100 мотора – нито един човек: историята на един пост, който казва всичко
Една елементарна неделя се трансформира в огледало на човечността — или по-точно на неналичието ѝ.
Мотористът Стоян Стоянов разгласява във Фейсбук история, която бързо се популяризира из групите на феновете на две колела. В нея той разказва по какъв начин, по време на път сред Асеновград и Пловдив, неговата дребна група мотористи закъсала.
„ Минаха над 100 мотора на дребни и огромни групи, никой не спря най-малко от любознание, “ написа Стоянов. „ Спря един човек с кола, беше с жена и дете, отиде и си извади аварийна гума от кросовия мотор, която за жалост не стана, само че въпреки всичко възторженостти. Разбрах единствено, че се споделя Мехмед. Мехмед, в случай че четеш това – благодаря ти от сърце, малко са хората като теб! “
След това стопира още един – мъж с кола, който към този момент подминал, само че се върнал, с цел да помогне.
„ По визията беше чопърист на към 45 години, не разбрах името, само че благодаря за човечността. Тогава към този момент бяхме намерили вярната гума и я сглобявахме. “
И тук идва равносметката, която Стоян самичък формулира с мъчителна акуратност:
„ От над 100 моториста с мотори, никой не спря даже за здрасти. Спряха хора, които бяха тръгнали да си свършат някаква работа в неделя, за**аха си работата, с цел да ни оказват помощ. БЛАГОДАРЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! “
Да, тъкмо по този начин – 100 моториста, признакът на свободата, на братството, на „ един за всички “... и нито един не стопира. Само двама души, инцидентни, без да дължат нищо на никого, демонстрират какво значи да си човек.
Толкова постоянно слушаме високопарни думи за „ общността на мотористите “, за „ чест и поддръжка на пътя “. Но когато гумата падне на асфалта, дружно с нея постоянно пада и фасадата.
Историята на Стоян не е просто пост – тя е диагноза. Не единствено за мотористите, а за всички нас. Защото „ братството “ не се мери по кубици, нито по марката каска. Мери се по това дали ще спреш.
А в този случай, единствено Мехмед спря.
Мотористът Стоян Стоянов разгласява във Фейсбук история, която бързо се популяризира из групите на феновете на две колела. В нея той разказва по какъв начин, по време на път сред Асеновград и Пловдив, неговата дребна група мотористи закъсала.
„ Минаха над 100 мотора на дребни и огромни групи, никой не спря най-малко от любознание, “ написа Стоянов. „ Спря един човек с кола, беше с жена и дете, отиде и си извади аварийна гума от кросовия мотор, която за жалост не стана, само че въпреки всичко възторженостти. Разбрах единствено, че се споделя Мехмед. Мехмед, в случай че четеш това – благодаря ти от сърце, малко са хората като теб! “
След това стопира още един – мъж с кола, който към този момент подминал, само че се върнал, с цел да помогне.
„ По визията беше чопърист на към 45 години, не разбрах името, само че благодаря за човечността. Тогава към този момент бяхме намерили вярната гума и я сглобявахме. “
И тук идва равносметката, която Стоян самичък формулира с мъчителна акуратност:
„ От над 100 моториста с мотори, никой не спря даже за здрасти. Спряха хора, които бяха тръгнали да си свършат някаква работа в неделя, за**аха си работата, с цел да ни оказват помощ. БЛАГОДАРЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! “
Да, тъкмо по този начин – 100 моториста, признакът на свободата, на братството, на „ един за всички “... и нито един не стопира. Само двама души, инцидентни, без да дължат нищо на никого, демонстрират какво значи да си човек.
Толкова постоянно слушаме високопарни думи за „ общността на мотористите “, за „ чест и поддръжка на пътя “. Но когато гумата падне на асфалта, дружно с нея постоянно пада и фасадата.
Историята на Стоян не е просто пост – тя е диагноза. Не единствено за мотористите, а за всички нас. Защото „ братството “ не се мери по кубици, нито по марката каска. Мери се по това дали ще спреш.
А в този случай, единствено Мехмед спря.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ