Една от добрите страни на глобализацията е, че все по-често

Една от положителните страни на глобализацията е, че все по-често можем да изчезнем и просто да се откажем от цифровата си диря. Странно е, че в предишното се опитвахме по всевъзможен метод да бъдем част от тази обществена действителност, то през днешния ден е доста допустимо да се стремим към промяната на курса. Мнозина биха заменили жилището в града за по-далечна локация, в която човешкият капитал е доста по-редуциран. Такава е историята и на един чудноват човек на име Олег Гордиевски. Той живее в дребна къща, високи огради, рядко се демонстрира на открито, заобикаля контактите с хора, през множеството време чете и написа, слуша класическа музика и следи ревниво новините. Отказва да се разкрива пред публиката и като цяло се надява да бъде пропуснат, въпреки всичко има и причина за всичко това – в миналото е превозен от родината си в багажника на дипломатически автомобил.

Събитието от 1985 година още го тормози и въпреки някои разследващи институции като Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да не съществуват, Олег знае, че рядко не помнят делата изключително откакто един последните съперници на властта беше токсичен с радиоактивно вещество. Причината в никакъв случай да не може да се завърне в родната Русия, в миналото Съюз на съветските социалистически републики, е съществуването на смъртна присъда за държавна измяна. Макар и да има вяра, че на 80-годишна възраст да е предпазен и никой да не се пробва да го отстрани, някогашният сътрудник избира да държи всичко под надзор и да изчезне от радарите. Има причина да е цел, въпреки всичко това един от най-големите сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и в следствие на МИ6 и доста дълго време работи като двоен сътрудник.

Благодарение на знанията му, като част от тях най-вероятно в никакъв случай няма да разберем, Олег е доста скъп кадър, освен за двете страни, само че и за международната история, въпреки всичко какъв брой живи хора познавате, които са надникнали оттатък Желязната завеса С негово присъединяване е избегната нуклеарна война, хванати са редица шпиони, освен това освен във Англия, само че и генерално на запад. Не са малко и срещите му с Роналд Рейган, както и Маргарет Тачър, като всяка една е била много потребна. Цялата му история е поместена в книгата Шпионинът и предателят, която се случва след 130 часа в диалози. Зад високите стени на дома му ще открием съвременна охранителна система, старецът разполага и с оръжие, въпреки и той самият да не е сигурен дали в миналото ще му се наложи да го употребява.

Олег с Роналд Рейган – сътрудникът е в дясно на фотографията

Относно страховете, Олег към този момент е привикнал с концепцията, че няма от какво да се опасява, неговият живот ще завърши, като няма значение дали това ще се случи след още няколко години или в този момент. Опитите на неговите сътрудници да го отстранен не са по никакъв начин малко, през 2008 година беше във всяка медия, откакто получава хапчета за сън с отрова. Изпратен е в болничното заведение и към 3 дни след приемането им съумява да се възвърне. Най-вероятно и тогава множеството сътрудници започнаха да употребяват по-сигурни гаранции за приключването на човешки живот. Мнозина биха попитали за какво един подобен човек взема решение да съобщи страната си. В бившето Съюз на съветските социалистически републики е считан за геният в разузнаването, за човек с ненадминати благоприятни условия, при възможното си завръщане е било несъмнено, че ще се трансформира в воин, ликът му ще бъде на всички места и сигурно щеше да живее в благоденствие, само че някъде по линията на работата му, нещо се пречупва и посоката се трансформира.

Роден е в комунистически семейство, неговият татко е предан на концепциите на комунизма и също така работи в тогавашното Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), което по-късно ще получи другото си име – Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Олег се ражда през 1938 година в Москва и през 1961 година се записва в службите и в границите на няколко години съумява да стигне до доста високите постове, като това му носи назначения в Скандинавия,  Москва, Англия и на 46 година възраст се трансформира в един от най-важните сътрудници в Лондон. До този миг това е и най-високата известна степен на предопределение.

Повечето негови сътрудници мечтаят доста за парите и властта, която идва с тях, само че Олег има някои  други хрумвания, множеството остават идеологически. Самият той постоянно признава, че парите са главното средство – горивото за придвижване на информация. Много постоянно неговите сътрудници идват от небогати фамилии и в устрема си да се потвърдят, са подготвени да извършат нечувани закононарушения. С опита на Гордиевски да премине от другата страна, МИ6 са сюрпризирани от обстоятелството, че същият не желае никакви пари, а единствено да смени своя шеф, освен това вечно. Британците въпреки всичко му отварят загадка сметка, която да употребява при положение на неотложност и в действителност се стига до там, тъй като сега това е пенсията, с която обитава на територията на Англия.

Какво го подтиква да направи всичко това. Той е един от хората, които знаят доста по-рано, че ще се построи Берлинската стена, малко по-късно схваща, че Чехословакия ще бъде окупирана. За разлика от всички свои сътрудници, той е засегнат от концепцията да бъде нападната страна и да се прави принуждение против мирни поданици, които се борят за своята самостоятелност. Като човек с знания в събирането и разбора на информация, политическа война, медийна операция, стартиране на подправена вести, разнообразни действия за машинация, отвличания и убийства, Олег е просто съвършеният човек за всяка една задача. Във възхода на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), наетите фрагменти са повече от половин милион, повече от всяка една друга страна, която можем да си представим в този миг и всички са подготвени по един и същи метод – да бъдат съвършени и безмилостни, да не се тормозят да лишават своя личен живот, в случай че се постанова и постоянно да правят задачата си.

Първите опити на Гордиевски идват през 1965 година с едно от назначенията му в Дания. Осъзнавайки, че датските служби подслушват телефоните на посолството, малко след Пражката пролет, той самият звъни на брачната половинка си и споделя по какъв начин се отхвърля от този режим и какъв брой неверен е той. Очаква тъкмо това да бъде първият сигнал, с който да направи своята поръчка за вербуване като двоен сътрудник. Единственият проблем е, че западът не му обръща толкоз внимание. По това време подаваната информация е толкоз доста, че не всеки следи телефоните в съветското посолство на Дания. При вторият опит за контакт, Гордиевски пропуща шанса си за деяние. Датчаните го следят, както нормално се случва при съществуването на непознати дипломати в страната им, Олег съблюдава протокола и по този начин и не демонстрира, че е сътрудник, а хората от другата страна одобряват, че това е следващият елементарен посланик, който извършва службата си. Стига се до там, че даже го считат за гей и изпращат млад мъж, който да го съблазни – без триумф.

Едва откакто се озовава във Англия, негов другар от студентските години ще удостовери, че опитите на Олег за бягство са същински и той самият не преиграва, а търси контакт. Този път се пробват да го съблазнят с жена, само че не можем да разберем какво се обърква. Истината е, че до някаква степен можем да предположим, въпреки всичко сме виждали млади рускини и млади британки, при опитът на дамата да го води в загадка квартира за разпит, Олег пие няколко напитки, разменя думи от вежливост и си потегля. Най-накрая се постанова да се намеси специфичен сътрудник от МИ6, който да се показа и да зададе непосредствено въпросите, явно е, че руснакът не може да одобри сигналите, а и по какъв начин да го направи, откакто се употребяват толкоз хлапашки маневри Кариерата му стартира публично през 1974 година и въобще не му пречи да извършва отговорностите си в Кремъл. Той събира избрана информация и я дава на службата си, само че в същото време не подава всичко, което му попада в ръцете.

В този миг, да притежавате човек, който  се намира надълбоко в съветската територия и най-много в разузнаването, това е фантазията на всяка една страна. По това време шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ даже не подозира за съществуването на Олег, той счита, че сходна концепция може да бъде не просто невъзможна, само че със същия триумф ще изпрати сътрудник на Луната, в сравнение с в централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Опити са правени, само че постоянно приключват добре. След като сътрудникът не желае пари за дейностите си, какво го подтиква да направи тази крачка В неговите публични записки, главната концепция идва с дългото страдалчество и даже мъка, която го принуждава постепенно и несъмнено да попадне в изключително неприятна конюнктура. Проблемът на множеството интелигентни хора е, че въпреки да се кълнат във честност на един байрак, постоянно виждат лъжите, които прозират през  него и неналичието на всякаква приемливост в Олег остава и главната причина да се опълчи на концепцията. Ето за какво и в множеството случаи, когато идва с една информация в Москва, бърза да вземе друга, която да върне назад в МИ6.

Олег с формалната си маскировка

Представете си един човек с функционалността на телефон – приема един сигнал, доставя го до избрана точка и в подмяна връща отговора назад. По това време Москва изпраща всичката си информация до квартирите в Копенхаген, употребявайки дълги микрофилми по дипломатическа поща. По интернационалните спогодби, същата не може да се отваря, затова всичко е повече от прелестно. Повечето са задоволително добре запечатани, само че не би трябвало да забравяме една доста значима детайлност – всичката информация идва при Олег и точно той би трябвало да я отвори.

Брилянтната инженерна мисъл разрешава микрофилмите да се носят свободно и да се крият от непознатите погледи, Олег просто ги взима, поставя ги в джоба и отива на обяд, като след половин час се връща, до момента в който неговите сътрудници от МИ6 са съумели да ги преснимат. За задачата се създава особено копирно устройство, което да бъде не надалеч от съветското посолство в Дания. След тъкмо един обяд, сътрудникът се прибира назад и оставя всичко, което е належащо на мястото му. Така МИ6 има информация за всяка една стъпка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от кодови имена, до честоти на предаване и още доста други любопитни обстоятелства. По-късно Олег се среща с останалите сътрудници и добавя информацията с всичко, което би трябвало да се знае.

Впрочем тогава излиза наяве, че разполага с фотографска памет и може да напомни всичко, което очите му са забелязали. Описват целия развой като събаряне на файл от интернет. Все отново би трябвало да се резервира прикритието му и в отговор МИ6 дават по-секретна информация, която да даде на своето бюро. На жаргонен език, предаването се назовава захранка на пилета, дава някаква визия, само че нищо повече, а и няма никаква стойност за съперника. В множеството случаи се говорило за утежняването на връзките сред Англия и Съединени американски щати, експанзията на консервативната партия и още доста други, само че изрично не е разследващата информация, която бихте очаквали да получите от един подобен сътрудник, в множеството случаи ще прочетете за нея във вестници и списания. Това обаче не е задоволително и не престават да се мислят нови и още по-интересни теории, които като цяло да поддържат мистиката и положителната работа на сътрудника.

Същият даже разказвал, че е съумял да рекрутира избрани хора на висши позиции и скоро е изпратен непосредствено в Лондон. През 1981 година идва първата огромна изненада, Гордиевски декларира на МИ6, че Майкъл Фут, главата на работническата партия и претендент за идващия министър-председател, е заплатен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Майкъл е предоставял информация за войната във Виетнам, за вътрешните спорове на партията и генерално  за политиката в страната. По това време МИ6 се намира в доста противен миг, тъй като ваденето на подобен коз от ръкава ще сложи цялата политика на страната в един много противен миг. Самият той би трябвало да се изправи против Маргарет Тачър през 1984 година и в случай че победи, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще разполагат със собствен личен сътрудник в политиката на Англия, а от там ще получим и още доста приятни и не толкоз приятни изненади.

След като Тачър печели, а Фут подава оставка, идващите стъпки са за елиминирането му и спирането на осведомителната линия до Кремъл. По това време излиза наяве и равнището на боязън, което всички страни изпитват към Съюз на съветските социалистически републики. Всяка една неверно подадена информация, всеки един неверен ред, поставял сигурността на света под опасност, тъй като Източният блок бил подготвен за война, прочее най-вероятно и в този момент е подготвен, само че тънката линия на мира можела да бъде разрушена когато и да е. През 1983 година Гордиевски предава информация, която потегля от Москва до Лондон и гласи, че Съединени американски щати и НАТО се приготвят за нуклеарен удар против Съюз на съветските социалистически републики. При публично единодушие се очаквало от Съюз на съветските социалистически републики да изпревари събитията и да пусне първата ракета сред 7 и 10 дни.

Олег побързал да съобщи тази информация и да съобщи, че би трябвало да се вземат бързи ограничения по-затопляне, като не би трябвало да остане и малко подозрение върху желанията за мир. Една по-сериозна неточност или ракетна интензивност, може умерено да заличи света, като подобен, какъвто го познаваме. За да се отстранен всички подозрения, за няколко месеца НАТО стопира всевъзможни военни тренировки и учения, с които се надява, че няма да има никакви неверни придвижвания, изключително такива, които ще се отчетат като акт на експанзия. По това време Олег се надява да е предал вярното обръщение, тъй като в редиците участват освен крайни ограничения за деяние, само че и много по-неприятните действия като двуличие, подлагане пред началството и някои не толкоз качествени практики, които човек не би трябвало да ползва, изключително в разузнаване.

Оказва се, че в последните години на Студената война, точно нуклеарната война е била главното занятие на двете страни, всички се страхували, само че в нито един миг нямало да се откажат от концепцията да стартират деяние, въпреки и тъкмо в подобен спор да няма спечелили. Именно Олег поучава Рейган да намали  анти-съветския си звук и да се пробва да затопля връзките, в случай че желае да резервира мира доста по-дълго, прочее същият съвет е насочен и към Маргарет Тачър, която е подготвена да го послуша. Желанието за редуцирането на кремълската параноя стартира да сработва. При срещата на Михаил Горбачов с Маргарет Тачър през 1984 г.  МИ6 желаят спомагателна информация за водача, с цел да могат да се приготвят уместно и да не отвърнат или разбудят концепцията за експанзия. Макар и да остава в загадка, Олег се оказва още веднъж тайният интерком сред двете страни. Предоставя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) данни за хората, с които партийният секретар ще се среща, а в това време МИ6 получава всички условия, с които би трябвало да се съобрази. Накрая се стига до там, че двете разузнавания пишат речите на водачите, с цел да може всички да останат щастливи.

Макар и множеството историци да са сериозни по отношение на неговите дейности, Олег Гордиевски съумява да резервира мира и да играе на няколко фронта, без да се тормози за личния си живот. Описват го като по-чистият вестоносец, който от квартирата на Кремъл ще донесе всичко до бюрото на Маргарет Тачър, с цел да може по този метод да се вземе и допустимо най-хубавото решение. През 1985 година приказката завършва и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) към този момент знаят кой тъкмо подава вярна и погрешна информация от Лондон. Олег получава повиквателна да се прибере назад в Москва, където да бъде разпитан.

Докато още не се е прибрал, съветски сътрудници влизат в дома му и пръскат всички обувки с радиоактивен прахуляк, въпреки и същият да остава незабележим, със специфични очила може освен да се гледа, само че и да разреши по-лесното следене. Планът бил даже да предложат по този начин наречения серум на истината, с който да развържат езика на сътрудника – за него не е изключително несъмнено дали в действителност съществува или не, само че можем да подозираме, че в Русия всичко е повече от действително, просто не се популяризира. Предателството идва от Олдрич Еймс, сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и в следствие на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Точно както своя сътрудник, Олдрич желае да употребява двете организации за свои облаги. Единствената разлика е, че Еймс доста уважавал руските долари. Днес същият лежи доживотна присъда в Съединени американски щати.

Олег доста добре знае, че го чака същата диря, по тази причина по пътя към Москва прави едно леко отклоняване към Финландия. Отбива се в руското посолство, а след това  благодарение на английски дипломатически автомобил и малко по-голям багажник, същият съумява да изчезне в незнайна посока. Нито един различен сътрудник не е съумял да избяга от своите пазачи и да се освободи, единствено този. Докато са на границата, руснаците идват с кучета, само че съгласно описа на сътрудника, за първи път се употребява едно от доста страшните оръжия. Британската брачна половинка на Гордиевски – сътрудник на МИ6 –  вади своето дете, слага го върху багажника на колата и стартира да сменя цялостната пелена.

Не е ясно дали дребният новороден сътрудник не е пазил своята загадка по време на целия път, само че миризмата е съумяла да обърка кучето и да не разреши никакви други следи да изтекат. Истинското семейство на сътрудника остава в Русия. Около 6 години по-късно МИ6 ще помогне и за тяхното извеждане, като за задачата се употребяват всички вероятни контакти. Положителната страна е, че Съюз на съветските социалистически републики се разпада и бягството е доста по-лесно. За страдание Олег не съумява да резервира фамилията си, за своята брачна половинка е изменник и тъкмо затова двамата се разделят доста бързо.

Снимки: Wikipedia, GettyImages