Една надута отзад със сламка жаба е пет пъти по-голяма

Една надута откъм гърба със сламка жаба е пет пъти по-голяма от ненадутата, естествената, вижда се на заглавната фотография, първия фотос.

Едновремешните джамбази-тарикати по същия метод са надували добичетата за обмен, и купувачът, доверчив и елементарен, си купувал за луди пари угоен кон, а след това, у дома, се оказвало, че хубавият ат просто е дръглива грохнала остаряла кранта, на която ребрата се четат от уязвимост и напреднала възраст.

Всичко у нас е подправено и изобщо не е такова, за каквото се показва пред съответните публики.

Целта е една: повече пари, по-голяма облага.

Значи в основата на Принципа на надутата жаба е Алчността.

Алчността (щението) е един от седемте смъртни грехове, наред с лакомията, гордостта, блудството, завистта, унинието и гнева. Носи съсипия и летален излаз на алчния Надувач на жаби, каквито сме май всички.

Ето по какъв начин работи Принципът на надутата жаба в книжарския бизнес:

На втория фотос са българското и американското издание на една популярна книга „ Принципът на Луцифер “ на великия обществен психолог Филип Зимбардо. Преводът на български език със същия текст (приблизително същия брой думи). Този предлаган ни от Издателство “Изток Запад ” артикул несъмнено и без подозрение е „ Надута жаба “. Страниците са 784, тежи 1075 гр., размерите са големи. Цената му е 40 лева, американската книга е два пъти по-евтина у нас, коства единствено €10 в същата книжарница на " Витошка " в София.

По принцип “надуването ” става с големи полета на страниците, с по-едър шрифт, с използването на обемна хартия, с увеличение на формата, с включването в текста на бели полета и на цели бели страници и други

На третия фотос е книгата " Улица Каталин " на Магда Сабо, издадена от Издателство “Колибри ”. Тя има 256 страници и коства 15 лв.. Вътре книгата е разграничена на няколко елементи. Всяка част е отделена с бели полета и бели страници. Както се вижда на четвъртия фотос, текстът в книгата е нищожен, шрифтът е немалък, има големи бели полета на всички места, цели 7 бели (изцяло или отчасти) страници отделят една част от книгата от друга - от 45 до 51 стр. в това число.

Ако приемем, че книжката е в 10 елементи, да вземем за пример, излиза, че издателството ни продава 60-70 бели страници, т.е. просто ни продава хартия. Повече от половината книга, тя е 256 страници, е бяла хартия, без текст, за която бяла хартия читателят-купувач заплаща половината цена, цели 7 лева, което си е много скъпо (28 пъти по-скъпо за това количество) при този тип печатарска хартия. Това си е Далавера par excellence.

На последният фотос е преди малко издадената от издателя Лъчезар Минчев книга " В неприятен час ", създател е великият Габриел Гарсия Маркес. Той гледа от обложката, и му се завива свят, като вижда, че книгата съдържа с изключение на неговия текст в страници с големи полета отвред, само че и още 25 чисто бели страници, 25!, цели 25 от общо 202 страници, значи 13% от книгата е машинация в интерес на издателя. Той не схваща, книга ли си купува, тетрадка ли, бележник ли?

Когато човек си купува книга, той си купува текст, а не бяла хартия - споделя Хендел.

В този смисъл и в този подтекст някои книгоиздатели у нас, към този момент забогатели посредством всевъзможни такива и други измами, все по-често демонстрират дива селска лакомия, просташка досетливост, и жалко пренебрежение към читателите, смятайки ги тях всичките за тъпи баламурници, а пък себе си - за велики и предприемчиви мИнЕджъри.

Което няма по какъв начин да не е допустимо да не е по този начин в такава елементарна страна като нашата!

акад. Петър Иванов, книгоман