23 години по-късно – кой уби Андрей Луканов
Една от най-кървавите политически саморазправи в новата българска история остава неразкрита към този момент 23 години. На 2 октомври 1996 година някогашният министър председател Андрей Луканов бе убит с 4 патрона в гърба, написа „ Труд”.
Политикът е 40-ия български министър ръководител и седмият, станал жертва на атентат. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, до момента в който жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „ Латинка”.
Поредица от странни условия и съвпадения бележат съдбовния ден. За пръв път от доста време някогашният министър председател е без защита – схванал се е със комшия да го закара до работата му – офиса на съществуващото тогава българо-руско сдружение за импорт на газ „ Топенерджи”.
Иначе персоналният му телохранител – някогашен командос от отряда на баретите, и до момента мълчи за какво във съдбовния ден не е бил на работа. Луканов е спокоен, макар, че знае, че облаците над главата му се сгъстяват.
Американски посланик го предизвестява седмица по-рано, че против него се готви нападение. Повярвал ли е политикът или не, никой в този момент не може да каже, само че не подхваща никакви ограничения, с цел да опази живота си.
Четирите патрона са изстреляни в 9.20 ч. Никой от съседите не чува гърмежи – по-късно ще се окаже, че убиецът е употребявал заглушител. За секунди килърът в клошарски облекла изчезва сред блоковете на ул. „ Латинка”.
Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа. Полицията намира оръжието – револвер „ Макаров”, само че оповестява, че не е намерено. Оперативна композиция, с цел да обърка килъра или опит за манипулиране на револвера?
Години по-късно юристите на упрекнатите за атентата двама украинци – Алексей Кичатов и Александър Русов ще употребяват този факт, потвърждавайки, че Министерство на вътрешните работи са преправяли револвера. Официално беше оповестено, че оръжието е открито 40 дни след убийството в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „ Димчо Дебелянов”.
След убийството под надзор е сложено летището в София, блокирани са изходите на столицата, разпитват се десетки очевидци. Никой не е чул пукотевица, само че очевидец е видял подозрителен клошар да обикаля към блока ден преди атентата.
Изготвен е фоторобот на хипотетичния убиец. В следствието са включени всички „ звезди” на криминалистиката. На никого от проверяващите обаче тогава не прави усещане, че часове след убийството един различен украинец – Сергей С., напуща България.
Той от години живее в София и работи като защита на необут от трибуквена формация. Не се знае дали е съвпадане или не отпътуването му точно в този ден, само че украинецът повече в никакъв случай няма да се върне в България.
На идващия ден след идването му в Киев, през вратата на личния си апартамент е разстрелян с автомат. И това ликвидиране остава неразкрито.
До България доближават клюки, че това е убиецът на Луканов, само че Министерство на вътрешните работи дори не работи по тази версия. Три години по-късно се появява вяра, че криминалистите са стигнали до диря.
На 23 май 1999 година на Капитан Андреево са арестувани двама украинци – Александър Акимов и Владимил Шевчук, подозирани за гибелта на Луканов. Те показват като причинител сънародника си Алексей Кичатов.
Всички считат, че гръмкото закононарушение е разкрито, арестувани са още хора. Пред съда са изправени Александър Русов, като причинител, сънародникът му Алексей Кичатов, като помощник, някогашният строителен бизнесмен и началник на компания „ Колонел” Ангел Василев, като гарант, водачът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе.
През 2003 година и петимата са наказани на пожизнен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 година Върховният касационен съд постановява дефинитивно – почтени Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани задоволително доказателства.
По време на делото като очевидец е разпитван шефът на „ Мултигруп” Илия Павлов. Открито на всички места се приказва за бизнес-конфликт сред него и Луканов, медиите го спрягат като гарант. Пред съда обаче той декларира, че имал единствено професионални контакти в „ Топенерджи” с някогашния министър председател и двамата били в естествени връзки.
Бащата на Илия Павлов с изповед за убийствата на сина си и Андрей Луканов
По време на убийството предприемачът Павлов бил в Палма де Майорка на заседание на „ Мултигруп”. За последно той беше разпитан пред съда на 6 март 2003 година
Ден по-късно бе убит с пушка пред офиса му и убийците му не бяха разкрити.
Основна версия
Става жертва на политически конфликт в Българска социалистическа партия
Андрей Луканов е министър председател на два пъти в една година – 1990 година, когато Българската комунистическа партия се прекръства на социалистическа. Той остава един от главните водачи на Българска социалистическа партия до 1995 година, когато oбявявa, чe ce oттeгля oт пoлитикaтa и към този момент ще се занимава с бизнec.
Избрaн e зa ръкoвoдитeл нa нoвocъздaдeнoтo руcкoбългaрcкo гaзoвo дружecтвo „ Тoпeнeрджи”. Oпoзициятa oбвинявa кoмпaниятa, чe иcкa дa мoнoпoлизирa нe caмo дocтaвкитe нa руcки гaз, нo и гaзoпрeнocнaтa мрeжa нa Бългaрия.
Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП Жaн Видeнoв oбвинявa Лукaнoв, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време при Виденов страната изпадна в тежка икономическа рецесия.
Луканов е бил смутен, тъй като се очаквали банкрути на банки и чудовищна инфлация – нещо което се случва в месеците след убийството му.
Жена му Лилия Герасимова споделя, че броени дни преди атентата Луканов предава материали против Виденов на някогашния първи Петър Младенов.
Политикът е 40-ия български министър ръководител и седмият, станал жертва на атентат. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, до момента в който жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „ Латинка”.
Поредица от странни условия и съвпадения бележат съдбовния ден. За пръв път от доста време някогашният министър председател е без защита – схванал се е със комшия да го закара до работата му – офиса на съществуващото тогава българо-руско сдружение за импорт на газ „ Топенерджи”.
Иначе персоналният му телохранител – някогашен командос от отряда на баретите, и до момента мълчи за какво във съдбовния ден не е бил на работа. Луканов е спокоен, макар, че знае, че облаците над главата му се сгъстяват.
Американски посланик го предизвестява седмица по-рано, че против него се готви нападение. Повярвал ли е политикът или не, никой в този момент не може да каже, само че не подхваща никакви ограничения, с цел да опази живота си.
Четирите патрона са изстреляни в 9.20 ч. Никой от съседите не чува гърмежи – по-късно ще се окаже, че убиецът е употребявал заглушител. За секунди килърът в клошарски облекла изчезва сред блоковете на ул. „ Латинка”.
Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа. Полицията намира оръжието – револвер „ Макаров”, само че оповестява, че не е намерено. Оперативна композиция, с цел да обърка килъра или опит за манипулиране на револвера?
Години по-късно юристите на упрекнатите за атентата двама украинци – Алексей Кичатов и Александър Русов ще употребяват този факт, потвърждавайки, че Министерство на вътрешните работи са преправяли револвера. Официално беше оповестено, че оръжието е открито 40 дни след убийството в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „ Димчо Дебелянов”.
След убийството под надзор е сложено летището в София, блокирани са изходите на столицата, разпитват се десетки очевидци. Никой не е чул пукотевица, само че очевидец е видял подозрителен клошар да обикаля към блока ден преди атентата.
Изготвен е фоторобот на хипотетичния убиец. В следствието са включени всички „ звезди” на криминалистиката. На никого от проверяващите обаче тогава не прави усещане, че часове след убийството един различен украинец – Сергей С., напуща България.
Той от години живее в София и работи като защита на необут от трибуквена формация. Не се знае дали е съвпадане или не отпътуването му точно в този ден, само че украинецът повече в никакъв случай няма да се върне в България.
На идващия ден след идването му в Киев, през вратата на личния си апартамент е разстрелян с автомат. И това ликвидиране остава неразкрито.
До България доближават клюки, че това е убиецът на Луканов, само че Министерство на вътрешните работи дори не работи по тази версия. Три години по-късно се появява вяра, че криминалистите са стигнали до диря.
На 23 май 1999 година на Капитан Андреево са арестувани двама украинци – Александър Акимов и Владимил Шевчук, подозирани за гибелта на Луканов. Те показват като причинител сънародника си Алексей Кичатов.
Всички считат, че гръмкото закононарушение е разкрито, арестувани са още хора. Пред съда са изправени Александър Русов, като причинител, сънародникът му Алексей Кичатов, като помощник, някогашният строителен бизнесмен и началник на компания „ Колонел” Ангел Василев, като гарант, водачът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе.
През 2003 година и петимата са наказани на пожизнен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 година Върховният касационен съд постановява дефинитивно – почтени Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани задоволително доказателства.
По време на делото като очевидец е разпитван шефът на „ Мултигруп” Илия Павлов. Открито на всички места се приказва за бизнес-конфликт сред него и Луканов, медиите го спрягат като гарант. Пред съда обаче той декларира, че имал единствено професионални контакти в „ Топенерджи” с някогашния министър председател и двамата били в естествени връзки.
Бащата на Илия Павлов с изповед за убийствата на сина си и Андрей Луканов
По време на убийството предприемачът Павлов бил в Палма де Майорка на заседание на „ Мултигруп”. За последно той беше разпитан пред съда на 6 март 2003 година
Ден по-късно бе убит с пушка пред офиса му и убийците му не бяха разкрити.
Основна версия
Става жертва на политически конфликт в Българска социалистическа партия
Андрей Луканов е министър председател на два пъти в една година – 1990 година, когато Българската комунистическа партия се прекръства на социалистическа. Той остава един от главните водачи на Българска социалистическа партия до 1995 година, когато oбявявa, чe ce oттeгля oт пoлитикaтa и към този момент ще се занимава с бизнec.
Избрaн e зa ръкoвoдитeл нa нoвocъздaдeнoтo руcкoбългaрcкo гaзoвo дружecтвo „ Тoпeнeрджи”. Oпoзициятa oбвинявa кoмпaниятa, чe иcкa дa мoнoпoлизирa нe caмo дocтaвкитe нa руcки гaз, нo и гaзoпрeнocнaтa мрeжa нa Бългaрия.
Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП Жaн Видeнoв oбвинявa Лукaнoв, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време при Виденов страната изпадна в тежка икономическа рецесия.
Луканов е бил смутен, тъй като се очаквали банкрути на банки и чудовищна инфлация – нещо което се случва в месеците след убийството му.
Жена му Лилия Герасимова споделя, че броени дни преди атентата Луканов предава материали против Виденов на някогашния първи Петър Младенов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ