Колко процента от мозъка реално използваме?
Една от обичаните тематики на редица писатели и сценаристи на научнофантастични филми е тази за необятните благоприятни условия на човешкия мозък. Особено известно е изказванието, че ние използваме едвам 10% от неговите благоприятни условия и в случай че успеем да " отключим “ останалите 90%, това би ни трансформирало в същински супергерои. Колкото и привлекателна да е тази концепция, учените означават, че тя не съставлява нищо повече от необятно публикувана илюзия. Според тях, човешкият мозък действа на цялостни обороти съвсем непрестанно.
Неуморният мозък
Твърдението, че използваме единствено дребна част от опциите на нашия мозък, няма нищо общо с истината. Това съобщи за Vesti.bg проф. Крейг Бейли от департамента по биомедицина към университета в Гуелф, Онтарио.
" Несериозно е да се твърди, че използваме единствено 10% от мозъка си. Истината е, че един здрав човек употребява цялостния му потенциал. Разбира се, той не действа непрестанно на 100% “, акцентира той.
На същото мнение е и Лорънс Уорд, който е професор по логика на психиката от университета в Британска Колумбия.
" Мозъкът и неговите мрежи са непрекъснато дейни, без значение дали сме будни, заспали или в безсъзнание. Докато мозъкът е жив, т.е. до момента в който има метаболитна интензивност, той няма по какъв начин да си " почива “. От тази позиция е освен погрешно, само че и даже безсмислено да се твърди, че използваме едвам 10% от него “, добави той.
" Знаем, че главните информационни кафези, наречени неврони, се задействат на разнообразни честоти, до момента в който работят. Знаем също, че избрани области на мозъка имат значима роля при осъществяването на характерни задания – като мислене, придвижване или запазване на мемоари. В взаимозависимост от това какво вършим в даден миг, някои неврони може да са по-активни от други. Въпреки това, резултатите от всички проучвания, извършени до този миг, демонстрират недвусмислено, че използваме целия си мозък “, отбелязва проф. Бейли.
" Въпросните 10% съставляват мит, който Холивуд обожава. Предполагам, че множеството хора са гледали най-малко един филм, в който е наранена въпросната тематика. Това не е изключително изненадващо – концепцията, че елементарен човек може да се трансформира в супергерой, който прави невероятни подвизи със силата на мозъка си (като във вселената на " Марвъл “), е доста привлекателна. Тя, обаче, е единствено фикция. Все отново не изключвам опцията най-малко част от нея да се сбъдне някой ден, изключително като се има поради какъв брой бързо се развиват технологиите “, прибавя проф. Уорд.
Мнението на учените
На какво, в действителност, се дължи убедеността на учените, че не използваме единствено 10% от нашия мозък? На първо място, в случай че това беше истина, по-голямата част от мозъчните контузии и болести нямаше да имат съществени последици, защото щяха да засягат елементи от него, които не вършат нищо. Освен това, естественият асортимент не подтиква развиването на безполезни анатомични структури. Обяснено по различен метод, нашите далечни предшественици нямаше да се нуждаят от огромен мозък, с цел да оцелеят и да се оправят с провокациите, с които се сблъсквали всекидневно. Вместо това, в хода на еволюцията те щели да се снабдят с по-устойчива имунна система, по-здрави мускули или по-гъста коса.
Съществуват и други неопровержими доказателства. С помощта на способи като позитронно-емисионната томография и функционалния ядрено-магнитен резонанс, лекари и учени могат да картографират мозъчната интензивност в действително време. Данните ясно демонстрират, че огромни области от мозъка – надхвърлящи доста 10% – се употребяват за всевъзможни действия. Сред тях са както видимо елементарни дейности – като отмора или гледане на фотоси, по този начин и по-сложни – като четене или решение на математически задания. Експертите към момента не са разкрили област от мозъка, която не прави нищо.
А какъв е произходът на мита, че използваме едвам 10% от нашия мозък? Историците означават, че най-често той е приписван погрешно на живелия през XIX в. психолог Уилям Джеймс. Той предполагал, че използваме дребна част от умствения ни капацитет, само че по този начин и не е показал прецизен %. Алберт Айнщайн също е апетитен като създател на тази концепция, само че липсват доказателства да е заявявал нещо сходно. В реалност, концепцията за 10-те % придобива забележителна известност, откакто е упомената в бестселъра на американския публицист Дейл Карнеги " Как да печелим другари и да влияем на другите “, публикуван през 1936 година
Информацията, която ни залива
Когато става въпрос за мозъчната активност, съществуват разнообразни аспекти, които би трябвало да бъдат обсъждани поотделно, отбелязва проф. Уорд. Един от тях е паметта. " Винаги можем да съхраняваме по-голямо количество информация, да научим повече нови неща, да натрупаме повече усещания, като всичко това ще бъде превърнато в мемоари. На процедура, обаче, съществуват механизми, посредством които мозъкът отстранява някои от тях, с цел да не се стигне до претоварване. Това е извънредно значим баланс “, акцентира той.
Докато сме будни, сетивата ни са бомбардирани от големи количества информация. " Селективното внимание поддържа този информативен поток до равнища, с които можем да се оправим, без мозъкът ни да " прегрее “. Предполагам, че от тази позиция е допустимо да обработваме повече информация, само че все не е ясно по какъв начин можем да го реализираме. Дори и в това отношение, обаче, концепцията за 10-те % е неправилна. Ние обработваме доста дребна част от информацията, която ни залива всекидневно, само че все пак количеството ѝ е зашеметяващо “, прибавя специалистът.
" Не бива да забравяме и за способността ни да позволяваме проблеми. Някои от нас са доста положителни в това, други не чак толкоз. Спокойно можем да заявим, че като тип съществуваме от десетки хиляди години, което значи, че се оправяме относително добре с тази задача. Няма по какъв начин да отречем, че постоянно има какво да бъде усъвършенствано – в един съвършен свят, всеки средностатистически човек ще има интелекта на някои от най-великите гении, раждали се в миналото. Това сигурно би било прелестно. И въпреки всичко, 10-те % са една неуместна стойност “, заключава проф. Уорд.
Неуморният мозък
Твърдението, че използваме единствено дребна част от опциите на нашия мозък, няма нищо общо с истината. Това съобщи за Vesti.bg проф. Крейг Бейли от департамента по биомедицина към университета в Гуелф, Онтарио.
" Несериозно е да се твърди, че използваме единствено 10% от мозъка си. Истината е, че един здрав човек употребява цялостния му потенциал. Разбира се, той не действа непрестанно на 100% “, акцентира той.
На същото мнение е и Лорънс Уорд, който е професор по логика на психиката от университета в Британска Колумбия.
" Мозъкът и неговите мрежи са непрекъснато дейни, без значение дали сме будни, заспали или в безсъзнание. Докато мозъкът е жив, т.е. до момента в който има метаболитна интензивност, той няма по какъв начин да си " почива “. От тази позиция е освен погрешно, само че и даже безсмислено да се твърди, че използваме едвам 10% от него “, добави той.
" Знаем, че главните информационни кафези, наречени неврони, се задействат на разнообразни честоти, до момента в който работят. Знаем също, че избрани области на мозъка имат значима роля при осъществяването на характерни задания – като мислене, придвижване или запазване на мемоари. В взаимозависимост от това какво вършим в даден миг, някои неврони може да са по-активни от други. Въпреки това, резултатите от всички проучвания, извършени до този миг, демонстрират недвусмислено, че използваме целия си мозък “, отбелязва проф. Бейли.
" Въпросните 10% съставляват мит, който Холивуд обожава. Предполагам, че множеството хора са гледали най-малко един филм, в който е наранена въпросната тематика. Това не е изключително изненадващо – концепцията, че елементарен човек може да се трансформира в супергерой, който прави невероятни подвизи със силата на мозъка си (като във вселената на " Марвъл “), е доста привлекателна. Тя, обаче, е единствено фикция. Все отново не изключвам опцията най-малко част от нея да се сбъдне някой ден, изключително като се има поради какъв брой бързо се развиват технологиите “, прибавя проф. Уорд.
Мнението на учените
На какво, в действителност, се дължи убедеността на учените, че не използваме единствено 10% от нашия мозък? На първо място, в случай че това беше истина, по-голямата част от мозъчните контузии и болести нямаше да имат съществени последици, защото щяха да засягат елементи от него, които не вършат нищо. Освен това, естественият асортимент не подтиква развиването на безполезни анатомични структури. Обяснено по различен метод, нашите далечни предшественици нямаше да се нуждаят от огромен мозък, с цел да оцелеят и да се оправят с провокациите, с които се сблъсквали всекидневно. Вместо това, в хода на еволюцията те щели да се снабдят с по-устойчива имунна система, по-здрави мускули или по-гъста коса.
Съществуват и други неопровержими доказателства. С помощта на способи като позитронно-емисионната томография и функционалния ядрено-магнитен резонанс, лекари и учени могат да картографират мозъчната интензивност в действително време. Данните ясно демонстрират, че огромни области от мозъка – надхвърлящи доста 10% – се употребяват за всевъзможни действия. Сред тях са както видимо елементарни дейности – като отмора или гледане на фотоси, по този начин и по-сложни – като четене или решение на математически задания. Експертите към момента не са разкрили област от мозъка, която не прави нищо.
А какъв е произходът на мита, че използваме едвам 10% от нашия мозък? Историците означават, че най-често той е приписван погрешно на живелия през XIX в. психолог Уилям Джеймс. Той предполагал, че използваме дребна част от умствения ни капацитет, само че по този начин и не е показал прецизен %. Алберт Айнщайн също е апетитен като създател на тази концепция, само че липсват доказателства да е заявявал нещо сходно. В реалност, концепцията за 10-те % придобива забележителна известност, откакто е упомената в бестселъра на американския публицист Дейл Карнеги " Как да печелим другари и да влияем на другите “, публикуван през 1936 година
Информацията, която ни залива
Когато става въпрос за мозъчната активност, съществуват разнообразни аспекти, които би трябвало да бъдат обсъждани поотделно, отбелязва проф. Уорд. Един от тях е паметта. " Винаги можем да съхраняваме по-голямо количество информация, да научим повече нови неща, да натрупаме повече усещания, като всичко това ще бъде превърнато в мемоари. На процедура, обаче, съществуват механизми, посредством които мозъкът отстранява някои от тях, с цел да не се стигне до претоварване. Това е извънредно значим баланс “, акцентира той.
Докато сме будни, сетивата ни са бомбардирани от големи количества информация. " Селективното внимание поддържа този информативен поток до равнища, с които можем да се оправим, без мозъкът ни да " прегрее “. Предполагам, че от тази позиция е допустимо да обработваме повече информация, само че все не е ясно по какъв начин можем да го реализираме. Дори и в това отношение, обаче, концепцията за 10-те % е неправилна. Ние обработваме доста дребна част от информацията, която ни залива всекидневно, само че все пак количеството ѝ е зашеметяващо “, прибавя специалистът.
" Не бива да забравяме и за способността ни да позволяваме проблеми. Някои от нас са доста положителни в това, други не чак толкоз. Спокойно можем да заявим, че като тип съществуваме от десетки хиляди години, което значи, че се оправяме относително добре с тази задача. Няма по какъв начин да отречем, че постоянно има какво да бъде усъвършенствано – в един съвършен свят, всеки средностатистически човек ще има интелекта на някои от най-великите гении, раждали се в миналото. Това сигурно би било прелестно. И въпреки всичко, 10-те % са една неуместна стойност “, заключава проф. Уорд.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ