Една от думите, които ни омръзна да чуваме по време

Една от думите, които ни омръзна да чуваме по време на тази пандемия, е обвързвана с нещо, което все пак продължаваме да търсим – резистентност. Няма подозрение, че като водач вашият главен приоритет при назначението на нови чиновници би трябвало да бъде точно притежаването на това качество. След две години, в които визията ни за „ естественото “ бе разрушена на пух и прахуляк, ние би трябвало да продължим да търсим резистентност у всеки човек, който привличаме на работа.

Преди да обаче да можем да сортираме верните претенденти, би трябвало да знаем по какъв начин да разпознаваме устойчивостта. Ето няколко тактики за тази цел, които ще ви оказват помощ да създадете удобна среда във вашата организация:

Оценете способността им да устоят на напън

Противно на общоприетото схващане, устойчивостта не опира единствено до способността на хората да се възвръщат от и неприятни прекарвания. Тя включва и способността да издържате на напън в несигурни времена.

Интервютата за работа са измежду най-хубавите принадлежности за оценяване на метода, по който човек реагира на сходни провокации. В моята компания да вземем за пример постоянно питаме претендентите за работа за техните последни провали и несполуки. Задаваме им въпроси за това по какъв начин са реагирали на тези провокации и обръщаме особено внимание на отговорите, които дават. Поемат ли отговорност за ролята, която са изиграли в тези неуспехи? Обвиняват ли другите за тях? Виждат ли неточности в дейностите си?

Задаването на тези въпроси е един от най-хубавите способи да оценим личностите им черти. Кандидатът, който не признава личните си неточности, е малко евентуално да бъде резистентен на напрежение и да се приспособява към непрекъснато изменящата се среда.

Внимавайте за признаци на работохолизъм

В обява на Harvard Business Review Шон Акор и Мишел Гийлан настояват, че устойчивостта не е обвързвана с метода, по който се оправяме с натиска, а с този, по който презареждаме силите си.

„ Това неправилно разбиране за устойчивостта се набива в главите ни още от ранна възраст. Родителите, които пробват да научат децата си на устойчивост, може да се зарадват на обстоятелството, че техният гимназист е останал бъден до 3 часа през нощта, с цел да приключи образователен план. Истината е, че издръжливото дете е отпочиналото дете “, пишат двамата.

Една от главните полезности на моята компанията е целта, който слагаме върху салдото сред работата и персоналния живот. По тази причина пристрастеностите към работохолизъм не са нещо, което може да се впише в културата, която се стремим да изградим.

За да разберете, дали претендентите за работа страдат от работохолизъм, може да им зададете няколко въпроса за техните ползи отвън работата. Имат ли занимания? Какво вършат, с цел да разпускат? Важно ли е за тях да си взимат почивки денем, или избират да не стават от компютъра, до момента в който не свършат работата?

Ако отговорите им демонстрират наклонност към работохолизъм, може да сте несъмнено, че те няма да са измежду най-устойчивите чиновници, когато времената станат сложни. Както споделят Акор и Гийлан: „ Ключът към устойчивостта е погането на огромни старания, прекъсването за отмора, възобновяване и повторния опит “.

Имат ли действителна визия за действителността?

Способността ни да се надигнем против проблемите, които ни тревожат, и да не омаловажаваме провокациите, пред които сме изправени, е основна част от устойчивостта. Какво значение има това за назначението на чиновници? Много просто - човек, който омаловажава компликациите в живота си няма да бъде със себе си или с другите сега, в който компанията се изправи пред тежко тестване. Той няма да бъде подготвен да се приспособява към „ новото обикновено “.

Когато диря нов член на нашия екип, за мен е значимо да мога да се поверявам на неговата преценка. Ако в бъдеще имаме някакъв проблем с връзката, ще мога ли да разгадавам, че той ще ме осведоми за даден проблем, или ще си затвори очите? Бих предпочел да работя с човек, който ми споделя истината, с цел да мога да подхваща навременни дейности.

За да прецените по какъв начин би реагирал претендентът за работа, пробвайте да пресъздадете сходна обстановка, представяйки фиктивно работно място и проблем, който би трябвало да бъде решен.

Не забравяйте да насърчавате устойчивостта в екипите

„ Устойчивостта, съгласно обичайното схващане, е нещо, което откриваме в себе си, когато бъдем изправени пред някакво предизвикателство. Тя е един тип вътрешна „ неотстъпчивост “, която разрешава на някои от нас да се вдигнат на крайници, откакто са паднали “, пишат за Harvard Business Review авторитe Kрос, Дилън и Грийнбърг.  „ Това обаче не е безусловно правилно. “

Според техни прочувания устойчивостта е чисто самостоятелна характерност, а и нещо, което е подвластно от взаимоотношенията сред хората. Именно тук на напред във времето излиза организационната среда.

Като водачи е значимо да си задавате следните въпроси: Насърчавам ли работна просвета, която дава приоритет на положителните взаимоотношения? Давам ли приоритет на дейностите за създаване на отборен дух, или се концентрирам напълно върху крайните резултати?

Именно тези по-задълбочени връзки в работата ще дадат на чиновниците нужната поддръжка, с цел да могат да се оправят с компликациите.

„ Казано в резюме, нашите потребности от резистентност са персонални и се оформят от неповторимата ни история, еднаквост и професионален и персонален подтекст “, пишат Крос, Дилън и Грийнбърг. „ Но взаимоотношенията, които построяваме дружно, съставляват инструментариум, към който може да се обърнем в най-трудните времена, и на който може да разчитаме за помощ за оправянето с ежедневните житейски провокации “, прибавят създателите.

……………….

Айтекин Танк , създател на JotForm за

Превод и редакция: Георги Георгиев