Една от най-известните и обичани народни певици, Росица Пейчева, чака

Една от най-известните и обичани национални певици, Росица Пейчева, чака бебе, макар че към този момент има две пълнолетни деца. Преди няколко години тя се венча за повторно за различен мъж, откакто първият се обеси преди много години, само че по това време двамата към този момент са били разграничени.
Преди броени часове обаче, очевидно повлияна от редицата изявления в мрежата във връзка бременността си, Росица Пейчева реагира с доста прочувствен пост, в който разкри за ужасяващи прекарвания, побой и обстоятелства, които раздрусаха всички, написа Шоу Блиц.
Ето какво гласи поста:
„ Здравейте, другари, а и освен такива! Пиша този пост по няколко аргументи. На първо място да изчистя душата си, както ме е учила починалата ми баба (баба Дафина, майка на баща Митко, родила съвсем едноврменно с майка си, т.е. прабаба ми, очевидно съм нейна почтена наследничка) да не арестувам нищо в себе си, да изхвърлям отровата, с цел да ми е чиста душичката и да продължа напред!
На второ място пиша като майка и жена, уверена, че има доста като мен, които търпят в името на „ Своето си нещо “… Тези с „ положителните изкази и отзиви “, за мен са такива, които нямат религия и очакване, без значение в кой Бог, Религия или Сила!
Естествено, че чаках отрицателни и несправедливи мнения, откакто споделих, че чакам рожба, нито ми е за първи път, няма и да е за финален! Но за мен е РАЗЛИЧНА тази бременност от предходните две. Някои мои доближени знаят, други не, първият пестник в живота ми не бе нито от мама, нито от баща, а от бащата на децата ми и то тъкмо в 5-тия месец на първата ми бременност… (Ще кажат някои, ами заслужила си го е…).
След вечеря измих чиниите, седнах, тъй като натрупвах албумин в краката, само че не бях забърсала масата, това беше „ мотива “, за това беше „ заслуженото “… Излишно е да споделям, че съм израстнала в прелестно семейство без принуждение и сходни обстановки, каква рана зейна в душата ми… С почтено творение на сърце, в корема ми, къде да отида? Да се оплача? На кого? На родителите ми, които не бяха „ ок “ с брака ми. Че бях следващата трета брачна половинка??? Ами, скъпа Роси, ти си го избра, моето момиче, чукай си главата в този момент и е по този начин!
Вярвам, че този ми избор костваше доста, Господ ми даде тествания, точно поради него…
Поддадох се на младостта, на една 19-годишна наивница и съжалителна към предлагащата й се тогава обич, че е измъчен от предходните бракове, това е! Досещате се, този „ пестник “ продължи да се случва 22 години и освен „ той “… Нито аз, нито рожбичките ми гъкнаха някъде, тъй като за огромно страдание имаше и за тях… Един „ другар “ хитрец ми зададе въпрос преди много години – за какво не го остави? Защото очевидно ТИ не разбираш майчиното сърце и същина!
Защото не разбираш очевидно какво значи болката от въпроса на едно невръстно дете: „ Мамо, къде е тати? “
Там, където живеехме, комшиите чуваха, досещаха се, знаеха, само че никой не се намеси и с право вероятно…
Мълчах! Мълчах! Търпях и търпях! Банята беше моето усамотение! За мен тогава нямаше други други възможности. Не съществуваха – различен живот, друга кариера, камо ли мъж?! Спасението ми беше Академията и образованието ми, глътката въздух, който вдишвах, поемайки с рейса към Пловдив.
Работеща на 4 работи (Учител в гимназията, в книжарницата ни тогава магазинерка, вечерно време в читалището, занимавайки се с децата, които пееха и към оркестъра, в който пеех по това време) + студентка, готвеща се за изпити, майка, брачна половинка и стопанка. Явно съм била доста мощна и да работя, и да изучавам, и да се грижа за дом, семейство, дечицата ми, моето спасение…
Ще ме попитате,дали скърбя? И да, и не! Да…, че ми домъчнява за мен самата, какво съм преживяла… Не…че децата ми, въпреки всичко имаха двама родители!
8 години след даден правосъден бракоразвод, продължих да пребивавам с бащата на децата ми и настъпилия миг на осъзнаване (не единствено за мен, а и поддръжката от децата ми,и на тях им беше „ писнало “ към този момент, само че много по-големи на години) не желая да продължа по този начин (с положителната дума в началото от моите родители „ с хубавко “), няколко години (къде имаше извинения, къде, че ще последва смяна и аз ми давах шанс) и последвалата покруса. Жесток нарцисизъм и както сподели мой сътрудник – от огромен енгенлък…
Любовта не се задържа по този начин!
Живееща в огромен боязън през цялото време и детските години на децата ми, заплашвайки ни още тогава, манипулирайки ни, че ще се хвърли с колата, или друга кончина ще направи на живота си, с цел да сме под неговото „ Каквото кажа АЗ “!
Тези, които настояват, че животът ми е бил прелестен – ХАЛАЛ ДА ИМ Е! Даже на квадрат им го давам и поисквам!
Изневери ли? Естествено, че ги имаше… Зная от дълго време и за тях, и за дамите, и какво от това? Имали са опцията, хубаво им е било, ок! Но, в случай че трябваше да „ връщам “ това му отношение, мъжете нямаше да са малко… Не желая да се изкарвам ангелче, не.. И аз съм си с особения темперамент, дефекти и негативи! Няма БЕЗГРЕШЕН! Но съм правила всичко по силите си, като образование, което са ми наложили, че фамилията е най-важно и всичко протичащо се, да е до вратата!
Господ Бог, най-Всемогъщият и най-Великият (както ни учи и баба Ванга, една мъдра Българка) ми даде втори късмет – 10 години с същински мъж по душа, сърце и природа, обичайки ме, обгрижвайки ме, подкрепяйки ме и настъпилата ми бременност с трета рожба, за което БЛАГОДАРЯ всеки Божи ден!
Или може би трябваше да го махна, „ да го убия “, до момента в който беше още мъничка сишчица, с цел да угодя на този или оня на какъв брой години съм? Като в „ Железният светилник “ на Димитър Талев, мощната Суптана умъртвила щерка си, с цел да не роди, прекъснала бременността й с билки, умъртвила рожбата си в името на „ хората “. Неее… не го направих и се усещам същинска!
За толкоз огромни Легенди се плюе, популяризирали България (та аз съм прашинка измежду тях)…
Не се замислят мнозина какъв брой е Голяма Силата на Изречената дума!!!
Хвърляйки я, като бумеранг, като лъч, отразил се в огледало, се връща при тях!
Нека не забравяме, благи другари, ние сме посетители на този свят и Съдникът е единствено един!
Простила съм и ще не преставам да го върша, с цел да не ми е сърцето тресавище, а чисто изворче!!!
Още един път ще повторя – БЛАГОДАРЯ ЗА ДОБРИТЕ, ЗА ТОПЛИТЕ ХОРА, които ги ИМА! Вярвам, имам вяра, въпреки и постепенно, че всеки си е със своята орис, болежка, наслада, само че въпреки всичко е ЧОВЕК!
Благодаря за вдъхнатия ми кураж от мнозина другари, да разкрия и изчистя душата си, освен поради мен, а и поради други дами в моето състояние, поради мощното майчино възприятие към неродената ми рожба…
И да не бях споделила това благополучие с вас и бременноста ми преди няколко дни… като се роди, живот, здраве и шанс, още веднъж ще има помия…
Такива сме, за огромно страдание! (Тук показвам и отвращението си от написаните мнения за колежката ми Камелия, която е толкоз добра душа, предходната година по Великден, споделила насладата си за детенцето, което си гледат с Цветин)…
Иска се храброст и гъ….ка!!! Кой да знае тогава,ч е ще мина по нейния път… Толкова се съкрати живота ни, бе, благи хора, толкоз доста заболявания, лошотия и гибел по света, а толкоз са малко същинските наслади и благополучие, и ние още повече слагаме чернилка и жупел…
Нека всеки направи своя избор за житейски път! Не съдете, да не бъдете съдени!
Ако през днешния ден пожарът е в моя двор, на следващия ден може да е във вашия, или още по-болезненото – в двора на децата ви, внуци, правници…
НЕКА Е СВЕТЛИНА! НЕКА Е ЛЮБОВ! НЕКА СА САМО ХУБАВИ ПОМИСЛИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА БАШ ДУШМАНИТЕ, както си споделяме родопчани! Вярвайте, имайте благоговение от Бога и бумеранга на негативно изречените слова!
Обичайки ме или не, аз съм дала прошка и обичам ВСИЧКИ, колкото и да Ви се коства налудничаво, щом ГОСПОД БОГ си е с мен, с околните ми, друго не желая!
Отново виртуални обятия, хайде усмихнете се, денят, животът е ПРЕКРАСЕН, другари!