Вятърната енергия в Черно море - възможност или заплаха?
Една от най-горещите тематики в енергийния бранш през последните години – вятърната сила в Черно море, още веднъж беше дискутирана във Варна. Целта е обществото да получи действителна и справедлива информация за изгодите и минусите на ветрогенераторите и да се подчертава върху капацитета на Черно море за произвеждане на чиста и евтина сила.
Поддръжниците на концепцията за създаване на ветрогенераторни паркове в Черно море откриват безспорни стопански изгоди от тях.
Д-р Мария Трифонова, учител в СУ: " Това е промишленост, която има капацитет за широкомащабно разрастване на технология, която може да докара до реализиране на задачите за декарбонизация, които до 2030 година, в случай че погледнете националната стратегия за енергетика и климат, са много амбициозни. Това може да се случи с офшорен вятър. "
Преди да се взимат стратегически решение в региона обаче би трябвало да се вземат поради всички вероятни резултати. Според някогашния енергиен министър Александър Николов, ползите на страната и на частните вложители в тази ситуация се разминават:
" Не би трябвало да се не помни, че България има много сериозен капацитет в различни планове. Не е наложително фокусът да се слага върху планове, които са в морска акватория. "
Експертите напомнят, че вятърната сила е стратегически значима за Европейския съюз технология и допълват, че сега има големи благоприятни условия за създаване на мрежова инфраструктура, разрастване индустриалния капацитет на районите и за развиването на пристанищата.
Д-р Мария Трифонова, учител в СУ: " Полша е страна, която в стратегическата си рамка е споделила - желаеме да имаме 18 гигавата общо офшорна вятърна мощ, само че наложително това е обвързвано с вложения в пристанищна инфраструктура. Такава промишленост може да донесе до 10 000 работни места, 33% от които са локални снабдители на съоръжение, на логистични услуги.
Други считат, че ветрогенераторите в никакъв случай няма да могат да компенсират изцяло производството на електрическа енергия от въглища.
Поддръжниците на концепцията за създаване на ветрогенераторни паркове в Черно море откриват безспорни стопански изгоди от тях.
Д-р Мария Трифонова, учител в СУ: " Това е промишленост, която има капацитет за широкомащабно разрастване на технология, която може да докара до реализиране на задачите за декарбонизация, които до 2030 година, в случай че погледнете националната стратегия за енергетика и климат, са много амбициозни. Това може да се случи с офшорен вятър. "
Преди да се взимат стратегически решение в региона обаче би трябвало да се вземат поради всички вероятни резултати. Според някогашния енергиен министър Александър Николов, ползите на страната и на частните вложители в тази ситуация се разминават:
" Не би трябвало да се не помни, че България има много сериозен капацитет в различни планове. Не е наложително фокусът да се слага върху планове, които са в морска акватория. "
Експертите напомнят, че вятърната сила е стратегически значима за Европейския съюз технология и допълват, че сега има големи благоприятни условия за създаване на мрежова инфраструктура, разрастване индустриалния капацитет на районите и за развиването на пристанищата.
Д-р Мария Трифонова, учител в СУ: " Полша е страна, която в стратегическата си рамка е споделила - желаеме да имаме 18 гигавата общо офшорна вятърна мощ, само че наложително това е обвързвано с вложения в пристанищна инфраструктура. Такава промишленост може да донесе до 10 000 работни места, 33% от които са локални снабдители на съоръжение, на логистични услуги.
Други считат, че ветрогенераторите в никакъв случай няма да могат да компенсират изцяло производството на електрическа енергия от въглища.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ