Интересът към евроизборите в България - сред най-ниските в ЕС
Една година преди идващите европейски избори 56% от европейците демонстрират интерес към тях. Това демонстрира изследване на Евробарометър от пролетта на тази година.
В България делът на респондентите, които декларират, че се интересуват от европейските избори през 2024 година, е 41%, с което страната се подрежда до Франция (40%), като най-ниски равнища по този индикатор се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от интервюираните ( 67%) на европейско равнище декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Подобен въпрос беше включен в изследването на Евробарометър на Екологичен потенциал през април 2018 година, когато този дял бе 58%, което демонстрира, че понастоящем жителите са по-склонни да гласоподават на европейските избори през 2024 година, в сравнение с в същия интервал преди изборите през 2019 година
Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха дали своят вот на идващите европейски избори. Това е едно от най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
54% от респондентите на европейско равнище са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Що се отнася до другите детайли на демокрацията, европейските жители са най-удовлетворени от провеждането на свободни и почтени избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на главните права (66%), като в същото време са по-малко задоволени от битката с дезинформацията и корупцията.
Националните резултати по този индикатор демонстрират 47% задоволеност от метода на действие на демокрацията в Европейски Съюз, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този индикатор са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на главните права (58%) и достъпа до присъединяване в политическия живот и опциите за гражданското общество да пази демокрацията (с по 52%).
Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по повод на битката против корупцията (72%), политическите партии, които вземат поради ползите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и почтени избори е 52%, най-високият индикатор за Европейски Съюз.
Проучването демонстрира висока поддръжка на жителите от дейностите на Европейски Съюз в посока поддръжката за Украйна (69%). Удовлетвореността по този индикатор е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). В България поддръжката е 55 %.
Влиянието на многочислените рецесии от последните години е мощно осезаемо, когато се преглежда икономическото и финансово положение на жителите. Половината от интервюираните жители на европейско равнище (50% - 62% за България) усещат спад в виталния си стандарт и чакат това да продължи и през идната година. Други 29% към момента не са забелязали такава наклонност, само че чакат това да се случи през идната година. Това води до увеличение на упованията на жителите за съответни решения: близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията.
Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти във връзка с ограниченията за справяне с възходящите разноски за живот, като те са по-силно неудовлетворени от ограниченията, взети от националното държавно управление (81%), а неудовлетворението на жителите от ограниченията, подхванати от Европейския съюз е 61%, покрай междинното за Европейски Съюз.
Вследствие на това жителите желаят Европейският парламент да сложи битката против бедността и общественото изключване преди всичко измежду целите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за публичното здраве (33%), дейностите против изменението на климата (31%) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет би трябвало да е битката против бедността и общественото изключване (47%), следвана от поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 година беше извършено сред 2 и 26 март 2023 година измежду 26 376 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Последвайте ни във и
В България делът на респондентите, които декларират, че се интересуват от европейските избори през 2024 година, е 41%, с което страната се подрежда до Франция (40%), като най-ниски равнища по този индикатор се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от интервюираните ( 67%) на европейско равнище декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Подобен въпрос беше включен в изследването на Евробарометър на Екологичен потенциал през април 2018 година, когато този дял бе 58%, което демонстрира, че понастоящем жителите са по-склонни да гласоподават на европейските избори през 2024 година, в сравнение с в същия интервал преди изборите през 2019 година
Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха дали своят вот на идващите европейски избори. Това е едно от най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
54% от респондентите на европейско равнище са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Що се отнася до другите детайли на демокрацията, европейските жители са най-удовлетворени от провеждането на свободни и почтени избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на главните права (66%), като в същото време са по-малко задоволени от битката с дезинформацията и корупцията.
Националните резултати по този индикатор демонстрират 47% задоволеност от метода на действие на демокрацията в Европейски Съюз, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този индикатор са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на главните права (58%) и достъпа до присъединяване в политическия живот и опциите за гражданското общество да пази демокрацията (с по 52%).
Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по повод на битката против корупцията (72%), политическите партии, които вземат поради ползите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и почтени избори е 52%, най-високият индикатор за Европейски Съюз.
Проучването демонстрира висока поддръжка на жителите от дейностите на Европейски Съюз в посока поддръжката за Украйна (69%). Удовлетвореността по този индикатор е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). В България поддръжката е 55 %.
Влиянието на многочислените рецесии от последните години е мощно осезаемо, когато се преглежда икономическото и финансово положение на жителите. Половината от интервюираните жители на европейско равнище (50% - 62% за България) усещат спад в виталния си стандарт и чакат това да продължи и през идната година. Други 29% към момента не са забелязали такава наклонност, само че чакат това да се случи през идната година. Това води до увеличение на упованията на жителите за съответни решения: близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията.
Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти във връзка с ограниченията за справяне с възходящите разноски за живот, като те са по-силно неудовлетворени от ограниченията, взети от националното държавно управление (81%), а неудовлетворението на жителите от ограниченията, подхванати от Европейския съюз е 61%, покрай междинното за Европейски Съюз.
Вследствие на това жителите желаят Европейският парламент да сложи битката против бедността и общественото изключване преди всичко измежду целите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за публичното здраве (33%), дейностите против изменението на климата (31%) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет би трябвало да е битката против бедността и общественото изключване (47%), следвана от поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 година беше извършено сред 2 и 26 март 2023 година измежду 26 376 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ