bTV Репортерите: Историята зад стените
Една дребна черква в полите на Витоша оцелява повече от хилядолетие. Изографисана майсторски, с техника, неповторима и до през днешния ден и издигната с помощта на севастократор Калоян и неговата брачна половинка Десислава, " Св. св. Никола и Пантелеймон ", по-позната като Боянската черква, крие зад портите на храма магнетична история.
Снимка: btvnovinite.bg
Строежът на Боянската черква стартира в края на първото българско царство. Още от фасадата проличава, че храмът е построен на няколко стадия. Довършен е през 13 и 19 век, а за донори са изписани севастократор Клаоян и неговата брачна половинка Десислава, изобразени в предверието на черквата.
Снимка: btvnovinite.bg
Храмът е бил извънградската резиденция на феодала и брачната половинка му, разкриват елементи от руините. Д-р Кирил Йорданов, който е завеждащ филиал „ Боянска черква “ към НИМ, показва, че това което се знае за тях е от съпътстващите надписи и от ктиторския надпис, в непосредствена непосредственост до портрета.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От него разбираме, че севастократор Калоян е член на царското семейство. И купата го разяснява. В ранговото семейство на второто българско царство, по това време тя е втора след царя и се дава и на братовчедите на българския държател. Това е пояснено и в севастократорския надпис, където Калоян се посочва братовчед царев. Без да упоменава обаче името на царя, което е мотив за полемики чий братовчед е и кой е българският държател. И другото, което е упоменато в надписа е, че е внук на св. Стефан – кралят сръбски”, изяснява доктор Кирил Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
За Десислава информацията е още по-оскъдна, само че облеклото й приказва за знатно родословие. Според доктор Йорданов елементи от нейния портрет, и изключително от костюма и нейните инсигнии издават, че и тя евентуално е от благороден генезис. По думите му тя е изрисувана с червени обувки, което е привилегия за царските особи. „ На главата си носи една дребна корона. Облеклото и е извънредно богато и то носи също някои любопитни детайли”, споделя Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Доц. Силвия Арезонова от Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски”, разяснява, че е доста присъщ методът, по който са се обличали двамата. „ Силуетът й основава визията за колона. Няма вталяване в женския модел. Единствено при Севастократор Калоян има колан, който има леко стесняване в талията”, показва тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Според доцент Силвия Арезанова, любопитен е методът, по който е украсена дрехата на Десислава.
„ С едни големи кръгове с лъвове, най-вероятно, тъкани със златни влакна, в случай че се съди по жълтия цвят, върху червен декор и те са ситуирани по този начин по цялата дължина.... Намерих сходни, тази тъкан е била присъща във Византия. Има доста такива изобразени сходни кръгове, само че с разнообразни животни, растителни орнаменти”, споделя доцент Арезанова.
За нея забавно е и наметалото - то е нарисувано, че все едно се държи на връхчетата на рамената му, което е физически невероятно.
”Или е решение на художника, просто, с цел да покаже по този начин фигурата му, тъй като наметалото на Десислава и на Калоян има безусловно сходна кройка”, изяснява ученият.
Снимка: btvnovinite.bg
Над 240 изображения са изографисани по стените и таваните на светата обител, от незнаен създател. Според доктор Калин Йорданов това е обвързвано с православната идея, че зографът е един тип оръдие, четка в Божията ръка.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Боянският занаятчия същина е обобщаващо разбиране, зад него стои екип от няколко зографи, евентуално един занаятчия със своите помощници калфи. И възпитаници. Като напоследък с помощта на някои нови открития, тук един любопитен графит на предната фасада на храма, който бе открит преди 40 години, подсказват за това, че един член от екипа в носил името Василий”, счита доктор Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Ренесансово изкуство, изпреварило времето си
Стенописите са най-ранните образци за ренесансово изкуство, даже изпреварило времето си. Като доказателство за това, доктор Кирил Йорданов изяснява, че са показани човешките страсти, има психологизъм на облиците – посредством жестове, посредством пози и гримаси, се следят човешките страсти.
Снимка: btvnovinite.bg
„ 50 години преди един от родоначалниците на ренесансовото изкуство в Италия – Джото, тук в Боянската черква имаме към този момент първи проблясъци на вероятност и на триизмерно облици. Така че можем да кажем, че Боянският занаятчия е изпреварил предренесансовите италиански художници като Джото и неговите възпитаници с половин век”, безапелационен е доктор Кирил Йоранов.
Снимка: btvnovinite.bg
В третата част на църквата най-впечатляваща е стенографията на тайната вечеря. Ако се вгледате, на нея обаче апостолите не са дванадесет, а с един по-малко.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Едно по-внимателно вглеждане демонстрира, че има 12-та скрита фигура в композицията, в централната горна част върху масата се е излегнала една фигура, на човек, който се протяга на едно от блюдата. Ясно се вижда лицето, одеждите му, ръката му. Прави усещане, че за разлика от останалите апостоли, към масата дружно с Исус Христос той няма ореол към главата. Това несъмнено е отпратка към Юда”, изяснява доктор Кирил Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Интересен подробност е храната на масата, вместо типичните месо и вино се вижда, че апостолите се хранят с ряпа и лук.
Снимка: btvnovinite.bg
Д-р Йоанна Бенчева от Историческия факултет на Софийския университет напомня, че има разнообразни разногласия измежду разнообразни откриватели. Някои считат, че това е, тъй като е доста постоянно срещана храна, други обаче са на мнение, че това има и някаква друга натовареност - ряпата предизвестява за нещо неприятно, което ще се случи, т.е. Юда ще съобщи Христос.
Снимка: btvnovinite.bg
Добрата звучност в храма е с помощта на четири гърла на керамични съдове, вградени в стените. До през днешния ден учените не престават да разкриват нови елементи и надписи, скрити в стените.
Снимка: btvnovinite.bg
Последният е открит при почистването на остаряла римска колона, употребена в средновековието за олтарна маса.
Според доктор Калин Йорданов той е триредов, най-вероятно се отнася към 2-рата половина на 13 век и вероятно е оставен от чиновник на храма - някой си Ипарий, който е оставил името си при започване на надписа.
Юбилей: Боянската черква навършва 760 години от обновяването си По мотив годишнината се провежда експозицията „ Боянската черква: Знаци на паметта ”
Любопитно е освен началото, само че и краят на надписа, той приключва с едно озадачаващо за експертите фразеология – Бог Катар. „ Дали Катар идва от гръцкото Катарос, което ще значи Бог чистий или богът на чистите, или пък е някаква отпратка и връзка на каратизма и богомилството. Можем единствено да гадаем”, счита доктор Кирил Йорданов.
Дарител или актуален ктитор на черквата
Подобно на нейните основатели през днешния ден един човек поема грижата за Боянската черква и някои даже го назовават актуалния ктитор на черквата. Няма финансовата опция да подари пари, само че подарява труда си.
След репортаж на bTV: Как и за какво един човек реши да помогне на Боянската черква? Трева, поникнала на покрива, можеше да аргументи теч, който да повреди музея
Въпреки реставрирането на храма преди година опасност заплаши средновековната светиня. Трева, поникнала на покрива, можеше да аргументи теч, който да повреди музея.
„ Нощен кондуктор съм и просто се възмутих от един репортаж, за Боянската черква, като гледах, че са дали обещание компания да третира с препарати и се възмутих, не може ли първо да окосите. И на моя квартирант му казах- " Пенчо, аз ще я оправя тази църква. Така не се прави”, споделя Иван Близнаков.
Снимка: bTV
Иван не е боянски занаятчия, само че е родопски, майтапи се той самичък. Той споделя, че с цел да оправи покрива се връзва с едно въже за дърво, през билото на покрива, с колан като един същински планинар.
„ Важни са светците под мен, те ме пазят. Хората не го схващат, едни ме мислят за будител, други за будала”, споделя обаче Иван. След като оправя покрива, се заема с нова идея. Да възвърне разрушената ограда на черквата.
Снимка: btvnovinite.bg
Освен че желае да резервира хилядолетната реликва, доброволецът се надява и с образеца си да даде урок на двамата си внука. Иска да им завещае да поемат неговото дело.
Освен че се грижи за своята реликва, Иван открива и магията на тайните, които тя пази. Отскоро в предверието на църквата е и специфична експозиция с непоказвани до в този момент реликви от църквата, открити при разнообразни археологически изследвания.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Някои се удивляват на хубостта на Десислава, други на уменията на този незивестен Боянски занаятчия, който е съумял да пресъздаде тези достоверни портрети....Трети се удивляват на самата архитектура, тъй като тя наподобява мъничка декоративна черква.....Много се е писало, доста изявления има по тая тематика, като е архитектура какъв брой е тя превъзходна и въпреки всичко ние нямаме толкоз доста непокътнати монументи от 13-тия век, а може би и от по-рано”, показва доцент Бони Петрунова – шеф на НИМ.
Снимка: btvnovinite.bg
Псалтир от 13 век, поменик и разнообразни сребърни монети са единствено част от " знаците на паметта ", които експозицията разкрива.
Боянска черква е единствена измежду българските храмове, която е монумент със международно значение – в първите 50 обекта е от Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
За да прегледат десетките истории, разказани по стените, идват хора от целия свят. Само за предходната година от тук са минали повече от 80 000 души. А какви още неразказани секрети крие Боянската черква, може да разберете, единствено в случай че я посетите.
Снимка: btvnovinite.bg
Строежът на Боянската черква стартира в края на първото българско царство. Още от фасадата проличава, че храмът е построен на няколко стадия. Довършен е през 13 и 19 век, а за донори са изписани севастократор Клаоян и неговата брачна половинка Десислава, изобразени в предверието на черквата.
Снимка: btvnovinite.bg
Храмът е бил извънградската резиденция на феодала и брачната половинка му, разкриват елементи от руините. Д-р Кирил Йорданов, който е завеждащ филиал „ Боянска черква “ към НИМ, показва, че това което се знае за тях е от съпътстващите надписи и от ктиторския надпис, в непосредствена непосредственост до портрета.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От него разбираме, че севастократор Калоян е член на царското семейство. И купата го разяснява. В ранговото семейство на второто българско царство, по това време тя е втора след царя и се дава и на братовчедите на българския държател. Това е пояснено и в севастократорския надпис, където Калоян се посочва братовчед царев. Без да упоменава обаче името на царя, което е мотив за полемики чий братовчед е и кой е българският държател. И другото, което е упоменато в надписа е, че е внук на св. Стефан – кралят сръбски”, изяснява доктор Кирил Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
За Десислава информацията е още по-оскъдна, само че облеклото й приказва за знатно родословие. Според доктор Йорданов елементи от нейния портрет, и изключително от костюма и нейните инсигнии издават, че и тя евентуално е от благороден генезис. По думите му тя е изрисувана с червени обувки, което е привилегия за царските особи. „ На главата си носи една дребна корона. Облеклото и е извънредно богато и то носи също някои любопитни детайли”, споделя Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Доц. Силвия Арезонова от Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски”, разяснява, че е доста присъщ методът, по който са се обличали двамата. „ Силуетът й основава визията за колона. Няма вталяване в женския модел. Единствено при Севастократор Калоян има колан, който има леко стесняване в талията”, показва тя.
Снимка: btvnovinite.bg
Според доцент Силвия Арезанова, любопитен е методът, по който е украсена дрехата на Десислава.
„ С едни големи кръгове с лъвове, най-вероятно, тъкани със златни влакна, в случай че се съди по жълтия цвят, върху червен декор и те са ситуирани по този начин по цялата дължина.... Намерих сходни, тази тъкан е била присъща във Византия. Има доста такива изобразени сходни кръгове, само че с разнообразни животни, растителни орнаменти”, споделя доцент Арезанова.
За нея забавно е и наметалото - то е нарисувано, че все едно се държи на връхчетата на рамената му, което е физически невероятно.
”Или е решение на художника, просто, с цел да покаже по този начин фигурата му, тъй като наметалото на Десислава и на Калоян има безусловно сходна кройка”, изяснява ученият.
Снимка: btvnovinite.bg
Над 240 изображения са изографисани по стените и таваните на светата обител, от незнаен създател. Според доктор Калин Йорданов това е обвързвано с православната идея, че зографът е един тип оръдие, четка в Божията ръка.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Боянският занаятчия същина е обобщаващо разбиране, зад него стои екип от няколко зографи, евентуално един занаятчия със своите помощници калфи. И възпитаници. Като напоследък с помощта на някои нови открития, тук един любопитен графит на предната фасада на храма, който бе открит преди 40 години, подсказват за това, че един член от екипа в носил името Василий”, счита доктор Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Ренесансово изкуство, изпреварило времето си
Стенописите са най-ранните образци за ренесансово изкуство, даже изпреварило времето си. Като доказателство за това, доктор Кирил Йорданов изяснява, че са показани човешките страсти, има психологизъм на облиците – посредством жестове, посредством пози и гримаси, се следят човешките страсти.
Снимка: btvnovinite.bg
„ 50 години преди един от родоначалниците на ренесансовото изкуство в Италия – Джото, тук в Боянската черква имаме към този момент първи проблясъци на вероятност и на триизмерно облици. Така че можем да кажем, че Боянският занаятчия е изпреварил предренесансовите италиански художници като Джото и неговите възпитаници с половин век”, безапелационен е доктор Кирил Йоранов.
Снимка: btvnovinite.bg
В третата част на църквата най-впечатляваща е стенографията на тайната вечеря. Ако се вгледате, на нея обаче апостолите не са дванадесет, а с един по-малко.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Едно по-внимателно вглеждане демонстрира, че има 12-та скрита фигура в композицията, в централната горна част върху масата се е излегнала една фигура, на човек, който се протяга на едно от блюдата. Ясно се вижда лицето, одеждите му, ръката му. Прави усещане, че за разлика от останалите апостоли, към масата дружно с Исус Христос той няма ореол към главата. Това несъмнено е отпратка към Юда”, изяснява доктор Кирил Йорданов.
Снимка: btvnovinite.bg
Интересен подробност е храната на масата, вместо типичните месо и вино се вижда, че апостолите се хранят с ряпа и лук.
Снимка: btvnovinite.bg
Д-р Йоанна Бенчева от Историческия факултет на Софийския университет напомня, че има разнообразни разногласия измежду разнообразни откриватели. Някои считат, че това е, тъй като е доста постоянно срещана храна, други обаче са на мнение, че това има и някаква друга натовареност - ряпата предизвестява за нещо неприятно, което ще се случи, т.е. Юда ще съобщи Христос.
Снимка: btvnovinite.bg
Добрата звучност в храма е с помощта на четири гърла на керамични съдове, вградени в стените. До през днешния ден учените не престават да разкриват нови елементи и надписи, скрити в стените.
Снимка: btvnovinite.bg
Последният е открит при почистването на остаряла римска колона, употребена в средновековието за олтарна маса.
Според доктор Калин Йорданов той е триредов, най-вероятно се отнася към 2-рата половина на 13 век и вероятно е оставен от чиновник на храма - някой си Ипарий, който е оставил името си при започване на надписа.
Юбилей: Боянската черква навършва 760 години от обновяването си По мотив годишнината се провежда експозицията „ Боянската черква: Знаци на паметта ”
Любопитно е освен началото, само че и краят на надписа, той приключва с едно озадачаващо за експертите фразеология – Бог Катар. „ Дали Катар идва от гръцкото Катарос, което ще значи Бог чистий или богът на чистите, или пък е някаква отпратка и връзка на каратизма и богомилството. Можем единствено да гадаем”, счита доктор Кирил Йорданов.
Дарител или актуален ктитор на черквата
Подобно на нейните основатели през днешния ден един човек поема грижата за Боянската черква и някои даже го назовават актуалния ктитор на черквата. Няма финансовата опция да подари пари, само че подарява труда си.
След репортаж на bTV: Как и за какво един човек реши да помогне на Боянската черква? Трева, поникнала на покрива, можеше да аргументи теч, който да повреди музея
Въпреки реставрирането на храма преди година опасност заплаши средновековната светиня. Трева, поникнала на покрива, можеше да аргументи теч, който да повреди музея.
„ Нощен кондуктор съм и просто се възмутих от един репортаж, за Боянската черква, като гледах, че са дали обещание компания да третира с препарати и се възмутих, не може ли първо да окосите. И на моя квартирант му казах- " Пенчо, аз ще я оправя тази църква. Така не се прави”, споделя Иван Близнаков.
Снимка: bTV
Иван не е боянски занаятчия, само че е родопски, майтапи се той самичък. Той споделя, че с цел да оправи покрива се връзва с едно въже за дърво, през билото на покрива, с колан като един същински планинар.
„ Важни са светците под мен, те ме пазят. Хората не го схващат, едни ме мислят за будител, други за будала”, споделя обаче Иван. След като оправя покрива, се заема с нова идея. Да възвърне разрушената ограда на черквата.
Снимка: btvnovinite.bg
Освен че желае да резервира хилядолетната реликва, доброволецът се надява и с образеца си да даде урок на двамата си внука. Иска да им завещае да поемат неговото дело.
Освен че се грижи за своята реликва, Иван открива и магията на тайните, които тя пази. Отскоро в предверието на църквата е и специфична експозиция с непоказвани до в този момент реликви от църквата, открити при разнообразни археологически изследвания.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Някои се удивляват на хубостта на Десислава, други на уменията на този незивестен Боянски занаятчия, който е съумял да пресъздаде тези достоверни портрети....Трети се удивляват на самата архитектура, тъй като тя наподобява мъничка декоративна черква.....Много се е писало, доста изявления има по тая тематика, като е архитектура какъв брой е тя превъзходна и въпреки всичко ние нямаме толкоз доста непокътнати монументи от 13-тия век, а може би и от по-рано”, показва доцент Бони Петрунова – шеф на НИМ.
Снимка: btvnovinite.bg
Псалтир от 13 век, поменик и разнообразни сребърни монети са единствено част от " знаците на паметта ", които експозицията разкрива.
Боянска черква е единствена измежду българските храмове, която е монумент със международно значение – в първите 50 обекта е от Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
За да прегледат десетките истории, разказани по стените, идват хора от целия свят. Само за предходната година от тук са минали повече от 80 000 души. А какви още неразказани секрети крие Боянската черква, може да разберете, единствено в случай че я посетите.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ