Една от най-добрите ни поетеси Петя Дубарова губи живота си

Една от най-хубавите ни поетеси Петя Дубарова губи живота си на днешния ден преди 43 години - на 4 декември 1979 година Не навършила 18 години, тя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки записка със следния текст:
„ ИзмаменаМладостПрошкаСънСпоменЗад стените на огромната къщаТАЙНА ” След изненадващата й и загадъчна гибел плъзват разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. И до през днешния ден съществува версия, съгласно която поетесата се е самоубила поради нескопосано комсомолско обвиняване за бойкот. Обвинението е във връзка развалена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя ориста на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.
За да си спомним за нея и творчеството й ви представяме някои от стихотворенията й:
НЕВИННА КАТО ДЕТСКО СВОЕВОЛИЕ...На татко ми Невинна като детско безчинство,аз прибирам се от своето надалеч.Едно алено кръшно главоболиезалива мойта топла синя вечер.
То кара ме чемширена, бръшляненада падна във нозете на стиха ми.Приемат ме мечтана, само че неканенаизвивките на живите му гами. И усещам ли се сам-сама и ничия,подмамена от мимолетна популярност,ранена от студени безразличия,той властно, безмълвно ме избавя. Сърцето ми задърпва свойте корени,изострят се и скулите ми меки,със крачки, от отмалялост необорени,аз потеглям по брадясали пътеки. По гъвкавите релси на ръцете митой пуска свойте влакове червени,а някъде на топло зад очите миузряват като гроздове вселени. Вземете ги! Побързайте! Как хубавое с моите загадъчни вселени.Изпийте със очите си вселените,родени от стиха ми и от мене! Защото като кръшно главоболиеминава мойта топла синя вечер.Невинна, като детско безчинство,аз потеглям отново към своето надалеч!
ТАЙНА
И облак сивкав като миша дупкапак погледа ми приютява безшумно,от мойта длан – разчупена черупка –изтича въздух снежнобял и стихов.Във чашите на моите зеницисе плисва нещо непознато, непознатои сиви, като мене тъжни птици,пробождат ме с върха на свойто ято.Но моят стих, от зима неизпръхнал,ще метне на гърба ми свойто лятои аз стихотворение ще стана,от никого нечуто, неизпято.Тогава ще се вмъкна във пиесана някоя от сцените, сияйна,ще бъда най-безавторна, щастлива,ще бъда просто дребна загадка. 
ЕТО МЕ ДНЕС...Ето ме през днешния ден напълно разлистена.Дяволска мощ във жеста ми свети.А във очите ми секрети и истиниврат като билки в магични котлета.Дълго пих кръв от зелени инсекти.Живо месо от издъхващо птиче ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,за да добия сърце дяволиче.После презрях и вълшебства, и измислици.Стига съм търсила — споделих — напосоки.И пожелах да ми станат орисницивсичките живи човешки науки.Не с цел да бъда всевластна незнайница,нито с човешки ориси да играя,а да гребете от мене и никогада не ме изгребете докрая!
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето алено –добро и ярко, като гълъб червен,то сгушва се усмихнато във менеи пулсът ми запява в момент разпален.Аз желая слънце цялостен живот да имами дланите ми постоянно да парят;да нося мирис на слънце негасимои буйно да пламтя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,да споделят " Тя е слънчево момиче,във вените й слънчево червенидъхът на слънцето с кръвта й тича. "
Аз желая, щом издъхна изтощена,то – слънцето – със мен да не изстине,а ярко като мойта кръв червенада блесне над земи и над градини.
Да литне сред хората щастливи,за себе си и мен да им разказваи аз ще бъда жива, постоянно жива,защото мойто слънце няма да залязва.