Битката при Кресна – последният триумф на армията ни преди Първата национална катастрофа
Една малко позната, само че изпълнена с подвиг и драматизъм борба, оживява в петия епизод на документалната поредност „ Българско военно знамение “ – завладяването на Кресненския пролом. Сражението е един от последните триумфи на българския народ преди настъпването на Първата национална злополука.
Битката за Кресненския поврат се развива в интервал, в който победоносната Балканска война е предходна, а блянът на генерации българи е съвсем реализиран. Но по бойните полета към момента броди духът на войната. Общественото въодушевление измежду всички българи е настръхнало и наличието на гърци и сърби в българска Македония притиска виновните органи в София да подхващат бързи дейности. По думите на началник-щаба на българската войска ген. Иван Фичев: „Нам се зави свят от височината, на която се бяхме покачили и внезапно почнахме да се усещаме не като другите, само че по-големи от тях. Ние бяхме пияни от горделивост: на българските бойци и на науката на нашите генерали се приписваха гигантски качества“.
Въпреки справедливия яд и главозамайването от успехите против турците, виновните фактори в София вярно регистрират, че „съюзниците“ са от дълго време подготвени и чакат войната да стартира.
На 16 юни цар Фердинанд и помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов стартират нещо, което би трябвало да бъде просто една демострация на мощ – с военни средства да се подкрепи дипломацията. Затова от общо пет армии заповед за нахлуване получават единствено Втора и Четвърта. Замисълът е, че това не е експанзия – не се атакуват Сърбия и Гърция, а те се изгонват от българска Македония.
С военни маневри България изтласква настанилите се в македонско съседи, с което провокира началото на Междусъюзническата война.. На 18 юни българското държавно управление прави неточност, като заповядва настъплението да бъде спряно, а войските да се върнат на изходни позиции. Загубена е стратегическата самодейност, а Сърбия и Гърция афишират война на България, показана пред целия свят като агресор. Макар и ситуацията да е тежко, то не се оказва отвратително досега, в който без да разгласят война Румъния и Османската империя нахлуват в български територии.
Безпрецедентното и отчайващо положение не пречупва духа на българските воини, които почтено ще се изправят против всеки зложелател, дръзнал да застане на пътя за осъществяването на националния блян.
Битката при Кресна е петото военно достижение на армията ни, което документалната поредност “Българско военно знамение “ показва. Документалната поредност е част от просветителната самодейност на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “, която цели да покаже по трогателен метод предишното на страната ни и да трансформира историята в забавен образователен предмет. Филмите от „ Българско военно знамение “ се прожектират и пред възпитаници и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които създателите на плана изнасят. Видеата се дават и безплатно за просветителни цели, с цел да може повече учители да обогатят образователните си часове с документалните филми.
Битката за Кресненския поврат се развива в интервал, в който победоносната Балканска война е предходна, а блянът на генерации българи е съвсем реализиран. Но по бойните полета към момента броди духът на войната. Общественото въодушевление измежду всички българи е настръхнало и наличието на гърци и сърби в българска Македония притиска виновните органи в София да подхващат бързи дейности. По думите на началник-щаба на българската войска ген. Иван Фичев: „Нам се зави свят от височината, на която се бяхме покачили и внезапно почнахме да се усещаме не като другите, само че по-големи от тях. Ние бяхме пияни от горделивост: на българските бойци и на науката на нашите генерали се приписваха гигантски качества“.
Въпреки справедливия яд и главозамайването от успехите против турците, виновните фактори в София вярно регистрират, че „съюзниците“ са от дълго време подготвени и чакат войната да стартира.
На 16 юни цар Фердинанд и помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов стартират нещо, което би трябвало да бъде просто една демострация на мощ – с военни средства да се подкрепи дипломацията. Затова от общо пет армии заповед за нахлуване получават единствено Втора и Четвърта. Замисълът е, че това не е експанзия – не се атакуват Сърбия и Гърция, а те се изгонват от българска Македония.
С военни маневри България изтласква настанилите се в македонско съседи, с което провокира началото на Междусъюзническата война.. На 18 юни българското държавно управление прави неточност, като заповядва настъплението да бъде спряно, а войските да се върнат на изходни позиции. Загубена е стратегическата самодейност, а Сърбия и Гърция афишират война на България, показана пред целия свят като агресор. Макар и ситуацията да е тежко, то не се оказва отвратително досега, в който без да разгласят война Румъния и Османската империя нахлуват в български територии.
Безпрецедентното и отчайващо положение не пречупва духа на българските воини, които почтено ще се изправят против всеки зложелател, дръзнал да застане на пътя за осъществяването на националния блян.
Битката при Кресна е петото военно достижение на армията ни, което документалната поредност “Българско военно знамение “ показва. Документалната поредност е част от просветителната самодейност на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “, която цели да покаже по трогателен метод предишното на страната ни и да трансформира историята в забавен образователен предмет. Филмите от „ Българско военно знамение “ се прожектират и пред възпитаници и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които създателите на плана изнасят. Видеата се дават и безплатно за просветителни цели, с цел да може повече учители да обогатят образователните си часове с документалните филми.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ