Една футболна легенда днес трябваше да навърши 77. Не това

Една футболна легенда през днешния ден трябваше да навърши 77. Не това обаче отреди ориста. Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 година в софийския квартал " Редута ". Играе в детския, а по-късно и в юношеския тим на " Левски ". Печели шампионската купа с юношите през 1960 и 1961 година Обявен е за най-великия български футболист на XX век. Позицията му на терена постоянно е била централен нападател. През 1960 година, когато е признат в първия тим на " Левски ", е едвам на 17. Дебютира напролет на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември против " Ботев " в Пловдив за 1:1. От пролетта на 1962 година до есента на 1963 година играе в " Ботев ", където става притежател на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 година След като се завръща в " Левски ", печели три шампионски трофеи през – 1965, 1968 и 1970 година, и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 година Последният му мач в шампионата е на 28 юни 1971 година против ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 година против Етър във Велико Търново (1:1). През 1967 година именитият треньор на " Милан " Нерио Роко е бил подготвен да му помогне да емигрира, в случай че одобри умопомрачителната за това време оферта на италианския гранд. " Милан " вижда в лицето на Аспарухов съвършения таран, който бележи еднообразно добре с двата крайници, и с глава. Гунди обаче отхвърля да емигрира, напомня БНР. Помнят се думите му: " Има една страна България, и в тази страна България има един тим „ Левски ”. В този тим съм се родил, в този тим ще умра! ”. Спортната популярност на Гунди и чисто човешките му качества от дълго време са го трансформирали в легенда. За Гунди са чували даже хора, които не се интересуват живо от футбол. Онова, което се не помни, е огорчението, което публиката не е икономисала на своя любим. За него Георги Аспарухов приказва в запис, непокътнат в Златния фонд на БНР. Там той споделя непримиримостта си към грубостта на терена. А тя постоянно е резултат от гоненето на точки непременно. Но най-голямата му мъка идва, когато е оставал " неразбираем от свои хора ". Думите му звучат настоящо и може да ни накарат да се замислим за това, което не пестим на тези, от които се възхищаваме и приживе трансформираме в легенди