбачов едвам събра 0,5 на 100 от гласовете на имащите право да пуснат бюлетина.
Така по тези географски ширини се одобряват новаторите, предприемчивите визионери. У нас евентуално по същата причина от години никой политик не се наема да прави промени на остарялата, закостеняла и нефункционална политическа и социална системи.
Михаил Сергеевич Горбачов има селски генезис, приключил е право и агрономия, управлявал е руските републики близо 6 години – от 1985 година до 1991г., заемал е редица значими постове в компартията.
Знакова е неговата среща с един от най-обичаните американски президенти – Роналд Рейгън през 1987 година в Белия дом, а по-късно са се виждали още 2 пъти. Помнят се и диалозите му с Маргарет Тачър и Хелмут Кол, с които демонстрираха близки връзки.
Въпреки напъните, които Горбачов поставя за смяна на стопанската система в своята страна, за да се усъвършенства бита в живота на руснаците, даже досега и при ръководството на неговите наследници Борис Елцин, Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, в този момент Санкт-Петербург. През и, това не се реализира. Такива са констатациите на не един и двама политически анализатори. Вероятно в това е и повода доста от съгражданите му в последна сметка да са разочаровани от крайния резултат на перестройката. За делата и ролята на Михаил Горбачов историята занапред ще споделя тежката си дума, стъпвайки върху действителността. За съвременниците му едно е пределно ясно – той сътвори очаквания у милиони хора за един по-добър, заслужен и единен свят.
Ще завърша с коментар по тематиката на писателя, сценарист и тв водещ:
" Отишъл си е Горбачов.
Голям мъж.
Изключителен политик.
Заедно с Рейгън, Тачър, Хавел и Валенса, той беше част от това велико потомство политици, което промени света.
Той беше водачът, който се изправи против злокобната машина на империята на злото, смачкала милиони човешки ориси.
Той върна достолепието на унизения човек.
Той даде опцията на робите да станат още веднъж свободни (някои отхвърлиха и избраха веригата и сигурната чиния с помия).
Той освободи думите.
Днешните политици не се вълнуват от такива неща.
Те не приказват за цената на достолепието, а за цената на газа.
Те не приказват за независимост, а за тръби и танкери.
Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят към привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.
Михаил Горбачов си отиде, само че образецът му остава.
Светъл път, господин Горбачов. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ