Ще заплава ли „Титаник” отново?
Една от най-големите нещастия на миналия век – потъването на „ Титаник ”, си основава голям брой „ почитатели ”. Хора, които мечтаят да помахат от палубата му на своите изпращачи както в миналото, да слязат по огромното парадно стълбище, да се насладят на протяжните охолни вечери в салоните на първа класа, или пък шумните веселби в трета, и всичко това да е в намерено море до момента в който плават към Новия свят.
Един от тези мечтатели е и австралийският милиардер Клайв Палмър, който от няколко години насам приказва за концепцията да пусне копие на „ Титаник ” по маршрута от 1912 година Още през 2013 той основава компанията „ Blue Star Line ”, с име взаимствано от тогавашната „ White Star Line ”, и стартира да дава гръмки обещания за възраждането на именития транспортен съд. Но начинанието му до този миг не бе вземано доста на съществено, тъй като той неколкократно прекратява активността си и отсрочва датата на стартирането. Спореше се дали въобще строителството на кораба е почнало и в случай че е по този начин, къде тъкмо. Работата бе сякаш поверена на корабостроителница в Китай, само че след това и това се отхвърли. И в този момент, най-сетне, след всичките неясноти, наподобява, че Палмър още веднъж е проработил старателно по плана си да сътвори кораба-реплика.
Новият лайнер ще се споделя „ Титаник II ” и към този момент е дадено да тръгне по вода през 2022 година Ще е еднакъв с първия, с цел да може преживяването да е оптимално достоверно. В случай, че по подигравка на ориста и вторият “Титаник ” запотъва, този път са планувани задоволително лодки, само че също и най-новите технологии за сигурност, отговарящи на всички международни стандарти. Също парните котли ще бъдат сменени от дизелови мотори, ще има по-голям рул, а корпусът, с цел да е по-здрав, ще бъде заварен, вместо занитен. Предвидена е и спомагателна палуба, от която ще може да се следи по-обзорно хоризонтът и да се избегне възможен конфликт с обекти по пътя. Тоест в техническо отношение това ще бъде актуален съвременен транспортен съд, който ще е напълно малко по-голям от първия, само че дизайнът и обзавеждането ще са тъкмо като от едно време. Максималната скорост още веднъж остава 24 възела. Разделението на първа, втора и трета класа също ще се резервира, както и изискванията, които тези съсловия са предложили. Удоволствия от вида на телевизия и интернет няма да са предоставени. Единственото осъвременяване във връзка с пътническите улеснения ще е съществуването на климатична апаратура.
По този метод привикналите да пътешестват с днешните съвременни круизи вероятно ще се разочароват. „ Титаник II ” ще е преживяване единствено за същински ценители на ретро естетиката. Създателите до толкоз желаят да потопят гостите си в атмосферата, че в дрешника на всяка каюта ще са оставени тоалети в типичния жанр от началото на 20-ти век, които хората ще могат да обличат, в случай че желаят. Но най-интересното, несъмнено, ще бъде самият интериор. Местата за отдих и развлечение ще съставляват детайлно копие на тези от първия „ Титаник ”. Басейнът, гимнастическият салон и залата за бадминтон ще разрешат на пътуващите да поспортуват по същия метод като от преди век. Интересно е обаче дали в салона за пушене този път ще се допускат и дами. Имало е и турска баня, която ще бъде претворена, както и шикозно кафене в парижански жанр, станало известно измежду младежите от първа класа. То също е планувано да участва още веднъж в цялостния си искра.
Трета класа ще предлага не по-малко екзотика. Там гостите ще се хранят в помещение, сходно на казармена трапезария с типичните дълги маси, подредени в редици. Ще спят на койки и към каютите няма да има баня, а единствено умивалник за най-спешните хигиенични потребности.Билетите за „ Титаник II ” към момента не са пуснати в продажба, нито се знае какъв брой тъкмо ще костват. Ако съдим по цените от 1912 год., когато най-скъпата първа класа е била почти 100 000 щатски $, а най-евтината трета - към 350, то несъмнено и в този момент пътуването ще коства солено, само че пък прекарването ще е скъпо.
Центърът за визити в Белфаст
фотография: iStock
Съдбата на „ Титаник ”„ Титаник ” постоянно е бил обгърнат в романтика. Разбира се, той се трансформира в икона на поп културата поради кино лентата с Леонардо Дикаприо от 1997 година, където около нещастието на кораба се развива и една трагична обич. Но не е единствено това. Още през 1912 година, когато лайнерът потегля на своето първо и последно корабоплаване, сантименталните упования като че ли надвиват над рационалната преценка. „ Титаник ” е е артикул на мегаломанските упоритости на своите основатели - компанията „ White Star Line ”. За времето си той е най-големият и най-луксозният пътнически транспортен съд, а в инженерно отношение е считан за непотопяем.
Именно тези желания довеждат и до неговия провал. На 10 април 1912 година „ Титаник ” потегля по маршрута Саутхемптън - Ню Йорк и пет дни по-късно, след конфликт с айсберг, потъва в ледените води на Атлантическия океан. В онази нощ регионът е посипан с парчета лед, поради които доста кораби пускат котва до сутринта. Те изпращат на „ Титаник ” предизвестия за заплахата, само че все пак той продължава напред с цялостна скорост от 24 възела. Точно поради високата си скорост, когато айсбергът се възправя фронтално на кораба, той не съумява да направи добра маневра и по този начин да избегне конфликта. 2 часа и 40 минути по-късно потъва. Броят на жертвите надвишава 1500, като в актуалната история това е най-голямата морска злополука, случила се в спокойно време. Корабът е разполагал със избавителни лодки, стигащи единствено за една трета от пасажерите, а повода е, че съществуването на повече лодки би го загрозило.
„ Титаник ” е един от трите английски лайнера от серията „ Олимпик ”. По това време Англия и Германия се надпреварват кой ще създаде по-бързи и по-големи кораби. Германия води в конкуренцията, когато в отговор английската компания „ Cunard Line ” пуска своите два супер бързи „ Лузитания ” и „ Мавритания ”, които получават прозвището „ Хрътките на морето ”. Тогава в опит да надвие своя съперник „ White Star Line " пуска троицата „ Олимпик ”. Това са „ Титаник ”, „ Британик ” и „ Олимпик ”. Те обаче не са първенци в скоростта, само че компенсират с мащаби и разкош. Сякаш с цел да навакса, „ Титаник ” се стреми да дебаркира в Ню Йорк по-рано от плануваното време и това довежда до огромната злополука.
Има голям брой хипотези за събитията, предизвикали събитието и към този момент цялостен век се спори и проверява. На към 4-5 благи е имало различен транспортен съд, който не е реагирал на сигналните ракети, изпратени от потъващия „ Титаник ”, а сетне е угасил светлините си и е липсващ като призрак в мрака. Дълги години се обяснява кой е бил този транспортен съд и за какво не е дал отговор на сигналите за помощ. Други загадки пък са свързани със самия удар. Вярвало се е, че айсбергът е разпорил десния ръб като нож, от там са се наводнили шест от водонепроницаемите отделения и по този начин параходът е изгубил своята плавателност.
Към средата на 20-ти век проучвателен екипи стартират да се спускат до дъното на океана и последователно разбулват тайната на кораба. През 80-те години с към този момент новите видео и снимачни техники се вижда, че корпусът на е бил раздран, а в действителност са поддали нитовите шевове. Това се е случило, тъй като за спестовност са употребявани нитове от по-нисък клас. Такива с по-високо наличие на въглерод биха избавили живота на 1500-те жертви.
Всичките тези полемики към ориста на „ Титаник ” водят до мистифицирането на историята и внедряването и в известната просвета. Тя се трансформира в печеливш бизнес. В края на 20-ти век е формирана пътуваща галерия от артефакти, изнесени от дълбините, която обикаля света. Множество музеи пък са напълно отдадени на „ Титаник ” и годишно притеглят хиляди гости. А през 2012 год., по случай стогодишнината от нещастието в Белфаст, на мястото на тогавашната корабостроителница бе открит голям развлекателен център, отдаден на лайнера и в този момент това е една от главните туристически атракции на града.
Един от тези мечтатели е и австралийският милиардер Клайв Палмър, който от няколко години насам приказва за концепцията да пусне копие на „ Титаник ” по маршрута от 1912 година Още през 2013 той основава компанията „ Blue Star Line ”, с име взаимствано от тогавашната „ White Star Line ”, и стартира да дава гръмки обещания за възраждането на именития транспортен съд. Но начинанието му до този миг не бе вземано доста на съществено, тъй като той неколкократно прекратява активността си и отсрочва датата на стартирането. Спореше се дали въобще строителството на кораба е почнало и в случай че е по този начин, къде тъкмо. Работата бе сякаш поверена на корабостроителница в Китай, само че след това и това се отхвърли. И в този момент, най-сетне, след всичките неясноти, наподобява, че Палмър още веднъж е проработил старателно по плана си да сътвори кораба-реплика.
Новият лайнер ще се споделя „ Титаник II ” и към този момент е дадено да тръгне по вода през 2022 година Ще е еднакъв с първия, с цел да може преживяването да е оптимално достоверно. В случай, че по подигравка на ориста и вторият “Титаник ” запотъва, този път са планувани задоволително лодки, само че също и най-новите технологии за сигурност, отговарящи на всички международни стандарти. Също парните котли ще бъдат сменени от дизелови мотори, ще има по-голям рул, а корпусът, с цел да е по-здрав, ще бъде заварен, вместо занитен. Предвидена е и спомагателна палуба, от която ще може да се следи по-обзорно хоризонтът и да се избегне възможен конфликт с обекти по пътя. Тоест в техническо отношение това ще бъде актуален съвременен транспортен съд, който ще е напълно малко по-голям от първия, само че дизайнът и обзавеждането ще са тъкмо като от едно време. Максималната скорост още веднъж остава 24 възела. Разделението на първа, втора и трета класа също ще се резервира, както и изискванията, които тези съсловия са предложили. Удоволствия от вида на телевизия и интернет няма да са предоставени. Единственото осъвременяване във връзка с пътническите улеснения ще е съществуването на климатична апаратура.
По този метод привикналите да пътешестват с днешните съвременни круизи вероятно ще се разочароват. „ Титаник II ” ще е преживяване единствено за същински ценители на ретро естетиката. Създателите до толкоз желаят да потопят гостите си в атмосферата, че в дрешника на всяка каюта ще са оставени тоалети в типичния жанр от началото на 20-ти век, които хората ще могат да обличат, в случай че желаят. Но най-интересното, несъмнено, ще бъде самият интериор. Местата за отдих и развлечение ще съставляват детайлно копие на тези от първия „ Титаник ”. Басейнът, гимнастическият салон и залата за бадминтон ще разрешат на пътуващите да поспортуват по същия метод като от преди век. Интересно е обаче дали в салона за пушене този път ще се допускат и дами. Имало е и турска баня, която ще бъде претворена, както и шикозно кафене в парижански жанр, станало известно измежду младежите от първа класа. То също е планувано да участва още веднъж в цялостния си искра.
Трета класа ще предлага не по-малко екзотика. Там гостите ще се хранят в помещение, сходно на казармена трапезария с типичните дълги маси, подредени в редици. Ще спят на койки и към каютите няма да има баня, а единствено умивалник за най-спешните хигиенични потребности.Билетите за „ Титаник II ” към момента не са пуснати в продажба, нито се знае какъв брой тъкмо ще костват. Ако съдим по цените от 1912 год., когато най-скъпата първа класа е била почти 100 000 щатски $, а най-евтината трета - към 350, то несъмнено и в този момент пътуването ще коства солено, само че пък прекарването ще е скъпо.
Центърът за визити в Белфаст фотография: iStock
Съдбата на „ Титаник ”„ Титаник ” постоянно е бил обгърнат в романтика. Разбира се, той се трансформира в икона на поп културата поради кино лентата с Леонардо Дикаприо от 1997 година, където около нещастието на кораба се развива и една трагична обич. Но не е единствено това. Още през 1912 година, когато лайнерът потегля на своето първо и последно корабоплаване, сантименталните упования като че ли надвиват над рационалната преценка. „ Титаник ” е е артикул на мегаломанските упоритости на своите основатели - компанията „ White Star Line ”. За времето си той е най-големият и най-луксозният пътнически транспортен съд, а в инженерно отношение е считан за непотопяем.
Именно тези желания довеждат и до неговия провал. На 10 април 1912 година „ Титаник ” потегля по маршрута Саутхемптън - Ню Йорк и пет дни по-късно, след конфликт с айсберг, потъва в ледените води на Атлантическия океан. В онази нощ регионът е посипан с парчета лед, поради които доста кораби пускат котва до сутринта. Те изпращат на „ Титаник ” предизвестия за заплахата, само че все пак той продължава напред с цялостна скорост от 24 възела. Точно поради високата си скорост, когато айсбергът се възправя фронтално на кораба, той не съумява да направи добра маневра и по този начин да избегне конфликта. 2 часа и 40 минути по-късно потъва. Броят на жертвите надвишава 1500, като в актуалната история това е най-голямата морска злополука, случила се в спокойно време. Корабът е разполагал със избавителни лодки, стигащи единствено за една трета от пасажерите, а повода е, че съществуването на повече лодки би го загрозило.
„ Титаник ” е един от трите английски лайнера от серията „ Олимпик ”. По това време Англия и Германия се надпреварват кой ще създаде по-бързи и по-големи кораби. Германия води в конкуренцията, когато в отговор английската компания „ Cunard Line ” пуска своите два супер бързи „ Лузитания ” и „ Мавритания ”, които получават прозвището „ Хрътките на морето ”. Тогава в опит да надвие своя съперник „ White Star Line " пуска троицата „ Олимпик ”. Това са „ Титаник ”, „ Британик ” и „ Олимпик ”. Те обаче не са първенци в скоростта, само че компенсират с мащаби и разкош. Сякаш с цел да навакса, „ Титаник ” се стреми да дебаркира в Ню Йорк по-рано от плануваното време и това довежда до огромната злополука.
Има голям брой хипотези за събитията, предизвикали събитието и към този момент цялостен век се спори и проверява. На към 4-5 благи е имало различен транспортен съд, който не е реагирал на сигналните ракети, изпратени от потъващия „ Титаник ”, а сетне е угасил светлините си и е липсващ като призрак в мрака. Дълги години се обяснява кой е бил този транспортен съд и за какво не е дал отговор на сигналите за помощ. Други загадки пък са свързани със самия удар. Вярвало се е, че айсбергът е разпорил десния ръб като нож, от там са се наводнили шест от водонепроницаемите отделения и по този начин параходът е изгубил своята плавателност.
Към средата на 20-ти век проучвателен екипи стартират да се спускат до дъното на океана и последователно разбулват тайната на кораба. През 80-те години с към този момент новите видео и снимачни техники се вижда, че корпусът на е бил раздран, а в действителност са поддали нитовите шевове. Това се е случило, тъй като за спестовност са употребявани нитове от по-нисък клас. Такива с по-високо наличие на въглерод биха избавили живота на 1500-те жертви.
Всичките тези полемики към ориста на „ Титаник ” водят до мистифицирането на историята и внедряването и в известната просвета. Тя се трансформира в печеливш бизнес. В края на 20-ти век е формирана пътуваща галерия от артефакти, изнесени от дълбините, която обикаля света. Множество музеи пък са напълно отдадени на „ Титаник ” и годишно притеглят хиляди гости. А през 2012 год., по случай стогодишнината от нещастието в Белфаст, на мястото на тогавашната корабостроителница бе открит голям развлекателен център, отдаден на лайнера и в този момент това е една от главните туристически атракции на града.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ