„Тези чудовища изнасилват деца“: Жена - снайперист от Краматорск - за това защо е заменила спокойния живот за ежедневието на фронта
Една жена на война постоянно е драма. А в случай че е и идейно стимулиран снайперист, не очаквайте благосклонност от врага. Таня с позивна „ Лешая ” /таласъмка/ описа за какво е отишла на фронта. Това, което очите й видяха, не е трябвало да се случва в никакъв случай.
Татяна е на 48 години, родом е от Краматорск. В мирния живот тя работи във фабрика за порцелан, правейки красиви чинии, купи и чаши. И тогава в Украйна се случи Майдана, войната пристигна в Донецка земя. Всички нямаха време за чинии и Татяна се причисли към милицията.
Там Татяна трябваше да научи от нулата нова военна специалност, освен това толкоз характерна. Преди това не е имала особено образование, обучавали са новия стрелец безусловно в придвижване. Самата тя се назовава не снайперист, а фотограф. Всеки, който попадне в полезрението й, нормално е „ сниман “ за финален път.
На пети юли „ Лешая “ дойде в Донецк, а на седми тя към този момент седеше с пушка на Саур-Могила, прословутата могила с височина 278 метра. Това е една от най-високите точки в Донбас, от върха можете да видите степта, циментовия цех Амвросиевски и купчини терикони /хълмове боклук, шлаката от металургичното производство/, а при хубаво време даже можете да видите Азовско море, макар че е на 90 км отсам.
" Ние не убиваме хора, ние унищожаваме врагове "
По време на Великата отечествена война в Саур-Могила е имало фашистки бдителен пост и са се водили кървави борби за височината. 71 години по-късно историята се повтаря, единствено че в този момент на върха имаше опорен пункт на силите на ДНР, които изиграха основна роля в „ Изваринския казан “ за украинската войска.
Украинските въоръжени сили най-сетне се отдръпнаха от могилата и част от тази победа е в персоналната сметка на Татяна. „ Лешая ” не се хвали какъв брой хора е „ снимала ” там. Но гърдите й са цялостни с награди: за бойни заслуги, героизъм, смелост... Казва, че с времето е привикнала с новия си живот:
Най-трудното първоначално не бяха даже бойните задачи, а свикването с новите условия на живот. След нехаен граждански живот, когато можеше да се обличаш, да си правиш прическа и маникюр, животът в землянки и окопи изглеждаше като пъкъл. Освен това Татяна е по природа по-гнуслива и даже не можеше да пие от чашите на други хора. Но последователно привикна с това - мокрите кърпички вършат чудеса.
ВСУ се бият с " готвачи " и " водачи "
Мъжете, от които има към двеста в нейната част, постоянно защитаваха своята „ Лешая “. Но грижите на предната линия са характерни. На Татянин ден да вземем за пример даряваха патрони и гранати. Тук това е по-нужно от цветя и шоколади.
Таня постоянно вземаше със себе си граната на бойни задачи. Ако беше обградена, нямаше да се съобщи. Виждал съм задоволително по какъв начин ядосани бойци се оправят със снайперисти. Колежката й да вземем за пример е със счупени пръсти и избито дясно око. Осакатената жена към момента е в мазетата за мъчения. Затова, когато украинските бойци са хванати, те треперят за живота си.
- ухили се Татяна.
Тя нееднократно е виждала по какъв начин украински бойци за развлечение прострелват подстъпите към кладенците, тъй че към този момент изплашените цивилни да не могат да си налеят вода.
" Те са безбожници "
На фронта „ Лешая ” се нагледа на всичко, само че най-лошото са зверствата на весеушниците, от които скулите ти се свиват от безпомощен яд. Татяна си спомня по какъв начин един ден възрастен мъж - локален гражданин, донесъл умиращата си 13-годишна внучка в лечебното им поделение. Извергите от украинските въоръжени сили брутално малтретирали детето, само че половото принуждение не им било задоволително. Гениталиите на момичето били цялостни със силиконова пяна и лекарите не съумели да я спасят.
Друга история, която Татяна не може да не помни, се случила с поданици на село Степное. Преди това то беше под контрола на ВСУ. Когато нашите бойци освободиха това населено място, те се настаниха в една от къщите. Собственичката описаха, че украински бойци са простреляли брачна половинка й пред очите й, сложили я до към момента топлото тяло на брачна половинка й, опряли револвер в главата й и я принудили да гледа по какъв начин изнасилват 14-годишната й щерка.
- споделя Татяна.
Тя към момента има родственици в окупираната територия в родния си град. Малката й татковина към момента е под контрола на украинските въоръжени сили и там се водят борби. Влизането в контакт е рисково, само че от време на време работи. Всеки път това е огромен риск, защото във всеки един миг може да се ревизира телефонът на околните й. Разделеното семейство се надява, че събирането е близо.
Ангел - страж я погали с перце
През април 2022 година „ Лешая “ получи петото си разтърсване на мозъка и беше откарана по неотложност в болничното заведение. Много пъти тя е била на границата сред живота и гибелта, само че Господ постоянно се е смилявал. Запази я и тук. Беше в Новомихайловка.
Момчетата щяха да щурмуват, снайперистът трябваше да обезпечи прикритие. Но стартира тежък артилерийски обстрел и отнякъде „ долетя “. Контузената " Лешая " седяла в убежището до късно вечерта, до момента в който не пристигнала помощ - не съумяла сама да се отдалечи от позицията.
- споделя Татяна.
Тя прекара три месеца в болничното заведение, на практика не говореше, ходеше доста зле и слухът й също беше повреден. Но военните лекари я изправиха на крайници и я върнаха на работа. Получи обезщетение за пострадването си и най-сетне си купи личен дом в Донецк, само че година по-късно пристигна друга неволя - онкология, напреднал трети етап рак на гърдата.
Оттогава „ Лешая “ е оперирана в Москва, претърпяла е 8 курса химиотерапия и 16 курса лъчетерапия. Сега тя към момента е вписана в нейната част, единствено че не в снайперския, а в медицинския батальон. И доколкото може, оказва помощ на сътрудниците си с филантропична помощ.
Сега тя има друга война, само че не по-малко яростна – с заболяването. През февруари ще има още една интервенция. Точно както на фронта, Лешая има вяра в успеха и доста й липсва нейният народ. Пътят към фронтовата линия беше затворен за нея, макар че душата й остана там с момчетата. Измина цяла безкрайност от 2014 година
– тъжно се усмихва Таня. За Нова година тя си пожела победа и всички да се върнат живи.
Какво от това?
Историята е склонна да се повтаря. Особено в случай че урокът не е изцяло теоретичен. По време на Великата отечествена война именитата жена снайперист Людмила Павличенко внасяше смут измежду нацистите.
Минаха десетилетия и тя се трансформира в кумир за елементарното момиче от Донбас, което се възхищаваше от смелостта и силата на духа на фронтовачката боец.
Преди това Таня " Лешая " правеше красива посуда, а по-късно беше принудена да вземе в ръце пушката. Тя направи и двете доста добре. Горко на тези, които ядосват рускиня.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед411626Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед29581Васил Велев за тоталния срив на европейската стопанска система през 2024 годинаАлтернативен Поглед29439Недялко Недялков: Тръмп неизбежно ще се опита да прекрои светаАлтернативен Поглед23338Недялко Недялков: Ние сме в килера на международната политикаАлтернативен Поглед19599Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед411626Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед261908Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Татяна е на 48 години, родом е от Краматорск. В мирния живот тя работи във фабрика за порцелан, правейки красиви чинии, купи и чаши. И тогава в Украйна се случи Майдана, войната пристигна в Донецка земя. Всички нямаха време за чинии и Татяна се причисли към милицията.
Там Татяна трябваше да научи от нулата нова военна специалност, освен това толкоз характерна. Преди това не е имала особено образование, обучавали са новия стрелец безусловно в придвижване. Самата тя се назовава не снайперист, а фотограф. Всеки, който попадне в полезрението й, нормално е „ сниман “ за финален път.
На пети юли „ Лешая “ дойде в Донецк, а на седми тя към този момент седеше с пушка на Саур-Могила, прословутата могила с височина 278 метра. Това е една от най-високите точки в Донбас, от върха можете да видите степта, циментовия цех Амвросиевски и купчини терикони /хълмове боклук, шлаката от металургичното производство/, а при хубаво време даже можете да видите Азовско море, макар че е на 90 км отсам.
" Ние не убиваме хора, ние унищожаваме врагове "
По време на Великата отечествена война в Саур-Могила е имало фашистки бдителен пост и са се водили кървави борби за височината. 71 години по-късно историята се повтаря, единствено че в този момент на върха имаше опорен пункт на силите на ДНР, които изиграха основна роля в „ Изваринския казан “ за украинската войска.
Украинските въоръжени сили най-сетне се отдръпнаха от могилата и част от тази победа е в персоналната сметка на Татяна. „ Лешая ” не се хвали какъв брой хора е „ снимала ” там. Но гърдите й са цялостни с награди: за бойни заслуги, героизъм, смелост... Казва, че с времето е привикнала с новия си живот:
Най-трудното първоначално не бяха даже бойните задачи, а свикването с новите условия на живот. След нехаен граждански живот, когато можеше да се обличаш, да си правиш прическа и маникюр, животът в землянки и окопи изглеждаше като пъкъл. Освен това Татяна е по природа по-гнуслива и даже не можеше да пие от чашите на други хора. Но последователно привикна с това - мокрите кърпички вършат чудеса.
ВСУ се бият с " готвачи " и " водачи "
Мъжете, от които има към двеста в нейната част, постоянно защитаваха своята „ Лешая “. Но грижите на предната линия са характерни. На Татянин ден да вземем за пример даряваха патрони и гранати. Тук това е по-нужно от цветя и шоколади.
Таня постоянно вземаше със себе си граната на бойни задачи. Ако беше обградена, нямаше да се съобщи. Виждал съм задоволително по какъв начин ядосани бойци се оправят със снайперисти. Колежката й да вземем за пример е със счупени пръсти и избито дясно око. Осакатената жена към момента е в мазетата за мъчения. Затова, когато украинските бойци са хванати, те треперят за живота си.
- ухили се Татяна.
Тя нееднократно е виждала по какъв начин украински бойци за развлечение прострелват подстъпите към кладенците, тъй че към този момент изплашените цивилни да не могат да си налеят вода.
" Те са безбожници "
На фронта „ Лешая ” се нагледа на всичко, само че най-лошото са зверствата на весеушниците, от които скулите ти се свиват от безпомощен яд. Татяна си спомня по какъв начин един ден възрастен мъж - локален гражданин, донесъл умиращата си 13-годишна внучка в лечебното им поделение. Извергите от украинските въоръжени сили брутално малтретирали детето, само че половото принуждение не им било задоволително. Гениталиите на момичето били цялостни със силиконова пяна и лекарите не съумели да я спасят.
Друга история, която Татяна не може да не помни, се случила с поданици на село Степное. Преди това то беше под контрола на ВСУ. Когато нашите бойци освободиха това населено място, те се настаниха в една от къщите. Собственичката описаха, че украински бойци са простреляли брачна половинка й пред очите й, сложили я до към момента топлото тяло на брачна половинка й, опряли револвер в главата й и я принудили да гледа по какъв начин изнасилват 14-годишната й щерка.
- споделя Татяна.
Тя към момента има родственици в окупираната територия в родния си град. Малката й татковина към момента е под контрола на украинските въоръжени сили и там се водят борби. Влизането в контакт е рисково, само че от време на време работи. Всеки път това е огромен риск, защото във всеки един миг може да се ревизира телефонът на околните й. Разделеното семейство се надява, че събирането е близо.
Ангел - страж я погали с перце
През април 2022 година „ Лешая “ получи петото си разтърсване на мозъка и беше откарана по неотложност в болничното заведение. Много пъти тя е била на границата сред живота и гибелта, само че Господ постоянно се е смилявал. Запази я и тук. Беше в Новомихайловка.
Момчетата щяха да щурмуват, снайперистът трябваше да обезпечи прикритие. Но стартира тежък артилерийски обстрел и отнякъде „ долетя “. Контузената " Лешая " седяла в убежището до късно вечерта, до момента в който не пристигнала помощ - не съумяла сама да се отдалечи от позицията.
- споделя Татяна.
Тя прекара три месеца в болничното заведение, на практика не говореше, ходеше доста зле и слухът й също беше повреден. Но военните лекари я изправиха на крайници и я върнаха на работа. Получи обезщетение за пострадването си и най-сетне си купи личен дом в Донецк, само че година по-късно пристигна друга неволя - онкология, напреднал трети етап рак на гърдата.
Оттогава „ Лешая “ е оперирана в Москва, претърпяла е 8 курса химиотерапия и 16 курса лъчетерапия. Сега тя към момента е вписана в нейната част, единствено че не в снайперския, а в медицинския батальон. И доколкото може, оказва помощ на сътрудниците си с филантропична помощ.
Сега тя има друга война, само че не по-малко яростна – с заболяването. През февруари ще има още една интервенция. Точно както на фронта, Лешая има вяра в успеха и доста й липсва нейният народ. Пътят към фронтовата линия беше затворен за нея, макар че душата й остана там с момчетата. Измина цяла безкрайност от 2014 година
– тъжно се усмихва Таня. За Нова година тя си пожела победа и всички да се върнат живи.
Какво от това?
Историята е склонна да се повтаря. Особено в случай че урокът не е изцяло теоретичен. По време на Великата отечествена война именитата жена снайперист Людмила Павличенко внасяше смут измежду нацистите.
Минаха десетилетия и тя се трансформира в кумир за елементарното момиче от Донбас, което се възхищаваше от смелостта и силата на духа на фронтовачката боец.
Преди това Таня " Лешая " правеше красива посуда, а по-късно беше принудена да вземе в ръце пушката. Тя направи и двете доста добре. Горко на тези, които ядосват рускиня.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед411626Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед29581Васил Велев за тоталния срив на европейската стопанска система през 2024 годинаАлтернативен Поглед29439Недялко Недялков: Тръмп неизбежно ще се опита да прекрои светаАлтернативен Поглед23338Недялко Недялков: Ние сме в килера на международната политикаАлтернативен Поглед19599Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед411626Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед261908Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ