Как се ходи на гости у швейцарец?
Една страна с 4 публични езика и 26 кантона. Швейцария е известна с качествения си шоколад, сиренето на дупки, часовниците и банките си. Но може ли някой да се похвали, че я познава оттатък тези клишета?
Знаете ли за какво швейцарците са богати, здрави и щастливи?Защо е безсмислено да си говорите с тях за пари или за времето?Как се върви на посетители у швейцарец?Как се организират локалните избори?Кои са най-гениалните швейцарски изобретения, за които не сте и подозирали?И за какво в страната на неутралитета всеки има револвер?
" Швейцария – сърцето на Европа " ни повежда на увлекателно странствуване из най-открояващата се и криворазбрана страна. Швейцария е страна с богата история, културни несъгласия и спиращи дъха естествени гледки, където традицията и нововъведението вървят ръка за ръка... Време е да разбием митовете и да разберем какво в действителност значи да бъдеш швейцарец!
Дикън Бюс дълго време написа за списания като “Lonely Planet”, а по-късно работи като шеф на книжарница. Родом от Хемпшир, само че живее в Берн. Благодарение на триумфа на интернационалния му бестселър и познанията му по отношение на Швейцария, Бюс е чест посетител в разнообразни медии, в това число TEDx Talks.
Представяме ви фрагмент от " Швейцария – сърцето на Европа ", Дикън Бюс, издателство " Ера ":
Да прескочим през Средновековието
https://www.clubz.bg/uploads/2022/07/Switzerland-1-new.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 350 " height= " 538 " /> Долу, в крайезерното село Бауен, наподобява добра концепция да си спестите два милиона души (или по-точно тяхната част от пътеката), като се качите в лодка. След двайсет минути сте на другия бряг. Тази втора лодка ме трансферира на бърз ход през идващите 100 години, през които швейцарците още веднъж разгромяват австрийците. Това съревнование продължава и през днешния ден, въпреки и по-мирно. Най-отчетливо се вижда при спортните събития: никоя зима не се счита за цялостна, без да се съпостави по какъв начин са се показали австрийските и швейцарските плувци в разнообразни надпревари. Това е като Англия и Германия на футболното игрище, въпреки че швейцарците най-малко печелят по-често от англичаните.
Общият брой на медалите от зимните олимпиади е 232 за Австрия и 153 за Швейцария, което надълбоко наранява швейцарската душeвност. Но в действителност Швейцария се оправя надалеч по-добре на летните олимпийски игри с помощта на стрелбата, ездата, гребането и колоезденето. И никоя швейцарска историческа книга не е приключена, в случай че не отбелязва успеха на швейцарците против Австрия в борбата при Земпах през 1386 година. Това може да не приказва нищо на множеството европейци, само че швейцарците не престават да я означават с честване всяка година. Това е техният Агинкур. Тази победа на процедура обезпечава тяхната самостоятелност от Хабсбургската империя и репутацията им като страховити бойци. В тези дни Швейцария не е примерното дете на Европа, а е войнствена като всички останали – превзема съседи, заграбва земя, води войни и отнася плячка и всичко това е изцяло задоволително. И в този момент тази страховита военна машина ще изиграе значима роля в европейската история.
Годината е 1476 и една от най-богатите и могъщи сили е Бургундия под властта на херцог Шарл Смелия. Той господства над огромна част от Западна Европа – от Холандия и Белгия през северна Франция и Елзас надолу към Женева. Тъй като Франция и Англия са прекарали последното столетие във война, която ги е докарала до безизходно състояние, а Германия и Италия са разграничени на мънички държавици, пътят пред Бургундия е разчистен: тя умерено може да поеме контрола над района. За Шарл обаче всичко се обърква, когато взема решение да се бие с швейцарците, в този момент наброяващи жителите на осем кантона. Два пъти през тази година – през март в Грансон (истинско място макар странното име, което се произнася по френския метод и почти се римува с „ шансон “) и през юни в Мюртан бургундците понасят тежки провали, от които по този начин и не се съвземат. Шарл обаче не е човек, който се отхвърля, и шест месеца по-късно прави нов опит, въпреки че би трябвало да си остане у дома. Загива на бойното поле в Нанси, погубен от швейцарски бойци, и Бургундия изчезва, погълната от Франция, която ще има водеща роля в европейските каузи през идващите няколко века.
Лодката стопира до Флюелен – оживено местенце при започване на езерото Ури, на половината път на Швейцарската пътека, в смисъл на изминато разстояние, а не време. На този сектор от пътеката към този момент могъщата Конфедерация се състои от тринайсет кантона, както и от разнообразни подчинени територии. Положението остава непроменено през идващите три века. Но въпреки че картата на Швейцария остава постоянна, с историята ѝ не е по този начин. Три съдбоносни събития трансформират радикално страната толкоз, че и до през днешния ден не престават да ѝ въздействат. Това е идеалният миг за заслужена пауза със просрочен обяд и бърз скок през идващите триста години.
Откъде стартира цялата работа с неутралитета
В историята на всяка страна има миг, в който тя се пресилва и търпи унизително проваляне. Швейцария не е изключение. Англия има Суец, а Америка – Виетнам. Швейцария пък има Мариняно. След като разрушават бургундците, швейцарците стартират да се перчат с военните си умения, отново смазват тези австрийци, след което завладяват Милано от французите. През 1515 година французите отвръщат на удара покрай селцето Мариняно в Северна Италия и немислимото се случва: сякаш неуязвимите швейцарски бойци са съкрушени в клане. Паметното е не самото монументално проваляне, а методът, по който реагират швейцарците. За разлика от някои бъдещи международни сили, те не просто отиват да завладеят някого другиго, както вършат британците след загубата на американските колонии. Нито пък не престават да се борят, до момента в който целият им свят постепенно рухва, както вършат римляните в продължение на няколко века. Не, те подписват мир с французите, връщат им Милано и вземат решение да не се бият повече. Това не е швейцарският неутралитет подобен, какъвто го познаваме (това ще би трябвало да изчака да бъде публично прието от силите на ХІХ век), а минава и време, преди всички швейцарци да спрат да се бият докрай; да вземем за пример бернчани не устояват на изкушението през 1536 година да завладяват Во, само че в последна сметка Мариняно бележи последните крачки на швейцарската агресия и първите – на швейцарския неутралитет.
Разбира се, има неща, които са по-важни от това, да не се биете. Например да печелите пари. И в случай че всичките ви мощни млади мъже не са се запътили нанякъде да убият някого, най-после може да се сбият между тях. Идеалният отговор е да ги предложите за наемници на всеки, който желае войска, тъй че с един патрон – два заека, въпреки да се надявате враговете да не вкарат патрони в прекомерно доста от вашите хора. Защо да водите своя война, в случай че може да ви заплащат да водите нечия непозната? И по този начин, износът на човешка мощ става един от най-ранните в Швейцария, с щемпел „ Произведено в Швейцария “. При това не става въпрос за самостоятелни доброволци, а за цели батальони, предлагани за наем от самите кантони. Имат си даже офицери.
Швейцарските бойци не престават да се бият и да умират за съвсем всички европейски сили и даже се бият едни с други, когато са наети от враждуващи страни. Мигът на най-голямата им популярност е може би напразната им отбрана на двореца „ Тюйлери “, когато умират повече от шестстотин души – кръвопролитие, увековечено през днешния ден в трогателния „ Лъвски монумент “ в Люцерн. Швейцария не разрешава наемническите армии в средата на ХІХ век, само че една светиня от това време остава и до през днешния ден: Швейцарската армия на папата. От 1506 година до момента тази елитна военна част охранява римския първосвещеник – не всеки път сполучливо – и стои неподвижно пред фотоапаратите на милиони туристи. Новите попълнения би трябвало да са швейцарци, несъмнено, само че също така наложително от мъжки пол, необвързани, на възраст сред 19 и 30 години, в положително здраве и с „ безупречна известност “. Протестантите няма потребност да си вършат труда да аплайват. Колкото до ярките им раирани униформи, Микеланджело явно няма нищо общо: обратно на необятно публикуваното мнение, те са измислени при започване на ХХ век и се основават на цветовете на семейството Медичи.
Шотландците едвам са привикнали с новата си известност, когато изплува идната велика концепция – Реформацията, която стига до Цюрих през 1519 година. Както останалата част от Европа, страната се разделя по средата, както и кантонът Апенцел. Това разединение на католици и протестанти разделя Швейцария и през днешния ден и съставлява такава фундаментална част от културата ѝ, че идната глава е отдадена напълно на него.
След отминаването на тези безредици швейцарците се любуват на релативно успокоение, без да пречат на никого. А след това идва Наполеон.
Знаете ли за какво швейцарците са богати, здрави и щастливи?Защо е безсмислено да си говорите с тях за пари или за времето?Как се върви на посетители у швейцарец?Как се организират локалните избори?Кои са най-гениалните швейцарски изобретения, за които не сте и подозирали?И за какво в страната на неутралитета всеки има револвер?
" Швейцария – сърцето на Европа " ни повежда на увлекателно странствуване из най-открояващата се и криворазбрана страна. Швейцария е страна с богата история, културни несъгласия и спиращи дъха естествени гледки, където традицията и нововъведението вървят ръка за ръка... Време е да разбием митовете и да разберем какво в действителност значи да бъдеш швейцарец!
Дикън Бюс дълго време написа за списания като “Lonely Planet”, а по-късно работи като шеф на книжарница. Родом от Хемпшир, само че живее в Берн. Благодарение на триумфа на интернационалния му бестселър и познанията му по отношение на Швейцария, Бюс е чест посетител в разнообразни медии, в това число TEDx Talks.
Представяме ви фрагмент от " Швейцария – сърцето на Европа ", Дикън Бюс, издателство " Ера ":
Да прескочим през Средновековието
https://www.clubz.bg/uploads/2022/07/Switzerland-1-new.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 350 " height= " 538 " /> Долу, в крайезерното село Бауен, наподобява добра концепция да си спестите два милиона души (или по-точно тяхната част от пътеката), като се качите в лодка. След двайсет минути сте на другия бряг. Тази втора лодка ме трансферира на бърз ход през идващите 100 години, през които швейцарците още веднъж разгромяват австрийците. Това съревнование продължава и през днешния ден, въпреки и по-мирно. Най-отчетливо се вижда при спортните събития: никоя зима не се счита за цялостна, без да се съпостави по какъв начин са се показали австрийските и швейцарските плувци в разнообразни надпревари. Това е като Англия и Германия на футболното игрище, въпреки че швейцарците най-малко печелят по-често от англичаните.
Общият брой на медалите от зимните олимпиади е 232 за Австрия и 153 за Швейцария, което надълбоко наранява швейцарската душeвност. Но в действителност Швейцария се оправя надалеч по-добре на летните олимпийски игри с помощта на стрелбата, ездата, гребането и колоезденето. И никоя швейцарска историческа книга не е приключена, в случай че не отбелязва успеха на швейцарците против Австрия в борбата при Земпах през 1386 година. Това може да не приказва нищо на множеството европейци, само че швейцарците не престават да я означават с честване всяка година. Това е техният Агинкур. Тази победа на процедура обезпечава тяхната самостоятелност от Хабсбургската империя и репутацията им като страховити бойци. В тези дни Швейцария не е примерното дете на Европа, а е войнствена като всички останали – превзема съседи, заграбва земя, води войни и отнася плячка и всичко това е изцяло задоволително. И в този момент тази страховита военна машина ще изиграе значима роля в европейската история.
Годината е 1476 и една от най-богатите и могъщи сили е Бургундия под властта на херцог Шарл Смелия. Той господства над огромна част от Западна Европа – от Холандия и Белгия през северна Франция и Елзас надолу към Женева. Тъй като Франция и Англия са прекарали последното столетие във война, която ги е докарала до безизходно състояние, а Германия и Италия са разграничени на мънички държавици, пътят пред Бургундия е разчистен: тя умерено може да поеме контрола над района. За Шарл обаче всичко се обърква, когато взема решение да се бие с швейцарците, в този момент наброяващи жителите на осем кантона. Два пъти през тази година – през март в Грансон (истинско място макар странното име, което се произнася по френския метод и почти се римува с „ шансон “) и през юни в Мюртан бургундците понасят тежки провали, от които по този начин и не се съвземат. Шарл обаче не е човек, който се отхвърля, и шест месеца по-късно прави нов опит, въпреки че би трябвало да си остане у дома. Загива на бойното поле в Нанси, погубен от швейцарски бойци, и Бургундия изчезва, погълната от Франция, която ще има водеща роля в европейските каузи през идващите няколко века.
Лодката стопира до Флюелен – оживено местенце при започване на езерото Ури, на половината път на Швейцарската пътека, в смисъл на изминато разстояние, а не време. На този сектор от пътеката към този момент могъщата Конфедерация се състои от тринайсет кантона, както и от разнообразни подчинени територии. Положението остава непроменено през идващите три века. Но въпреки че картата на Швейцария остава постоянна, с историята ѝ не е по този начин. Три съдбоносни събития трансформират радикално страната толкоз, че и до през днешния ден не престават да ѝ въздействат. Това е идеалният миг за заслужена пауза със просрочен обяд и бърз скок през идващите триста години.
Откъде стартира цялата работа с неутралитета
В историята на всяка страна има миг, в който тя се пресилва и търпи унизително проваляне. Швейцария не е изключение. Англия има Суец, а Америка – Виетнам. Швейцария пък има Мариняно. След като разрушават бургундците, швейцарците стартират да се перчат с военните си умения, отново смазват тези австрийци, след което завладяват Милано от французите. През 1515 година французите отвръщат на удара покрай селцето Мариняно в Северна Италия и немислимото се случва: сякаш неуязвимите швейцарски бойци са съкрушени в клане. Паметното е не самото монументално проваляне, а методът, по който реагират швейцарците. За разлика от някои бъдещи международни сили, те не просто отиват да завладеят някого другиго, както вършат британците след загубата на американските колонии. Нито пък не престават да се борят, до момента в който целият им свят постепенно рухва, както вършат римляните в продължение на няколко века. Не, те подписват мир с французите, връщат им Милано и вземат решение да не се бият повече. Това не е швейцарският неутралитет подобен, какъвто го познаваме (това ще би трябвало да изчака да бъде публично прието от силите на ХІХ век), а минава и време, преди всички швейцарци да спрат да се бият докрай; да вземем за пример бернчани не устояват на изкушението през 1536 година да завладяват Во, само че в последна сметка Мариняно бележи последните крачки на швейцарската агресия и първите – на швейцарския неутралитет.
Разбира се, има неща, които са по-важни от това, да не се биете. Например да печелите пари. И в случай че всичките ви мощни млади мъже не са се запътили нанякъде да убият някого, най-после може да се сбият между тях. Идеалният отговор е да ги предложите за наемници на всеки, който желае войска, тъй че с един патрон – два заека, въпреки да се надявате враговете да не вкарат патрони в прекомерно доста от вашите хора. Защо да водите своя война, в случай че може да ви заплащат да водите нечия непозната? И по този начин, износът на човешка мощ става един от най-ранните в Швейцария, с щемпел „ Произведено в Швейцария “. При това не става въпрос за самостоятелни доброволци, а за цели батальони, предлагани за наем от самите кантони. Имат си даже офицери.
Швейцарските бойци не престават да се бият и да умират за съвсем всички европейски сили и даже се бият едни с други, когато са наети от враждуващи страни. Мигът на най-голямата им популярност е може би напразната им отбрана на двореца „ Тюйлери “, когато умират повече от шестстотин души – кръвопролитие, увековечено през днешния ден в трогателния „ Лъвски монумент “ в Люцерн. Швейцария не разрешава наемническите армии в средата на ХІХ век, само че една светиня от това време остава и до през днешния ден: Швейцарската армия на папата. От 1506 година до момента тази елитна военна част охранява римския първосвещеник – не всеки път сполучливо – и стои неподвижно пред фотоапаратите на милиони туристи. Новите попълнения би трябвало да са швейцарци, несъмнено, само че също така наложително от мъжки пол, необвързани, на възраст сред 19 и 30 години, в положително здраве и с „ безупречна известност “. Протестантите няма потребност да си вършат труда да аплайват. Колкото до ярките им раирани униформи, Микеланджело явно няма нищо общо: обратно на необятно публикуваното мнение, те са измислени при започване на ХХ век и се основават на цветовете на семейството Медичи.
Шотландците едвам са привикнали с новата си известност, когато изплува идната велика концепция – Реформацията, която стига до Цюрих през 1519 година. Както останалата част от Европа, страната се разделя по средата, както и кантонът Апенцел. Това разединение на католици и протестанти разделя Швейцария и през днешния ден и съставлява такава фундаментална част от културата ѝ, че идната глава е отдадена напълно на него.
След отминаването на тези безредици швейцарците се любуват на релативно успокоение, без да пречат на никого. А след това идва Наполеон.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ