Карл Люис: Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс
Една от най-големите митове в историята на спорта - Карл Люис, навършва 59 години през днешния ден. Американецът е 9-кратен олимпийски и 8-кратен международен първенец на 100, 200 метра и дълъг скок. Лекоатлетът е разгласен за №1 в историята на олимпийските спортове за предишния век, а сега е треньор в Университета в Хюстън.
- Как реализира тези триумфи?
- Много съм мислил по въпроса. Може би имах шанса да бъда към хора, които бяха герои на своето време, като Джеси Оуенс да вземем за пример. Когато аз влязох в спорта, той бе по-скоро аматьорски, до момента в който откакто напуснах, към този момент бе професионален. Събитията се трансформираха доста – олимпиадите не бяха толкоз предавани по малкия екран, само че след мен това към този момент не бе по този начин. Някак се появих в точното време, на точното място.
- Като дете кои бяха нещата, които ти помогнаха, с цел да станеш това, което си сега?
- Имах ужасно детство. По-големият ми брат игра професионален футбол, сестра ми бе атлетка, различен от братята ми също. Родителите ми бяха спортисти в колежа, след което станаха учители. Нямаше по какъв начин да имам по-добра среда, с цел да стана сполучлив спортист. Аз започнах късно със спорта и не съм мислил, че ще бъда сполучлив. Но имах нужната поддръжка, с цел да се концентрирам върху себе си. Жаждата ми бе там, изключително тъй като не бях задоволително добър, колкото другите деца и това ме подтикваше да упражнявам още. Прекарах доста в допълнение време на пистата. Желанието ми бе голямо и не се промени през годините.
- Какво те подтикваше да го правиш? Обичта към успеха или омразата към загубата?
- Желанието ми за победа надделяваше. Докато бях млад, обожавах всевъзможен тип спорт. и когато остарявах разбрах каква е разликата сред всеки един. Част от мотивацията ми бе да направя по този начин, че олимпийските спортове да станат световни, с цел да може хората, които ги практикуват, да печелят задоволително пари, с цел да живеят умерено. Както бе в НБА, НХЛ, НФЛ и този вид професионални спортове в Съединени американски щати. Имаше голяма разлика и това ме подтикваше. Ако това не бе по този начин, може би нямаше да я имам тази жадност за победа. Хората не желаеха да сме експерти и осъзнах, че това е нещо, което не могат да управляват – в случай че спечелвам, няма по какъв начин да ме спрат. След това разбрах и че мога да спечелвам на няколко дисциплини. Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс, което също ме стимулира в допълнение. Всеки един детайл ме трансформира в това, което съм в този момент. Исках да съм сполучлив, богат и прочут. И по този начин стигнах до 84-а, когато към този момент бях сполучлив и прочут, остана единствено да бъда богат. И макар че орязваха парите ми, факторът за предпочитание за победа надделяваше непрекъснато.
- Защо мислиш, че доминираше по подобен метод?
- Може би стартира с желанието ми да бъда съвършен. Изучавах доста техники, нямахме интернет, само че знаех всеки един противник на какво е кадърен. Част от тактиката ми бе, че в случай че тичам бързо в дадения ден, ще убия желанието на множеството от тях да ме победят. Стратегически подхождах доста вярно. Първо печелех надпреварата в главите им, а по-късно на пистата. Не го правех с приказки, а с показване. Нарочно давах повече в първите стартове, с цел да ги откажа още в сериите. Другото – давах всичко на огромните надпревари. Не желаех да изгубвам пред камери и се концентрирах точно върху значимите събития. Спечелих 17 старта от 20, в които участвах (олимпиади и световни). Има и нещо друго – не участвах в доста съревнования, не го правех за пари от обособени надпревари, а просто се съхранявах.
- Мислиш ли, че това че си по-висок, ти донесе преимущество?
- Един треньор в колежа ми сподели – високите постоянно побеждават по-ниските. Тоест – да си висок в никакъв случай не може да е минус. Ако погледнете международните върхове и методът, по който са усъвършенствани, нормално хората, които ги реализират са над 1.80 метра. Виждате и Болт, който е над 1.90. Рекордите принадлежат на нас, въпреки да има несъмнено случаи на по-ниски спринтьори, които ги реализират, само че те са по-скоро изключение от правилото.
- Усеща ли се разликата сред 9.90 и 10 секунди?
- Повечето време се усеща. Лесно е да усетя тази отдалеченост. Когато си на пистата, може да проумееш всяка една стотна.
- Кой е бил най-трудният миг, който си претърпял на пистата?
- Определено бе квалификацията на дълъг скок през 1992-а за олимпийския ни отбор. Не усещах добре пистата, имах зараза, само че не знаех каква тъкмо. Бях надалеч от най-хубавите си времена. Бях на 31 години тогава и се провалих на 100 и 200 метра, остана ми единствено дългия скок. Все отново съумях да се оправя с квалификацията и влязох в състава, само че в действителност бях притиснат до стената. Мислех си, че съм завършил, че нямам мощ за повече, само че след това разбрах, че съм бил болен и още веднъж повярвах в себе си.
- Има ли противник, който те е карал да си по-добър?
- Може би Лирой Бърел, тъй като той счупи международния връх, а аз участвах в това съревнование. От съотборниците ми той извади най-хубавото от мен. Беше №1 в света на 100 метра и ме предизвика да дам повече от себе си. След това Майк Пауъл също счупи международния ми връх и ме накара да дам най-хубавото през 1992-а.
- Мислил ли си в миналото, че участваш в прекомерно доста дисциплини?
- Много добър въпрос. Най-добрият метод да отговоря е, че трябваше да вземам участие на повече. В един интервал от време бях над всички на 100, 200 и дълъг скок. Но след това започнах да си задавам въпроса дали мога да продължа да преобладавам. Без подозрение дългият скок оказа помощ да развия спринта си. Ако не бях взел участие на толкоз дисциплини, несъмнено нямаше да съм толкоз добър във всяка от тях. Не съм се замислял тогава, само че несъмнено в този момент е по-различно. Честно казано, в този момент даже е по-лесно и ми се желае по наше време също да бе по този начин.
" Тема Спорт "
- Как реализира тези триумфи?
- Много съм мислил по въпроса. Може би имах шанса да бъда към хора, които бяха герои на своето време, като Джеси Оуенс да вземем за пример. Когато аз влязох в спорта, той бе по-скоро аматьорски, до момента в който откакто напуснах, към този момент бе професионален. Събитията се трансформираха доста – олимпиадите не бяха толкоз предавани по малкия екран, само че след мен това към този момент не бе по този начин. Някак се появих в точното време, на точното място.
- Като дете кои бяха нещата, които ти помогнаха, с цел да станеш това, което си сега?
- Имах ужасно детство. По-големият ми брат игра професионален футбол, сестра ми бе атлетка, различен от братята ми също. Родителите ми бяха спортисти в колежа, след което станаха учители. Нямаше по какъв начин да имам по-добра среда, с цел да стана сполучлив спортист. Аз започнах късно със спорта и не съм мислил, че ще бъда сполучлив. Но имах нужната поддръжка, с цел да се концентрирам върху себе си. Жаждата ми бе там, изключително тъй като не бях задоволително добър, колкото другите деца и това ме подтикваше да упражнявам още. Прекарах доста в допълнение време на пистата. Желанието ми бе голямо и не се промени през годините.
- Какво те подтикваше да го правиш? Обичта към успеха или омразата към загубата?
- Желанието ми за победа надделяваше. Докато бях млад, обожавах всевъзможен тип спорт. и когато остарявах разбрах каква е разликата сред всеки един. Част от мотивацията ми бе да направя по този начин, че олимпийските спортове да станат световни, с цел да може хората, които ги практикуват, да печелят задоволително пари, с цел да живеят умерено. Както бе в НБА, НХЛ, НФЛ и този вид професионални спортове в Съединени американски щати. Имаше голяма разлика и това ме подтикваше. Ако това не бе по този начин, може би нямаше да я имам тази жадност за победа. Хората не желаеха да сме експерти и осъзнах, че това е нещо, което не могат да управляват – в случай че спечелвам, няма по какъв начин да ме спрат. След това разбрах и че мога да спечелвам на няколко дисциплини. Разбрах, че мога да бъда новият Джеси Оуенс, което също ме стимулира в допълнение. Всеки един детайл ме трансформира в това, което съм в този момент. Исках да съм сполучлив, богат и прочут. И по този начин стигнах до 84-а, когато към този момент бях сполучлив и прочут, остана единствено да бъда богат. И макар че орязваха парите ми, факторът за предпочитание за победа надделяваше непрекъснато.
- Защо мислиш, че доминираше по подобен метод?
- Може би стартира с желанието ми да бъда съвършен. Изучавах доста техники, нямахме интернет, само че знаех всеки един противник на какво е кадърен. Част от тактиката ми бе, че в случай че тичам бързо в дадения ден, ще убия желанието на множеството от тях да ме победят. Стратегически подхождах доста вярно. Първо печелех надпреварата в главите им, а по-късно на пистата. Не го правех с приказки, а с показване. Нарочно давах повече в първите стартове, с цел да ги откажа още в сериите. Другото – давах всичко на огромните надпревари. Не желаех да изгубвам пред камери и се концентрирах точно върху значимите събития. Спечелих 17 старта от 20, в които участвах (олимпиади и световни). Има и нещо друго – не участвах в доста съревнования, не го правех за пари от обособени надпревари, а просто се съхранявах.
- Мислиш ли, че това че си по-висок, ти донесе преимущество?
- Един треньор в колежа ми сподели – високите постоянно побеждават по-ниските. Тоест – да си висок в никакъв случай не може да е минус. Ако погледнете международните върхове и методът, по който са усъвършенствани, нормално хората, които ги реализират са над 1.80 метра. Виждате и Болт, който е над 1.90. Рекордите принадлежат на нас, въпреки да има несъмнено случаи на по-ниски спринтьори, които ги реализират, само че те са по-скоро изключение от правилото.
- Усеща ли се разликата сред 9.90 и 10 секунди?
- Повечето време се усеща. Лесно е да усетя тази отдалеченост. Когато си на пистата, може да проумееш всяка една стотна.
- Кой е бил най-трудният миг, който си претърпял на пистата?
- Определено бе квалификацията на дълъг скок през 1992-а за олимпийския ни отбор. Не усещах добре пистата, имах зараза, само че не знаех каква тъкмо. Бях надалеч от най-хубавите си времена. Бях на 31 години тогава и се провалих на 100 и 200 метра, остана ми единствено дългия скок. Все отново съумях да се оправя с квалификацията и влязох в състава, само че в действителност бях притиснат до стената. Мислех си, че съм завършил, че нямам мощ за повече, само че след това разбрах, че съм бил болен и още веднъж повярвах в себе си.
- Има ли противник, който те е карал да си по-добър?
- Може би Лирой Бърел, тъй като той счупи международния връх, а аз участвах в това съревнование. От съотборниците ми той извади най-хубавото от мен. Беше №1 в света на 100 метра и ме предизвика да дам повече от себе си. След това Майк Пауъл също счупи международния ми връх и ме накара да дам най-хубавото през 1992-а.
- Мислил ли си в миналото, че участваш в прекомерно доста дисциплини?
- Много добър въпрос. Най-добрият метод да отговоря е, че трябваше да вземам участие на повече. В един интервал от време бях над всички на 100, 200 и дълъг скок. Но след това започнах да си задавам въпроса дали мога да продължа да преобладавам. Без подозрение дългият скок оказа помощ да развия спринта си. Ако не бях взел участие на толкоз дисциплини, несъмнено нямаше да съм толкоз добър във всяка от тях. Не съм се замислял тогава, само че несъмнено в този момент е по-различно. Честно казано, в този момент даже е по-лесно и ми се желае по наше време също да бе по този начин.
" Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ