Историята на Елена , застреляна от съпруга си с 5 куршума : Непрекъснато обясняваше, че той ще я убие
Една история изобличи системата на страната ни в битката с домашното принуждение или, по-точно, сподели неналичието на система. Историята на убитата преди 6 години Елена, която беше простреляна от брачна половинка си с пет патрона в главата в столично заведение. Пред Българска национална телевизия приказва нейната другарка, която стана очевидец на изстрелите. Тя е била очевидец и на опитите на Елена да потърси помощ от страната.
" Непрекъснато обясняваше, че той ще я убие, че ще я дават по новините. Че всички съседи и другари ще обясняваме тя какъв човек е била, само че ще бъде късно. И по този начин се случи ", стартира описа си Милена Караангелова.
Тук към този момент има единствено спомен от заведение. И в него - спомен за Елена, убита с пет патрона, до момента в който обядва с другарка.
" Отидохме на черква и по-късно взехме решение да обядваме дружно. Тя стоеше против мен, когато стартира да вика " Ето, идва, ето го, не се обръщай. " Аз се обърнах и го видях, че той минава по тротоара и вървеше насам против нас. Дойде при нас, сподели ѝ, че желае да приказват. Тя сподели, че няма защо да приказват. Изгони го пред всички обществено. И по-късно той се върна към този момент със зареден револвер. Попита я " Сега ще се обадиш ли на полицията "? Тя сподели " Да ". И всичко завърши ".
С 5 патрона в главата. Преди петте патрона Елена е убивана неведнъж от бездействието на управляващите. Събуждала се и заспивала със боязън от индивида, който е татко на децата ѝ и който има положително име в обществото.
" Психопрофилът беше на един доста спокоен, образован и балансиран човек, който изобщо не даваше тип на агресор, който може да стигне до краен лимит. В началото на тяхната връзка не е имало някакви съществени произшествия, които да плануват подобен жесток и драматичен край. Една година преди убийството започнаха кавги, обиди от негова страна, опити за малтретиране, пердах, задушаване, гонене с колата, беше опитал да я сгази с колата. Можеше да се предотврати това, в случай че институциите си бяха свършили работата, бяха взели под внимание нейните терзания. Тя пускаше доста тъжби, обясняваше, че има закани за живота, че той има оръжие. Никой не си направи труда да ревизира това ", изясни Милена Караангелова.
Тя измолва страната за ограничаваща заповед. Хартийка, която се оказва безсмислена. Защото той я нарушава безнаказано. Прокуратурата подвига ръце:
" Една от прокурорките беше написала, че не вижда съображение за покачване на обвиняване против него, за наказателно гонене, а Елена да търси правата си в районния съд за засегнатост и клюка ", сподели Караангелова.
А чиновниците от телефонната централа на 112 дават забавен съвет:
" Отговорът там беше да си вземем ограничаващата заповед, да отидем в районното и да пуснем тъжба. Те отложиха за идващия ден и идващият ден беше съдбовният ".
Това е затвореният кръг на едно принуждение, с което и страната не съумя да се оправи. До през днешния ден няма съгласуваност сред институциите, въпреки че такава беше препоръчана в новия Закон за домашното принуждение. И беше отхвърлена.
" Всеки знае, че може да прави каквото си желае без да носи някакви последици ", разяснява Милена Караангелова.
България беше наказана в Страсбург за това безучастие. 6 години по-късно Милена към момента не може да заспи на мрачно. Убиецът беше вкаран в пандиза, където откри гибелта си след боледуване. А в това неработещо заведение още се усеща боязън. Че нищо не се е трансформирало.
" Непрекъснато обясняваше, че той ще я убие, че ще я дават по новините. Че всички съседи и другари ще обясняваме тя какъв човек е била, само че ще бъде късно. И по този начин се случи ", стартира описа си Милена Караангелова.
Тук към този момент има единствено спомен от заведение. И в него - спомен за Елена, убита с пет патрона, до момента в който обядва с другарка.
" Отидохме на черква и по-късно взехме решение да обядваме дружно. Тя стоеше против мен, когато стартира да вика " Ето, идва, ето го, не се обръщай. " Аз се обърнах и го видях, че той минава по тротоара и вървеше насам против нас. Дойде при нас, сподели ѝ, че желае да приказват. Тя сподели, че няма защо да приказват. Изгони го пред всички обществено. И по-късно той се върна към този момент със зареден револвер. Попита я " Сега ще се обадиш ли на полицията "? Тя сподели " Да ". И всичко завърши ".
С 5 патрона в главата. Преди петте патрона Елена е убивана неведнъж от бездействието на управляващите. Събуждала се и заспивала със боязън от индивида, който е татко на децата ѝ и който има положително име в обществото.
" Психопрофилът беше на един доста спокоен, образован и балансиран човек, който изобщо не даваше тип на агресор, който може да стигне до краен лимит. В началото на тяхната връзка не е имало някакви съществени произшествия, които да плануват подобен жесток и драматичен край. Една година преди убийството започнаха кавги, обиди от негова страна, опити за малтретиране, пердах, задушаване, гонене с колата, беше опитал да я сгази с колата. Можеше да се предотврати това, в случай че институциите си бяха свършили работата, бяха взели под внимание нейните терзания. Тя пускаше доста тъжби, обясняваше, че има закани за живота, че той има оръжие. Никой не си направи труда да ревизира това ", изясни Милена Караангелова.
Тя измолва страната за ограничаваща заповед. Хартийка, която се оказва безсмислена. Защото той я нарушава безнаказано. Прокуратурата подвига ръце:
" Една от прокурорките беше написала, че не вижда съображение за покачване на обвиняване против него, за наказателно гонене, а Елена да търси правата си в районния съд за засегнатост и клюка ", сподели Караангелова.
А чиновниците от телефонната централа на 112 дават забавен съвет:
" Отговорът там беше да си вземем ограничаващата заповед, да отидем в районното и да пуснем тъжба. Те отложиха за идващия ден и идващият ден беше съдбовният ".
Това е затвореният кръг на едно принуждение, с което и страната не съумя да се оправи. До през днешния ден няма съгласуваност сред институциите, въпреки че такава беше препоръчана в новия Закон за домашното принуждение. И беше отхвърлена.
" Всеки знае, че може да прави каквото си желае без да носи някакви последици ", разяснява Милена Караангелова.
България беше наказана в Страсбург за това безучастие. 6 години по-късно Милена към момента не може да заспи на мрачно. Убиецът беше вкаран в пандиза, където откри гибелта си след боледуване. А в това неработещо заведение още се усеща боязън. Че нищо не се е трансформирало.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ