И една чаша бира или вино са опасни при шофиране
Една чаша бира или вино е задоволителна, с цел да се разколебаят волевите ни механизми, откриха невробиолозите от Съсекския университет, оповестява MedicalXpress.
Учените решили да ревизират дали в действителност умереното ползване на алкохол – чаша вино или бира не провокират поведенчески проблеми – импулсивност, експанзия, рискови реакции. Ръководителят на проучването доктор Силвана де Пирро разяснява, че опитът е трябвало да откри, до каква степен са безвредни допустимите дози алкохол в кръвта на водача. Оказва се, че даже малко количество е в положение да повлияе върху волята и самоконтрола.
Изследователката твърди, че е прекомерно комплицирано да се мери способността за самоконтрол с анкета, тъй като постоянно върху отговорите на участниците влияят слабият самоанализ, желанието да отговорят на упованията и неспособността да схванат въпросите. Затова учените са употребявали като способ за проучване несъзнателните волеви механизми.
Когато физическият тласък (светлина или звук) следва случайно деяние (например движение с ръка), човек усеща, че тласъкът е станал по-рано, в сравнение с в реалност, а действието по-късно, в сравнение с е в действителност. Това значи, че мозъкът " сближава " във времето волевото деяние и физическия тласък.
На участниците в опита било препоръчано да изпият количество алкохол, съразмерно на показателя маса на всеки, с цел да получат допустимата при шофиране централизация на алкохол в кръвта. Оказало се, че тези дребни дози даже още по-силно „ доближават “ в мозъка случайните дейности и физическите тласъци. Учените откриват, че малко количество алкохол може да докара човек до положение, в което е податлив да надценява реакциите си, а прекомерната убеденост може да провокира рискови дейности.
Авторите на проучването считат, че допустимата централизация на алкохол в кръвта би трябвало да бъде преразгледана.
Учените решили да ревизират дали в действителност умереното ползване на алкохол – чаша вино или бира не провокират поведенчески проблеми – импулсивност, експанзия, рискови реакции. Ръководителят на проучването доктор Силвана де Пирро разяснява, че опитът е трябвало да откри, до каква степен са безвредни допустимите дози алкохол в кръвта на водача. Оказва се, че даже малко количество е в положение да повлияе върху волята и самоконтрола.
Изследователката твърди, че е прекомерно комплицирано да се мери способността за самоконтрол с анкета, тъй като постоянно върху отговорите на участниците влияят слабият самоанализ, желанието да отговорят на упованията и неспособността да схванат въпросите. Затова учените са употребявали като способ за проучване несъзнателните волеви механизми.
Когато физическият тласък (светлина или звук) следва случайно деяние (например движение с ръка), човек усеща, че тласъкът е станал по-рано, в сравнение с в реалност, а действието по-късно, в сравнение с е в действителност. Това значи, че мозъкът " сближава " във времето волевото деяние и физическия тласък.
На участниците в опита било препоръчано да изпият количество алкохол, съразмерно на показателя маса на всеки, с цел да получат допустимата при шофиране централизация на алкохол в кръвта. Оказало се, че тези дребни дози даже още по-силно „ доближават “ в мозъка случайните дейности и физическите тласъци. Учените откриват, че малко количество алкохол може да докара човек до положение, в което е податлив да надценява реакциите си, а прекомерната убеденост може да провокира рискови дейности.
Авторите на проучването считат, че допустимата централизация на алкохол в кръвта би трябвало да бъде преразгледана.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ