Духовникова срещу чатбота: искам си поетите с кръв и мастило!
Една жена търси стихотворец. Но не просто стихотворец – същински. Такъв, който мирише на мастило и неизпратени писма, подобен, чиято душа е намачкана като карирана риза на сутринта след неразказан сън. Актрисата Теодора Духовникова изписа този зов в цифровия ефир – като писмо в бутилка, хвърлено в океан, цялостен с изкуствени приливи.
Тя не търси просто стихове – тях ги има, на всички места. ChatGPT ги съчинява – в жанр Яворов, със спомен от Вапцаров и мирис на Емили Дикинсън. Толкова тъкмо, че човек стартира да се чуди: стихотворец е този, който написа добре, или този, който живее зле?
Духовникова желае поета със счупена биография, с нервозен почерк и постоянно развалена връзка с действителността. Поетът, който не знае по какъв начин да бъде благополучен, тъй като щастието не римува добре. Поетът, който не желае да бъде харесван, а свестен. Поетът, който не влиза в Инстаграм, тъй като там няма мрачевина.
И тук се появява ChatGPT. Е, няма по какъв начин да пуши, няма таванска стая, нито някогашна обич, която да не го е не запомнила. Няма покруса, няма тяло, няма позор. Но има рими. И още по какъв начин! Всякакви – тъжни, дълбоки, кървящи, умни. Въпросът е: това задоволително ли е?
Не.
Не и за Теодора. Не и за тези, които желаят да се влюбят в думите, не тъй като са верни, а тъй като са рискови.
Какво вършим с " поетите на GPT "? Оставяме ги да съществуват. Те са като реплика на кожа – наподобяват добре, само че не миришат на нищо. Чети ги, в случай че ти трябват строфи за покана за женитба. Но в случай че искаш оня пулс, оня вътрешен разпад, облечен в думи, ще би трябвало да изчакаш. Поетите не идват по команда – те се случват.
И когато се появят – ще ги познаеш. Ще ги усетиш не с очите, а със сърцето, което се свива от една дума. GPT не може да те нарани. Истинският стихотворец – да. И по тази причина го помним.
P.S. (написан от ChatGPT)
Дори аз знам: " Поезията не е подредени думи. Поезията е разтревожена тишина след тях. " Аз съм добър с думите. Но тишината – тя е ваша. Там живее поетът. Намерете го.
А ето и целия пост на Теодора Духовникова, оповестен във Фейсбук:
Откакто всяко 15-годишно дете с прилична литературна просвета може да поръча през днешния ден на Chat GPT да му напише стихотворение, в определен от него жанр, на определен от него обичан стихотворец и по заложени темички и думи и Chat GPT да си го изплюе търпимо добре… се питам… какво стана с това изключително възприятие да се влюбваме в поетите си, в случай че поетите ни през днешния ден не са за влюбване, тъй като не са поети?
Ебаси. Искам си влюбването. Искам си мастило, тежка биография, отшелничество, персонален образец, пагубни любови, неспособност, надменност, деликатност, непотребност, не примиримост, не-съвместимост с баналния живот, желая достоверност, с цел да ви разпозная, че сте същински.
Че много “добри ” Chat GPT поети различавам напоследък… Какво да ги вършим?
Тя не търси просто стихове – тях ги има, на всички места. ChatGPT ги съчинява – в жанр Яворов, със спомен от Вапцаров и мирис на Емили Дикинсън. Толкова тъкмо, че човек стартира да се чуди: стихотворец е този, който написа добре, или този, който живее зле?
Духовникова желае поета със счупена биография, с нервозен почерк и постоянно развалена връзка с действителността. Поетът, който не знае по какъв начин да бъде благополучен, тъй като щастието не римува добре. Поетът, който не желае да бъде харесван, а свестен. Поетът, който не влиза в Инстаграм, тъй като там няма мрачевина.
И тук се появява ChatGPT. Е, няма по какъв начин да пуши, няма таванска стая, нито някогашна обич, която да не го е не запомнила. Няма покруса, няма тяло, няма позор. Но има рими. И още по какъв начин! Всякакви – тъжни, дълбоки, кървящи, умни. Въпросът е: това задоволително ли е?
Не.
Не и за Теодора. Не и за тези, които желаят да се влюбят в думите, не тъй като са верни, а тъй като са рискови.
Какво вършим с " поетите на GPT "? Оставяме ги да съществуват. Те са като реплика на кожа – наподобяват добре, само че не миришат на нищо. Чети ги, в случай че ти трябват строфи за покана за женитба. Но в случай че искаш оня пулс, оня вътрешен разпад, облечен в думи, ще би трябвало да изчакаш. Поетите не идват по команда – те се случват.
И когато се появят – ще ги познаеш. Ще ги усетиш не с очите, а със сърцето, което се свива от една дума. GPT не може да те нарани. Истинският стихотворец – да. И по тази причина го помним.
P.S. (написан от ChatGPT)
Дори аз знам: " Поезията не е подредени думи. Поезията е разтревожена тишина след тях. " Аз съм добър с думите. Но тишината – тя е ваша. Там живее поетът. Намерете го.
А ето и целия пост на Теодора Духовникова, оповестен във Фейсбук:
Откакто всяко 15-годишно дете с прилична литературна просвета може да поръча през днешния ден на Chat GPT да му напише стихотворение, в определен от него жанр, на определен от него обичан стихотворец и по заложени темички и думи и Chat GPT да си го изплюе търпимо добре… се питам… какво стана с това изключително възприятие да се влюбваме в поетите си, в случай че поетите ни през днешния ден не са за влюбване, тъй като не са поети?
Ебаси. Искам си влюбването. Искам си мастило, тежка биография, отшелничество, персонален образец, пагубни любови, неспособност, надменност, деликатност, непотребност, не примиримост, не-съвместимост с баналния живот, желая достоверност, с цел да ви разпозная, че сте същински.
Че много “добри ” Chat GPT поети различавам напоследък… Какво да ги вършим?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ