Една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе

Една от най-лесните революции в историята, тъй като от дълго време тя бе осъществена в душите.

Така Иван Вазов разказва Съединението, чиято годишнина честваме през днешния ден.

Патриархът на родната литература идва в Пловдив през октомври 1880 година и наема квартира точно на Джамбаз тепе.  Година по-късно той подвига собствен дом на днешната улица „ Бетховен ” №3, в който живее до есента на 1886 година След  завръщането от наложително заточение, Вазов се открива в столицата, само че до края на живота си назовава Пловдив собствен втори роден град.

Ето по какъв начин Вазов разказва в романа си " Нова земя " (1896 г.) еуфорията след 6 септември 1885 година, когато Източна Румелия се отделя от Османската империя и се сплотява с Княжество България: 

Съединението осъмваше втори ден.
То стана.
България и Европа се пробудиха пред едно свършено дело. Никога гражданска война не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина; тя се появи най-естествена, тъй като беше най-справедлива. На това се дължи и необикновено бързото й и цялостно възтържествуване.

Когато Гладстон чу за нея, той сподели: " Странно по какъв начин тая гражданска война чака седем години. Барутът за нейното лумване се хвърли още в мастилото, с което се подписа Берлинския контракт. " Един български общественик в княжеството сподели: " Съединението беше такова национално нещо, щото първият алкохолик, който би извикал в пловдивските улици: " Долу Румелия! ", щеше да го направи.

И в действителност в наше време едва ли е имало друга гражданска война, която да събере всеобщите утвърждения, да извика единомислещите ръкопляскания на Европа и Америка, да бъде поздравена с такава гореща благосклонност от човечеството и да събере като във фокус душата на цялостен един очарован народ - като революцията за съединението.

Омразната присъда на Берлинския контракт, която изкуствено и противоестествено раздра един непокътнат, неразделим народ на няколко елементи, посредством насилствени граници, беше наказана от разсъдъка и историята още в самото си начало. Лорд Биконсфилд считаше най-голяма популярност на своята дипломатическа кариера - намаляването на България посредством образуването на Румелия.

Той не доживя да види трайността на своето дело и горчивата насмешка на ориста с най-изкуствените комбинации, с най-мъдрите и прозорливи пресмятвания на дипломацията. Бисмарк при закриването на Берлинския конгрес изрази вяра, че делото му ще бъде трайно. Този популярен държавен мъж се излъга: той нито се сещаше да намерения, че съществува един различен фактор, който споделяше: не! - българският народ.

*

Революцията за съединението се извърши леко, безшумно, бързо, безкръвно. Тя стана толкоз леко, свободно, пищно, щото беше съвсем игрива и има моменти, когато тя изглеждаше като опереточен фарс. Правителството падна, както никое държавно управление не е падало: без битка, без противение, без да аргументи или даде жертва.

Революцията прегърна и приключи народът, а я почна една партия. Защото всичките преврати по този начин ставаха.

Куп недоволни хвърлят кликът и в случай че той приказва на сърцето на народа, в случай че дава отговор на неговите ламтения, жажди и национални идеали, той, народът, се отзовава и дава ръка на първите, подготвен да даде и кръвта си. А концепцията за съединението беше срасната с душите и със сърцата на целия народ, тая концепция беше повече от един инстинкт, тя беше един догмат, безспорен, неоспоряем, посеян в дълбините на националното схващане. Въпросът: " Добро ли е? " в никакъв случай от никого не биде подигнат; въпросът: " Време ли е? " - той се задаваше. И концепцията за съединението беше едно вълшебно знаме, което събираше народа към партията, която го издигнеше. 
*

Истина, сходни крупни политически събития като една гражданска война имат по-сложни аргументи. Идеята е главната буря, само че на нея куп други детайли се налепят, куп ползи, куп пристрастености, напълно непознати ней, на тая концепция, се преплитат в нея и стават толкоз пружни, съдействующи на задачата й посредством пробуждането и наежването груповото възприятие на народа и са искри тоже, хвърлени във възпламенителната почва, подготвена към този момент сама да пламне.

Има недоволните мозъци, неутолените жажди, има възбудените охоти, уязвените самолюбия, онеправданите и афектираните и жертвите на сегашния ред: има фалангата на разпалените глави, на бълнувачите за подвизи и за популярност, на изтръпналите в безучастие сили, гладни с цел да се изхарчат в бурна и ратоборна деятелност; на преситените в охолността и мирът души, жаждущи ново, с цел да се освежат; има тъмния рояк от човешки премеждия, от потребности, от бедности, раздражени от типа на непознати благувания, от безизходности и униния, които търсят един лек, една заря, един избавителен поврат на ориста си в политическия прелом; има най-сетне демоническия сонм на ужасните омрази, на безпощадните мстителности, на слепите и свирепи зависти, на гневните злорадства и всичкия разгар на калта, напластена в дъното на отровените души.

Всичките тия хилядни мотори причисляват потребните си старания към работата на гигантския абстрактен лост, с цел да трансфорат и сгромолясат зданието, наказано на опустошение.

*

Септемврийската гражданска война колкото да екна из Пловдив и народът я прегърна. Народът, шурей в огромната си стихийна смисъл, като създание живо, мислеще и чувствующе, постоянно набожен в положителното, почтен, незлоблив като дете, едничък кадърен на безкористни пориви, радушен и схватлив, видя единствено едно нещо: знамето, което му дигнаха високо пред очите. Той не пита: коя партия, кой лагер?

Съединението беше негова заветна фантазия, неговът натурален ламтеж. Велик и наедрял във всичките съдбоносни исторически моменти, народът немa време да се губи в ситнежи, да изследва тайните побуждения, да спуща стълба в съвестите, да брои кому носи облаги и кому пакости едно придвижване, което отговаряше на най-благородните въжделения на сърцето му. Когато лани му желаеха моралната поддръжка на съединението, той я изрази посредством двеста и шейсет митинга; когато в този момент му желаеха помощ в кръв, той прати петдесет хиляди свои сина на границата.

Той не резонира, а чувствува, дава, мре. Сюблимно дете в нормално време, апатично, тежко, даже тясно-егоистично, а в критически час - цяло нерви, огън и лоялност.

При всичките примеждливи и дълбоки потреси, които революцията довлече за България, тя имa в своите първи часове, в първите си два акта: провъзгласяването съединението и сръбската война - благодетелно въздействие върху морала на българския народ.

Тя подигна духа му, пробуди възприятието на националната му горделивост, внуши му доверие в силите му и посочи в доста внезапна форма неговата политическа персона. Тия две събития - ний не се косваме до тяхното политическо-икономическо значение - имаха действието на освежителна стихия върху душата на българския народ, изтощен от непрестанните партийни шумове; заглъхнал от грубосебелюбивите вреви на честолюбците, жедни за власт, приплетен несъзнателно в техните интереси; издребнял в едно съществувание монотонно-крамолно и ялово, лишено от високи безредици, които могат да дадат единствено отечествените идеали, само че не партийните стратегии, хилядния път, изневеряван от тях...

И България усети в гърдите си закипяването на най-благородната кръв; нейните застоели нравствени и физически сили найдоха изведнаж необятно поле да се развъртят; България се почувствува млада, жилава, идейна, способна отново за великите саможертвувания. Ентусиазмът, възприятие величествено и възродително, непознато в сегашния си тип от седем години на българското сърце, в този момент го възпламени, подмлади и направи да тупа със стихийна мощност.

Тоя животворен полъх от жизненост и религия се косна до всичко, проникна във всичките пластове, вля своята освежающа бликам във всичките кътове на националната душа и я възвиси до величието на съдбоносните събития.

*

Септемврийската гражданска война беше освен политически прелом, тя беше прелом и в българската история.Шести септември пресече като с нож нейното течение из естественият й път и блъсна бъдещото й развиване в нова посока, незнайна и примеждлива. От 6 септември токът на нашия исторически живот напусна матката си из равната, еднообразна, въпреки и траповита котловина, и удари през бреговита страна, пресечена с дълбоки долове, с каменисти прагове, скалисти и тесни проломи, препречена с урви и трудности. И той затече пенест на буйни водопади, като изхарчваше силата си в битка със стихийни загради, с цел да си отвори свободен път, който минвa и в подземни канали, дето свободният му порив бе подтиснат и задушен от мрачни канари и отново изскокнал на независимост.

Движение нанапред на млад исполин, което разсъни с гороломния си звук далечните екове и възбуди учудване с проявлението на мощна жизнеспособност и здрава кипяща кръв. Движение гръмливо, славно и ялово: грамаден ресурс от сили, пропилян в десетилетни изпитни и лутания, додето най-сетне струите му, размътени и изтощени, да найдат отново равната котловина - напусната по-рано.

(Със съкращения)