В Северозапада: Хората си подаряват добрини
Една мълва за положително дело мина над Враца. Мнозина я одобриха като смешка, само че тя се оказа истина .
Омръзнало на живеещите по улица „ Чеган ” да чупят колите си по уличните дупки, да вадят децата си от тях. И решили сами да ги запълнят. С положителното дело се заели няколко мъже, а дамите им в профил дали име на спонтанната им бригада. Нарекли я „ Чеган строй ”. Така към бойното име на улицата се прибавило ново – модерно, само че постоянно. Защото строителството е за дълги времена.
Та мъжете от „ Чеган строй ” събрали пари и поръчали бетон от локален възел. Измели дупките от боклука и ги напълнили с бетона. Улицата станала за образец.
Същата история се случила и в селата Горни и Долни Вадин, Оряховско. След като алармирали всички локални и държавни органи за неприятния им път до Крушовене, по който са принудени да се движат коли за спешна помощ и учебен рейс, повикали неволята.
Събрали 4000 лева персонални средства и си поръчали леден асфалт. 100 чувала стигнали за 100 кв. м дупки. Едва тогава от Агенция „ Пътна инфраструктура ” им дали обещание през тази година да ремонтират пътя от Лесковец до Крушовене, както и кръстовището за към двете села. Но хората от предходната година са спокойни за децата си и техния рейс.
Четирима мъже от Вършец, известни като „ Групата ”, обновяват непринудено указателните табели в курорта Вършец . Румен Иванов, Димитър Митов, Любен Цветков и Божидар Кръстев почнали от местността „ Райски ъгъл ” над емблематичната за курорта Иванчова поляна. Но не спрели до табелите – сковали дървени пейки, маси, вдигнали две беседки, поправили детските люлки. И всичко това без пари. Ако се наложи да купят строителен материал, вадят от джоба си. Ей по този начин, за положителното на жителите и гостите на фамозния град.
„ Групата ” демонстрира и самодейност. Членовете и сами изследват и пишат на дървени табла нови данни за туристическите обекти. Благодарение на тях постителите към този момент знаят освен, че мястото се назовава „ Райският ъгъл ”, само че и на каква надморска височина е, какви са другите му особености.
В края на 2018 „ Групата ” е почнала създаване на дървен панорамен мост над река Орлощица. Дали са дума, че мостът им ще стане подготвен до началото на дейния туристически сезон, който в курорта стартира от май.
Това, което вършим, е за нашите съграждани и за многочислените гости на курорта , показа един от четримита – Румен Иванов.
Да правиш положително за другите е наша идея, която отстояваме доста години. Подкрепяме и оказваме помощ на доброволците, разяснява изявите на мъжете кметът на Вършец Иван Лазаров.
Двама мъже от село Делейна, община Брегово – Захари Костов и Любен Григоров, подариха на съселяните си ъгъл за отдих. Започнали от възобновяване на естествена чешма, а по-късно до нея построили беседка и барбекю.
В началото работели единствено с материали, купени от самите тях. Другите като видели какво вършат двамата, решили и те да оказват помощ с пари. Така по малко дали от мизерните си пенсии близо 50 ДУШИ. Кътът станал за знамение и приказ и тогава решили да го открият публично. Това стана мотив да се съберем, да си поговорим, изясни случилото се кметът на селото Людмил Якимов.
След като вода потекла от тази чешма, се сетили, че в селото имат още 5, които никой не знае по кое време са изграждани и от кого. Остарели са доста, само че ще е добре, в случай че и тях облагородят по същия метод.
И в село Слана бара, община Видин, се снабдиха с съвременна чешма . На локалните я дарил юристът от София Николай Беров. Коренът му е от това село и затова решил, че би трябвало да остави нещо за спомен от рода му.
Водата за всички тече пред родната му къща. Кръстил чешмата „ Беровата ” и поканил владиката Даниил да я освети. Цяло село се събрало като за огромен празник. Нека нашите деца, внуци и правнуци помнят своите корени, дано знаят от кое място са тръгнали предшествениците им, споделил юристът на съселяните си. Бил сварен и курбан за всички, участвали на освещаването на родовата чешма.
Голям жест към своите направил и инж. Емил Манойлов от София . Той дал дядовата си къща в село Боровци, община Берковица, на локалното читалище и селото.
Днес тя е неофициална етнографска колекция, културен център. В нея всичко е непокътнато от времето на дядо Манойло и баба Ивана. Всичко – леглата, постелките, чергите по подовете, шкафовете, лавиците с грънците, даже костюмите на двамата.
Бабата е била огромна майсторка и всичко сама си е тъкала – покривките, пердетата. В мазето стои 4-тонна бъчва, която в миналото пълнели с вино, под заслон на двора - каруцата на дядото, с която прибирали продукцията от полето. Къщата е със непокътната архитектура и тъй като е каменна – не е помръднала. Сега е стегната като гиздава госпожица и посреща посетители. Туристи желаят да им подготвят храна на жив огън на остарялата печка на Манойлови и да седнат на масата им да се нахранят. А тази маса е на 150 години...
А какъв брой монументи на забравени герои са издигнати в селата и градовете на Северозапада с персонални средства и непринуден труд? Буди трогване скромният монумент на Козлодуйското даскалче – Младен Павлов Калинов, единственият българин, включил се към четата на Христо Ботев след слизнето и на козлодуйския бряг. Със забавяне в село Тияновци, община Брегово, научават, че той е роден в тяхното село. Проучват историята и се убеждават, че няма неточност – по този начин е.
Неколцина тияновчани дават пари и непринуден труд и му издигат монумент.
Това са Цветан Тимотеев, Иван Александров, Розалин Флоров, Иво Филипов, Никола Флоров, Людмил Радуканов, Златко Ангелов, Ангел Боянов, Дафин Евдокимов, Светослав Христов, Румен Петров, Генади Георгиев. Така повече от 165 години след рождението си Козлодуйското даскалче се връща за безконечни времена в своето село...
Това е единствено последното от многото положителни каузи в Северозапада.
Макар и небогати, хората дават пари за лекуване на заболели деца, за ремонт на къщи, полуразрушени от пожари, за улици, чешми, мостове. За положителното на другите...
Източник и фотография: standartnews.com
Омръзнало на живеещите по улица „ Чеган ” да чупят колите си по уличните дупки, да вадят децата си от тях. И решили сами да ги запълнят. С положителното дело се заели няколко мъже, а дамите им в профил дали име на спонтанната им бригада. Нарекли я „ Чеган строй ”. Така към бойното име на улицата се прибавило ново – модерно, само че постоянно. Защото строителството е за дълги времена.
Та мъжете от „ Чеган строй ” събрали пари и поръчали бетон от локален възел. Измели дупките от боклука и ги напълнили с бетона. Улицата станала за образец.
Същата история се случила и в селата Горни и Долни Вадин, Оряховско. След като алармирали всички локални и държавни органи за неприятния им път до Крушовене, по който са принудени да се движат коли за спешна помощ и учебен рейс, повикали неволята.
Събрали 4000 лева персонални средства и си поръчали леден асфалт. 100 чувала стигнали за 100 кв. м дупки. Едва тогава от Агенция „ Пътна инфраструктура ” им дали обещание през тази година да ремонтират пътя от Лесковец до Крушовене, както и кръстовището за към двете села. Но хората от предходната година са спокойни за децата си и техния рейс.
Четирима мъже от Вършец, известни като „ Групата ”, обновяват непринудено указателните табели в курорта Вършец . Румен Иванов, Димитър Митов, Любен Цветков и Божидар Кръстев почнали от местността „ Райски ъгъл ” над емблематичната за курорта Иванчова поляна. Но не спрели до табелите – сковали дървени пейки, маси, вдигнали две беседки, поправили детските люлки. И всичко това без пари. Ако се наложи да купят строителен материал, вадят от джоба си. Ей по този начин, за положителното на жителите и гостите на фамозния град.
„ Групата ” демонстрира и самодейност. Членовете и сами изследват и пишат на дървени табла нови данни за туристическите обекти. Благодарение на тях постителите към този момент знаят освен, че мястото се назовава „ Райският ъгъл ”, само че и на каква надморска височина е, какви са другите му особености.
В края на 2018 „ Групата ” е почнала създаване на дървен панорамен мост над река Орлощица. Дали са дума, че мостът им ще стане подготвен до началото на дейния туристически сезон, който в курорта стартира от май.
Това, което вършим, е за нашите съграждани и за многочислените гости на курорта , показа един от четримита – Румен Иванов.
Да правиш положително за другите е наша идея, която отстояваме доста години. Подкрепяме и оказваме помощ на доброволците, разяснява изявите на мъжете кметът на Вършец Иван Лазаров.
Двама мъже от село Делейна, община Брегово – Захари Костов и Любен Григоров, подариха на съселяните си ъгъл за отдих. Започнали от възобновяване на естествена чешма, а по-късно до нея построили беседка и барбекю.
В началото работели единствено с материали, купени от самите тях. Другите като видели какво вършат двамата, решили и те да оказват помощ с пари. Така по малко дали от мизерните си пенсии близо 50 ДУШИ. Кътът станал за знамение и приказ и тогава решили да го открият публично. Това стана мотив да се съберем, да си поговорим, изясни случилото се кметът на селото Людмил Якимов.
След като вода потекла от тази чешма, се сетили, че в селото имат още 5, които никой не знае по кое време са изграждани и от кого. Остарели са доста, само че ще е добре, в случай че и тях облагородят по същия метод.
И в село Слана бара, община Видин, се снабдиха с съвременна чешма . На локалните я дарил юристът от София Николай Беров. Коренът му е от това село и затова решил, че би трябвало да остави нещо за спомен от рода му.
Водата за всички тече пред родната му къща. Кръстил чешмата „ Беровата ” и поканил владиката Даниил да я освети. Цяло село се събрало като за огромен празник. Нека нашите деца, внуци и правнуци помнят своите корени, дано знаят от кое място са тръгнали предшествениците им, споделил юристът на съселяните си. Бил сварен и курбан за всички, участвали на освещаването на родовата чешма.
Голям жест към своите направил и инж. Емил Манойлов от София . Той дал дядовата си къща в село Боровци, община Берковица, на локалното читалище и селото.
Днес тя е неофициална етнографска колекция, културен център. В нея всичко е непокътнато от времето на дядо Манойло и баба Ивана. Всичко – леглата, постелките, чергите по подовете, шкафовете, лавиците с грънците, даже костюмите на двамата.
Бабата е била огромна майсторка и всичко сама си е тъкала – покривките, пердетата. В мазето стои 4-тонна бъчва, която в миналото пълнели с вино, под заслон на двора - каруцата на дядото, с която прибирали продукцията от полето. Къщата е със непокътната архитектура и тъй като е каменна – не е помръднала. Сега е стегната като гиздава госпожица и посреща посетители. Туристи желаят да им подготвят храна на жив огън на остарялата печка на Манойлови и да седнат на масата им да се нахранят. А тази маса е на 150 години...
А какъв брой монументи на забравени герои са издигнати в селата и градовете на Северозапада с персонални средства и непринуден труд? Буди трогване скромният монумент на Козлодуйското даскалче – Младен Павлов Калинов, единственият българин, включил се към четата на Христо Ботев след слизнето и на козлодуйския бряг. Със забавяне в село Тияновци, община Брегово, научават, че той е роден в тяхното село. Проучват историята и се убеждават, че няма неточност – по този начин е.
Неколцина тияновчани дават пари и непринуден труд и му издигат монумент.
Това са Цветан Тимотеев, Иван Александров, Розалин Флоров, Иво Филипов, Никола Флоров, Людмил Радуканов, Златко Ангелов, Ангел Боянов, Дафин Евдокимов, Светослав Христов, Румен Петров, Генади Георгиев. Така повече от 165 години след рождението си Козлодуйското даскалче се връща за безконечни времена в своето село...
Това е единствено последното от многото положителни каузи в Северозапада.
Макар и небогати, хората дават пари за лекуване на заболели деца, за ремонт на къщи, полуразрушени от пожари, за улици, чешми, мостове. За положителното на другите...
Източник и фотография: standartnews.com
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ