10 любопитни факта за бозата
„ Една боза от 6 стотинки “ е паметна имитация от обичания български филм „ Момчето си отива “. И до през днешния ден доста от нас с носталгия си спомнят времената, когато в уютни сладкарнички се оферираше паста с боза. Ето няколко забавни обстоятелството за тази характерна напитка:
1. „ Ориентът стартира там, където хората пият боза “ споделя фамозният френски стихотворец Ламартин, който постоянно прекосява днешните български земи, пътувайки сред Цариград и Париж. И е прав. Боза се пие по земите на българи, турци, гърци, румънци, албанци, узбеки и някои арабски нации.
2. Позната е от повече от 8000 години. Според историци още в антична Месопотамия, в земите сред Тигър ви Ефрат, се произвеждала напитка, сходна на днешната боза.
3. В началото се произвеждала от просо, което било изключително известно измежду траки, елини, славяни. Траките приготвяли гъста каша от просо, разреждали я с вода и я оставяли да ферментира. Това била тяхна обичана освежителна напитка дружно с медовината.
4. В Османската империя бозата е била наложителна част от порциона на бойците в армията за мощ и висок дух. Според фамозния турски историк и странник Евлия Челеби в Цариград през 17-ти век е имало над 300 работилнички за произвеждане на боза.
5. Два пъти производството на напитката е било забранявано в Османската империя. През 16-ти век доста производители почнали да поставят в бозата опиат, с цел да провокират пристрастяване към напитката и, надлежно, повече продажби. Затова султан Селим II я не разрешава. През 17-ти век дружно със общата възбрана за алкохолни питиета, се прекратява производството на боза, въпреки алкохолното наличие в нея е минимално.
6. Революция в производството на боза провокира един млад албанец Хаджи Садик, който прави боза в истанбулския квартал Вефа по нова технология. Садик съхранявал бозата в мраморни съдове и даже патентовал своята боза под комерсиална марка Vefa Bozacisi. Днес в Истанбул може да посетите п рочутата бозаджийница „ Вефа “, където персонално Кемал Ататюрк е пиел обичаната си напитка.
7. В България център на производството на боза бил град Радомир, където се издига единственият в света Паметник на бозаджията . Образът на бай Илия Бозаджията е фиктивен. Представлява ухилен мъж с калпак с гюмче за боза в ръката. Прочут с хубавата си боза е и град Любимец.
8. Днес бозата се създава от пшеничено, ръжено или просено брашно , вари се и се оставя да ферментира благодарение на специфични спиртни и млечнокисели микроорганизми. Съдържа 6-9% захар и към 1% алкохол.
9. Бозата е извънредно потребна , тъй като съдържа натрий, калий, калций, желязо, магнезия, цинк, както и витамини В1, В2, В12 и фолиева киселина. Препоръчва се при недостиг на витамините от група В.
10. Полезна е за кърмачки , тъй като форсира отделянето на мляко.
Макар и по много изменена технология, бозата продължава да е обичана напитка и през днешния ден.
Още от ЛЮБОПИТНО:
1. „ Ориентът стартира там, където хората пият боза “ споделя фамозният френски стихотворец Ламартин, който постоянно прекосява днешните български земи, пътувайки сред Цариград и Париж. И е прав. Боза се пие по земите на българи, турци, гърци, румънци, албанци, узбеки и някои арабски нации.
2. Позната е от повече от 8000 години. Според историци още в антична Месопотамия, в земите сред Тигър ви Ефрат, се произвеждала напитка, сходна на днешната боза.
3. В началото се произвеждала от просо, което било изключително известно измежду траки, елини, славяни. Траките приготвяли гъста каша от просо, разреждали я с вода и я оставяли да ферментира. Това била тяхна обичана освежителна напитка дружно с медовината.
4. В Османската империя бозата е била наложителна част от порциона на бойците в армията за мощ и висок дух. Според фамозния турски историк и странник Евлия Челеби в Цариград през 17-ти век е имало над 300 работилнички за произвеждане на боза.
5. Два пъти производството на напитката е било забранявано в Османската империя. През 16-ти век доста производители почнали да поставят в бозата опиат, с цел да провокират пристрастяване към напитката и, надлежно, повече продажби. Затова султан Селим II я не разрешава. През 17-ти век дружно със общата възбрана за алкохолни питиета, се прекратява производството на боза, въпреки алкохолното наличие в нея е минимално.
6. Революция в производството на боза провокира един млад албанец Хаджи Садик, който прави боза в истанбулския квартал Вефа по нова технология. Садик съхранявал бозата в мраморни съдове и даже патентовал своята боза под комерсиална марка Vefa Bozacisi. Днес в Истанбул може да посетите п рочутата бозаджийница „ Вефа “, където персонално Кемал Ататюрк е пиел обичаната си напитка.
7. В България център на производството на боза бил град Радомир, където се издига единственият в света Паметник на бозаджията . Образът на бай Илия Бозаджията е фиктивен. Представлява ухилен мъж с калпак с гюмче за боза в ръката. Прочут с хубавата си боза е и град Любимец.
8. Днес бозата се създава от пшеничено, ръжено или просено брашно , вари се и се оставя да ферментира благодарение на специфични спиртни и млечнокисели микроорганизми. Съдържа 6-9% захар и към 1% алкохол.
9. Бозата е извънредно потребна , тъй като съдържа натрий, калий, калций, желязо, магнезия, цинк, както и витамини В1, В2, В12 и фолиева киселина. Препоръчва се при недостиг на витамините от група В.
10. Полезна е за кърмачки , тъй като форсира отделянето на мляко.
Макар и по много изменена технология, бозата продължава да е обичана напитка и през днешния ден.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ