Чудотворецът на световните първенства
Една от най-престижните страници в треньорската кариера сигурно е присъединяване на . Голяма горделивост е за всеки ментор да твори история, изключително в случай че това се случва с " нефутболна " страна, в която този спорт даже не е бил известен. В историята на международните шампионати един връх наподобява безконечен - Бора Милутинович изведе пет разнообразни народи до шампионати на планетата, и то в пет следващи издания на най-престижния шампионат.
Кариерата на Милутинович като футболист е пъстра - с изключение на за ОФК Белград и Партизан играе в швейцарския Винтертур, по-късно за Монако, Ница и Руен във Франция. Приключва да играе в УНАМ Пумас в Мексико, а още откакто се отхвърля става и треньор на отбора. Той оставя положителни усещания като печели шампионската купа и Копа Интерармерикана през 1981 година През 1980 година е извоювана и Клубната купа на КОНКАКАФ.
Така през 1983 година Бора става треньор на Мексико, което поражда злоба измежду локалните треньори. Специалистът съумява да построи боеспособен отбор, а с изключение на звездата Уго Санчес, основа на Мексико са играчи от Пумас като Негрете, Флорес, Феликс Круз. На домашното Световно през 1986 година мексиканците се показват почтено и играят на 1/4-финал, където губят с дузпи от Федерална Република Германия. Голът на Негрете в 1/8-финалите против България пък е считан за един от най-красивите на шампионати на планетата. В навечерието на Мондиала министърът на външните работи предлага на Бора мексикански паспорт, само че Милутинович отхвърля с думите: " Аз съм югославянин, само че доста обичам Мексико ". След шампионата играчите и треньорският щаб получават Орден за заслуги, само че наставникът няма право да го получи, защото не е жител на страната.
Специалистът се опитва още веднъж в клубния футбол, като следват къси престои в Сан Лоренцо, Удинезе, Веракруз и Текос. Три месеца преди старта на Световното състезание в Италия той изненадващо поема Коста Рика - страна-дебютант, в която множеството футболисти са дилетанти. Бора надгражда състава, спечелил Купата на КОНКАКАФ през 1989 година и на Италия 1990 страната от Централна Америка е една от екзотичните изненади - в групата са победени Шотландия и Швеция, позволена е загуба от Бразилия с 0:1 и Коста Рика се класира за 1/8-финалите. В елиминациите обаче класата на противника Чехословакия си личи и момчетата от " богатия бряг " би трябвало да стегнат куфарите след 1:4.
Впечатлени от работата на Милутинович, във Футболната федерация на Съединени американски щати организират изявление с Бора и не остава и капка подозрение кой би трябвало да поеме отбора. Промените стартират незабавно, като ветераните от епохата на полупрофесионалните дивизии са отстранени, идва ново потомство, което печели Голд Къп през 1991 година и записва трето място на Купата на крал Фахд през 1992 година На домашното международно състезание през 1994 година Съединени американски щати записва победа на шампионат на планетата за първи път от 1950 година и минава груповия стадий. Бъдещият международен първенец Бразилия побеждата домакините с минималното 1:0 в 1/8-финалите. Играчи като Тони Меола, Таб Рамос, Клаудио Рейна и Ерик Уиналда стават гръбнака на Съединени американски щати в идващите години.
През април 1995 година Милутинович обаче е уволнен, защото американците желаят треньор, който да съчетава и административна работа, а на нашия воин никак не му е до други задания, с изключение на треньорството. Бора се завръща отпред на Мексико, където печели Голд Къп през 1996 година и заема третото място на Копа Америка идната година. По лично предпочитание напуща, откакто класира отбора за Световното състезание през 1998 година Въпреки това и до през днешния ден Бора е считан за воин в Мексико и постоянно е канен за изявленията. След втория си престой при " трикольорите " той поема различен участник на шампионата във Франция - Нигерия, като под негово управление най-запомняща се е успеха над Испания с 3:2 и класирането за осминафиналите.
Престоят му в Нигерия е къс и пътешественикът се завръща за сезон в Съединени американски щати като треньор на Ню Йорк Метростарс. През 2000 година обаче идва ново предизвикателство - Китай. Сред над милиард души Бора съумява да откри играещи футбол и извежда отбора до четвърто място в Купата на Азия. Това подвига мотивацията на " драконите " и в квалификациите за Мондиал 2002 те записват единствено 1 загуба и 1 тъждество. С играчи като Фан Джии, Ли Тие и Сун Джихай Китай дебютира на Световното състезание в Япония и Южна Корея. Конкуренцията на Бразилия, Турция и Коста Рика се оказва прекомерно огромна и азиатците не минават групата.
В кариерата си югославският треньор води още Хондурас, Ямайка, Ирак и катарския Ал Сад, само че наподобява чудесата са завършили - късите му престои не дават нужните резултати. След като напусна Ирак през 2009 година Милутинович даже беше спряган за треньор на българския народен тим. Това обаче не се случи.
Кариерата на Милутинович като футболист е пъстра - с изключение на за ОФК Белград и Партизан играе в швейцарския Винтертур, по-късно за Монако, Ница и Руен във Франция. Приключва да играе в УНАМ Пумас в Мексико, а още откакто се отхвърля става и треньор на отбора. Той оставя положителни усещания като печели шампионската купа и Копа Интерармерикана през 1981 година През 1980 година е извоювана и Клубната купа на КОНКАКАФ.
Така през 1983 година Бора става треньор на Мексико, което поражда злоба измежду локалните треньори. Специалистът съумява да построи боеспособен отбор, а с изключение на звездата Уго Санчес, основа на Мексико са играчи от Пумас като Негрете, Флорес, Феликс Круз. На домашното Световно през 1986 година мексиканците се показват почтено и играят на 1/4-финал, където губят с дузпи от Федерална Република Германия. Голът на Негрете в 1/8-финалите против България пък е считан за един от най-красивите на шампионати на планетата. В навечерието на Мондиала министърът на външните работи предлага на Бора мексикански паспорт, само че Милутинович отхвърля с думите: " Аз съм югославянин, само че доста обичам Мексико ". След шампионата играчите и треньорският щаб получават Орден за заслуги, само че наставникът няма право да го получи, защото не е жител на страната.
Специалистът се опитва още веднъж в клубния футбол, като следват къси престои в Сан Лоренцо, Удинезе, Веракруз и Текос. Три месеца преди старта на Световното състезание в Италия той изненадващо поема Коста Рика - страна-дебютант, в която множеството футболисти са дилетанти. Бора надгражда състава, спечелил Купата на КОНКАКАФ през 1989 година и на Италия 1990 страната от Централна Америка е една от екзотичните изненади - в групата са победени Шотландия и Швеция, позволена е загуба от Бразилия с 0:1 и Коста Рика се класира за 1/8-финалите. В елиминациите обаче класата на противника Чехословакия си личи и момчетата от " богатия бряг " би трябвало да стегнат куфарите след 1:4.
Впечатлени от работата на Милутинович, във Футболната федерация на Съединени американски щати организират изявление с Бора и не остава и капка подозрение кой би трябвало да поеме отбора. Промените стартират незабавно, като ветераните от епохата на полупрофесионалните дивизии са отстранени, идва ново потомство, което печели Голд Къп през 1991 година и записва трето място на Купата на крал Фахд през 1992 година На домашното международно състезание през 1994 година Съединени американски щати записва победа на шампионат на планетата за първи път от 1950 година и минава груповия стадий. Бъдещият международен първенец Бразилия побеждата домакините с минималното 1:0 в 1/8-финалите. Играчи като Тони Меола, Таб Рамос, Клаудио Рейна и Ерик Уиналда стават гръбнака на Съединени американски щати в идващите години.
През април 1995 година Милутинович обаче е уволнен, защото американците желаят треньор, който да съчетава и административна работа, а на нашия воин никак не му е до други задания, с изключение на треньорството. Бора се завръща отпред на Мексико, където печели Голд Къп през 1996 година и заема третото място на Копа Америка идната година. По лично предпочитание напуща, откакто класира отбора за Световното състезание през 1998 година Въпреки това и до през днешния ден Бора е считан за воин в Мексико и постоянно е канен за изявленията. След втория си престой при " трикольорите " той поема различен участник на шампионата във Франция - Нигерия, като под негово управление най-запомняща се е успеха над Испания с 3:2 и класирането за осминафиналите.
Престоят му в Нигерия е къс и пътешественикът се завръща за сезон в Съединени американски щати като треньор на Ню Йорк Метростарс. През 2000 година обаче идва ново предизвикателство - Китай. Сред над милиард души Бора съумява да откри играещи футбол и извежда отбора до четвърто място в Купата на Азия. Това подвига мотивацията на " драконите " и в квалификациите за Мондиал 2002 те записват единствено 1 загуба и 1 тъждество. С играчи като Фан Джии, Ли Тие и Сун Джихай Китай дебютира на Световното състезание в Япония и Южна Корея. Конкуренцията на Бразилия, Турция и Коста Рика се оказва прекомерно огромна и азиатците не минават групата.
В кариерата си югославският треньор води още Хондурас, Ямайка, Ирак и катарския Ал Сад, само че наподобява чудесата са завършили - късите му престои не дават нужните резултати. След като напусна Ирак през 2009 година Милутинович даже беше спряган за треньор на българския народен тим. Това обаче не се случи.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ