Как германският архив на дневниците събира паметта на обществото
Една самодейност, родена преди 25 години, последователно се трансформира в културна институция в Германия - със собствен музей, експозиции и конференции. Това е немският списък на дневниците в дребното градче Емендинген, близо до Фрайбург.
" Книгата за Марта " – по този начин младата Емили назовава своя дневник през 19 век, в който разказва " най-прекрасните часове ", прекарани с омъжената Марта. Връзката приключва с любовна тъга.
Феликс Хехт, правист, роден в Хамбург през 1883 година, написа за финален път в своя дневник през 1941 година. Еврейският му генезис ще го изпрати през 1944 година първо в Терезиенщат, след което в Аушвиц, където ще бъде погубен.
35 дневника документират с педантична акуратност питателните привички на едно баварско семейство в продължение на десетилетия, от 70-те години до началото на 21 век. Всеки ден брачната половинка записва какво е сготвила за фамилията. Вегетерианска храна съвсем няма.
Над 25 хиляди документа, от тях - 18 хиляди дневници, се намират в Германския списък на дневниците (DTA) в Емендинген. През март 2019 година той е вписан в регистъра на паметниците на културата на провинция Баден-Вюртемберг като " монумент на културата от изключително значение ".
В претекстовете на Държавната работа за запазване на паметниците на културата с изключение на " особената необичайност и високата документална и образцова стойност на архива " се показва:
" Архивите образуват паметта на обществото. Обществените архиви обаче могат [...] единствено отчасти да извършват тази мисия…..Въпреки че от средата на 80-те години на ХХ век историята на всекидневието е приета за подобласт на историческите проучвания в Германия, има доста бели полета. Фондовете на Германския списък на дневниците в Емендинген служат за запълване на тези полета. "
" За кого пиша? "
Историята познава доста образци, когато дневници се превръщали в неповторими документи.
Дневникът на Ане Франк сред 1942 и 1944 година, преди да бъде убита на 16 години в концентрационен лагер.
Или дневникът на полския публицист Витолд Гомбрович от 1953 година в заточение от Буенос Айрес, откакто е избягал от националсоциалистите, който стартира по този начин:
Понеделник: Аз
Вторник: Аз
Сряда: Аз
Четвъртък: Аз.
Едва в петък той стартира да записва своите размишления, които след публикуването им през 1971 година са избрани като " един от най-големите шедьоври на мисълта и наблюдението, проучване на света с оптималната независимост ".
Не обичам да пиша този дневник. Неговата откровеност ме изтезава.
Гомбрович възприема дневника си като форма на другарство и в тази връзка споделя: " Не обичам да пиша този дневник. Неговата откровеност ме изтезава. За кого пиша?... и в случай че за читателя, за какво се преструвам, че приказвам на себе си? Нима говорите на себе си по подобен метод, че другите да ви чуят? "
Основател на немския списък в Емендинген през 1998 година е Фрауке декор Трошке , а от 2016 година Марлене Кайен поема ръководството му.
Интересното в работата на архива е, че той се финансира главно от членски импорт, дарения и безплатни средства от обществени и частни институции. В него работят към 100 доброволци, чиято безплатна работа прави допустимо преди всичко архивирането и деликатното индексиране на документите.
Последните постъпили документи са дневници от пандемията, а най-старият документ е календар от 1760 година, в който Готлиб Кристоф Бонебергер записва свои бележки за счетоводството и живота.
" Пиша, затова съществувам "
" Ако не пиша известно време, се нервирам толкоз доста, че се усещам зле. Пишейки, можеш да понесеш съвсем всичко. Поддържам се жив, като отвръщам. Да не можеш да реагираш, значи да се задушаваш ", изяснява писателят Мартин Валзер претекстовете си да написа дневници в едно изявление.
" Всеки четец написа своята книга, до момента в който чете. Това е, което прави четенето допустимо преди всичко... Можете да четете една книга единствено в случай че сте в нея ".
" Писането на дневник оказва помощ да се оправиш с живота – пиша, затова живея ", споделя директорката на немския списък Марлене Кайен.
Изследователката на архива Юта Йегер-Шенк счита, че писането на дневник във време на рецесия се ускорява. Много хора пишат само във времена на сериозна рецесия – война, разлъка, болест. Друга част от дневниците са свързани с пътувания. Има и хора, които пишат цялостен живот.
" Писането на дневник оказва помощ на човек да подреди и осмисли възприятията си, да разчисти, да стартира изначало ", споделя още тя.
" Да запиша накратко цялото злощастие "
Младо момиче написа да вземем за пример в дневника си на 2 юли 1870 година: " Ще се опитам да запиша колкото се може по-точно всичко, което съм претърпяла, мислила и чувствала до момента. Може би този дребен дневник ще има за цел да внесе изясненост във всичко ".
Много неща обаче ще бъдат изгубени за нашите деца и внуци, в случай че не им оставим в писмен тип това, което сме претърпели през това тъмно време.
През 1993 година Ойген Х. написа в спомените си: " От тези прекарвания са минали съвсем 50 години. Сега съм на 82 години, само че не желая да си отида от този свят, без да съм записал тогавашните си прекарвания. Знам, че хората постоянно споделят: Не желаеме да чуваме за прекарванията от войната! Много неща обаче ще бъдат изгубени за нашите деца и внуци, в случай че не им оставим в писмен тип това, което сме претърпели през това тъмно време. "
Дитмар Р. формулира мислите си за писането на дневник през 1987 година по този начин:
" Дневник, какво в действителност е това? Със сигурност не е наложително да съдържа нещо значимо. Съдържанието му може да бъде и общ брой от мисли и прекарвания. Това го прави и мисловен отпадък на неговия създател. Преди всичко обаче писането на дневник би трябвало да бъде доста персонално и почтено. Когато пишем писмо, ние кореспондираме с родственици, другари, познати или бизнес сътрудници. Когато водим дневник, въпреки това, ние кореспондираме със себе си. Той е като огромна картонена кутия, в която поставяте на предпазване най-личните си движимости ".
На пода на пандиза в Лауенбург Карин Г. стартира да написа на 26 март 1945 година:
" Днес взех решение да си повеждам дневник, макар че в никакъв случай през живота си не съм го правила. Но ще се опитам да запиша накратко цялото злощастие, което в този момент ни сполетя. Все още не съм изгубила вяра, че ще бъда избавена и ще видя още веднъж околните си. А детайлностите се не помнят толкоз елементарно. Ето за какво желая да запиша всичко. "
Темите за детството и младостта, работата, пътуването, любовта, заболяването, фамилията, ударите на ориста се срещат доста постоянно. Свидетелства за живота от някогашната Германска демократична република - да вземем за пример бригадни дневници - също са предоставени на архива. Преживяванията по време на и след двете международни войни са в центъра на наличието на цяла поредност от документи.
Като цяло мъжете са по-често създатели на дневници - съотношението сред мъжете и дамите създатели е към 57 към 43.
" Култ към паметта "
Дневникът, като всеки текст, е структура, друга от действителността. Затова четенето на дневници изисква постоянно и сериозното осмисляне – какво споделя и какво не споделя тази структура? Но за какво все пак дневникът толкоз ни притегля като място на истината?
Филип Браунщайн дава собствен отговор през Ренесанса със своя труд " Подходи към интимността ":
" Писането подрежда предишното и по този метод поддържа източниците на паметта живи; то е литургия на любовта, фетиш към паметта, който конституира и обновява мъчителното схващане на субекта. "
" Книгата за Марта " – по този начин младата Емили назовава своя дневник през 19 век, в който разказва " най-прекрасните часове ", прекарани с омъжената Марта. Връзката приключва с любовна тъга.
Феликс Хехт, правист, роден в Хамбург през 1883 година, написа за финален път в своя дневник през 1941 година. Еврейският му генезис ще го изпрати през 1944 година първо в Терезиенщат, след което в Аушвиц, където ще бъде погубен.
35 дневника документират с педантична акуратност питателните привички на едно баварско семейство в продължение на десетилетия, от 70-те години до началото на 21 век. Всеки ден брачната половинка записва какво е сготвила за фамилията. Вегетерианска храна съвсем няма.
Над 25 хиляди документа, от тях - 18 хиляди дневници, се намират в Германския списък на дневниците (DTA) в Емендинген. През март 2019 година той е вписан в регистъра на паметниците на културата на провинция Баден-Вюртемберг като " монумент на културата от изключително значение ".
В претекстовете на Държавната работа за запазване на паметниците на културата с изключение на " особената необичайност и високата документална и образцова стойност на архива " се показва:
" Архивите образуват паметта на обществото. Обществените архиви обаче могат [...] единствено отчасти да извършват тази мисия…..Въпреки че от средата на 80-те години на ХХ век историята на всекидневието е приета за подобласт на историческите проучвания в Германия, има доста бели полета. Фондовете на Германския списък на дневниците в Емендинген служат за запълване на тези полета. "
" За кого пиша? "
Историята познава доста образци, когато дневници се превръщали в неповторими документи.
Дневникът на Ане Франк сред 1942 и 1944 година, преди да бъде убита на 16 години в концентрационен лагер.
Или дневникът на полския публицист Витолд Гомбрович от 1953 година в заточение от Буенос Айрес, откакто е избягал от националсоциалистите, който стартира по този начин:
Понеделник: Аз
Вторник: Аз
Сряда: Аз
Четвъртък: Аз.
Едва в петък той стартира да записва своите размишления, които след публикуването им през 1971 година са избрани като " един от най-големите шедьоври на мисълта и наблюдението, проучване на света с оптималната независимост ".
Не обичам да пиша този дневник. Неговата откровеност ме изтезава.
Гомбрович възприема дневника си като форма на другарство и в тази връзка споделя: " Не обичам да пиша този дневник. Неговата откровеност ме изтезава. За кого пиша?... и в случай че за читателя, за какво се преструвам, че приказвам на себе си? Нима говорите на себе си по подобен метод, че другите да ви чуят? "
Основател на немския списък в Емендинген през 1998 година е Фрауке декор Трошке , а от 2016 година Марлене Кайен поема ръководството му.
Интересното в работата на архива е, че той се финансира главно от членски импорт, дарения и безплатни средства от обществени и частни институции. В него работят към 100 доброволци, чиято безплатна работа прави допустимо преди всичко архивирането и деликатното индексиране на документите.
Последните постъпили документи са дневници от пандемията, а най-старият документ е календар от 1760 година, в който Готлиб Кристоф Бонебергер записва свои бележки за счетоводството и живота.
" Пиша, затова съществувам "
" Ако не пиша известно време, се нервирам толкоз доста, че се усещам зле. Пишейки, можеш да понесеш съвсем всичко. Поддържам се жив, като отвръщам. Да не можеш да реагираш, значи да се задушаваш ", изяснява писателят Мартин Валзер претекстовете си да написа дневници в едно изявление.
" Всеки четец написа своята книга, до момента в който чете. Това е, което прави четенето допустимо преди всичко... Можете да четете една книга единствено в случай че сте в нея ".
" Писането на дневник оказва помощ да се оправиш с живота – пиша, затова живея ", споделя директорката на немския списък Марлене Кайен.
Изследователката на архива Юта Йегер-Шенк счита, че писането на дневник във време на рецесия се ускорява. Много хора пишат само във времена на сериозна рецесия – война, разлъка, болест. Друга част от дневниците са свързани с пътувания. Има и хора, които пишат цялостен живот.
" Писането на дневник оказва помощ на човек да подреди и осмисли възприятията си, да разчисти, да стартира изначало ", споделя още тя.
" Да запиша накратко цялото злощастие "
Младо момиче написа да вземем за пример в дневника си на 2 юли 1870 година: " Ще се опитам да запиша колкото се може по-точно всичко, което съм претърпяла, мислила и чувствала до момента. Може би този дребен дневник ще има за цел да внесе изясненост във всичко ".
Много неща обаче ще бъдат изгубени за нашите деца и внуци, в случай че не им оставим в писмен тип това, което сме претърпели през това тъмно време.
През 1993 година Ойген Х. написа в спомените си: " От тези прекарвания са минали съвсем 50 години. Сега съм на 82 години, само че не желая да си отида от този свят, без да съм записал тогавашните си прекарвания. Знам, че хората постоянно споделят: Не желаеме да чуваме за прекарванията от войната! Много неща обаче ще бъдат изгубени за нашите деца и внуци, в случай че не им оставим в писмен тип това, което сме претърпели през това тъмно време. "
Дитмар Р. формулира мислите си за писането на дневник през 1987 година по този начин:
" Дневник, какво в действителност е това? Със сигурност не е наложително да съдържа нещо значимо. Съдържанието му може да бъде и общ брой от мисли и прекарвания. Това го прави и мисловен отпадък на неговия създател. Преди всичко обаче писането на дневник би трябвало да бъде доста персонално и почтено. Когато пишем писмо, ние кореспондираме с родственици, другари, познати или бизнес сътрудници. Когато водим дневник, въпреки това, ние кореспондираме със себе си. Той е като огромна картонена кутия, в която поставяте на предпазване най-личните си движимости ".
На пода на пандиза в Лауенбург Карин Г. стартира да написа на 26 март 1945 година:
" Днес взех решение да си повеждам дневник, макар че в никакъв случай през живота си не съм го правила. Но ще се опитам да запиша накратко цялото злощастие, което в този момент ни сполетя. Все още не съм изгубила вяра, че ще бъда избавена и ще видя още веднъж околните си. А детайлностите се не помнят толкоз елементарно. Ето за какво желая да запиша всичко. "
Темите за детството и младостта, работата, пътуването, любовта, заболяването, фамилията, ударите на ориста се срещат доста постоянно. Свидетелства за живота от някогашната Германска демократична република - да вземем за пример бригадни дневници - също са предоставени на архива. Преживяванията по време на и след двете международни войни са в центъра на наличието на цяла поредност от документи.
Като цяло мъжете са по-често създатели на дневници - съотношението сред мъжете и дамите създатели е към 57 към 43.
" Култ към паметта "
Дневникът, като всеки текст, е структура, друга от действителността. Затова четенето на дневници изисква постоянно и сериозното осмисляне – какво споделя и какво не споделя тази структура? Но за какво все пак дневникът толкоз ни притегля като място на истината?
Филип Браунщайн дава собствен отговор през Ренесанса със своя труд " Подходи към интимността ":
" Писането подрежда предишното и по този метод поддържа източниците на паметта живи; то е литургия на любовта, фетиш към паметта, който конституира и обновява мъчителното схващане на субекта. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ