Книги в чували и гняв във Facebook: пост на шефка на библиотека отприщи буря от реакции
Една на пръв взор рутинна обява във Фейсбук се трансформира в развълнуван публичен спор за смисъла на дарителството, отношението към книгите и ролята на библиотеките през днешния ден.
„ Библиотеката не е пункт за вторични първични материали “
Началникът на филиал „ Овча купел “ на Столична библиотека Нели Буневска разгласява изострен пост, в който изрази недоволството си от метода, по който част от жителите подаряват книги. Поводът – оставени в чували, прашни, скъсани и извадени от изби и тавани издания, които по думите ѝ не дават отговор на условията за библиотечен фонд.
Буневска припомня, че библиотеката приема книги, издадени след 2015 година, и акцентира, че има други места – читалищни библиотеки, домове за възрастни хора – където по-старите издания биха били по-подходящи. Тонът на обявата обаче е внезапен и безапелационен, а финалът – „ не благодаря на господина, който си е прочистил мазето за наша сметка “ – се оказва искрата, която възпламени мненията.
Лавина от яд, отчаяние и обиди
Реакциите не закъсняха. Десетки консуматори възприеха поста като афектиран, надменен и лишен от емпатия, изключително на фона на концепцията за дарителство.
Част от коментиращите споделят персонален опит, че са се сблъсквали с „ правила и условия “, които обезсмислят желанието да окажеш помощ. Други слагат под въпрос самото условие за година на издаване, напомняйки, че класиката и стойностната литература постоянно е надалеч по-стара от 2015 година, само че това не я прави по-малко скъпа за читателите.
Някои реакции минаха и границата на положителния звук – с персонални нападки, подигравка и даже обиди към създателя на обявата. В разногласието се намесиха и тематики като достъпа до просвета, общественото неравноправие и чувството, че книгата последователно се трансформира в „ разкош “ вместо публично богатство.
Два свята, една библиотека
Случаят ясно сподели конфликта сред институционалната логичност и публичните упования. От една страна – библиотеките имат справедливи ограничавания: място, фонд, потребности на читателите, професионални стандарти. От друга – дарителството по своята същина е акт на благосклонност, който хората чакат да бъде посрещнат с признателност, а не с обществено неодобрение.
Липсата на ясно и авансово комуникирани правила, както и тонът на самото обръщение, трансфораха другояче законен проблем в рецесия на доверие сред библиотеката и част от общността.
Повече разговор, по-малко наставление
Скандалът към филиал „ Овча купел “ не е просто спор за книги в чували. Той слага по-широк въпрос: по какъв начин институциите приказват с хората и по какъв начин хората се усещат, когато желаят да създадат нещо положително.
Може би решението е по-малко яд в обществените мрежи и повече разговор, ясни правила и почитание – и от двете страни. Защото книгите, без значение от годината си, би трябвало да свързват, а не да разделят.
„ Библиотеката не е пункт за вторични първични материали “
Началникът на филиал „ Овча купел “ на Столична библиотека Нели Буневска разгласява изострен пост, в който изрази недоволството си от метода, по който част от жителите подаряват книги. Поводът – оставени в чували, прашни, скъсани и извадени от изби и тавани издания, които по думите ѝ не дават отговор на условията за библиотечен фонд.
Буневска припомня, че библиотеката приема книги, издадени след 2015 година, и акцентира, че има други места – читалищни библиотеки, домове за възрастни хора – където по-старите издания биха били по-подходящи. Тонът на обявата обаче е внезапен и безапелационен, а финалът – „ не благодаря на господина, който си е прочистил мазето за наша сметка “ – се оказва искрата, която възпламени мненията.
Лавина от яд, отчаяние и обиди
Реакциите не закъсняха. Десетки консуматори възприеха поста като афектиран, надменен и лишен от емпатия, изключително на фона на концепцията за дарителство.
Част от коментиращите споделят персонален опит, че са се сблъсквали с „ правила и условия “, които обезсмислят желанието да окажеш помощ. Други слагат под въпрос самото условие за година на издаване, напомняйки, че класиката и стойностната литература постоянно е надалеч по-стара от 2015 година, само че това не я прави по-малко скъпа за читателите.
Някои реакции минаха и границата на положителния звук – с персонални нападки, подигравка и даже обиди към създателя на обявата. В разногласието се намесиха и тематики като достъпа до просвета, общественото неравноправие и чувството, че книгата последователно се трансформира в „ разкош “ вместо публично богатство.
Два свята, една библиотека
Случаят ясно сподели конфликта сред институционалната логичност и публичните упования. От една страна – библиотеките имат справедливи ограничавания: място, фонд, потребности на читателите, професионални стандарти. От друга – дарителството по своята същина е акт на благосклонност, който хората чакат да бъде посрещнат с признателност, а не с обществено неодобрение.
Липсата на ясно и авансово комуникирани правила, както и тонът на самото обръщение, трансфораха другояче законен проблем в рецесия на доверие сред библиотеката и част от общността.
Повече разговор, по-малко наставление
Скандалът към филиал „ Овча купел “ не е просто спор за книги в чували. Той слага по-широк въпрос: по какъв начин институциите приказват с хората и по какъв начин хората се усещат, когато желаят да създадат нещо положително.
Може би решението е по-малко яд в обществените мрежи и повече разговор, ясни правила и почитание – и от двете страни. Защото книгите, без значение от годината си, би трябвало да свързват, а не да разделят.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ