Измислено разследване — по-добре ли е да не се пише?
Една от основните иронии на първия разказ на Даниеле Дел Джудиче „ Измислено следствие “ е, че е въодушевен от Роберто „ Боби “ Базлен – харизматичен публицист, който се гордееше, че не написа. Първоначално оповестен на италиански през 1983 година като Lo Stadio di Wimbledon, вялият, медитативен разказ на Del Giudice в този момент най-сетне е наличен на британски, с помощта на обезоръжаващия превод от Anne Milano Appel.
Има нюанси на „ Гражданинът Кейн “ на Орсън Уелс в метафизичното проучване на Дел Джудис на по-голяма от живота фигура, чиято гибел остави повече въпроси, в сравнение с отговори. Защо Базлен, който умря през 1965 година на 63-годишна възраст, реализира дълготраен, паметен статут, без да разгласява нито дума от себе си през живота си? И каква диря, сходна на розова пъпка, в случай че има такава, е оставил след себе си?
Измислено разследване започва с неназован повествовател на Del Giudice, който се разсънва от къса сънливост във трен, пътуващ за Триест, градът в Северна Италия, където Базлен, асими...
Прочетете целия текст »
