БРИКС: Какво ще се обсъжда на срещата?
Една от основните тематики, които ще бъдат разисквани на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през 2023 година, ще бъде тематиката за разширението на алианса.
След като близо 20 разрастващи се страни показаха интерес да се причислят към редиците на БРИКС, в този момент в границите на блока тече дейна полемика по отношение на критериите, които да се ползват при вземането на решение за изискванията на разширението.
Групата дефинира някои детайли на взаимозависимост и насоки, които ще би трябвало да се вземат поради при създаването на бъдещите траектории на разширение на БРИКС.
Елементи, който би трябвало да се вземат поради
Макар размерът и смисъла явно да са били значими за обединяването на блока, също по този начин е било значимо и представянето от всяка стопанска система на БРИКС в нейния личен район.
В случая на Бразилия това е Латинска Америка, в тази ситуация на Китай – Източна Азия, Индия съставлява Южна Азия, Русия съставлява Северна Евразия, а Южна Африка съставлява африканския континент.
Ако този основен принцип на посланичество се следва и по-нататък, разширението на блока ще би трябвало да даде приоритет на водещите стопански системи от тези райони, които към момента не са показани от ядрото на БРИКС.
На този стадий наподобява, че има два района от световния юг, които към момента не са намерили своето място в ядрото на БРИКС – това са Близкият изток и Югоизточна Азия. Най-големите стопански системи от тези райони, които са и членове на Г-20, са Саудитска Арабия и Индонезия – те са и най-големите представители на съответните районни блокове – GCC и ASEAN.
Подобно лимитирано разширение, включващо още две разрастващи се стопански системи, всъщност ще разреши на БРИКС да обхване всички съществени подрегиони на световния юг, в това число главните районни интеграционни блокове на развиващия се свят.
Проблемът е, че сходно разширение би наклонило представителството на разрастващите се страни в БРИКС още повече в интерес на Азия – Азия би нараснала броя на членовете си до 5 страни, а Африка и Латинска Америка към момента ще имат единствено по една страна в ядрото.
Други условия
Възможно е да има и други условия, които биха могли да смекчат ненапълно този дисбаланс – да вземем за пример “ ” може да се основава на второ потомство БРИКС, напреднало от същите райони като ядрото на БРИКС – ако подборът на страните се основава на размера на Брутният вътрешен продукт в PPP (паритет на покупателната способност), получената втора вълна (обозначена като PEAKS) може да включва Пакистан (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Казахстан (Евразия), Саудитска Арабия (Азия).
Алтернативен вид, учреден на Брутният вътрешен продукт по пазарни обменни курсове и включващ повече страни отвън Азия, може да бъде обозначен като BEAMS и да включва Бангладеш (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Мексико (Латинска Америка) и Саудитска Арабия (Азия).
Но макар че несъответствието сред Азия и останалите страни от световния Юг може да бъде понижен в някои от горепосочените формати, към момента има чувство, че в дълготраен проект разширението на БРИКС би трябвало да обезпечи по-голямо посланичество на Африка и Латинска Америка.
Един от методите да се изследва това място е да се прегледа делът на трите най-големи разрастващи се стопански системи в Латинска Америка, Африка и Азия. В тези три района на световния Юг Латинска Америка се характеризира с най-висока степен на централизация – във връзка с Брутният вътрешен продукт първите 3 стопански системи (Бразилия, Мексико и Аржентина) имат дял от над 80 % (над 60 % от населението), първите 4 стопански системи (заедно с Колумбия) надвишават 90 % (близо 70% от населението), до момента в който първите две стопански системи (Бразилия и Мексико) съставляват над 70 % от районния Брутният вътрешен продукт и близо 54 % от районното население.
Африка е с най-ниска централизация от трите района на Глобалния юг – във връзка с Брутният вътрешен продукт първите три стопански системи (Нигерия, Египет и Южна Африка) заемат 43 % от общия размер и единствено прибавянето на Алжир разрешава на групата да надвиши границата от 50 %. Равнището на централизация е доста по-ниско при популацията – трите най-големи стопански системи (Нигерия, Етиопия и Египет) съставляват по-малко от една трета от общия брой.
Що се отнася до Азия, делът на трите най-големи стопански системи по Брутният вътрешен продукт (Китай, Япония, Индия) е по-малко от ¾ от общия брой, до момента в който на двете най-големи разрастващи се стопански системи в Азия (Китай и Индия) се падат близо 57% от общия брой на азиатските стопански системи. Ако към листата се добави и Индонезия, делът на Китай, Индия и Индонезия в Азия е към 60 % от общия Брутният вътрешен продукт на Азия. Заедно с Русия РИК (Русия, Индия, Китай) съставляват към 60 % от общия Брутният вътрешен продукт, образуван от Азия и Русия. По отношение на броя на популацията делът на Китай и Индия в общия брой на Азия е близо 62 %, а дружно с Индонезия трите най-многолюдни азиатски стопански системи биха съставлявали към 68 %.
Въпреки това нито един от горепосочените способи за разширение или даже приемането на множеството от разрастващите се стопански системи, които са изразили интерес да се причислят към БРИКС, няма да реши изцяло въпроса с представителството на страните от световния юг.
Една от главните аргументи е Африка – даже трите водещи африкански стопански системи не съставляват по-голямата част от Брутният вътрешен продукт на конт
инента, а още по-малко – от каузи на популацията на Африка. На този стадий пълноценно посланичество на Африка в границите на БРИКС може да бъде осъществено само от Африканския съюз в границите на БРИКС+.
Друг проблем е ASEAN – даже в случай че Индонезия се причисли към БРИКС на някакъв стадий в бъдеще, към момента ще стои въпросът по какъв начин да се изградят връзките на БРИКС с други динамични и все по-важни играчи от ASEAN като Виетнам, Малайзия, Тайланд и Филипините. Същото се отнася и за редовно значимите стопански системи от GCC, които играят значима роля в балансирането на пазара на петрол и газ в международен мащаб.
Това на собствен ред значи, че с изключение на образуването на втора вълна от огромни стопански системи, които могат да добавят ядрото на БРИКС или да образуват различен пласт на партньорство с БРИКС, би трябвало да има и пласт за районни блокове, в които членуват страни от БРИКС/БРИКС+.
Това би отворило опция за БРИКС да откри връзки за икономическо партньорство с по-голямата част от Глобалния юг – в този случай платформата BEAMS за районните договорености на Глобалния юг би могла да включва BIMSTEC, Евразийския стопански съюз, Африканския съюз, Меркосур и Шанхайската организация за съдействие. ASEAN би могъл да бъде все по-често част от този районен кръг, в това число в границите на споразуменията за свободна търговия, които има с членовете на БРИКС като Китай и Индия.
В последна сметка алтернативата “размер – посланичество ” за БРИКС се трансформира в един от основните въпроси за нейното разширение и дълготрайно развиване. Балансирането на размера/тежестта, от една страна, и покриването/представянето на главните райони на световния юг ще изисква някаква композиция от районния формат БРИКС+ (който сплотява районните договорености и организации на разрастващите се страни) и прибавянето на някои от тежките сили в ядрото/ ” ” на БРИКС.
БРИКС като приобщаваща платформа
В полемиките по отношение на разширението на БРИКС е значимо да се разбере, че не става въпрос единствено за към 20 страни, които са изразили интерес да работят дружно с БРИКС – по-голямата част от общността на световния юг от ден на ден се надява, че БРИКС ще се трансформира в приобщаваща платформа, която ще откри връзки за съдействие в целия разрастващ се свят.
В това отношение е значимо при планирането на разширението си БРИКС да изпревари събитията и вместо просто да реагира на молбите за участие, да сътвори дълготрайна приобщаваща рамка, която да може да предложи редица условия за съдействие на всяка разрастваща се стопанска система от световния юг.
Една от основните тематики, които ще бъдат разисквани на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през 2023 година, ще бъде тематиката за разширението на алианса.
След като близо 20 разрастващи се страни показаха интерес да се причислят към редиците на БРИКС, в този момент в границите на блока тече дейна полемика по отношение на критериите, които да се ползват при вземането на решение за изискванията на разширението.
Групата дефинира някои детайли на взаимозависимост и насоки, които ще би трябвало да се вземат поради при създаването на бъдещите траектории на разширение на БРИКС.
Макар размерът и смисъла явно да са били значими за обединяването на блока, също по този начин е било значимо и представянето от всяка стопанска система на БРИКС в нейния личен район.
В случая на Бразилия това е Латинска Америка, в тази ситуация на Китай – Източна Азия, Индия съставлява Южна Азия, Русия съставлява Северна Евразия, а Южна Африка съставлява африканския континент.
Ако този основен принцип на посланичество се следва и по-нататък, разширението на блока ще би трябвало да даде приоритет на водещите стопански системи от тези райони, които към момента не са показани от ядрото на БРИКС.
На този стадий наподобява, че има два района от световния юг, които към момента не са намерили своето място в ядрото на БРИКС – това са Близкият изток и Югоизточна Азия. Най-големите стопански системи от тези райони, които са и членове на Г-20, са Саудитска Арабия и Индонезия – те са и най-големите представители на съответните районни блокове – GCC и ASEAN.
Подобно лимитирано разширение, включващо още две разрастващи се стопански системи, всъщност ще разреши на БРИКС да обхване всички съществени подрегиони на световния юг, в това число главните районни интеграционни блокове на развиващия се свят.
Проблемът е, че сходно разширение би наклонило представителството на разрастващите се страни в БРИКС още повече в интерес на Азия – Азия би нараснала броя на членовете си до 5 страни, а Африка и Латинска Америка към момента ще имат единствено по една страна в ядрото.
Възможно е да има и други условия, които биха могли да смекчат ненапълно този дисбаланс – да вземем за пример “форматът на втората вълна ” може да се основава на второ потомство БРИКС, напреднало от същите райони като ядрото на БРИКС – ако подборът на страните се основава на размера на Брутният вътрешен продукт в PPP (паритет на покупателната способност), получената втора вълна (обозначена като PEAKS) може да включва Пакистан (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Казахстан (Евразия), Саудитска Арабия (Азия).
Алтернативен вид, учреден на Брутният вътрешен продукт по пазарни обменни курсове и включващ повече страни отвън Азия, може да бъде обозначен като BEAMS и да включва Бангладеш (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Мексико (Латинска Америка) и Саудитска Арабия (Азия).
Но макар че несъответствието сред Азия и останалите страни от световния Юг може да бъде понижен в някои от горепосочените формати, към момента има чувство, че в дълготраен проект разширението на БРИКС би трябвало да обезпечи по-голямо посланичество на Африка и Латинска Америка.
Един от методите да се изследва това място е да се прегледа делът на трите най-големи разрастващи се стопански системи в Латинска Америка, Африка и Азия. В тези три района на световния Юг Латинска Америка се характеризира с най-висока степен на централизация – във връзка с Брутният вътрешен продукт първите 3 стопански системи (Бразилия, Мексико и Аржентина) имат дял от над 80 % (над 60 % от населението), първите 4 стопански системи (заедно с Колумбия) надвишават 90 % (близо 70% от населението), до момента в който първите две стопански системи (Бразилия и Мексико) съставляват над 70 % от районния Брутният вътрешен продукт и близо 54 % от районното население.
Африка е с най-ниска централизация от трите района на Глобалния юг – във връзка с Брутният вътрешен продукт първите три стопански системи (Нигерия, Египет и Южна Африка) заемат 43 % от общия размер и единствено прибавянето на Алжир разрешава на групата да надвиши границата от 50 %. Равнището на централизация е доста по-ниско при популацията – трите най-големи стопански системи (Нигерия, Етиопия и Египет) съставляват по-малко от една трета от общия брой.
Що се отнася до Азия, делът на трите най-големи стопански системи по Брутният вътрешен продукт (Китай, Япония, Индия) е по-малко от ¾ от общия брой, до момента в който на двете най-големи разрастващи се стопански системи в Азия (Китай и Индия) се падат близо 57% от общия брой на азиатските стопански системи. Ако към листата се добави и Индонезия, делът на Китай, Индия и Индонезия в Азия е към 60 % от общия Брутният вътрешен продукт на Азия. Заедно с Русия РИК (Русия, Индия, Китай) съставляват към 60 % от общия Брутният вътрешен продукт, образуван от Азия и Русия. По отношение на броя на популацията делът на Китай и Индия в общия брой на Азия е близо 62 %, а дружно с Индонезия трите най-многолюдни азиатски стопански системи биха съставлявали към 68 %.
Представителство на страните
Въпреки това нито един от горепосочените способи за разширение или даже приемането на множеството от разрастващите се стопански системи, които са изразили интерес да се причислят към БРИКС, няма да реши изцяло въпроса с представителството на страните от световния юг.
Една от главните аргументи е Африка – даже трите водещи африкански стопански системи не съставляват по-голямата част от Брутният вътрешен продукт на конт
инента, а още по-малко – от каузи на популацията на Африка. На този стадий пълноценно посланичество на Африка в границите на БРИКС може да бъде осъществено само от Африканския съюз в границите на БРИКС+.
Друг проблем е ASEAN – даже в случай че Индонезия се причисли към БРИКС на някакъв стадий в бъдеще, към момента ще стои въпросът по какъв начин да се изградят връзките на БРИКС с други динамични и все по-важни играчи от ASEAN като Виетнам, Малайзия, Тайланд и Филипините. Същото се отнася и за редовно значимите стопански системи от GCC, които играят значима роля в балансирането на пазара на петрол и газ в международен мащаб.
Това на собствен ред значи, че с изключение на образуването на втора вълна от огромни стопански системи, които могат да добавят ядрото на БРИКС или да образуват различен пласт на партньорство с БРИКС, би трябвало да има и пласт за районни блокове, в които членуват страни от БРИКС/БРИКС+.
Това би отворило опция за БРИКС да откри връзки за икономическо партньорство с по-голямата част от Глобалния юг – в този случай платформата BEAMS за районните договорености на Глобалния юг би могла да включва BIMSTEC, Евразийския стопански съюз, Африканския съюз, Меркосур и Шанхайската организация за съдействие. ASEAN би могъл да бъде все по-често част от този районен кръг, в това число в границите на споразуменията за свободна търговия, които има с членовете на БРИКС като Китай и Индия.
В последна сметка алтернативата “ ” за БРИКС се трансформира в един от основните въпроси за нейното разширение и дълготрайно развиване. Балансирането на размера/тежестта, от една страна, и покриването/представянето на главните райони на световния юг ще изисква някаква композиция от районния формат БРИКС+ (който сплотява районните договорености и организации на разрастващите се страни) и прибавянето на някои от тежките сили в ядрото/ ”партньорския кръг ” на БРИКС.
В полемиките по отношение на разширението на БРИКС е значимо да се разбере, че не става въпрос единствено за към 20 страни, които са изразили интерес да работят дружно с БРИКС – по-голямата част от общността на световния юг от ден на ден се надява, че БРИКС ще се трансформира в приобщаваща платформа, която ще откри връзки за съдействие в целия разрастващ се свят.
В това отношение е значимо при планирането на разширението си БРИКС да изпревари събитията и вместо просто да реагира на молбите за участие, да сътвори дълготрайна приобщаваща рамка, която да може да предложи редица условия за съдействие на всяка разрастваща се стопанска система от световния юг.
