Какви са трудовите права на журналистите
„ Една от огромните борби на КНСБ е да се контролира незаконовото полагане на ексклузивен труд, където се случва постоянно “, сподели вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов по време на обичайния годишен спорен конгрес с публицисти, проведен от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България. Той и юрист Николай Стоянов бяха представители в границите на панел на тематика „ Трудовите права на публицистите и отбраната им на работното място “ по време на форума.
Темата за спазването на трудовите права на публицистите касае няколко съществени момента, от които единият е казусът за работа на цивилен, а не на трудови контракти. Ясно е разликата каква е да бъдеш обезпечаван при единия и при другия тип контракт. Основен проблем за работещите в медиите касае работното време, сподели юристът.
„ Има места, даже във водещи медии, където даден публицист не знае какъв му е графикът, по кое време би трябвало да постъпи на работа. Често се откриват нарушавания за неспособност за прилагане на отпуски “, уточни Николай Стоянов и посочи, че законът позволява да се работи на празници, както постоянно се случва с публицистите. „ Въпросът е обезпечава ли ви работодателят отпуските. Моите наблюдения – това не всеки път се случва.
И още – обезпечава ли ви работодателят нужната седмична отмора. Тя към този момент не е 36 часа, след решение на Европейски Съюз, даже при сумирано пресмятане на работното време, в това число публицистите имат право на непрекъсната отмора от два работни дни.
По думите на юриста, когато става дума за работно време, е значимо работодателят да го регламентира. Трябва да е ясно дали се работи на сумирано пресмятане на работното време или ненормирано такова.
„ Разликата е основна, наши наблюдения и сигнали демонстрират, че работното време постоянно е проведено де юре, само че де факто се ползва смесена система “, изясни той и добави, че даден публицист би трябвало да знае по кое време стартира работният му ден и по кое време стопира.
По думите на Стоянов неведнъж се следи и неспазване на дневната отмора. „ В момента, в който напуснете работа, не следва да се върнете на работното си място по-рано от 12 часа “, сподели той.
Новият ред за засвидетелствуване на стаж: Какво би трябвало да знаете
Проблеми в медиите има и те не са дребни. Когато един публицист поставя труд с трудова функционалност, с работно време, с работно място, с трудово заплащане – той би трябвало да бъде на трудов и на никакъв различен контракт, стана ясно от думите му.
istock
Юристът засегна и тематиката за психическото натоварване и физическите опасности, които нерядко съпътстват полагането на труд от страна на работещите в медиите. „ Често сте в горещи точки и само и единствено трудовият контракт ви подсигурява правото (при възможна злополука) и опцията да се търси съответното обезщетение от работодателя “, изясни още Стоянов.
„ За да бъдете разполагаем на работодателя, това категорично би трябвало да е упоменато в трудовия контракт. Ако тов
Темата за спазването на трудовите права на публицистите касае няколко съществени момента, от които единият е казусът за работа на цивилен, а не на трудови контракти. Ясно е разликата каква е да бъдеш обезпечаван при единия и при другия тип контракт. Основен проблем за работещите в медиите касае работното време, сподели юристът.
„ Има места, даже във водещи медии, където даден публицист не знае какъв му е графикът, по кое време би трябвало да постъпи на работа. Често се откриват нарушавания за неспособност за прилагане на отпуски “, уточни Николай Стоянов и посочи, че законът позволява да се работи на празници, както постоянно се случва с публицистите. „ Въпросът е обезпечава ли ви работодателят отпуските. Моите наблюдения – това не всеки път се случва.
И още – обезпечава ли ви работодателят нужната седмична отмора. Тя към този момент не е 36 часа, след решение на Европейски Съюз, даже при сумирано пресмятане на работното време, в това число публицистите имат право на непрекъсната отмора от два работни дни.
По думите на юриста, когато става дума за работно време, е значимо работодателят да го регламентира. Трябва да е ясно дали се работи на сумирано пресмятане на работното време или ненормирано такова.
„ Разликата е основна, наши наблюдения и сигнали демонстрират, че работното време постоянно е проведено де юре, само че де факто се ползва смесена система “, изясни той и добави, че даден публицист би трябвало да знае по кое време стартира работният му ден и по кое време стопира.
По думите на Стоянов неведнъж се следи и неспазване на дневната отмора. „ В момента, в който напуснете работа, не следва да се върнете на работното си място по-рано от 12 часа “, сподели той.
Новият ред за засвидетелствуване на стаж: Какво би трябвало да знаете
Проблеми в медиите има и те не са дребни. Когато един публицист поставя труд с трудова функционалност, с работно време, с работно място, с трудово заплащане – той би трябвало да бъде на трудов и на никакъв различен контракт, стана ясно от думите му.
istock Юристът засегна и тематиката за психическото натоварване и физическите опасности, които нерядко съпътстват полагането на труд от страна на работещите в медиите. „ Често сте в горещи точки и само и единствено трудовият контракт ви подсигурява правото (при възможна злополука) и опцията да се търси съответното обезщетение от работодателя “, изясни още Стоянов.
„ За да бъдете разполагаем на работодателя, това категорично би трябвало да е упоменато в трудовия контракт. Ако тов
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ