Мика Зайкова пред novini.bg: Бъдещите пенсионери отсега са обречени на мизерия
Една неправителствена организация - "Бетър Финанс " заяви, че 100 лв., импортирани в частен пенсионен фонд в България през 2002 година, са се стопили до цената на 84 лв. като покупателна дарба в края на 2019 година Вярно ли е това или са просто сметки без кръчмар и топят ли се парите за пенсии в универсалните пенсионни фондове? Потърсих за коментар по този въпрос финансовия специалист и лекар на икономическите науки доцент Мика Зайкова, която е и дълготраен синдикален държавник.
В момента в финансовите фондове в България има 13 млрд.лв.. Минавахме през една рецесия от 2008 година до 2015 година, а в този момент влизаме в неприятен стопански цикъл - криза, която в Европа стартира още м.г., плюс усложненията, които провокира пандемията от ковид. Тъй като сме страна с отворена стопанска система всичко, което се случва в Европа и света, рефлектира върху нас. Не можем да чакаме чудеса във връзка на пенсиите и заради консервативното ръководство на фондовете за тях. Те се управляват по този начин, че носят рентабилност в положителни години от порядъка на 4% до 7%.
Всяка година пенсионните финансови фондове вземат такса за ръководство към 5%.
Това значи, че в случай че нищо не се трансформира, те прибират тези 5 на 100 от нашите пари за себе си. Имаше един интервал незабавно след рецесията, когато доста от фондовете имаха негативна рентабилност, само че след това бавно си я възвърнаха. Сега, в най-големият пик в края на първото и началото на второто тримесечие, отново имаха проблеми. Според мен обаче цялата тази система е неприятно издигната. Защото се взима от общата осигурителна вноска 5% и те отиват в финансовия фонд. Тези проценти обаче са малко и те не порастват, а би трябвало, даже да станат 50:50, което скоро едва ли ще се случи. Така че дамите, които се пенсионират следващата година през есента и мъжете, които ще се пенсионират през 2024 година, т.е.
родените след 1960 година, ще получат много дребни суми като добавка.
За дамите тя ще е сред 30 и 50 лева, а мъжете сред 50 и 70 лева Защото през тези 20 години в нашите универсални фондове влизаха малко пари. За съпоставяне, за същият интервал в Канада тези натрупвания са над 5 пъти, тъй като там се внасят повече пари и самите фондове се ръководят малко по-раздвижено. Смятам, че ние няма какво да чакаме при тези оскъдни 5%. Те ще носят единствено дребни сумички даже и през 2040 година, когато посочените категории би трябвало да получават цялостна пенсия. Обезпокоително е, че като се съберат сумите от първия дирек, където пенсията ще понижава с до 20%, плюс от универсалния фонд, ще се получават по-малко пари в сравнение с, в случай че хората си бяха трансферирали парите от финансовите фондове в Национален осигурителен институт. В института също вземат една алегорична такса, обаче тя е фрапантно и в пъти по-ниска от тази, която прибират универсалните фондове. Парите в тях не се ръководят с висока рентабилност.
Пенсионната система би трябвало да се реорганизира,
първо, с цел да могат парите по-бързо да се трансферират. В момента има недостиг от 5,5 млрд.лв., т.е. парите в Национален осигурителен институт се допълват от нашите налози, които се събират в бюджета. От основаването на промяната би трябвало осигурителната вноска да пораства с малко, а ние тук даже съзнателно я намалявахме за да бъдат облекчени работодатели и да се подтиква бизнеса. Е, вижда се това какъв брой проработи. Прехварлянато на тези вноски трябваше да става гладко, но ние 20 години прехвърляме единствено тези 5%. С тях какво да се направи? Нищо.
Така че сами си направихме всичко, което ни се случва.
България е с най-ниските пенсии, освен тъй като приходите са най-ниски, а и тъй като системата ни не е усъвършенствана. Това би трябвало да се направи в няколко насоки: първо, в случай че желаеме да подчертаваме върху универсалните фондове и желаеме те да се ръководят вярно, е добре непринудено да си ги избираме. Сега работодателите дефинират в кой от тях да те пратят. Ако самичък си го избираш, то може 50% от парите да се ръководят консервативно, а другите да се управляват по-рисково, с цел да носят по-висока рентабилност. Съвременните млади, умни хора знаят по какъв начин да се направи това. Второ, могат да се създадат доста неща и с разходно-покривният фонд. В противоположен случай ние занапред обричаме бъдещите генерации на мизерни пенсии. Вижте, имаме оптимален застрахователен приход от 1200 лева Някои в този момент може да вземат по 12 000 -13 000 лева заплата, но се обезпечава на 3000 лева - толкоз е оптималният застрахователен приход. А от универсалния фонд ще вземе жълти стотинки. Ето за какво той самичък би трябвало да реши дали да се обезпечава или да си пести парите, но в рецесии и лихвите са оскъдни. Така че страната ни занапред обрича бъдещите пенсионери на бедност, в случай че не се обезпечават в доброволни фондове.
В момента в финансовите фондове в България има 13 млрд.лв.. Минавахме през една рецесия от 2008 година до 2015 година, а в този момент влизаме в неприятен стопански цикъл - криза, която в Европа стартира още м.г., плюс усложненията, които провокира пандемията от ковид. Тъй като сме страна с отворена стопанска система всичко, което се случва в Европа и света, рефлектира върху нас. Не можем да чакаме чудеса във връзка на пенсиите и заради консервативното ръководство на фондовете за тях. Те се управляват по този начин, че носят рентабилност в положителни години от порядъка на 4% до 7%.
Всяка година пенсионните финансови фондове вземат такса за ръководство към 5%.
Това значи, че в случай че нищо не се трансформира, те прибират тези 5 на 100 от нашите пари за себе си. Имаше един интервал незабавно след рецесията, когато доста от фондовете имаха негативна рентабилност, само че след това бавно си я възвърнаха. Сега, в най-големият пик в края на първото и началото на второто тримесечие, отново имаха проблеми. Според мен обаче цялата тази система е неприятно издигната. Защото се взима от общата осигурителна вноска 5% и те отиват в финансовия фонд. Тези проценти обаче са малко и те не порастват, а би трябвало, даже да станат 50:50, което скоро едва ли ще се случи. Така че дамите, които се пенсионират следващата година през есента и мъжете, които ще се пенсионират през 2024 година, т.е.
родените след 1960 година, ще получат много дребни суми като добавка.
За дамите тя ще е сред 30 и 50 лева, а мъжете сред 50 и 70 лева Защото през тези 20 години в нашите универсални фондове влизаха малко пари. За съпоставяне, за същият интервал в Канада тези натрупвания са над 5 пъти, тъй като там се внасят повече пари и самите фондове се ръководят малко по-раздвижено. Смятам, че ние няма какво да чакаме при тези оскъдни 5%. Те ще носят единствено дребни сумички даже и през 2040 година, когато посочените категории би трябвало да получават цялостна пенсия. Обезпокоително е, че като се съберат сумите от първия дирек, където пенсията ще понижава с до 20%, плюс от универсалния фонд, ще се получават по-малко пари в сравнение с, в случай че хората си бяха трансферирали парите от финансовите фондове в Национален осигурителен институт. В института също вземат една алегорична такса, обаче тя е фрапантно и в пъти по-ниска от тази, която прибират универсалните фондове. Парите в тях не се ръководят с висока рентабилност.
Пенсионната система би трябвало да се реорганизира,
първо, с цел да могат парите по-бързо да се трансферират. В момента има недостиг от 5,5 млрд.лв., т.е. парите в Национален осигурителен институт се допълват от нашите налози, които се събират в бюджета. От основаването на промяната би трябвало осигурителната вноска да пораства с малко, а ние тук даже съзнателно я намалявахме за да бъдат облекчени работодатели и да се подтиква бизнеса. Е, вижда се това какъв брой проработи. Прехварлянато на тези вноски трябваше да става гладко, но ние 20 години прехвърляме единствено тези 5%. С тях какво да се направи? Нищо.
Така че сами си направихме всичко, което ни се случва.
България е с най-ниските пенсии, освен тъй като приходите са най-ниски, а и тъй като системата ни не е усъвършенствана. Това би трябвало да се направи в няколко насоки: първо, в случай че желаеме да подчертаваме върху универсалните фондове и желаеме те да се ръководят вярно, е добре непринудено да си ги избираме. Сега работодателите дефинират в кой от тях да те пратят. Ако самичък си го избираш, то може 50% от парите да се ръководят консервативно, а другите да се управляват по-рисково, с цел да носят по-висока рентабилност. Съвременните млади, умни хора знаят по какъв начин да се направи това. Второ, могат да се създадат доста неща и с разходно-покривният фонд. В противоположен случай ние занапред обричаме бъдещите генерации на мизерни пенсии. Вижте, имаме оптимален застрахователен приход от 1200 лева Някои в този момент може да вземат по 12 000 -13 000 лева заплата, но се обезпечава на 3000 лева - толкоз е оптималният застрахователен приход. А от универсалния фонд ще вземе жълти стотинки. Ето за какво той самичък би трябвало да реши дали да се обезпечава или да си пести парите, но в рецесии и лихвите са оскъдни. Така че страната ни занапред обрича бъдещите пенсионери на бедност, в случай че не се обезпечават в доброволни фондове.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ