Една от най-големите загадки на Космоса най-накрая е разгадана
Една от най-големите загадки на Космоса най-сетне е разгадана: учени от Калифорнийския софтуерен институт (Caltech) откриха цялата елементарна материя на Вселената, която съставлява единствено 16% от общата маса, само че дълго време е оставала скрита за очите ни.
Този пробив отваря нови хоризонти за опознаване на структурата на Космоса и еволюцията на галактиките.
Обикновената (барионна) материя, която построява звездите, планетите и даже нас самите, е единствено дребна част от общата материя на Вселената, написа Канал 24.
Въпреки че тя излъчва светлина с разнообразни дължини на вълните и теоретично може да бъде открита, нейното разпространяване в необятната галактическа простор прави тази задача извънредно сложна, изключително на дистанции от стотици милиони или милиарди светлинни години.
Светлинната година е дистанцията, което светлината изминава за една година, което е към 9,46 трилиона километра, и оказва помощ да се разбере какъв брой надалеч са тези обекти от нас.
Изследователите от Caltech са употребявали радиотелескопа DSA-110, с цел да съберат данни за разпределението на тази материя в пространството.
Резултатите демонстрират, че 76% от елементарната материя се намира в междугалактичното пространство, 15% са съсредоточени в ореола на галактиките, а останалата част е в самите галактики под формата на звезди и леден галактичен газ.
Тези открития поддържат прогнозите на комплицирани космологични модели, макар че до момента не са били потвърждавани посредством директни наблюдения. За да открият разпръснатата материя, астрономите се възползвали от неповторимите „ прожектори “ на Вселената – бързите радиоизбухвания (FRB). Тези експлоадирания са къси, само че извънредно мощни импулси от радиовълни, които не престават единствено няколко милисекунди, и техният генезис към момента е мистерия за науката.
FRB излъчват мощен радиоимпулс, който се пречупва, срещайки по пътя си разсеяна материя.
Когато радиовълните от тези експлоадирания доближат Земята, те се разпръскват на разнообразни дължини на вълните, сходно на метода, по който една призма разпръсква слънчевата светлина в дъга.
Степента на това разпръскване или дисперсия зависи от количеството материя по пътя на светлината. Шестдесет и девет бързи радиоизбухвания са били определени за проучването и координатите им са били избрани с задоволителна акуратност. Най-отдалеченото е било на 9,1 милиарда светлинни години, а най-близкото – на 11,7 милиона светлинни години от Земята.
Откритията ще оказват помощ на откривателите да схванат по-добре по какъв начин се образуват и развиват галактиките. И ще покажат по какъв начин бързите радиоизбухвания могат да се употребяват за решение на значими космологични въпроси.
Един от тези проблеми е определянето на масата на неутриното – частици, които съгласно Стандартния модел на физиката не би трябвало да имат маса, само че наблюденията демонстрират, че те имат такава, въпреки и извънредно дребна.
Казано по-просто, неутриното е парченце „ фантом “, която съвсем не взаимодейства с материята, само че нейната маса може да насочи към нови закони на физиката, които надвишават сегашните ни знания.
Истински пробив се чака, когато проработи новият по-мощен радиотелескоп DSA-2000, чието създаване е планувано в пустинята Невада.
Този инструмент ще може да открива до 10 000 бързи радиоизбухвания годишно, което доста ще усили цената им като принадлежности за проучване на елементарната материя и ще помогне за по-доброто схващане на природата на самите FRB.
Този пробив отваря нови хоризонти за опознаване на структурата на Космоса и еволюцията на галактиките.
Обикновената (барионна) материя, която построява звездите, планетите и даже нас самите, е единствено дребна част от общата материя на Вселената, написа Канал 24.
Въпреки че тя излъчва светлина с разнообразни дължини на вълните и теоретично може да бъде открита, нейното разпространяване в необятната галактическа простор прави тази задача извънредно сложна, изключително на дистанции от стотици милиони или милиарди светлинни години.
Светлинната година е дистанцията, което светлината изминава за една година, което е към 9,46 трилиона километра, и оказва помощ да се разбере какъв брой надалеч са тези обекти от нас.
Изследователите от Caltech са употребявали радиотелескопа DSA-110, с цел да съберат данни за разпределението на тази материя в пространството.
Резултатите демонстрират, че 76% от елементарната материя се намира в междугалактичното пространство, 15% са съсредоточени в ореола на галактиките, а останалата част е в самите галактики под формата на звезди и леден галактичен газ.
Тези открития поддържат прогнозите на комплицирани космологични модели, макар че до момента не са били потвърждавани посредством директни наблюдения. За да открият разпръснатата материя, астрономите се възползвали от неповторимите „ прожектори “ на Вселената – бързите радиоизбухвания (FRB). Тези експлоадирания са къси, само че извънредно мощни импулси от радиовълни, които не престават единствено няколко милисекунди, и техният генезис към момента е мистерия за науката.
FRB излъчват мощен радиоимпулс, който се пречупва, срещайки по пътя си разсеяна материя.
Когато радиовълните от тези експлоадирания доближат Земята, те се разпръскват на разнообразни дължини на вълните, сходно на метода, по който една призма разпръсква слънчевата светлина в дъга.
Степента на това разпръскване или дисперсия зависи от количеството материя по пътя на светлината. Шестдесет и девет бързи радиоизбухвания са били определени за проучването и координатите им са били избрани с задоволителна акуратност. Най-отдалеченото е било на 9,1 милиарда светлинни години, а най-близкото – на 11,7 милиона светлинни години от Земята.
Откритията ще оказват помощ на откривателите да схванат по-добре по какъв начин се образуват и развиват галактиките. И ще покажат по какъв начин бързите радиоизбухвания могат да се употребяват за решение на значими космологични въпроси.
Един от тези проблеми е определянето на масата на неутриното – частици, които съгласно Стандартния модел на физиката не би трябвало да имат маса, само че наблюденията демонстрират, че те имат такава, въпреки и извънредно дребна.
Казано по-просто, неутриното е парченце „ фантом “, която съвсем не взаимодейства с материята, само че нейната маса може да насочи към нови закони на физиката, които надвишават сегашните ни знания.
Истински пробив се чака, когато проработи новият по-мощен радиотелескоп DSA-2000, чието създаване е планувано в пустинята Невада.
Този инструмент ще може да открива до 10 000 бързи радиоизбухвания годишно, което доста ще усили цената им като принадлежности за проучване на елементарната материя и ще помогне за по-доброто схващане на природата на самите FRB.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ