Очаквания и реалност: Колко е мечтаната заплата у нас и колко получаваме всъщност
Една четвърт от българите считат 3000 лв. за оптимална месечна заплата, а 38% от хората показват 4000 хиляди като приход, който ги удовлетворява.
Данните са от изследване на платфорамата Work Talent, която среща търсещи и предлагащи работа.
Как тези данни кореспондират с действителните заплати на трудовия пазар и информацията от Национален статистически институт?
„ От тази извадка не се вижда демографията на тези, които са показали отговорите. За каква заплата приказват – за начална, когато постъпват на пазара на труда или това са хора с опит, които търсят да сменят работата си? Тези неща са значими, говорейки за упования. Бих споделила, че това са естествени упования предвид на потребностите “, разяснява в „ Тази заран “ Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
„ Реалността обаче е такава, че според от бранша има избран дял на човешки труд, който се влага и колкото е по-голям делът на човешкия труд, толкоз по-голямо значение има за крайния артикул, който се създава или услуга, цената на заплащането “, изясни Минчева.
„ Където има активност с висока добавена стойност и висок професионален труд, там заплащането е по-високо. То е съсредоточено в по-големите градове “, добави тя.
По думите ѝ в секторите и дейностите с повече ръчен труд нивата на възнаграждение са по-ниски.
„ Статистиката с нейния инструментариум не може да ни каже цялата истина. От една страна, тя няма по какъв начин да хване това, което се заплаща нерегламентирано. От друга – тя не може да хване някои неща, които се регистрират като заплати, без да са. Преди време излязоха данни за хора, които регистрират месечно, че получават 3-4 милиона лв. заплата. Всъщност това са различен вид приходи, които се регистрират като заплати “, разяснява от своя страна Димитър Манолов, президент на КТ " Подкрепа ".
Националният съвет за тристранно съдействие се събира, с цел да разиска размера на минималната работна заплата от 1 януари следващата година.
„ Събират ни там, с цел да кажем какво мислим. Единственият на практика смисъл от цялата тази работа е всеки да си каже какво мисли по тематиката, само че нищо не може да се промени. Там нищо не може да бъде променено - дано да не се заблуждаваме “, съобщи Манолов.
Данните са от изследване на платфорамата Work Talent, която среща търсещи и предлагащи работа.
Как тези данни кореспондират с действителните заплати на трудовия пазар и информацията от Национален статистически институт?
„ От тази извадка не се вижда демографията на тези, които са показали отговорите. За каква заплата приказват – за начална, когато постъпват на пазара на труда или това са хора с опит, които търсят да сменят работата си? Тези неща са значими, говорейки за упования. Бих споделила, че това са естествени упования предвид на потребностите “, разяснява в „ Тази заран “ Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
„ Реалността обаче е такава, че според от бранша има избран дял на човешки труд, който се влага и колкото е по-голям делът на човешкия труд, толкоз по-голямо значение има за крайния артикул, който се създава или услуга, цената на заплащането “, изясни Минчева.
„ Където има активност с висока добавена стойност и висок професионален труд, там заплащането е по-високо. То е съсредоточено в по-големите градове “, добави тя.
По думите ѝ в секторите и дейностите с повече ръчен труд нивата на възнаграждение са по-ниски.
„ Статистиката с нейния инструментариум не може да ни каже цялата истина. От една страна, тя няма по какъв начин да хване това, което се заплаща нерегламентирано. От друга – тя не може да хване някои неща, които се регистрират като заплати, без да са. Преди време излязоха данни за хора, които регистрират месечно, че получават 3-4 милиона лв. заплата. Всъщност това са различен вид приходи, които се регистрират като заплати “, разяснява от своя страна Димитър Манолов, президент на КТ " Подкрепа ".
Националният съвет за тристранно съдействие се събира, с цел да разиска размера на минималната работна заплата от 1 януари следващата година.
„ Събират ни там, с цел да кажем какво мислим. Единственият на практика смисъл от цялата тази работа е всеки да си каже какво мисли по тематиката, само че нищо не може да се промени. Там нищо не може да бъде променено - дано да не се заблуждаваме “, съобщи Манолов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ