Една майка се бори за дъщеря си. Тя споделя цялата

Една майка се бори за щерка си. Тя споделя цялата си история в идващите редове и моли за помощ и схващане. Вижте нейната болежка:

Уважаеми Дами и Господа, обръщам се към Вас, с цел да алармирам за случилото се с Ани, моята щерка на 7 година на 19.06.2019, което е казус в България и да помоля всички представители на органите на властта в гр. София, Варна и Силистра за незабавно подпомагане и разпоредби съгласно тяхната подготвеност, с цел да бъде избавена щерка ми час по скоро от институционалния тормоз, включително и полицейски произвол във гр. Варна, а точно: по отношение на детето беше подхваната принудително мярка за полицейска протекция, при към този момент съществуваща и подхваната преди този момент мярка за протекция от принуждение за настаняване в Кризисен Център в гр. Силистра, настояща повече от два месеца, като след приключване на полицейската протекция, детето е преместено в различен Кризисен център в гр.Варна без контакт с най-близките си родственици, както и със експертите и психолога от първичния Кризисен център, на които се е доверила напълно в продължение на месеци и е построила връзка. Ани е била откъсната от обществената й среда, околните й, в това число и от другарството с децата в Кризисния център, от сигурната и предпазена среда, от това което обича, от вярата че може да бъде избавена и да заживее обикновено детство.

Мярката за полицейска протекция е приложена случайно без знанието и уведомяването ми като майка, като детето ми е било обект и жертва на груби дейности на полицейските органи, които безусловно са я " иззели " от мястото за протекция. Действията на районно управление (на МВР) на МВР- Силистра са били подхванати видимо като мярка за полицейска протекция по Наредбата за изискванията и реда за даване на полицейска протекция на детето със Заповед, само че без да са били налице предпоставките за предприемане на такива дейности и в нарушаване на всякаква процедура. На процедура те съставляват дейности на брутално задържане и похищение на детето ми Ана Рачинска, което е единствено на 7 години.

Задържането на Ани, както и последващите дейности на ДСП-Варна, а точно издаването на заповед за настаняване с погрешно наличие за " високо рискова среда “, несъдържаща истината, че детето е конфискувано от сигурната и предпазена среда на Кризисен център за жертви на принуждение, в който е било повече от два месеца, настанено публично от страната в лицето на ДСП-Силистра като жертва на принуждение, като без никакво съображение е било принудително конфискувано и преместено в различен център, както и проекта за деяние на обществените без наличието на майката, касаят незаконосъобразни дейности и актове, както и злоупотреби с власт на административни органи и длъжностни лица.

Тези дейности съставляват преди всичко съществени нарушавания на правата на детето ми Ана Тодорова Рачинска- на 7 години и 9 месеца и ще доведат до непоправими вреди за детето, както засягат мощно и мои човешки права, предпазени от интернационалните актове, по които България е страна,, обезпечени от Европейската спогодба за правата на индивида и от Конвенцията на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите /CEDAW/.

Нарушени са правата на детето ми по Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето:

- не са зачетени висшите ползи на детето като първостепенно основание във всички подхванати дейности,

- детето е лишено от правото на персонален контакт с мен, неговата майка

- детето не е изслушано и неговото мнение не е зачетено

- осъществена е случайна и противозаконна интервенция в персоналния живот на детето, като не му е обезпечена протекция по закон против тази интервенция

- детето е било лишен случайно от неговата независимост, било е арестувано случайно от органи на властта

-детето не е съумяло да получи протекция против претърпяното принуждение, като мярката за протекция е била жестоко прекъсната

- детето не е получило протекция против принуждение и дискриминация като момиче, на съображение на своя пол

Детето беше настанено в Кризисния Център като мярка за протекция, за консултиране и поддръжка по отношение на претърпяно принуждение осъществено от татко й Тодор Рачински, за което има заведено досъдебно произвеждане, заведено по чл.149, ал.1 от Наказателен кодекс, както и настоящи следствени дейности и по което следва чуване в синя стая. За насилието свидетелстват и психични и психиатрични съвещания на разнообразни експерти.

В случая, освен това законно настаняване на детето ми за протекция, не са били налице нито едно от събитията на член 3 от Наредбата регламентираща полицейската протекция на деца.

Детето съзнателно е било " конфискувано " от спешния център в миг, в който краткотрайно съм отсъствала, т.е. в отсъствието и без известяван на най- близкия човек на детето, като е била заблудена и излъгана от органите на реда, че ще бъде върната след два дни, под претекст, че няма да се среща с татко й, т.к. детето изрично е отказвало среща с татко си. Ани е взета и с висока температура, изтощена и омаломощена, без персонален багаж, след посещаване на незабавен кабинет на 17.06.2019 в Болница Токуда гр.София и изписано домашно лекуване с антибиотик, както и след проучване от експерт психолог назначен от съда, четвърта среща в границите на 10 дни, от общо две срещи в София и две срещи във Варна, проучване от общо шест движимости лица психолози и психиатри, назначени от съда. Като съображение за това задържане и похищение на детето не е бил показан публично от полицейските органи никакъв документ. Подчертавам, че аз персонално като майка и полагаща непосредствени грижи за щерка си Ана не съм била уведомявана за тези дейности на полицията и за тяхното тъкмо съображение по закон, а е трябвало да бъда известена.

Заявявам, че аз и досега 27ми юни, към този момент 9ти ден от отвличането на детето, не зная къде се намира детето ми, в какво здравословно и психологично положение е тя, какво е направено с нея при задържането й и по-късно и къде е тя, като то може и да не е във Варна, може да е предадено на трети лица, може да е изведено отвън страната. Представена ми е заповед от ДСП-Варна, в която не попада местоположение, не ние обезпечен достъп макар всекидневните ни молби и нямаме никаква информация за детето. Със силовите способи на деяние, които се ползват в България по отношение на децата и техните майки, ние майките губим доверие и очакване в институциите и се усещаме всекидневно застрашени от случайни актове на властта. Формално е отказано на мен, нейната майка и най- непосредствен човек, която я е родила и отгледала да я виждам, отказано е и на моята майка и нейна баба, с чиято съществена помощ в действителност отгледахме детето дружно от раждането до сегашния миг, да я вижда. Не зная по какъв начин може да се назова това да отделиш съзнателно, трудно и за незнаен интервал от време дете, момиченце на нежна възраст от майка му и от баба му като най- близки родственици и най- добре разбиращи детето и нейните потребности, с изключение на мъчение и жестоко нарушаване на висшите ползи на детето.

В момента детето ми Ана се усеща: предадена от всички, даже от най-близките си, тъй като тя е сама, преследвана, арестувана, отвлечена, осъдена, за това че приказва истината за всичко, като дете лишено от независимост. Всичко това се случва тъкмо откакто беше работено дълготрайно време с детето в Кризисния Център в гр.Силистра в лицето на всевъзможни експерти и психолог, които я окуражиха и работеха в посока отбременяване на контузията нанесена от татко й, и като резултат тя съумя да мине четири срещи с експертни движимости лица от съда. Детето ми посети движимостите лица с голям боязън да не бъде открито и конфискувано от татко си принудително. Изземването на детето е тъкмо преди да бъде изслушано в синя стая по досъдебното произвеждане за педофилия заведено още преди година против татко й., Всичко това, с изключение на нарушаване на други човешки права, съставлява най- дребното унизително и нечовешко отнасяне на дете, в случай че не и в цялост с други условия и вредоносни пагубни последици- и мъчение по отношение на нея.

Обръщам се към всички представители на органите на властта в гр. София, Варна и Силистра, апелирам за вашето незабавно подпомагане и разпоредби съгласно Вашата подготвеност, като писмо и материали по случая на Ани сме изпратили по имейли и по пощата до доста от Вас, молим за преустановяване на това институционализирано принуждение против щерка ми Ана Рачинска, против нарушаване на всичките й права като дете, дейности, които освен не са в най- положителния й интерес, а в противен случай, съставляват такива против нейния интерес във всяко едно отношение. Молим да отмените противозаконните актове както на полицията - възможната заповед за полицейска протекция, както и заповедта за настаняване и проекта за деяние на ДСП-Варна напълно, като детето Ана Рачинска бъде върната в предпазената среда в спешния център в Силистра, откъдето случайно е била отвлечена или бъде настанена при най-близките си хора, мен или майка ми, нейната баба.

Молим за незабавни ограничения т.к. след задържането и отвличането, след отделянето й от мен като значимия за нея родител, тя на процедура беше сложена в сериозен риск, и то от страна на самата страна, която претендира да дава протекция на децата. Подадохме молби до всички виновни за това институции в гр. Варна: за анулация на полицейската протекция и връщане на детето в Кризисен център “Женско съдружие Екатерина Каравелова - гр. Силистра “ или да бъде настанена при най-близката си родственик отгледала детето с мен, баба й Димитра Атанасова Танчева, само че без какъвто и да е резултат. Заведоха се нови каузи за спасяването на Ани, само че поради тромавите административни процедури, безкрайното очакване, изолацията и безнадежността за Ани, всичко това ще окаже непоправими контузии на детето, както и на нейните бъдещи показания в съда.

Моля за незабавни ограничения поради осъществения полицейски произвол и бездействието на институциите до момента в гр. Варна, където повече от година, при инициирани многочислени каузи и преписки от страна на бащата и институционален тормоз, до момента не е получена каквато и да е отбрана за невръстната ми щерка, като единствената отбрана получихме в КЦ в гр. Силистра преди 2 месеца и Ви апелирам детето ми да бъде върнато там. За тази година подхваната " правосъдна война “, изтъквам бащата на детето, аз, детето и всички които се опитваха да оказват помощ на Ани, бяха подложени на непрекъснати закани и корист с власт от страна на бащата и институционален тормоз, като се доближи и до несполучлив опит да бъде вкарана в психиатрия за 30 дни, като ЧНД беше извоювано от мен с справедливи психиатрични проучвания от гр. София. Сега съм застрашена със дело за забраняване и наложително довеждане. След щерка ми аз съм идната против която ще бъдат подхванати силови ограничения и то единствено тъй като и двете дръзваме да приказваме истината за претърпяното домашно принуждение и насилието от институциите във гр. Варна.

В случай, че не се подхващат незабавни дейности за анулация на противозаконните актове и детето не бъде върнато в предпазената и спокойна среда в Кризисния Център в гр.Силистра или настанено при най-близките й хора, при мен и майка ми и при положение на неосигуряване на контакт с детето, на мен, неговата майка и важен за нея родител, както и на околните ми родственици, ще бъда принудена да се обърна към всички способени Международни органи и институции.

Бих желала да отбележа, че по време на всички тези дейности по отношение на мен и детето ми голяма поддръжка ни оказаха женските неправителствени организации, които дават услугите за поддръжка на дами и деца потърпевши от принуждение, както и някои от горепосочените организации, които поддържат Ани, още откогато е почнала да споделя за принуждение от страна на татко й.