Британски учен шокира: На дъното на Персийския залив се крие древна цивилизация
Eдна от най-древните култури на Земята може би в миналото е процъфтявала в обширни земи, през днешния ден на дъното на Персийския залив, твърди английски академик. Хипотезата на Джефри Роуз, археолог от Университета на Бирмингам, е оповестена в сп. Current Anthropology.
Според него този „ Оазис на Персийския залив “ може би е бил човешко средище в продължение на 100 000 година, преди да го залеят водите на Индийския океан към 6000 година пр.Хр. Ако това е правилно, следва уверено преразглеждане на досегашните модели за разселването на хората по планетата.
През последните няколко години археолозите откриха доказателства за вълна от създаване на нови селища по крайбрежията на Персийския залив. Събитието е отпреди 7500 година Те се появили задоволително ненадейно – както тогава, по този начин и през днешния ден, при разкопките.
Тези селища били добре построени, със солидни каменни къщи, поддържали търговски направления до доста далечни точки. Жителите им майсторски правели и украсявали керамика, опитомявали животни. Сред находките на археолозите са остатъци от може би най-старата лодка на света.
Но възникването на такива високоразвити селища за толкоз малко време мощно озадачава учените – тъй като липсват следи от последователно развиване преди този момент. Според Роуз тези следи са под водите на Залива.
Затова не е необичайно съвпадението в датите на локалния потоп и на появяването на крайбрежните селища. Явно става дума за миграция, при която хората са напуснали заливаните от Индийския океан земи в средата на равнината.
Данните за нивото на морето от онази ера поддържат тази догадка. Освен това, залятата низина е била напоявана от Тигър, Ефрат и други реки, както и от многочислени извори – и е била доста плодородна. В най-хубавите му години, „ Персийският оазис “ може би е имал размерите на Англия, счита Роуз.
Наскоро бяха открити и доказателства (каменни сечива), че в южните елементи на Арабския полуостров е имало хора даже преди пресушаването на залива (и появяването на оазиса). Това значи, че при отдръпването на водите, е имало кой да се засели на бившето (и бъдещо) дъно. Според Роуз, тази хипотетична цивилизация е имала шанс, тъй като регионът е останал гостолюбив по време на ледниковите столетия, свързани със страховити суши.
Източник: obekti.bg
Според него този „ Оазис на Персийския залив “ може би е бил човешко средище в продължение на 100 000 година, преди да го залеят водите на Индийския океан към 6000 година пр.Хр. Ако това е правилно, следва уверено преразглеждане на досегашните модели за разселването на хората по планетата.
През последните няколко години археолозите откриха доказателства за вълна от създаване на нови селища по крайбрежията на Персийския залив. Събитието е отпреди 7500 година Те се появили задоволително ненадейно – както тогава, по този начин и през днешния ден, при разкопките.
Тези селища били добре построени, със солидни каменни къщи, поддържали търговски направления до доста далечни точки. Жителите им майсторски правели и украсявали керамика, опитомявали животни. Сред находките на археолозите са остатъци от може би най-старата лодка на света.
Но възникването на такива високоразвити селища за толкоз малко време мощно озадачава учените – тъй като липсват следи от последователно развиване преди този момент. Според Роуз тези следи са под водите на Залива.
Затова не е необичайно съвпадението в датите на локалния потоп и на появяването на крайбрежните селища. Явно става дума за миграция, при която хората са напуснали заливаните от Индийския океан земи в средата на равнината.
Данните за нивото на морето от онази ера поддържат тази догадка. Освен това, залятата низина е била напоявана от Тигър, Ефрат и други реки, както и от многочислени извори – и е била доста плодородна. В най-хубавите му години, „ Персийският оазис “ може би е имал размерите на Англия, счита Роуз.
Наскоро бяха открити и доказателства (каменни сечива), че в южните елементи на Арабския полуостров е имало хора даже преди пресушаването на залива (и появяването на оазиса). Това значи, че при отдръпването на водите, е имало кой да се засели на бившето (и бъдещо) дъно. Според Роуз, тази хипотетична цивилизация е имала шанс, тъй като регионът е останал гостолюбив по време на ледниковите столетия, свързани със страховити суши.
Източник: obekti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ