Защо Леонардо да Винчи отказва да нарисува „Тайната вечеря“
Една от най-емблематичните произведения на Леонардо да Винчи се намира в Санта Мария деле Грацие. Поръчителят ѝ е херцог Лудовико Сфорца, който упорствал да получи божествени претекстове в своя дом. Творението е с размери от 4.6 метра на 8.8 метра и до през днешния ден се счита за същински монумент на изкуството. „ Тайната вечеря “ е разпознаваема в целия свят и сигурно миряните ще преживеят евангелието на Йоан и глава 13:21. Това, което няма да виждат е фактът, че Леонардо в никакъв случай не е желал да рисува тази картина. Впрочем даже се е опитвал да откаже поръчката.
Мъчното раждане на този монумент на изкуството стартира още през 1494 година, когато Сфорца дава комисионна за изработването. Вместо да рисува, Леонардо желал да направи голяма бронзова скулптура, с която да натрупа популярност и да показва качествата си на скултпор. И съвсем съумява да сдигне до консенсус със Сфорца, само че непредвидените обстановки сервират следващата изненада. Началото на войната през същата година публично затваря всички шансове за извайването на бронзов кон, както бил първичния проект, вместо това е била препоръчана отплата и цяла стена за изобразяване.
До този миг Леонардо е имал някакъв опит с рисуването, както и в никакъв случай не е имал тъкмо толкоз сериозен мащаб. Изискването също не било елементарно. „ Тайната вечеря “ е може би един от най-описваните пасажи по това време и изобразяването му би трябвало да е освен съществено и атрактивно, само че и съвсем живо. В един миг художникът още веднъж избира да върне комисионната и да се откаже, само че Лудовико не търпи възражения и Леонардо няма никакъв различен избор, с изключение на да хване четките и да стартира да твори.
С доста подозрения и сериозна самооценка, да Винчи почнал да твори и избрал един от най-специалните моменти, който да илюстрира на стената – момента, в който Исус оповестява, че един от учениците му го е предал. Поръчката сигурно се класифицирала като предизвикателство и носела голяма доза страдалчество, изключително заради обстоятелството, че скулптурата била забавена или можела в никакъв случай да не се случи. От друга страна, макар всички типове терзаният, осъществяването съумява да се трансформира в същински монумент на изкуството и при представянето идват редица самопризнания. Картината носи необикновен триумф в кариерата на Леонардо и най-сетне идва с толкоз нужните самопризнания.
„ Тайната вечеря “ е творбата, която слага името на Леонардо в историята на изкуството, без нея е допустимо в никакъв случай да не получи внимание и към останалите си произведения, в това число и за известната „ Мона Лиза “. И по този начин поръчката, която не е мечтана, която носи международно самопризнание, трансформира се в монумент на изкуството и несъмнено, трябвало да бъде бронзов кон, в този момент можела да отвори доста порти. През идващите епохи мнозина ще се опитат да повторят този необикновен триумф, само че никой няма да посмее да опитва или твори, без да потърси същинското ентусиазъм на Леонардо.
Днес „ Тайната вечеря “ не може да се похвали с съвършено положение. Причината е, че точно тук Леонардо е работил с темперни и маслени бои, вместо да употребява по-дълготрайни и изпитани способи. От една страна се позволява, че е употребявал тази техника, тъй като не е вярвал, че ще има толкоз огромен триумф и предпочитал да се заличи във времето, а от друга – може да се е опитвал да открие нова техника. Без значение кое е истината, резултатът е, че през днешния ден е в неприятно положение и изисква съществени запаси за възстановяване.
През годините осъществяването на Леонардо не се радва на положително отношение, откакто Наполеон пуска конетете си в постройката, а през Втората Световна война мнозина са се молили да оцелее бомбардировките. И като прибавим няколко естествени катаклизма, в това число наводняване е цяло знамение, че през днешния ден към момента съществува.
И една забавна детайлност – доста преди Леонардо да стартира да рисува ренесансовата версия на този древен откъс, към 200 години по-рано се изрисува сходна картина, освен това в Боянската черква. Някои съществени разлики сред българската картина и тази на да Винчи е, че на масата има сложени лук и чесън, както и фактът, че Юда няма ореол.
Леонардо не е вярвал, че ще може да се оправи, само че е приел предизвикването и вследствие на това и до през днешния ден се радва на международната си популярност.
Заглавна фотография: By Leonardo da Vinci – Online Taken on 23 July 2013, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50410532
