Защо вълците вият по Луната – и всъщност правят ли го въобще?
Една от най-популярните тропи в изкуството е вълкът, който вие към Луната. Но от кое място идва?
Ами концепцията има дълбоки, само че и неразбираеми културни корени. Вълците в западните култури постоянно са били свързвани с Луната по един или различен метод.
Така да вземем за пример гръцката и римската митология ги свързва (както и кучетата) с лунната символика. Хеката, гръцката богиня на Луната, е известна с това, че е имала до себе си глутници кучета. В скандинавската митология вълците Скьол и Хати се свързват респективно със Слънцето и Луната, като и двамата преследват съответните им обекти по небето, с цел да се въртят деня и нощта.
Според някои източници сенеканците имат вяра, че вълците пеят и от песента им се появява Луната. Връзката сред тези животни и нея обаче е по-слабо изразена при други индиански племена. Вместо това доста легенди свързват разнообразни животни с разнообразни небесни тела, тъй че това би трябвало да се схваща в по-широк културен подтекст.
Изглежда, че разказите и страха, свързани с вълците в продължение на епохи, са спомогнали за сливането им с Луната в груповото ни въображение. В същото време етапите ѝ са свързани с разнообразни други легенди, които се отнасят до държанието на животните и хората, изключително с концепцията, че тя провокира полуда у някои от нас и прави животните по-агресивни.
Тук се намесва актуалното кино. Ако вълците и Луната са имали размита връзка в историята, то възходът на известните готически филми на ужасите през XX век я затвърждава. Филми като „ Човекът вълк “ (1941), „ Американски вампир в Лондон “ (1981) и доста други свързват държанието на вълците с лунните етапи.
Толкова за легендите; какво можем да кажем за същинските вълци? Те може да вият през нощта, с цел да поддържат връзка със своята глутница, да дефинират територията си и да се намират един различен. Учените обаче не са разкрили доказателства, че вият повече или по-малко, когато Луната е цялостна или в друга фаза.
Това, което знаем, е, че заради височината на тона и спирането на нотите, звукът на воя може да се чуе на разстояние до 16 км в открита тундра.
Вълчите глутници постоянно претендират за огромни територии, които могат да доближат до 3 000 квадратни километра. Когато ловуват, животните могат да се отделят едно от друго, тъй че способността им да надават писък на огромни дистанции е скъп метод за връзка.
Противно на общоприетото разбиране, че вълците са просто диви животни, съществува и друга форма на писък, която в действителност показва обвързаност сред тях и избрани членове на техните стада, като вълците са склонни да вият повече към тези, с които имат по-силни връзки.
По същия метод те надават по-често писък преди и по време на размножителния интервал, когато търсят сътрудник. Характерът на вълчия писък може също по този начин да ни даде визия за общия размер и здравето на животното, като по-големите вълци издават по-дълбоки звуци.
Така че, въпреки да няма значима действителна връзка сред вълците и Луната, воят въпреки всичко е значим аспект от живота на тези обществени животни. Вероятно това го прави още по-интересен от всички измислени истории, които можем да сътворим.
