7 истински истории: Защо роднините на психично болните са на...
Една от наболелите тематики през последните няколко седмици е положението на психиатриите у нас. Това, че са пред колапс от ниските заплати на работещите там и ужасните условия за приетите в болница го схванаха всички. Драма, на която неведнъж подчертаваха всички медии.
Да, това е реалност! И за заплатите и за изискванията вътре в тези лечебни заведения. 50% нарастване на заплатите желаеха работещите в държавните психиатрични лечебни заведения. Протестиращите се заканиха, че в случай че не бъдат чути, всеобщо ще изоставен работа. В последна сметка те бяха чути. Лекарите и медицинският личен състав в държавните психиатрични лечебни заведения ще получат 50% нарастване на заплатите си от 1 май. Необходимите 12,5 милиона лв. ще бъдат обезпечени от Министерство на финансите.
В момента междинната брутна заплата в психиатриите е 1983 лв..
По данни на Българския лекарски съюз, страната ния заема последно място в Европейския съюз по брой психиатри на 100 000 души население – едвам 8, което е над три пъти по-малко от Германия, страната в Европейски Съюз с максимален брой психиатри.
Тревожна е статистиката, че цялата психиатрична грижа в страната се реализира от 572 работещи експерти, а близо 300 от тях са над 61-годишна възраст.
Същевременно експертите до 40-годишна възраст са единствено 37, при забележим растеж на психологичните болести през последните години. Това е формалната статистика. Други числа цитира проф. Христо Кожухаров.
" За държавните психиатрични лечебни заведения санитарите получават минимална заплата, лекарите получават сред 2000-3000 лева, а сестрите получават под 2000 лева Лекарите в тези лечебни заведения не могат да специализират. Средната възраст е 54 години и нагоре, т.е.
след 10 години никой няма да работи в тези лечебни заведения.
Интересът от младите лекари е невисок. Има само в университетските лечебни заведения, където специализират, само че и там заплащането е ниско ", посочи проф. Христо Кожухаров по телевизия България Он Еър. Той акцентира, че „ нито пациентите, нито чиновниците в психиатричните лечебни заведения са втора или трета ръка хора! “
Освен нарастването на заплатите, лекарите от психиатричните заведения упорстват за признание на по-висока категория труд поради характерните условия на работа и покачвания риск, с който се сблъскват всекидневно.
До тук разгледахме това, което касае медицинския личен състав в психиатриите. Всъщност точно това беше и тематиката на разгорещените диспути през миналите седмици. Но никой, дублирам - никой не засегна каква е ориста на психологично болните в България след болничното заведение и каква е ориста на техните
близки и родственици, които се грижат за тях след изписването им.
Точно на този детайл бих желала да обърна вниманието на обществеността.
На 13 април, на Цветница в предаването „ 120 минути “ по бТВ за пръв път бе обиден тъкмо този проблем, който ще доразгърна обстойно. В предаването на сътрудника Светослав Иванов за пръв път се погледна на казуса от различен ракурс и бе показан роман от първо лице за рецесията, която страната подминава от години – за психологично болните измежду хората.
Защо психологично болните са оставени на произвола. Къде е повода за зачестилите случаи на експанзия, по какъв начин се оправят с този проблем околните им и страната. В предаването в детайли беше обяснено, че диспансери за следболничен престой на душевно болните у нас няма, по скоро има някакви места, където те биха могли да живеят и да бъдат следени. Предлагат се 24 налични места в следболничен интернат в София при потребност от 1140 места.
Ще разпростра отговора от дясно на ляво.
Държавата ни по никакъв начин не се оправя!
Или по скоро оправя се отчасти, като трансферира топката на роднините и околните. При експертно решение за неработоспособност отново би трябвало да се грижат за тях околните, тъй като няма профилирани санаториуми за психологично заболели. Но дано въпреки всичко за стартираме през цялото време.
Какво става с психичноболните когато им завърши престоят в болничното заведение?
Ами нищо, връщат ги у дома, там от където са ги довели. Както е и при останалите заболявания, единствено, че никой не е помислил, че заболяването на душата не е като заболяването на тялото!
В предаването беше разказан случай за брачен партньор на жена с шизофрения. В края на изявлението индивидът съвсем със сълзи на очи показа, че се усеща, изтъквам “изцеден, отпаднал “...
Разказваше с трептящ глас, тъй като става дума за майката на трите му деца, за дамата, която е обичал и несъмнено към момента обича, само че е изцяло безпомощен да й помогне.
Това беше една от хилядите истории у нас.
Нека прекрачим прага на още няколко фамилии, с които ме срещна ориста. От позиция на сигурност и запазване на персоналните данни и поверителност, ще ги разказвам единствено с техните букви. Историите са същински, действителни, преживявани сега, единствено една от тях завърши, тъй като се стигна до съдбовния край...
Истинските истории за хората с болна душа
Те страдат. Те живеят в успореден техен си свят. Те не осъзнават какво приказват и правят, тъй като тяхното схващане е отвън техния надзор. Те са свръх чувствителни и единствено един неправилен взор може да ги нарани. Те са нападателни към света, който не ги схваща. Те са апатични към действителността, която не възприемат.
Те са с болна душа, а командите от мозъка им се дават на фрагменти, несвързано, все едно, че говорите с някого по мобилния телефон и внезапно губите обсег.
Отсрещната страна си приказва, само че вие не чувате, тъй като нямате обсег, а когато обсегът пристигна въобще не разбирате защо иде тирада, тъй като не сте чул половината от монолога на отсрещната страна.
Душата боледува откогато свят светува. На времето са смятали, че
хората с болна душeвност са захласнати от демони и бесове,
връзвали са ги в окови, не че в този момент е по-различно!
Когато те буйстват няколко служителя на реда ги закопчават с белезници и ги удрят с електрошокова палка. В лечебните заведения ги връзват с каиши за леглата...
Какво съставлява душата? Тя е най-силната и мъдра, само че и най-нежна част от нашето създание. Душата – това в действителност е същинското ни аз. Когато се разболее душата, това значи, че е болно нашето вътрешно „ аз “, а това е доста съществено! Защото отключва по веригата и други болести.
Древна арабска сентенция гласи: „ За всяка болест има лек, стига да отстраниш повода “. Мъдро, само че не постоянно виждаме повода, а тя се крие някъде до нас, стига деликатно да се вгледаме.
Душевно болните хора „ отключват “ заболяването на душата си след някак причина. Тя е или добита, в резултат на нещо, или наследствена.
Заболяването на душата е нещо като диабета при тялото,
и в случай че не се вземат своевременни ограничения се стига до съдбовния завършек на болния, а от време на време и на близките....
За да е дейно и трайно, всяко лекуване се нуждае от повсеместен метод, полагане на значително старания и ясно дефинирано желание към какво тъкмо се стремим. За разлика от заболяванията на тялото, душата не може да бъде лекувана с лекарства и инжекции. Те притъпяват чувството, те лекуват признаците.
От медикаментите болните се успокояват, заспиват, повече спят от нужното, стават мудни, неспособни към нападателни положения и рецесии, само че това не ги лекува!
Това е само подтискане на симптоматиката. Затова когато душевно болните престават да пият хапчетата се връщат към първичното си положение и всичко стартира изначало....
В множеството случаи когато се усещаме тъжни, самотни, депресирани, изплашени, гневни, изгубени ние се обръщаме за помощ към психолог или психиатър и това е изцяло естествено.
Навремето в такива случаи хората са се обръщали към духовниците, към църквата.
Дори има специфични
молебствия за преодоляване на бесовското положение.
При това, тези молебствия и подходи съществуват във всички религии, освен в християнството. В исляма също има молебствия за тези положения и болните ги водят при ходжа. В будизма също е публикувано въздействието на монасите и мантрите върху душата, персонално съм виждала това влияние на остров Бали. Има обаче още нещо доста значимо по време на лечението, без значение каква е тя, засегнатият би трябвало да се опита самичък да разбере какви са сигналите, които получава в тези обстановки. И какво тъкмо се пробва да му каже душата.
Най-общо казано с тези сигнали вътрешният „ аз “ ни известява, че
нещо в живота ни не е наред.
Че сме изтървали салдото по пътя си и е време да го възстановим. Да се замислим, да изключим автопилота и да обърнем внимание на същинските си потребности и стремежи. Негативните усеща, които изпитваме, може да са както резултат от контузия, претърпяна в детството, по този начин и демонстрация на струпване от по-скорошни интервали и събития. Когато приказваме за излекуване на душата е значимо да знаем, че тя освен има потребност да бъде излекувана, с цел да откри покой, само че и че постоянно би трябвало да се стремим да я разширяваме и развиваме от ден на ден и повече.
Това, несъмнено, е допустимо само, в случай че обърнем взор към духовното. В днешно време това е все по-трудно в този веществен свят.
Древни и модерни школи и учения изрично настояват, че точно отрицателните страсти и усеща, загнездени в нас, водят освен до душевен сривове и проблеми, само че и до физически увреждания. Иначе казано, всяка болест в тялото се отключва точно от някакво надълбоко залегнало в душата ни мъчително чувство. Това звучи някак си разумно, имайки поради обстоятелството, че всичко е сила и силата в никакъв случай не се губи, тя просто се трансформира от една форма в друга.
Преди години посетих една известна корейска лечителка, Людмила Ким, с цел да ми лекува мощните болки в кръста и гръбнака.
Тя стартира с диагнозата, която беше къса и ясна: „ Болките в кръста и в гръбначния дирек
идват при хората от насъбрани обиди!
Много са те обиждали, моето момиче, от самото ти раждане са те обиждали и не престават да те наскърбяват. Затова имаш болен гръбначен дирек и кръст! “ Това бяха думите на корейската лечителка. Посетих и врач на остров Бали, който дълго ми разказваше за физическите заболяванията и тези на душата, и връзката на душата с тялото.
Хората с болна душа са като отцепена част от тялото, тях ги боли доста, те страдат! Те чуват гласове, които другите не чуват...Те чуват команди, които мозъкът дава неумишлено, тъй като физиката е в прорез с душата. Някъде се къса нишката, губи се контактът, само че къде?
Душата боли! Ако ампутират крайник без анестезия боли, грубо. Упойката те унася, болкоуспокояващите притъпяват болката, само че нищо не може да върне ампутирания крайник, нали....
Хората с болна душа ги боли, доста! Те стенат, те плачат...А с тях стенат и плачат техните близки и родственици.
История 1.
Л.И. Беше превъзходен учител, изучила стотици деца и те я обожаваха, тъй като тя се държеше с тях като с равни. Беше неповторима дама с обноски, постоянно елегантна, с шалчета и шапки. Тя беше и майка на двама сина. Отгледа ги и ги възпита съвършено. Всичко вървеше без спънки, до момента в който в един прелестен миг тя видя странности в държанието на по-големия й наследник Б. Странностите последователно прекосяваха в експанзия, и то към най-близките. Ненавист и злоба към брат си и експанзия към майката. В един прелестен ден Б.
взел кухненски нож и го насочил към майка си
без причина. Казал й, че ще й пререже гръкляна...Л.И. ми разказваше историята със сълзи на очи. Попитах я, какво е направила в този миг, тя ми отвърна – нищо! „ Просто стоях изцяло спокойна, все едно, че нищо не се случва и той утихна....Не би трябвало да ги гледаш в очите, би трябвало да се правиш, че не ги забелязваш и че нищо не се случва, че всичко е наред, както те желаят... “ Той пуснал ножа...сипал си бира и просто седнал да обядва, все едно, че нищо не е направил....
Диагноза: параноидна шизофрения.
Л.И. от три години не е измежду нас, само че си припомням нейните думи. „ Най-страшното наказване е за роднините и околните, които остават с тях. Те са обречени на болест и гибел! Те са изкупителната жертва! Те са изцяло обречени... “ Това бяха думите на Л.И. От непрекъснатия стрес тя се разболя, щитовидната й жлеза отхвърли, след това потеглиха едно след друго и.....
История 2.
Мой другар Т.А., който е известна персона, непрекъснато ангажиран по турнета и участия, вижда отклонения в държанието на сина му, само че си помислил, че е специфичност на характера. Дори е бил уверен, че заради младата му възраст става по-сприхав, макар, че по-рано бил добродушен и спокоен. В този случай даже не съумяха да реагират, нямаха време. Момчето просто скочи от шестия етаж , а беше едвам на двадесет...
Диагноза: нямало е време за диагноза....
История 3.
Моя другарка, извънредно умна и съумяла дама, сега върви като фантом. Т. беше майка на три деца, в този момент към този момент й останаха две...
Възпита децата си прелестно. Даде им обучение в чужбина. Заможно семейство, имат всичко, нищо не им липсва. Най-голямата й щерка взима решение да продължи образованието си в чужбина и да остане там. Дори си намира работа, макар, че такава не й би трябвало...
Изведнъж нещо се отключва....никой не знае по кое време тъкмо това става. Намериха я мъртва, самоубила се в една хотелска стая..
.Сега Т. Не знае на кой свят се намира...
История 4.
Прекрасно семейство А. и Е.. Големите ни синове израснаха дружно, разхождахме ги из квартала. Пиехме кафе с количките по кафенетата през 90-те...
Момчетата пораснаха и продължаваха да си поддържат връзка. В един прелестен ден срещнах инцидентно бащата А. на пазара на Красно село, забелязах, че ужасно се е състарил, а бяхме връстници... За момент се усъмних, дали е той. Питах го по какъв начин е синът му....Той се просълзи и стартира да ми споделя, а аз, до момента в който слушах ми се подкосяваха краката. Мислих, че ще припадна, тъй като познавах това семейство. Синът му М.на 27 годишна възраст отключил параноидна шизофрения и се самоубил...
История 5.
Моя близка другарка Ж.С. сега е на ръба на нервозен срив. Тя умира в дословния смисъл на думата! С никого не може да показа, тъй като също е доста известна персона, разпознаваема в избрани среди, даже постоянно е в ефир. Преди четири години огромният й наследник отива на последния етаж на един блок и там седи с провиснали крайници.
Виждат го хора, избавят го.
После й се обаждат и оттогава, от този април преди четири години стартира нейният пъкъл. Психиатрия, наложително лекуване, паранои, психози и освен – от апатична меланхолия и потиснатост до мощна експанзия, и то единствено към най-близките, най-вече към майката и брата.
Типична клинична картина. Синът й се утежняваше с всяка измината година, става все по-зле, тъй като отхвърля да пие медикаментите. Следва втора психиатрия за няколко месеца. Изписват го, прибират го у дома и всичко стартира от начало. Тя се грижи за него, до момента в който последователно животът й се трансформира в същински пъкъл...
Ж.в момента не наподобява към този момент на себе си – състарена, побеляла, само че да беше единствено това. От мощния стрес, на който е подложена, се разболя от диабет, щитовидната й жлеза отхвърля и още един куп заболявания. В момента тогавашната хубавица се е трансформирала в същинска развалина...
Синът й продължава да отхвърля медикаментите, по този начин вършат всички те, когато се приберат. И тъкмо това отключва тяхната експанзия към околните, които ги карат да си изпият хапчетата. Следва трето влизане в психиатри към този момент за по-дълъг престой от близо три месеца. Междувременно тя напуща работа, тъй като не е в положение да работи при ежедневните рецесии на сина й у дома. Тя го гледа като малко дете, с тази разлика, че в никакъв случай не знае какво следва след пет минути...
Агресия, меланхолия, несвързаност на мислите, непрекъснато говорене без прекъсване, още веднъж експанзия, тряскане на порти, меланхолия, потиснатост, незаинтересованост, експанзия и така нататък и тъй наречените
Но тя се грижи за него, тъй като му е майка.
Момче, което е било най-умният възпитаник училище, с достижения в разнообразни области, приказва свободно няколко езика внезапно внезапно отключва параноидна шизофрения..
.А, тя, моята другарка, към този момент не желае да живее и го споделя освен с мен, само че и с други наши общи другари. Сподели ми, че е изтощена, изцедена, без сили да приказва, да работи и даже да върви. Ето по какъв начин една красива, съумяла, известна жена, персона с изцяло здрава душeвност може да бъде доведена до самоубийство в резултат на общуване с психологично болен човек. Защото просто животът й е неосъществим!
История 6.
Мой доста непосредствен другар В. Живее със сина си, който също е болен. Отключва болестта на 27 годишна възраст, в този момент е на 40....Това е баща-герой! Отглежда го самичък, майката ги изоставя, когато Я. е едвам двегодишен...Всичко върви обикновено, татко и наследник вършат дребен бизнес, от който да се прехранват, взимат помещение и всичко си е наред до деня, когато нещо става и момчето стартира триста пъти да отключва и заключва входната врата ...Следва психиатрия. После още веднъж вкъщи. Аз не съм виждала подобен безрезервен татко! Шапка му смъквам. С какво самообладание и любов го отгледа и с какво самообладание сега продължава да го гледа...като малко дете. Готви, пере, чисти, мие, пазари – всичко. Имаше един интервал в който сина му не беше излизал на открито повече от 365 дни....Да, той го гледа, тъй като няма кой, тъй като му е татко, само че се разболя. Болница, сърце, стендове....
История 7.
Най-близката ми другарка от детството К. Какво да ви опиша за нея – тежка орис. Правнучка на известна политическа персона, отгледана от също по този начин известната си баба, само че от елементи живееше и в първокласен интернат заради заетостта на баба й. Вторият мъж на баба й се обеси с ютия,.също беше „ нещо отключил ". Майка й пък беше пожизнено в психиатрия.
След като родила двете си деца, брат й и нея, отключва параноидна шизофрения. К. в никакъв случай не е живяла с майка си. Ходеше при нея на свиждания, до момента в който.тя умря в психиатрията.
След университета К. се омъжи за прелестен хубав футболист – мъж фантазия. Роди им се дъщеричка с вродена особеност и на втората година я изгубиха. След интервал на обезсърчение се взеха в ръце и К. роди още две прелестни момчета. След време, когато децата пораснаха, бащата, който беше родител за образец внезапно отключи психологично заболяване, което евентуално е наследствено, тъй като брат му се беше самоубил.
К.се грижи се за мъжа си дълго време след психиатрията, само че не устоя и отпътува надалеч в чужбина, където остана. Взе едното дете, по-малкия си наследник. Хората я укоряваха, само че никой не знаеше какъв пъкъл изживяваше у дома.
Тя ми показа, че в случай че е била останала от дълго време или тя самата щеше да е в психиатрия или да е умряла.
„ Вече нямах сили да вървя, да мисля, бях изцяло изцедена, омаломощена, без сила, на ръба, а трябваше да се грижа за децата. Нямах избор “, ми показа тя в един наш диалог.
Е, стига толкоз истории, те нямат край! Просто никой, но никой до оня ден в предаването „ 120 минути “ не беше засегнал другата страна на ръждясалата монета – родните! Та тъкмо те, роднините, са най-потърпевши и обречени, както споделяше учителката Л.И..
Те не взимат заплата, те няма от кого да желаят покачване нито пък възстановяване на изискванията за живот, тъй като техният живот е един домакински пъкъл. И в случай че от домашното принуждение можеш да избягаш в профилиран център, то от психическото домашно принуждение тичане няма!
Седиш си у дома, гледаш си болната жена, болния мъж или болното дете, до момента в който не пристигна преждевременният ти край или не откачиш самият ти.
Това е истината на същинските истории, които ви описах. Хората с болна душeвност не признават, че са заболели. За тях всички останали не са наред, само че не и те. Повечето от тях отхвърлят да одобряват медикаментите след изписването им от болница.
Психичноболните са нападателни най-много към роднините и околните, по рядко към непознати хора, макар, че в последно време статистиката и новините демонстрират друго.
По разказите от първо лице психичноболните изцяло изцеждат хората с които живеят, изпиват им цялата сила, лишават им силите, както физическите, по този начин и психическите, като че ли се зареждат с тях, вместо да си пият медикаментите.
Друг е въпросът до какъв брой им оказват помощ медикаментите, с които ги лекуват и въобще лекува ли се това „ нещо “ което се отключва като с ключ?
Кой може да го завърти този ключ назад?
Има една доктрина, че душата не е материя, надлежно по какъв начин нещо, което не е материално може да бъде лекувано с химия...
Не знам, не съм доктор, само че знам едно от това, което съм видяла и чула от всички мои изстрадали другари – някой би трябвало да им помогне и на тях!
Те са единствените, които не получават помощ от никого, единствено Бог да им е на помощ!
Точно те, роднините на душевно болните са в най-голяма заплаха тъй като не могат да се оправят с това голямо тестване. Те са тези които се разболяват физически, те са тези които умират прибързано, те са тези на които в последна сметка не им устоя душeвността. Роднините на психологично болните са най-голямата изкупителна жертва!
Да, това е реалност! И за заплатите и за изискванията вътре в тези лечебни заведения. 50% нарастване на заплатите желаеха работещите в държавните психиатрични лечебни заведения. Протестиращите се заканиха, че в случай че не бъдат чути, всеобщо ще изоставен работа. В последна сметка те бяха чути. Лекарите и медицинският личен състав в държавните психиатрични лечебни заведения ще получат 50% нарастване на заплатите си от 1 май. Необходимите 12,5 милиона лв. ще бъдат обезпечени от Министерство на финансите.
В момента междинната брутна заплата в психиатриите е 1983 лв..
По данни на Българския лекарски съюз, страната ния заема последно място в Европейския съюз по брой психиатри на 100 000 души население – едвам 8, което е над три пъти по-малко от Германия, страната в Европейски Съюз с максимален брой психиатри.
Тревожна е статистиката, че цялата психиатрична грижа в страната се реализира от 572 работещи експерти, а близо 300 от тях са над 61-годишна възраст.
Същевременно експертите до 40-годишна възраст са единствено 37, при забележим растеж на психологичните болести през последните години. Това е формалната статистика. Други числа цитира проф. Христо Кожухаров.
" За държавните психиатрични лечебни заведения санитарите получават минимална заплата, лекарите получават сред 2000-3000 лева, а сестрите получават под 2000 лева Лекарите в тези лечебни заведения не могат да специализират. Средната възраст е 54 години и нагоре, т.е.
след 10 години никой няма да работи в тези лечебни заведения.
Интересът от младите лекари е невисок. Има само в университетските лечебни заведения, където специализират, само че и там заплащането е ниско ", посочи проф. Христо Кожухаров по телевизия България Он Еър. Той акцентира, че „ нито пациентите, нито чиновниците в психиатричните лечебни заведения са втора или трета ръка хора! “
Освен нарастването на заплатите, лекарите от психиатричните заведения упорстват за признание на по-висока категория труд поради характерните условия на работа и покачвания риск, с който се сблъскват всекидневно.
До тук разгледахме това, което касае медицинския личен състав в психиатриите. Всъщност точно това беше и тематиката на разгорещените диспути през миналите седмици. Но никой, дублирам - никой не засегна каква е ориста на психологично болните в България след болничното заведение и каква е ориста на техните
близки и родственици, които се грижат за тях след изписването им.
Точно на този детайл бих желала да обърна вниманието на обществеността.
На 13 април, на Цветница в предаването „ 120 минути “ по бТВ за пръв път бе обиден тъкмо този проблем, който ще доразгърна обстойно. В предаването на сътрудника Светослав Иванов за пръв път се погледна на казуса от различен ракурс и бе показан роман от първо лице за рецесията, която страната подминава от години – за психологично болните измежду хората.
Защо психологично болните са оставени на произвола. Къде е повода за зачестилите случаи на експанзия, по какъв начин се оправят с този проблем околните им и страната. В предаването в детайли беше обяснено, че диспансери за следболничен престой на душевно болните у нас няма, по скоро има някакви места, където те биха могли да живеят и да бъдат следени. Предлагат се 24 налични места в следболничен интернат в София при потребност от 1140 места.
Ще разпростра отговора от дясно на ляво.
Държавата ни по никакъв начин не се оправя!
Или по скоро оправя се отчасти, като трансферира топката на роднините и околните. При експертно решение за неработоспособност отново би трябвало да се грижат за тях околните, тъй като няма профилирани санаториуми за психологично заболели. Но дано въпреки всичко за стартираме през цялото време.
Какво става с психичноболните когато им завърши престоят в болничното заведение?
Ами нищо, връщат ги у дома, там от където са ги довели. Както е и при останалите заболявания, единствено, че никой не е помислил, че заболяването на душата не е като заболяването на тялото!
В предаването беше разказан случай за брачен партньор на жена с шизофрения. В края на изявлението индивидът съвсем със сълзи на очи показа, че се усеща, изтъквам “изцеден, отпаднал “...
Разказваше с трептящ глас, тъй като става дума за майката на трите му деца, за дамата, която е обичал и несъмнено към момента обича, само че е изцяло безпомощен да й помогне.
Това беше една от хилядите истории у нас.
Нека прекрачим прага на още няколко фамилии, с които ме срещна ориста. От позиция на сигурност и запазване на персоналните данни и поверителност, ще ги разказвам единствено с техните букви. Историите са същински, действителни, преживявани сега, единствено една от тях завърши, тъй като се стигна до съдбовния край...
Истинските истории за хората с болна душа
Те страдат. Те живеят в успореден техен си свят. Те не осъзнават какво приказват и правят, тъй като тяхното схващане е отвън техния надзор. Те са свръх чувствителни и единствено един неправилен взор може да ги нарани. Те са нападателни към света, който не ги схваща. Те са апатични към действителността, която не възприемат.
Те са с болна душа, а командите от мозъка им се дават на фрагменти, несвързано, все едно, че говорите с някого по мобилния телефон и внезапно губите обсег.
Отсрещната страна си приказва, само че вие не чувате, тъй като нямате обсег, а когато обсегът пристигна въобще не разбирате защо иде тирада, тъй като не сте чул половината от монолога на отсрещната страна.
Душата боледува откогато свят светува. На времето са смятали, че
хората с болна душeвност са захласнати от демони и бесове,
връзвали са ги в окови, не че в този момент е по-различно!
Когато те буйстват няколко служителя на реда ги закопчават с белезници и ги удрят с електрошокова палка. В лечебните заведения ги връзват с каиши за леглата...
Какво съставлява душата? Тя е най-силната и мъдра, само че и най-нежна част от нашето създание. Душата – това в действителност е същинското ни аз. Когато се разболее душата, това значи, че е болно нашето вътрешно „ аз “, а това е доста съществено! Защото отключва по веригата и други болести.
Древна арабска сентенция гласи: „ За всяка болест има лек, стига да отстраниш повода “. Мъдро, само че не постоянно виждаме повода, а тя се крие някъде до нас, стига деликатно да се вгледаме.
Душевно болните хора „ отключват “ заболяването на душата си след някак причина. Тя е или добита, в резултат на нещо, или наследствена.
Заболяването на душата е нещо като диабета при тялото,
и в случай че не се вземат своевременни ограничения се стига до съдбовния завършек на болния, а от време на време и на близките....
За да е дейно и трайно, всяко лекуване се нуждае от повсеместен метод, полагане на значително старания и ясно дефинирано желание към какво тъкмо се стремим. За разлика от заболяванията на тялото, душата не може да бъде лекувана с лекарства и инжекции. Те притъпяват чувството, те лекуват признаците.
От медикаментите болните се успокояват, заспиват, повече спят от нужното, стават мудни, неспособни към нападателни положения и рецесии, само че това не ги лекува!
Това е само подтискане на симптоматиката. Затова когато душевно болните престават да пият хапчетата се връщат към първичното си положение и всичко стартира изначало....
В множеството случаи когато се усещаме тъжни, самотни, депресирани, изплашени, гневни, изгубени ние се обръщаме за помощ към психолог или психиатър и това е изцяло естествено.
Навремето в такива случаи хората са се обръщали към духовниците, към църквата.
Дори има специфични
молебствия за преодоляване на бесовското положение.
При това, тези молебствия и подходи съществуват във всички религии, освен в християнството. В исляма също има молебствия за тези положения и болните ги водят при ходжа. В будизма също е публикувано въздействието на монасите и мантрите върху душата, персонално съм виждала това влияние на остров Бали. Има обаче още нещо доста значимо по време на лечението, без значение каква е тя, засегнатият би трябвало да се опита самичък да разбере какви са сигналите, които получава в тези обстановки. И какво тъкмо се пробва да му каже душата.
Най-общо казано с тези сигнали вътрешният „ аз “ ни известява, че
нещо в живота ни не е наред.
Че сме изтървали салдото по пътя си и е време да го възстановим. Да се замислим, да изключим автопилота и да обърнем внимание на същинските си потребности и стремежи. Негативните усеща, които изпитваме, може да са както резултат от контузия, претърпяна в детството, по този начин и демонстрация на струпване от по-скорошни интервали и събития. Когато приказваме за излекуване на душата е значимо да знаем, че тя освен има потребност да бъде излекувана, с цел да откри покой, само че и че постоянно би трябвало да се стремим да я разширяваме и развиваме от ден на ден и повече.
Това, несъмнено, е допустимо само, в случай че обърнем взор към духовното. В днешно време това е все по-трудно в този веществен свят.
Древни и модерни школи и учения изрично настояват, че точно отрицателните страсти и усеща, загнездени в нас, водят освен до душевен сривове и проблеми, само че и до физически увреждания. Иначе казано, всяка болест в тялото се отключва точно от някакво надълбоко залегнало в душата ни мъчително чувство. Това звучи някак си разумно, имайки поради обстоятелството, че всичко е сила и силата в никакъв случай не се губи, тя просто се трансформира от една форма в друга.
Преди години посетих една известна корейска лечителка, Людмила Ким, с цел да ми лекува мощните болки в кръста и гръбнака.
Тя стартира с диагнозата, която беше къса и ясна: „ Болките в кръста и в гръбначния дирек
идват при хората от насъбрани обиди!
Много са те обиждали, моето момиче, от самото ти раждане са те обиждали и не престават да те наскърбяват. Затова имаш болен гръбначен дирек и кръст! “ Това бяха думите на корейската лечителка. Посетих и врач на остров Бали, който дълго ми разказваше за физическите заболяванията и тези на душата, и връзката на душата с тялото.
Хората с болна душа са като отцепена част от тялото, тях ги боли доста, те страдат! Те чуват гласове, които другите не чуват...Те чуват команди, които мозъкът дава неумишлено, тъй като физиката е в прорез с душата. Някъде се къса нишката, губи се контактът, само че къде?
Душата боли! Ако ампутират крайник без анестезия боли, грубо. Упойката те унася, болкоуспокояващите притъпяват болката, само че нищо не може да върне ампутирания крайник, нали....
Хората с болна душа ги боли, доста! Те стенат, те плачат...А с тях стенат и плачат техните близки и родственици.
История 1.
Л.И. Беше превъзходен учител, изучила стотици деца и те я обожаваха, тъй като тя се държеше с тях като с равни. Беше неповторима дама с обноски, постоянно елегантна, с шалчета и шапки. Тя беше и майка на двама сина. Отгледа ги и ги възпита съвършено. Всичко вървеше без спънки, до момента в който в един прелестен миг тя видя странности в държанието на по-големия й наследник Б. Странностите последователно прекосяваха в експанзия, и то към най-близките. Ненавист и злоба към брат си и експанзия към майката. В един прелестен ден Б.
взел кухненски нож и го насочил към майка си
без причина. Казал й, че ще й пререже гръкляна...Л.И. ми разказваше историята със сълзи на очи. Попитах я, какво е направила в този миг, тя ми отвърна – нищо! „ Просто стоях изцяло спокойна, все едно, че нищо не се случва и той утихна....Не би трябвало да ги гледаш в очите, би трябвало да се правиш, че не ги забелязваш и че нищо не се случва, че всичко е наред, както те желаят... “ Той пуснал ножа...сипал си бира и просто седнал да обядва, все едно, че нищо не е направил....
Диагноза: параноидна шизофрения.
Л.И. от три години не е измежду нас, само че си припомням нейните думи. „ Най-страшното наказване е за роднините и околните, които остават с тях. Те са обречени на болест и гибел! Те са изкупителната жертва! Те са изцяло обречени... “ Това бяха думите на Л.И. От непрекъснатия стрес тя се разболя, щитовидната й жлеза отхвърли, след това потеглиха едно след друго и.....
История 2.
Мой другар Т.А., който е известна персона, непрекъснато ангажиран по турнета и участия, вижда отклонения в държанието на сина му, само че си помислил, че е специфичност на характера. Дори е бил уверен, че заради младата му възраст става по-сприхав, макар, че по-рано бил добродушен и спокоен. В този случай даже не съумяха да реагират, нямаха време. Момчето просто скочи от шестия етаж , а беше едвам на двадесет...
Диагноза: нямало е време за диагноза....
История 3.
Моя другарка, извънредно умна и съумяла дама, сега върви като фантом. Т. беше майка на три деца, в този момент към този момент й останаха две...
Възпита децата си прелестно. Даде им обучение в чужбина. Заможно семейство, имат всичко, нищо не им липсва. Най-голямата й щерка взима решение да продължи образованието си в чужбина и да остане там. Дори си намира работа, макар, че такава не й би трябвало...
Изведнъж нещо се отключва....никой не знае по кое време тъкмо това става. Намериха я мъртва, самоубила се в една хотелска стая..
.Сега Т. Не знае на кой свят се намира...
История 4.
Прекрасно семейство А. и Е.. Големите ни синове израснаха дружно, разхождахме ги из квартала. Пиехме кафе с количките по кафенетата през 90-те...
Момчетата пораснаха и продължаваха да си поддържат връзка. В един прелестен ден срещнах инцидентно бащата А. на пазара на Красно село, забелязах, че ужасно се е състарил, а бяхме връстници... За момент се усъмних, дали е той. Питах го по какъв начин е синът му....Той се просълзи и стартира да ми споделя, а аз, до момента в който слушах ми се подкосяваха краката. Мислих, че ще припадна, тъй като познавах това семейство. Синът му М.на 27 годишна възраст отключил параноидна шизофрения и се самоубил...
История 5.
Моя близка другарка Ж.С. сега е на ръба на нервозен срив. Тя умира в дословния смисъл на думата! С никого не може да показа, тъй като също е доста известна персона, разпознаваема в избрани среди, даже постоянно е в ефир. Преди четири години огромният й наследник отива на последния етаж на един блок и там седи с провиснали крайници.
Виждат го хора, избавят го.
После й се обаждат и оттогава, от този април преди четири години стартира нейният пъкъл. Психиатрия, наложително лекуване, паранои, психози и освен – от апатична меланхолия и потиснатост до мощна експанзия, и то единствено към най-близките, най-вече към майката и брата.
Типична клинична картина. Синът й се утежняваше с всяка измината година, става все по-зле, тъй като отхвърля да пие медикаментите. Следва втора психиатрия за няколко месеца. Изписват го, прибират го у дома и всичко стартира от начало. Тя се грижи за него, до момента в който последователно животът й се трансформира в същински пъкъл...
Ж.в момента не наподобява към този момент на себе си – състарена, побеляла, само че да беше единствено това. От мощния стрес, на който е подложена, се разболя от диабет, щитовидната й жлеза отхвърля и още един куп заболявания. В момента тогавашната хубавица се е трансформирала в същинска развалина...
Синът й продължава да отхвърля медикаментите, по този начин вършат всички те, когато се приберат. И тъкмо това отключва тяхната експанзия към околните, които ги карат да си изпият хапчетата. Следва трето влизане в психиатри към този момент за по-дълъг престой от близо три месеца. Междувременно тя напуща работа, тъй като не е в положение да работи при ежедневните рецесии на сина й у дома. Тя го гледа като малко дете, с тази разлика, че в никакъв случай не знае какво следва след пет минути...
Агресия, меланхолия, несвързаност на мислите, непрекъснато говорене без прекъсване, още веднъж експанзия, тряскане на порти, меланхолия, потиснатост, незаинтересованост, експанзия и така нататък и тъй наречените
Но тя се грижи за него, тъй като му е майка.
Момче, което е било най-умният възпитаник училище, с достижения в разнообразни области, приказва свободно няколко езика внезапно внезапно отключва параноидна шизофрения..
.А, тя, моята другарка, към този момент не желае да живее и го споделя освен с мен, само че и с други наши общи другари. Сподели ми, че е изтощена, изцедена, без сили да приказва, да работи и даже да върви. Ето по какъв начин една красива, съумяла, известна жена, персона с изцяло здрава душeвност може да бъде доведена до самоубийство в резултат на общуване с психологично болен човек. Защото просто животът й е неосъществим!
История 6.
Мой доста непосредствен другар В. Живее със сина си, който също е болен. Отключва болестта на 27 годишна възраст, в този момент е на 40....Това е баща-герой! Отглежда го самичък, майката ги изоставя, когато Я. е едвам двегодишен...Всичко върви обикновено, татко и наследник вършат дребен бизнес, от който да се прехранват, взимат помещение и всичко си е наред до деня, когато нещо става и момчето стартира триста пъти да отключва и заключва входната врата ...Следва психиатрия. После още веднъж вкъщи. Аз не съм виждала подобен безрезервен татко! Шапка му смъквам. С какво самообладание и любов го отгледа и с какво самообладание сега продължава да го гледа...като малко дете. Готви, пере, чисти, мие, пазари – всичко. Имаше един интервал в който сина му не беше излизал на открито повече от 365 дни....Да, той го гледа, тъй като няма кой, тъй като му е татко, само че се разболя. Болница, сърце, стендове....
История 7.
Най-близката ми другарка от детството К. Какво да ви опиша за нея – тежка орис. Правнучка на известна политическа персона, отгледана от също по този начин известната си баба, само че от елементи живееше и в първокласен интернат заради заетостта на баба й. Вторият мъж на баба й се обеси с ютия,.също беше „ нещо отключил ". Майка й пък беше пожизнено в психиатрия.
След като родила двете си деца, брат й и нея, отключва параноидна шизофрения. К. в никакъв случай не е живяла с майка си. Ходеше при нея на свиждания, до момента в който.тя умря в психиатрията.
След университета К. се омъжи за прелестен хубав футболист – мъж фантазия. Роди им се дъщеричка с вродена особеност и на втората година я изгубиха. След интервал на обезсърчение се взеха в ръце и К. роди още две прелестни момчета. След време, когато децата пораснаха, бащата, който беше родител за образец внезапно отключи психологично заболяване, което евентуално е наследствено, тъй като брат му се беше самоубил.
К.се грижи се за мъжа си дълго време след психиатрията, само че не устоя и отпътува надалеч в чужбина, където остана. Взе едното дете, по-малкия си наследник. Хората я укоряваха, само че никой не знаеше какъв пъкъл изживяваше у дома.
Тя ми показа, че в случай че е била останала от дълго време или тя самата щеше да е в психиатрия или да е умряла.
„ Вече нямах сили да вървя, да мисля, бях изцяло изцедена, омаломощена, без сила, на ръба, а трябваше да се грижа за децата. Нямах избор “, ми показа тя в един наш диалог.
Е, стига толкоз истории, те нямат край! Просто никой, но никой до оня ден в предаването „ 120 минути “ не беше засегнал другата страна на ръждясалата монета – родните! Та тъкмо те, роднините, са най-потърпевши и обречени, както споделяше учителката Л.И..
Те не взимат заплата, те няма от кого да желаят покачване нито пък възстановяване на изискванията за живот, тъй като техният живот е един домакински пъкъл. И в случай че от домашното принуждение можеш да избягаш в профилиран център, то от психическото домашно принуждение тичане няма!
Седиш си у дома, гледаш си болната жена, болния мъж или болното дете, до момента в който не пристигна преждевременният ти край или не откачиш самият ти.
Това е истината на същинските истории, които ви описах. Хората с болна душeвност не признават, че са заболели. За тях всички останали не са наред, само че не и те. Повечето от тях отхвърлят да одобряват медикаментите след изписването им от болница.
Психичноболните са нападателни най-много към роднините и околните, по рядко към непознати хора, макар, че в последно време статистиката и новините демонстрират друго.
По разказите от първо лице психичноболните изцяло изцеждат хората с които живеят, изпиват им цялата сила, лишават им силите, както физическите, по този начин и психическите, като че ли се зареждат с тях, вместо да си пият медикаментите.
Друг е въпросът до какъв брой им оказват помощ медикаментите, с които ги лекуват и въобще лекува ли се това „ нещо “ което се отключва като с ключ?
Кой може да го завърти този ключ назад?
Има една доктрина, че душата не е материя, надлежно по какъв начин нещо, което не е материално може да бъде лекувано с химия...
Не знам, не съм доктор, само че знам едно от това, което съм видяла и чула от всички мои изстрадали другари – някой би трябвало да им помогне и на тях!
Те са единствените, които не получават помощ от никого, единствено Бог да им е на помощ!
Точно те, роднините на душевно болните са в най-голяма заплаха тъй като не могат да се оправят с това голямо тестване. Те са тези които се разболяват физически, те са тези които умират прибързано, те са тези на които в последна сметка не им устоя душeвността. Роднините на психологично болните са най-голямата изкупителна жертва!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ