Жаба могила работи и в почивни дни от днес
Една от най-популярните забележителности на град Стрелча – Жаба могила, от през днешния ден ще приема гости и в почивните дни, заяви кметът на града Стойно Чачов. Нает е сезонно музеен служащ, който ще бъде целодневно разполагаем до есента.
Всяка година от пролет до есен има дежурен, а в извънработното му време или в студения сезон искащите да прегледат могат да позвънят на телефоните, посочени за задачата на осведомителна табела при входа на обекта, напомня Чачов. За проведени групи е целесъобразно да се направи предварителна поръчка с позвъняване до общината или Историческия музей.
Жаба могила се подрежда измежду най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 м, а диаметърът и е 80 - 90 м. При изследването на насипа е открито, че на върха е съществувала неголяма постройка. За съществуването и се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове приказват, че постройката е служела и за жилище на жреците.
Магнитометричната инсталация открива чудноват ред от аномалии в пръстен към могилата. Археологическата инспекция потвърждава съществуването на берма около периферията с широчина към 3 метра. Засипана е от дребни камъни с слой от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на региона към могилата, предпазвал е насипа от срутване и е маркирал очертанията му. Вън от берма е бил изкопан трап с широчина към 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил цялостен с вода.
От фасадата са непокътнати шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горният от тях си личат кревати от скоби. Това демонстрира, че лицевата стена е била по-висока. Входът към първата камера е 1,67 m, обрисуван от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти - перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от мощно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други. Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е построена от рядко срещан вид на строеж в Тракия - правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този метод на покритие се назовава „ Фалшив купол “. При втората камера закупуляването е особено за траките. То стартира от втория ред след основата и е непокътнато на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я подрежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.
В първата камера са открити четириколка каляска и скелети на два коня впрегнати в нея, над 50 сребърни приложения по тях, благосъстоятелност на заровения благородник. Трети кон е открит пред останалите два единствено сюзда. Богатството на осъщественото заравяне и градежът на гробницата допускат, че това е цар управлявал локалното тракийско племе беси.
Входът е бил залостен от каменна плоча. Тя напомняла на дървена врата с моделирани по повърхността и релефни пъпки, имитиращи стоманени гвоздеи. Поради това, че гробницата е ограбена още в дълбока античност с изключение на предмети с частична декорация са открити и незначителни парчета от червенофигурни старогръцки и разнообразни по качество локални съдове, предмети от алабастър и стъкло. При разкриването на гробната камера са открити и глинени съдове от неолита и енеолита. От дребните предмети останали незабелязани от вандалите е останала и позлатена главичка на лъв, скотски и човешки фигурки, амулети, девет огромни съда обърнати с устията надолу.
Районът на град Стрелча е бил прочут от предишното с съществуването на огромен брой надгробни тракийски могили. Жаба могила е една от най-големите. В северозападния завършек на насипа е открита и каменна плоча със мощно изтрито изображение на лъв. През 1976 г. Градският съвет в Стрелча обезпечава средства за археологически изследвания в региона като първо място измежду обектите заема Жаба могила. За тази цел Археологическия институт с музей при Българска академия на науките и Научния експедиционен клуб ЮНЕСКО провеждат експедиция с името „ ЕПОС “ (Експедиция за Проучване Околностите на град Стрелча). Ръководител е д-р Георги Китов, участват Даниела Агре и геофизикът Иван Джаков.
За три години участниците в нея разкопават 36 могили в региона и откриват значими сведения за живелите в региона траки. При изследването на гробницата са употребявани модерни за времето си способи като протонен магнитометър и електронен детектор. Те разрешават да се ситуират петна на особеност и фиксират места на предстоящи материали и уреди. На 28 юли 1976 г. при един от сондажите в югоизточната част на могилата е открит огромен извърнат с дъното нагоре глинен съд и скелет на кон. Гробницата е била ограбена още в предишното евентуално скоро откакто могилата и гробницата били занемарени, а защитата снета. Грабителите са проникнали през източната половина на фасадата
*В текста са употребени материали и фотоси на Уикипедия.
Всяка година от пролет до есен има дежурен, а в извънработното му време или в студения сезон искащите да прегледат могат да позвънят на телефоните, посочени за задачата на осведомителна табела при входа на обекта, напомня Чачов. За проведени групи е целесъобразно да се направи предварителна поръчка с позвъняване до общината или Историческия музей.
Жаба могила се подрежда измежду най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 м, а диаметърът и е 80 - 90 м. При изследването на насипа е открито, че на върха е съществувала неголяма постройка. За съществуването и се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове приказват, че постройката е служела и за жилище на жреците.
Магнитометричната инсталация открива чудноват ред от аномалии в пръстен към могилата. Археологическата инспекция потвърждава съществуването на берма около периферията с широчина към 3 метра. Засипана е от дребни камъни с слой от 1,50 m. Бермът е служел за дренаж на региона към могилата, предпазвал е насипа от срутване и е маркирал очертанията му. Вън от берма е бил изкопан трап с широчина към 15 метра и неустановена дълбочина. През по-голяма част от годината ровът е бил цялостен с вода.
От фасадата са непокътнати шест реда с обща височина 2,40 m. Върху най-горният от тях си личат кревати от скоби. Това демонстрира, че лицевата стена е била по-висока. Входът към първата камера е 1,67 m, обрисуван от три каменни блока. Последните са покрити с моделирани орнаменти - перлов низ, йонийска и лесбийска кима, пояс от мощно геометризирани бръшлянови вейки, палмети и други. Вероятно от фасадата са били и откритите два каменни акротерия с релефни растителни и човешки изображения. Първата камера е построена от рядко срещан вид на строеж в Тракия - правоъгълна със стъпаловидно покритие. Този метод на покритие се назовава „ Фалшив купол “. При втората камера закупуляването е особено за траките. То стартира от втория ред след основата и е непокътнато на височина до 2,50 m. Диаметърът на куполната камера е 4,60 m. Това я подрежда на трето място след такива открити в Лозенград, Турция и Малко Белово, в Област Пазарджик.
В първата камера са открити четириколка каляска и скелети на два коня впрегнати в нея, над 50 сребърни приложения по тях, благосъстоятелност на заровения благородник. Трети кон е открит пред останалите два единствено сюзда. Богатството на осъщественото заравяне и градежът на гробницата допускат, че това е цар управлявал локалното тракийско племе беси.
Входът е бил залостен от каменна плоча. Тя напомняла на дървена врата с моделирани по повърхността и релефни пъпки, имитиращи стоманени гвоздеи. Поради това, че гробницата е ограбена още в дълбока античност с изключение на предмети с частична декорация са открити и незначителни парчета от червенофигурни старогръцки и разнообразни по качество локални съдове, предмети от алабастър и стъкло. При разкриването на гробната камера са открити и глинени съдове от неолита и енеолита. От дребните предмети останали незабелязани от вандалите е останала и позлатена главичка на лъв, скотски и човешки фигурки, амулети, девет огромни съда обърнати с устията надолу.
Районът на град Стрелча е бил прочут от предишното с съществуването на огромен брой надгробни тракийски могили. Жаба могила е една от най-големите. В северозападния завършек на насипа е открита и каменна плоча със мощно изтрито изображение на лъв. През 1976 г. Градският съвет в Стрелча обезпечава средства за археологически изследвания в региона като първо място измежду обектите заема Жаба могила. За тази цел Археологическия институт с музей при Българска академия на науките и Научния експедиционен клуб ЮНЕСКО провеждат експедиция с името „ ЕПОС “ (Експедиция за Проучване Околностите на град Стрелча). Ръководител е д-р Георги Китов, участват Даниела Агре и геофизикът Иван Джаков.
За три години участниците в нея разкопават 36 могили в региона и откриват значими сведения за живелите в региона траки. При изследването на гробницата са употребявани модерни за времето си способи като протонен магнитометър и електронен детектор. Те разрешават да се ситуират петна на особеност и фиксират места на предстоящи материали и уреди. На 28 юли 1976 г. при един от сондажите в югоизточната част на могилата е открит огромен извърнат с дъното нагоре глинен съд и скелет на кон. Гробницата е била ограбена още в предишното евентуално скоро откакто могилата и гробницата били занемарени, а защитата снета. Грабителите са проникнали през източната половина на фасадата
*В текста са употребени материали и фотоси на Уикипедия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ