Имаше и такива времена! Помните ли, когато нямаше реклами?
Една от стилните трендове в актуалната реклама е носталгията. Шуменското питие разчита навръх това с бомбичката, всякакви салами със остарели имена...Всъщност по времето, когато бомбичката стартира да се създава, рекламата беше напълно непотребна. Как да рекламираш нещо, което го няма по магазините и за какво? Дефицитът при плановата стопанска система трансформира рекламните послания на артикули в рекламни представяния на фабрики и заводи. А като рекламни представяния те си бяха в действителност агитация.
Как другояче да си изясни човек рекламата на хидравлични зъбни помпи и бутала на Държавно стопанско обединение " Хидравлика " Казанлък от 80-те. Предприятията имаха график, по който биваха представяни във вестници, радио и телевизия- каретата и предаванията се водеха рекламни, само че на процедура бяха или изреждане на асортимента от рода на хидравличните помпи, или жизнерадостни репортажи за производството и колектива.
Реклама в смисъла на днешната реклама, а и на онази пред 1944, се появяваше по- скоро във тип на афиш, който биваше закачан по заведения и магазини. Обикновено ставаше дума за някой артикул, който въпреки всичко може да се откри на пазара и неговото количество е предмет на горделивост. Като тахан халвата да вземем за пример. Или препарата за пране, създаван от Нефтохим- Бургас...
И както във всеки автентичен документ от предходно време, и тук можем да научим забавни детайлности. Например- какъв брой е коствал цялостният интернат на морето. През 1982 година Черноморието си беше няколко живописни градчета, бряг, дюни и три огромни известни курорта- Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. За разлика от през днешния ден, тогава най- баровският беше Златни пясъци, това проличава и по цените. Пълен интернат ще рече ол инклузив. Впрочем ол инклузив тогава беше необятно застъпен и в многочислените профсъюзни станции по морето, само че тях не ги популяризираха по вестниците, за тях раздаваха карти в предприятията. Средната работна заплата по това време беше към 170 лв., тъй че една седмица на цялостен интернат в Албена излизаше почти колкото една месечна заплата. Ходеха единствено баровците.
Рекламната страница в локален вестник от 1982, представяща Завода за безалкохолни питиета в Пловдив е типичната за жанра по това време- през днешния ден е любопитно да забележим по какъв начин сме борили желанието си да пием Кока-Кола, която въпреки всичко беше пробила на пазара и се продаваше най-вече в заведенията на Балкантурист. " Коктейл ", " Ябълка ", " Спорт " - дали някой още помни тия питиета...Друга типична реклама е поканата на Окръжен кооперативен съюз - Пловдив и Стопанска дирекция " Местна индустрия и битови услуги " за идния Новогодишен базар през 1983, както и за кулинарната изложба- базар. Коледа тогава не се празнуваше, събитията се случваха към Нова година.
По Радио Пловдив всеки ден се излъчваше половинчасов " Рекламен указател ", редактори му бяха Иван Игнатов и Благой Батаклиев, които постоянно водиха война от две бюра, поставени едно против друго, а през тази редакция, която другояче плащаше постоянно възнаграждения, мина цялостен поток от създатели. И там рекламата не беше това, което разбираме днес- изпращат те, примерно, в Стамболийски и от теб се чака да направиш сюжет за половин час за града, за предприятията, за услугите, всичко. Всъщност предаването беше много живо и забавно и се слушаше от хората. Само дето името му беше рекламно.
Подобно на него, в Българска телевизия имаше отново 30 минутно предаване към 19 часа, водеха го, нека не бъркам, Таня Иванова и Николай Колев, който в този момент води " Делници " по Европейска комисия. Само в това предаване имаше нещо като реклами, клипове, които обаче отново посочваха артикули от вида на телферните помпи...Обикновено имаше репортажи от предприятията.
След неуспеха на плановата стопанска система, пристигна пазарната и рекламата се завърна в същинския си тип и в медиите, и към нас. Рекламните плакати на цигари и бира останаха в музея, където им е мястото. Днес такива няма по какъв начин да направиш, неразрешено е. Затова пък рекламата на хазарта ни дебне отвред. Надявам се след време и на това да се чудим по какъв начин е било допустимо.
Тогава беше скучно, в този момент е досадно. Но изводът е недвусмислен- има цялостни магазини, има реклама. Има празни магазини, няма реклама. Изборът е ваш, както се споделя в посланията...
Източник: " Трафик "
Как другояче да си изясни човек рекламата на хидравлични зъбни помпи и бутала на Държавно стопанско обединение " Хидравлика " Казанлък от 80-те. Предприятията имаха график, по който биваха представяни във вестници, радио и телевизия- каретата и предаванията се водеха рекламни, само че на процедура бяха или изреждане на асортимента от рода на хидравличните помпи, или жизнерадостни репортажи за производството и колектива.
Реклама в смисъла на днешната реклама, а и на онази пред 1944, се появяваше по- скоро във тип на афиш, който биваше закачан по заведения и магазини. Обикновено ставаше дума за някой артикул, който въпреки всичко може да се откри на пазара и неговото количество е предмет на горделивост. Като тахан халвата да вземем за пример. Или препарата за пране, създаван от Нефтохим- Бургас...
И както във всеки автентичен документ от предходно време, и тук можем да научим забавни детайлности. Например- какъв брой е коствал цялостният интернат на морето. През 1982 година Черноморието си беше няколко живописни градчета, бряг, дюни и три огромни известни курорта- Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. За разлика от през днешния ден, тогава най- баровският беше Златни пясъци, това проличава и по цените. Пълен интернат ще рече ол инклузив. Впрочем ол инклузив тогава беше необятно застъпен и в многочислените профсъюзни станции по морето, само че тях не ги популяризираха по вестниците, за тях раздаваха карти в предприятията. Средната работна заплата по това време беше към 170 лв., тъй че една седмица на цялостен интернат в Албена излизаше почти колкото една месечна заплата. Ходеха единствено баровците.
Рекламната страница в локален вестник от 1982, представяща Завода за безалкохолни питиета в Пловдив е типичната за жанра по това време- през днешния ден е любопитно да забележим по какъв начин сме борили желанието си да пием Кока-Кола, която въпреки всичко беше пробила на пазара и се продаваше най-вече в заведенията на Балкантурист. " Коктейл ", " Ябълка ", " Спорт " - дали някой още помни тия питиета...Друга типична реклама е поканата на Окръжен кооперативен съюз - Пловдив и Стопанска дирекция " Местна индустрия и битови услуги " за идния Новогодишен базар през 1983, както и за кулинарната изложба- базар. Коледа тогава не се празнуваше, събитията се случваха към Нова година.
По Радио Пловдив всеки ден се излъчваше половинчасов " Рекламен указател ", редактори му бяха Иван Игнатов и Благой Батаклиев, които постоянно водиха война от две бюра, поставени едно против друго, а през тази редакция, която другояче плащаше постоянно възнаграждения, мина цялостен поток от създатели. И там рекламата не беше това, което разбираме днес- изпращат те, примерно, в Стамболийски и от теб се чака да направиш сюжет за половин час за града, за предприятията, за услугите, всичко. Всъщност предаването беше много живо и забавно и се слушаше от хората. Само дето името му беше рекламно.
Подобно на него, в Българска телевизия имаше отново 30 минутно предаване към 19 часа, водеха го, нека не бъркам, Таня Иванова и Николай Колев, който в този момент води " Делници " по Европейска комисия. Само в това предаване имаше нещо като реклами, клипове, които обаче отново посочваха артикули от вида на телферните помпи...Обикновено имаше репортажи от предприятията.
След неуспеха на плановата стопанска система, пристигна пазарната и рекламата се завърна в същинския си тип и в медиите, и към нас. Рекламните плакати на цигари и бира останаха в музея, където им е мястото. Днес такива няма по какъв начин да направиш, неразрешено е. Затова пък рекламата на хазарта ни дебне отвред. Надявам се след време и на това да се чудим по какъв начин е било допустимо.
Тогава беше скучно, в този момент е досадно. Но изводът е недвусмислен- има цялостни магазини, има реклама. Има празни магазини, няма реклама. Изборът е ваш, както се споделя в посланията...
Източник: " Трафик "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ