Една от алтернативите на руския петрол е внос на повече

...
Една от алтернативите на руския петрол е внос на повече
Коментари Харесай

Андон Павлов, Kpler: Част от руския петрол влиза в Европа през Индия като горива

Една от другите възможности на съветския нефт е импорт на повече горива от други страни. Индия купува от ден на ден на ниска цена петрол от Русия и продава деривати от него с висока награда в Европа. Страните от Близкия Изток строят нови рафинерии и ще изнасят повече бензин и дизел и по-малко суровина, което ще покачва недостига.
В края на май водачите на Европейски Съюз се. В момента Русия продължава да е главен снабдител на горива в съюза, като това става посредством кораби и петролопровода " Дружба ". България получи изключение да внася съветски петрол през Бургас поради мощната си взаимозависимост от него. Какво се случва на петролните пазари и по какъв начин ще се отрази ембаргото на Европейски Съюз беседваме с Андон Павлов, " Мениджър по разбор на обработката на нефт " в консултантската компания Kpler във Виена.
Как ще се отрази на Европа петролното ембарго по отношение на Русия?
Европа има проблем и то сериозен. И той даже не е толкоз с дериватите (горивата - дизел, бензин и керосин), а с наличностите на нефт. Въпросът към този момент не от къде ще намериш дизел, а задоволително подобаващ необработен нефт за твоите рафинерии в Европа. Руският бенчмарк нефт Urals, с който работят множеството рафинерии, ще би трябвало да бъде изваден от европейския микс за рафинерии на необработен нефт. А през януари Русия е водач по импортиран нефт в Европа - 3.75 млн. барела по море и петорлопровод, като през май това количество леко пада до 3.2 млн. барела. На второ място са Съединени американски щати, които леко покачват вноса от 1.2 до 1.5 млн. барела на месец.

В същото време това, което виждаме сега е, че салдото на дизел в района стартира доста да изтънява. Търсенето е доста по-голямо от предлагането и имайки поради, че все по-малко съветски горива се изнасят до европейски клиенти стартира да се следи проблем на остарелия континент, най-много с дизела.
Реклама Какви са другите възможности за заменяне на толкоз огромно количество?
Има няколко разновидността. Единият е Европейски Съюз да стартира да преработва повече американски лек нефт. Но това надали ще стане, защото европейските рафинерии са настроени да работят със междинен и средносернист петрол, какъвто е Urals.

Другият е да бъде импортиран нефт със сходни качества, да вземем за пример от Западна Африка, който да компенсира към 20% от изгубения импорт на съветски петрол. Не всичкият от този нефт обаче е подобаващ за европейските рафинерии и по този начин приказваме за половината от това количество, което може да се употребява. Вариант е да бъдат понижени равнищата на опериране на европейски рафинерии и Европа да стартира да внася крайни горива от другаде.

От позиция на газа, Европейски Съюз има малко по-малък проблем, защото първо има извънредно количество ВЕИ, потенциал от въглища и все по-голямо количество полутечен газ, който неизбежно ще се усилва към Европа. Затова и в случай че Европейски Съюз би трябвало да се тормози от нещо - това е петрола и неговите деривати.

Проблемът е, че високите цени на горивата значат високи цени на всичко. Дизелът е това, което движи стопанската система на света към този миг.
Реклама Петролът от Близкия Изток не е ли алтернатива?
Да, вид е, само че там много от индустриалния размер отива към Азия през дълготрайни контракти. Освен това се усилват рафинериите за преправка, което значи, че опцията за експорт от ден на ден понижава. Имаме индикации, че новите рафинериите в Ал Зур, Кувейт, както и в Джизан, Саудитска Арабия, са почнали да работят. А когато инсталираш нов потенциал за произвеждане на горива ти ограничаваш износа на необработен нефт. Затова и нефтът, който излиза от Близкия изток, в близко бъдеще, ще е още по-малко. А и видяхме, че ОПЕК+ значително изчерпа потенциала си за по-голямо произвеждане.
Горивата, които тези рафинерии създават за вътрешния им пазар ли ще бъдат?
По-скоро не. Близкият Изток и Индия са съвършено позиционирани по този начин, че да се възползват от пазарната неустойчивост в света - кой от какви артикули ще има потребност. Затова и вложителите насочиха капитали в тези рафинерии още преди Ковид рецесията. Страните от Близкия Изток към този момент желаят да бъдат гледани не толкоз като експортьори на суровина, а като на експортьори на артикул с добавена стойност, каквито са горивата. В същото време преди Ковид рецесията забелязахме, че индустриалните потенциали в Европейски Съюз понижават като цяло и че новите мощности са в Близкия Изток и Азия. Единствения план, който се чака да проработи на запад от Суец е рафинерията в Нигерия, Данготе. Останалите огромните планове, които би трябвало да стартират от 2026 година са главно в Азия и Близкия Изток.
Тоест Близкия Изток от експортьор на нефт ще се трансформира от ден на ден в експортьор на горива и ще ги пласират в Европейски Съюз?
Бих споделил, че това е рационалното очакване за близкото бъдеще.
Извън огромните производители на необработен нефт има ли други печеливши от цялата обстановка?
Да. Индия и до някъде Турция. В по-малка степен и Китай, защото там има проблем с Ковид пандемията, за това и занапред ще забележим какъв ще бъде резултатът от тяхното закупуване на повече съветски нефт.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама По какъв метод печели Индия?
Нека стартира от там, че никой не приказва за цените на суровия нефт, най-често се приказва за диференциала по отношение на бенчмарка в района. За съветския Urals това е Брент в Северна Европа, а в Средиземно море Urals единствено по себе си е бенчмарк. В момента приказваме за цени на Брент към 120-125 $ за барел, като Urals продава на минус 30-35. Индия в този момент купува съветски нефт за към 90 $ на барел. В същото време продава с награда в производството на дизел в порядъка на 60 $. Може да си визиите за каква разлика в цената става дума. Получава се по този начин, че индийските рафинерии купуват на ниска цена съветски нефт, който европейците не желаят, преработват го и изнасят, това което пазара желае сега - дизел и бензин.
Значи Индия купува евтиния нефт от Русия и задоволява пазара в Европа?
Зависи къде ще има най-вече търсене на районните пазари. Не е наложително да изнася единствено за Европа, само че е реалност, че Индия сега продава съществено за Атлантическия басейн, което включва Европа и Африка. Търсенето на вносен дизел в Европа през май спадна по отношение на април, защото рафинериите излязоха от интервала си на годишна поддръжка, в който са затворени. Но в случай че Европа не внася съветския дизел, някой би трябвало да запълни нишата и Индия го прави сега.
Тоест на европейския пазар има индийски горива?
Да, има не-малко индийски горива сега. Получава се една обстановка, в която продължаваме да купуваме съветски нефт, само че през Индия.
Какви са вашите прогнози за цените на петрола?
Едва ли ще тръгнат надолу. По-скоро ще останат към тези равнища или малко по-високи. Това се дължи и на новите рафинерии, които би трябвало да стартират работа в Близкия изток и за които говорихме по-рано.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама Каква цена на петрола би била сериозна и би довела със себе си и криза?
Не желая да се наемам с точна цена, след която светът ще свърши, тъй като това е доста условен въпрос. За да има проблем, цената би трябвало да остане висока за избран интервал от време. За да приказваме за обстановка, в която ще влезем в криза - това биха били равнища близо до 150 $ на барел за повече от три месеца. Както видяхме и с войната в Украйна - цената може да скочи, само че това не значи, че всичко може да свърши за един ден.
Какви са изискванията за изстудяване на пазара за петрола?
На първо място е промяната на микса от търсене, защото транспортният бранш е най-големият потребител на петролни артикули. Ако забележим по-значима смяна в каузи на електрически или хибридни коли, това би довело до по-малка консумация на бензин и дизел. Което към този момент стартира да е фактор, най-много в Европа. Разбира се, в непосредствен проект това е и завършек на войната в Украйна и вероятно бъдещо рухване на глобите срещи Русия.
Как се движи пазара на полутечен газ (LNG) и какви са вариантите за диверсификация за Европейски Съюз и България?
Турция не позволява влизането на танкери с LNG през Дарданелите, тъй че цялото Черноморие е изключено от търговията с полутечен газ. Това значи, че за България остава само опцията за импорт посредством Гърция.

Като цяло пазарът на газ е в едно доста положително положение от няколко години. От една страна индустриалните потенциали за LNG бяха много увеличени, изключително в Съединени американски щати. Очаква се сегашната обстановка да принуди развиването на LNG терминали и в други страни, като Русия.

Проблемът не е толкоз в производството, а къде отива. Ако извадим Русия от газовия микс, тогава имаме голям проблем. Както бе маркирано от немски политици евтиният съветски газ е огромна причина за развиването на немската стопанска система и без него нещата стават комплицирани в макроикономическа позиция за Германия.

Проблемите са и в търсенето - то изпревара предлагането и поддържа високи цени. Дори в Съединени американски щати локалният бенчмарк е на рекордни равнища. Това е функционалност, когато взимаш повече газ от микса и го изнасяш в терминалите за втечняване - разумно количеството, което можеш да консумираш понижава.

Освен това още от 2014 година има стратегическо прекачване и смяна в Азия - от деинвестиране в нуклеарни мощности и вложение в LNG и природен газ, което направи Япония най-големия вносител. Това продължава да е фактор в района, както и политиките на Китай за понижаване на замърсяващите източници на сила. Миналата година те изпревариха Япония като максимален вносител на LNG.
Каква роля играят спекулантите в определянето на цената на петрола? Можем да ограничим тяхното въздействие и да стабилизираме цените?
Спекулантите играят роля, само че те не са определящият фактор, въздействат на към 20% от крайната цена. Останалото е пиедестал - търсене предложение и обвързваните с тях фактори. Както знаем Съединени американски щати и Европа се пробват по всевъзможен метод да смъкват цената в последните месеци, само че просто ситуацията е такова, че един добре настоящ пазарен механизъм мъчно можеш да го промениш.
Има ли спад на вложенията в добива?
Да, несъмнено, когато цените са толкоз високи и има очакване, че ще останат на такива равнища има и предпочитание за повече вложения. Шистовите вложители усилват производството. Проблемът е, че толкоз години деинвестиране в бранша в високи налози и не толкоз удобна среда за инвестиция е довело до това огромни играчи в бранша да изоставят свои огромни планове.
Това е и една от аргументите за този недостиг?
Да, до момента в който преди другият проблем с шистовия петрол е, че би трябвало известно време до момента в който се усили производството. Има чисто софтуерни спънки. И най-големият проблем е не толкоз ниските равнища на съоръжение, колкото неналичието на дипломиран личен състав.
Какви са изискванията за изстудяване на пазара за природен газ?
На първо място, в случай че войната завърши най-вероятно ще има отчасти връщане на съветския газ в Европа.
Но дали той ще бъде върнат, поради глобите - те са до края на режима на Путин. Това може да значи, че глобите ще са години наред.
Съгласен съм, само че това е моето очакване за понижаване на напрежението на пазара, както и това което прави Европа сега - да купува предпочитано огромни количества полутечен природен газ. Това ще помогне складовите наличия да бъдат запълнени, с цел да може когато търсенето почне да се усилва, да има възглавница.
Какво въздействие оказват глобите върху стопанската система на Русия? Усеща ли Русия резултат върху планирането на техни артикули на пазара?
Това е сложен въпрос. От една страна съветския бюджет е закрепен на 44 $ за Urals, а сега продажната цена е 90 $. Което значи, че приходите в бюджета са два пъти по-големи в сравнение с биха очаквали при започване на годината. Така че, дали Русия, ще банкрутира в случай че Европейски Съюз спре да купува - не.

От друга страна обаче съветските рафинерии стартират да изпитват компликации да пласират продукцията си. Всеки огромен производител не желае да изнася суровина, а артикул с висока добавена стойност. Колкото по-трудно пласират своя артикул, толкоз по-трудно ще е и на съветските рафинерии да оперират на високи равнища.

Най-вероятно има много проблеми в съветската стопанска система. Последният разбор, който видях демонстрира, че цените на вътрешния превоз са към 30-40% по-надолу в сравнение с при започване на войната, което явно е фактор, който демонстрира, че търсенето на транспортните услуги в страната е доста мощно ударен. Имат проблем и с частите за транспортни и други транспортни средства, които идват от чужбина. А по какъв начин разбираш, че една стопанска система има проблеми? Търсенето и предлагането на транспорти пада, тъй като потреблението се е свило. Търсенето пада, предлагането остава относително устойчиво. Следователно, цената пада. Ние нямаме концепция каква е обстановката с вътрешното ползване в Русия, само че виждаме, че цената на транспортните услуги пада, във време, когато техните разноски порастват, затова, с цел да се случва това, потреблението би трябвало да е много едва като цяло.

Русия като страна няма толкоз финансови проблеми, само че на оперативно равнище проблемите към този момент са осезаеми и чакам да бъдат още по-сериозно. Най-малко Русия не може да поправи даже един аероплан.
Енергийната рецесия съответства със зеления преход в Европа. Може ли да приказваме, че сме в обстановка, в която Азия ще взема решение прехода на Европа към зелена сила, поради техния съвсем монопол върху слънчеви панели, а в този момент и нефт посредством Русия?
И да и не. Въпросът е по-скоро систематичен. Много хора бъркат понятията, когато става дума за енергетика мислейки си за електричество, което е едвам 20% от крайната консумация на сила.

От позиция на това - кой ще диктува нещата - всичко зависи по какъв начин Европа ще направи своя метод към зеления си преход. За образец е Норвегия, която е подходила много интензивно към това да ускори потребността на своите жители да закупят електрически коли, тя има сериозен флот от коли, които са електрички.

Друг проблем е от къде ще пристигна електричеството за тези коли, защото огромна степен от токът в Европейски Съюз към момента идва от въглища, нуклеарна енергетика и газ въпреки и делът на ВЕИ и други възобновими източници да пораства. За електричество - няма доста да се трансформират нещата за Европейски Съюз, за горивата - те ще са все по-малко употребявани или нужни за Европа.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автори Тодор Тодоров
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР