Пророчество на баба Сребра смразява кръвта на балканджиите 130 години след смъртта й
Една от най-известните митове в с. Ак кладенец (Генерал Инзово), излъчена от татковци на синове и внуци, била легендата за баба Сребра. Сребра Атанасова Балканлиева (родена през 1810 г.) се преселила дружно с брат си Георги Балканлията от с. Елена, Габровско в средата на 19 век в село Ак кладенец. В зрелост Светият дух внушил на Сребра насън, че тя е родена за ясновидка и трябвало да върви по села и градове и да споделя на хората разнообразни събития, които предстояли да станат. Всички нейни предсказания националната памет трансформирала в чудни митове. От спомените на съвременниците ѝ се знае, че хората от селото не вярвали на нейните предсказания. Тя са я наричали “лудата”, “побърканата” баба Сребра. Съпругът ѝ Атанас Димов постоянно ѝ се карал, само че не смеел да я бие, защото бил религиозен и се страхувал да не се случи нещо неприятно на фамилията му. Дори и в студените мразовити дни баба Сребра ходела в Кавакли (Тополовград), като тръгвала заран и се прибирала вечер. Пътувала и през нощта и въпреки че в полето имало доста стада със зли кучета, те я подминавали и не я лаели. Малкото си детенце приспивала в люлката, оставяла да го наглеждат по- огромните ѝ дъщери и съседите и тръгвала на път.
Един от съвременниците ѝ – Коста Чикоста, разказвал по какъв начин един път пътувал с баба Сребра за едно село през зимата. “Наблюдавах тази женица и се чудех от кое място има този огромен ковет да изминава огромни дистанции пеш, без да се изморява”.
Баба Сребра била на към 60 години. Веднъж дружно с нея пътували и нейните приятелки за с. Голям Манастир (Ямболско). Баба Сребра вървяла доста леко и тук-там прескачала тръните. Тя казвала на своите приятелки “Някакъв вътрешен ковет ми дава сили и по тази причина вървя леко и пропътувам доста път, без да се изтощавам.” По това време прекосяването на р. Тунджа от пешеходците ставало единствено по едно тясно дървено мостче, което през зимата се заливало от прииждащите води на реката. Баба Сребра постоянно пътувала до църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик, като на отиване и на връщане прекосявала през това мостче когато и да е на денонощието.
Минали години, Жела и Паско – нейните деца, почнали да се срамят от майка си, тъй като хората постоянно им се подигравали. Мара – най-голямата ѝ щерка, била избягвана от ергените, защото ходела със остарели и изпокъсани облекла. Хората казвали за баба Сребра, че като луда върви из селата и оставя мъжа си и децата си на произвола. В такива моменти децата се молели на татко си да не ѝ позволява да върви на никое място. На сутринта баба Сребра дълго му се молила, само че той не се склонил и упорствал на своето. Тогава тя му споделила “Ти, Атанасе, не ме пущаш да вървя по своя път, само че знай, че в фамилията ни ще стане огромен зян и след това ще съжаляваш”. На другата заран мъжът ѝ намерил единия бивол починал. Той доста се огорчил, а баба Сребра му споделила: “Този зян нямаше да стане, в случай че ме беше пуснал да вървя по своя път”.
Веднъж, когато дребното ѝ дете било на три години, тя тръгвала за Кавакли (Тополовград). То плачело и не желало да се отдели от нея. Дъщерите ѝ преднамерено не го прибирали, с цел да я принудят да си остане у дома. Тогава тя проклела огромната си щерка: “Маро, ти дето нямаш благосклонност в сърцето си, като се ожениш в никакъв случай да не видиш дете в люлка и на ръце”. Тази клетва в действителност се сбъднала и щерка ѝ останала бездетна, като си осиновила “хранениче”.
Веднъж баба Сребра тръгнала със шурей си за сбора на с. Голям Манастир. Когато вървели по пътя, шурей ѝ я подигравал с думите: “Баба, ти не можеш да ме настигнеш. Стара си към този момент, с мене не можеш да вървиш”. Когато спрели в гориста околност, тя му споделила: “Димо, аз освен ще те настигна, само че и ще те изпреваря, по този начин да знаеш! Ти върви напред самичък, а аз по-късно ще те очаквам в края на с. Голям Манастир”. В този миг профучала буря, която напрашила очите на зетя. Нещо зашумяло към него и баба Сребра изчезнала от погледа му. Тя го чакала в края на селото и с насмешка му споделила: “Хайде, зетко, аз от кой момент те очаквам да дойдеш!”. Зет ѝ се смутил и ѝ споделил: “Бабо, до момента не имах вяра на силата ти, само че в този момент повярвах”.
Няколко години преди Освобождението от турско иго баба Сребра споделила на един от пашите: “Пашо, стягай си багажа, скоро ще си отивате към Анадола. Тук място за вас към този момент няма. Свърши се към този момент вашето царство”. Пашата се ядосал и бил подготвен да я убие с ятагана си, само че баба Сребра му споделила: “Ти, пашо, искаш да ме убиеш, само че знай, че твоят наследник доскоро е умрял”. След малко пашата получил известие, че синът му в действителност е умрял. Тогава повярвал на предсказанието на баба Сребра, като на собствен ред я помолил: “Прости ми, бабо, аз сгреших и Аллах ме наказа”.
Село Генерал Инзово
Предсказанията на баба Сребра за идните събития се помнят и предават от потомство на потомство в село Ак кладенец (днес Генерал Инзово). Баба Сребра е предсказала, че незнайно по кое време ще избухне страшна война. Най-големите боеве щели да се водят на Божи гроб, до Червено море. Там щели да се съберат войските на всички велики страни и щяло да се води незапомнена война. Щял да настъпи цялостен безпорядък, защото по време на боевете ще падне гъста непрогледна мъгла. Хората нямало да се виждат и щели да се бият със свои и непознати. Щели да убиват и да бъдат убивани. Войната щяла да продължи единствено три денонощия. Купищата от убити щели да доближат височината на камила. Щели да потекат реки от кръв, в които тригодишно конче ще може да плува. Тогава останалите живи щели да споделят: “Ставайте, вие, умрелите, с цел да легнем ние, живите”. На четвъртия ден щял да настъпи мир. На всеки хиляда души щял да остане единствено по един жив. Хората щели да пътуват из градове и села и доста рядко да виждат жив човек. Щяло да настъпи огромно безводие и хората щели да минават стотици километри, с цел да търсят вода за пиянство. Щели да виждат, че тук-там нещо лъщи и да си мислят, че това е вода, само че когато стигнели до такава степен, щели да видят, че това е злато и сребро.
С настъпването на примирието един бял гълъб щял да кацне на един елементарен човек и той щял да стане цар. Щяло да има един цар на земята и един Бог на небето. Който останел жив, щял да яде със златна лъжица и сребърна чиния.
Според думите ѝ, щели да минат години и да пристигна такова време, когато волските коли да вървят по улиците без волове, а хората да летят в небето. Щяло да пристигна такова време, когато 10 фамилии ще обработват земята си с един чифт волове.
Когато тя живяла, имало крадци, които обирали хората. Тя предсказала, че ще пристигна такова време, когато крадците ще се стаят в конаците и оттова ще събират парите на хората.
.jpg )
Гроб на баба Сребра в село Генерал Инзово
Баба Сребра била доста известна и известна дори отвън страната. Към края на Първата Световна война бойци от нейното село на Сръбско от българския фронт си говорили с група сръбски бойци. Когато станало дума за баба Сребра, българите се похвалили, че тя е от България, от тяхното село. Сърбите твърдели, че баба Сребра е сръбкиня. Акбунарците споделили на сърбите, че баба Сребра е живяла и е заровена в с. Ак кладенец, само че сърбите не повярвали. След десетина години, няколко от сръбските бойци показали интерес и посетили с. Ак кладенец и на място се уверили, че баба Сребра е българка, че има свое семейство тук и е заровена в селото. Чак тогава повярвали на думите на българите.
Баба Сребра предсказала още, че ще пристигна време, в което целият свят ще се раздели на две огромни групи. Турците още един път щели да стигнат до Балкана. Турският войник щял да престои до Стара планина три дни или три месеца. Когато идвал, щяло да мине без жертви, само че когато се прибирал назад, откъдето минавал, всичко щяло да се трансформира на прахуляк и пепел.
Баба Сребра умряла в църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик през 1886 година. По нейните думи, който я пренесял в Ак кладенец, до 40 дни щял да я последва в гроба. Въпреки че знаел, шурей и ѝ взел тялото и го погребал в гробищата на с. Ак кладенец.
През 2008 година по самодейност на кметство с. Генерал Инзово и събирането на средства на хората от селото, паметната плоча на гроба на баба Сребра е заменена.
Често на гроба ѝ идват рейсове от Гърция и Сърбия, с цел да може хората да се поклонят.
Източник: "Българската история "
Един от съвременниците ѝ – Коста Чикоста, разказвал по какъв начин един път пътувал с баба Сребра за едно село през зимата. “Наблюдавах тази женица и се чудех от кое място има този огромен ковет да изминава огромни дистанции пеш, без да се изморява”.
Баба Сребра била на към 60 години. Веднъж дружно с нея пътували и нейните приятелки за с. Голям Манастир (Ямболско). Баба Сребра вървяла доста леко и тук-там прескачала тръните. Тя казвала на своите приятелки “Някакъв вътрешен ковет ми дава сили и по тази причина вървя леко и пропътувам доста път, без да се изтощавам.” По това време прекосяването на р. Тунджа от пешеходците ставало единствено по едно тясно дървено мостче, което през зимата се заливало от прииждащите води на реката. Баба Сребра постоянно пътувала до църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик, като на отиване и на връщане прекосявала през това мостче когато и да е на денонощието.
Минали години, Жела и Паско – нейните деца, почнали да се срамят от майка си, тъй като хората постоянно им се подигравали. Мара – най-голямата ѝ щерка, била избягвана от ергените, защото ходела със остарели и изпокъсани облекла. Хората казвали за баба Сребра, че като луда върви из селата и оставя мъжа си и децата си на произвола. В такива моменти децата се молели на татко си да не ѝ позволява да върви на никое място. На сутринта баба Сребра дълго му се молила, само че той не се склонил и упорствал на своето. Тогава тя му споделила “Ти, Атанасе, не ме пущаш да вървя по своя път, само че знай, че в фамилията ни ще стане огромен зян и след това ще съжаляваш”. На другата заран мъжът ѝ намерил единия бивол починал. Той доста се огорчил, а баба Сребра му споделила: “Този зян нямаше да стане, в случай че ме беше пуснал да вървя по своя път”.
Веднъж, когато дребното ѝ дете било на три години, тя тръгвала за Кавакли (Тополовград). То плачело и не желало да се отдели от нея. Дъщерите ѝ преднамерено не го прибирали, с цел да я принудят да си остане у дома. Тогава тя проклела огромната си щерка: “Маро, ти дето нямаш благосклонност в сърцето си, като се ожениш в никакъв случай да не видиш дете в люлка и на ръце”. Тази клетва в действителност се сбъднала и щерка ѝ останала бездетна, като си осиновила “хранениче”.
Веднъж баба Сребра тръгнала със шурей си за сбора на с. Голям Манастир. Когато вървели по пътя, шурей ѝ я подигравал с думите: “Баба, ти не можеш да ме настигнеш. Стара си към този момент, с мене не можеш да вървиш”. Когато спрели в гориста околност, тя му споделила: “Димо, аз освен ще те настигна, само че и ще те изпреваря, по този начин да знаеш! Ти върви напред самичък, а аз по-късно ще те очаквам в края на с. Голям Манастир”. В този миг профучала буря, която напрашила очите на зетя. Нещо зашумяло към него и баба Сребра изчезнала от погледа му. Тя го чакала в края на селото и с насмешка му споделила: “Хайде, зетко, аз от кой момент те очаквам да дойдеш!”. Зет ѝ се смутил и ѝ споделил: “Бабо, до момента не имах вяра на силата ти, само че в този момент повярвах”.
Няколко години преди Освобождението от турско иго баба Сребра споделила на един от пашите: “Пашо, стягай си багажа, скоро ще си отивате към Анадола. Тук място за вас към този момент няма. Свърши се към този момент вашето царство”. Пашата се ядосал и бил подготвен да я убие с ятагана си, само че баба Сребра му споделила: “Ти, пашо, искаш да ме убиеш, само че знай, че твоят наследник доскоро е умрял”. След малко пашата получил известие, че синът му в действителност е умрял. Тогава повярвал на предсказанието на баба Сребра, като на собствен ред я помолил: “Прости ми, бабо, аз сгреших и Аллах ме наказа”.
Село Генерал Инзово
Предсказанията на баба Сребра за идните събития се помнят и предават от потомство на потомство в село Ак кладенец (днес Генерал Инзово). Баба Сребра е предсказала, че незнайно по кое време ще избухне страшна война. Най-големите боеве щели да се водят на Божи гроб, до Червено море. Там щели да се съберат войските на всички велики страни и щяло да се води незапомнена война. Щял да настъпи цялостен безпорядък, защото по време на боевете ще падне гъста непрогледна мъгла. Хората нямало да се виждат и щели да се бият със свои и непознати. Щели да убиват и да бъдат убивани. Войната щяла да продължи единствено три денонощия. Купищата от убити щели да доближат височината на камила. Щели да потекат реки от кръв, в които тригодишно конче ще може да плува. Тогава останалите живи щели да споделят: “Ставайте, вие, умрелите, с цел да легнем ние, живите”. На четвъртия ден щял да настъпи мир. На всеки хиляда души щял да остане единствено по един жив. Хората щели да пътуват из градове и села и доста рядко да виждат жив човек. Щяло да настъпи огромно безводие и хората щели да минават стотици километри, с цел да търсят вода за пиянство. Щели да виждат, че тук-там нещо лъщи и да си мислят, че това е вода, само че когато стигнели до такава степен, щели да видят, че това е злато и сребро.
С настъпването на примирието един бял гълъб щял да кацне на един елементарен човек и той щял да стане цар. Щяло да има един цар на земята и един Бог на небето. Който останел жив, щял да яде със златна лъжица и сребърна чиния.
Според думите ѝ, щели да минат години и да пристигна такова време, когато волските коли да вървят по улиците без волове, а хората да летят в небето. Щяло да пристигна такова време, когато 10 фамилии ще обработват земята си с един чифт волове.
Когато тя живяла, имало крадци, които обирали хората. Тя предсказала, че ще пристигна такова време, когато крадците ще се стаят в конаците и оттова ще събират парите на хората.
Гроб на баба Сребра в село Генерал Инзово
Баба Сребра била доста известна и известна дори отвън страната. Към края на Първата Световна война бойци от нейното село на Сръбско от българския фронт си говорили с група сръбски бойци. Когато станало дума за баба Сребра, българите се похвалили, че тя е от България, от тяхното село. Сърбите твърдели, че баба Сребра е сръбкиня. Акбунарците споделили на сърбите, че баба Сребра е живяла и е заровена в с. Ак кладенец, само че сърбите не повярвали. След десетина години, няколко от сръбските бойци показали интерес и посетили с. Ак кладенец и на място се уверили, че баба Сребра е българка, че има свое семейство тук и е заровена в селото. Чак тогава повярвали на думите на българите.
Баба Сребра предсказала още, че ще пристигна време, в което целият свят ще се раздели на две огромни групи. Турците още един път щели да стигнат до Балкана. Турският войник щял да престои до Стара планина три дни или три месеца. Когато идвал, щяло да мине без жертви, само че когато се прибирал назад, откъдето минавал, всичко щяло да се трансформира на прахуляк и пепел.
Баба Сребра умряла в църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик през 1886 година. По нейните думи, който я пренесял в Ак кладенец, до 40 дни щял да я последва в гроба. Въпреки че знаел, шурей и ѝ взел тялото и го погребал в гробищата на с. Ак кладенец.
През 2008 година по самодейност на кметство с. Генерал Инзово и събирането на средства на хората от селото, паметната плоча на гроба на баба Сребра е заменена.
Често на гроба ѝ идват рейсове от Гърция и Сърбия, с цел да може хората да се поклонят.
Източник: "Българската история "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ