Едмонд Назарян: Ако сме готови, тръгваме за Токио!
Едмонд Назарян гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В началото на годината българската битка показа на света новото си златно момче. На 18 години той ликува с европейска купа в Рим в най-леката категория на класическия жанр, прочут още и като гръко-римски. Малко след неговия успех пандемията на COVID-19 хвана в мъртва хватка нашата планета. Какво се случи през този призрачен интервал в живота на Назарян ще разберем персонално от него.
- Еди, здравей! Добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Ти си единственият посетител тази година, който два пъти застава пред нашата камера, само че има за какво! Как се бориш с невидимия противник – COVID-19 ?
- Здравейте, веселя се, че още веднъж съм при вас! Боря се, както и на тепиха, рационално. Трябва да се съблюдават ограниченията, тъй като това в действителност е ужасно. Не би трябвало да сме егоисти, би трябвало да пазим и близките, и възрастните хора. Така че мислим рационално, пазим се и съблюдаваме ограниченията. Няма непобедими неща, ще победим всичко!
- Доколко се наруши подготовката ти поради пандемията? Как вървят лагерите, какво е по-различно?
- Различното е, че се готвим, готвим и отсрочват надпреварата. Трудиш се, трудиш се и няма съревнование. Иначе тренировките си вървят, както би трябвало. Готвим се, следващата година имаме доста надпревари, тъй че няма да стопираме.
- Специалистите настояват, че към момента растеш и трупаш крепко мускулна маса – какъв брой над шампионското си тегло си от Рим до момента?
- Вече 10 кг над тежестта съм – 65-66 кг съм. Наистина доста пораснах за това време.
- Твърди се също, че за теб пандемията има и миг на благополучие в нещастието – дава ти се късмет да участваш на олимпийските игри. Така ли е?
- Разбира се, да, има късмет. Готвим се крепко. Дано, дай боже, всичко да е окей, да няма ковид, да сме здрави и към този момент надпреварите ще покажат. Ако сме подготвени, тръгваме за Токио!
- Коя категория ще преследваш? Предполагам 60 кг…
- Да, към този момент съм 65 кг, ще смъквам малко.
- Това е нищо, по отношение на това, което сваляше татко ти – по 10-12 кг…
- Да, а и повече е свалял.
- Стана ли ясно дали ще участваш на Световната купа, която ще размени шампионата на планетата в битката, който трябваше да е в средата на декември в Белград?
- Още не е доста ясно. Тренираме, готвим се, тъй като всеки ден някой се разболява, някой има контузии, тъй че ще ни кажат в последния миг. Ако въобще го има надпреварата, тъй като има и вид да го отсрочат. Засега упражняваме и като ни кажат треньорите: „ ти ще се бориш “, няма проблем, аз съм подготвен.
- Три дни преди европейското ти даде изявление за „ Код Спорт “ в дома на битката, в комплекс „ Дианабад “. Тогава беше безапелационен, че отиваш за златото, макар че си дебютант, който би трябвало да се бори с опитни асове с трофеи и медали от международни шампионати. Наистина ли вярваше, че имаш сили за върха или просто искаше да покажеш самочувствие и мускули пред камерата?
- Винаги като потеглям за съревнование, споделям, че е с цел да стана първенец! Беше ми за първи път, в действителност още нямах опит, само че дадох всичко от себе си. Явно сте ми на шанс, тъй като помня изявлението три дни преди шампионата. Това ми оказа помощ, даде ми спомагателна мотивация. Знам това от опита на татко ми, тъй като и той е давал изявленията. На шанс сте!
- След нашето изявление и триумфа в Рим, те поканиха съвсем във всички малките екрани. Имаше миг, когато вървеше даже по два канала по едно и също време. Как одобри този маратон – умори ли те или ти беше прелестно?
- Беше ми прелестно, само че също по този начин доста, доста ме викаха, беше в действителност уморително въпреки това. Тъкмо се прибрахме от Рим и ни викаха отвред. Дори не помня първата седмица да съм се прибрал обикновено у дома за отмора. Само ме викаха на изявленията. Но приятни мемоари, след това си гледаш тези изявленията. Помниш с наслада и с кеф тези моменти. Няма проблем.
- Славата те връхлетя внезапно, само че до каква степен те промени?
- Не се чувствам, че съм се трансформирал. Баща ми и майка ми по този начин са ме възпитавали, че каквото и да получа, какъвто и да стана, постоянно да си знам полезностите и да не се трансформирам. Аз съм си същото момче, което има цели, мотивация и се готви.
- Баща ти, славният Армен Назарян, по какъв начин реагира на триумфа в Рим? Как се отнася към обстановката в този момент – държи ли те на земята или ти самичък се контролираш да не полетиш в облаците?
- Да, той постоянно ме управлява, само че също по този начин ме е научил аз самичък да се управлявам. Доверява ми се постоянно, както и аз на него. Взаимното доверие в фамилията е доста значимо. Винаги е до мен и не ми дава да си променям посоката.
- Какво ти споделя твоят кръстник Гриша Ганчев, когато се видите? Вярно ли е, че твоя фотография със златния орден е скрийнсейвъра на неговия мобилен телефон?
- Да, правилно е. Винаги като се виждаме след съревнование, той в действителност ми дава доста положителни препоръки от персоналния си опит, тъй като знам, че и той е следял битката. Казва всичко, което му идва от вътрешната страна за мен, желае ми положителното. Слушам го, несъмнено, имаме си близки връзки с него, като роднински. Затова имам огромно почитание към този човек. Дай боже, постоянно да има здраве за него!
- Имаше упоритостта да завършиш със златен орден съветското учебно заведение в България към посолството на Русия – съумя ли?
- Успях! Това беше една от другите ми цели в учебно заведение. Там към този момент майка ми повече ме следеше. Реших, че и там би трябвало да завърша със златен орден. Докрая ми беше тежко, тъй като за учебното заведение се желае и малко време. А аз взех книгите и се качих на Белмекен. Там всичко решавах, всичко четях и съумях и това да реализира. Донесе доста наслада в фамилията!
- Поздравяваме те! А усети ли променено отношение на преподавателите към теб след медийните ти изяви?
- Честно казано, те доста се радваха, да. Но като цяло отново следяха по какъв начин изучавам. Нямах преимущество от това, че съм първенец. Нашето учебно заведение е съществено, тъй че следяха доста.
- Реши ли какъв път ще поемеш като студент? Избра ли какво искаш да следваш?
- Да, избрах Икономическия университет. „ Стопанско ръководство “, в този момент съм първи курс, изучавам задочно. Влизам онлайн, а и чета в допълнение книги, отнасящи се за стопанската система и това оказва помощ.
- Значи на лагерите си с книги?
- Да.
- Доколко е правилно, че в един миг от Българска федерация по битка са лимитирали медийните ти изяви?
- Да, правилно е, тъй като имахме доста подготовки, лагери, а ме викаха тъкмо в тези моменти. Така с федерация по битка имахме контракт да не отивам на всички места, тъй като подготовката е по-важна. Когато постигнеш задачата и резултатите, тогава към този момент може повече изявленията.
- Трудно ли се отхвърля на публицистите? Как успяваш?
- Да, малко ми става гадно, само че по този начин ми се постанова, няма по какъв начин.
- Как гледат на теб съучениците ти и изобщо близките след европейската купа?
- Много се радват за моите триумфи. Усещам го и за мен това отново е мотивация, помощ, някаква поддръжка. Ще се старая, колкото може повече да развеселявам околните ми, хората, които ме поддържат и са с мен постоянно.
- Над какво най-много работиш в този момент в подготвителната зала?
- Работя първо върху волята си, душeвността. Сега повече вършим техника, хватки с татко ми, с треньорите дружно. Мисля, че всичко върви по проект.
- Гледаш ли противниците си в кат. до 60 кг на видео или още този миг не е пристигнал?
- Още не е пристигнал, само че си ги виждам някой път, като съм свободен. Примерно вътре в себе си като ми идва такава мотивация, излизам и виждам. Искам аз да се боря. Гледам слабите и мощните страни на съперниците. Но много-много не се вглъбявам, с цел да не загарям вътре в себе си, тъй като битката е на момента, както се чувстваш.
- По време на взаимните лагери с задгранични тимове – какво е отношението към теб? Питам те, тъй като в Рим като че ли 90% от борцовото войнство доста се радваше на твоите победи, на твоята сензация.
- Сега имат огромно почитание. И аз почитам другари от битката, тъй като сме едно семейство. Цялата битка е едно семейство. Помагаме си на тренировките. И аз желая да добият някакъв опит, с цел да станем първенци и дружно да се радваме на нашите триумфи.
- Оптимист ли си за олимпиадата? Смяташ ли, че ще е елементарен първо пътят до там?
- Не, този път в никакъв случай не е елементарен, тъй като олимпиадата е върхът на всеки спорт. Всеки мечтае единствено да тръгне за олимпиада, да види тази конюнктура, атмосферата е неповторима. Затова в никакъв случай не е елементарно, постоянно би трябвало доста работа, труд, пот, ограничения.
- Само 16 души в категория.
- Да, от целия свят. Уникално е единствено да видиш това. Вярвам вътре в себе си, дай боже всичко да мине по проект, да потегли и да взема това злато. Аз желая да сграбчи златото!
- Освен от COVID-19 , от какво се пазиш най-много в този момент? Какво си забраняваш поради огромния спорт?
- Преди съревнование си не разрешавам доста неща – сладко, излизания, да се разпръсквам. Концентрирам се единствено върху надпреварата. Гледам килограмите, по тази причина доста не се отпущам, има доста забрани. В този миг си казваш: „ Ще дам всичко, единствено да стана първенец! “ Затова забраняваш на момента и даваш всичко от себе си.
- Не ти липсват заниманията, по този начин ли? А и времената през днешния ден като че ли не са за забавления…
- Да. Много не ми липсват, тъй като в началото моето развлечение е моят спорт. Това е насладата ми. Стремя се да си реализира задачите и по-късно към този момент може умерено с другари да си изкараме положителни моменти.
- Не стана ли доста тежко на брат ти Гриша в битката? След славните триумфи на татко ти, в този момент и ти набираш скорост, ще има ли сили той да ви догони?
- Всеки път го пипвам и у дома, и в залата, всякога му приказвам, нека той самичък да осъзнае, че в битката не е доста елементарно, да се труди, да не е ленив. Мисля, че и той има вътре в себе си гении от татко ми. Ще забележим.
- Дано вашите триумфи да го подтикват, а да не го откажат.
- Дано! Ние в фамилията доста желаеме и доста ще се радваме! Още повече татко ми, вторият му наследник, в случай че повтори неговия път. Той е побеждавал първенците на България на надпреварите, тъй че има капацитет. Работи и би трябвало да реализира.
- Майка ти Инга по какъв начин се усеща в този момент, когато децата у дома пораснаха? По-спокойно ли е от времето, когато бяхте дребни и татко ти споделяше „ един се бори, различен тича, трети плаче “, в този момент по какъв начин са нещата?
- Спокойно, несъмнено. Пораснахме, всички към този момент сме съществени, следим нашите стъпки. Мисля, че всичко е от тяхното образование, доста им благодаря на моето семейство. Преди в действителност бяхме доста палави. Разказвали са ми истории по какъв начин съм палил къщата, по какъв начин съм бягал от у дома и съм се крил под колите. Много, доста такива истории. Вече като виждам какъв съм в този момент и какъв съм бил преди, всичко е от тяхната работа.
- Една тъжна тематика – новините към военния спор Армения – Азербайджан за Нагорни Карабах. Следеше ли събитията? Пострадаха ли ваши близки?
- Да, за жал пострадаха мои другари. Имах другари от битката, от спорта, с които съм упражнявал, двама-трима починаха. Починаха доста хора от Армения, доста тъжна тематика в действителност. Войната в никакъв случай не е добре за никого. Ние сме за мир, постоянно желаеме да е мир, да живеем в естествена конюнктура, спокойна, надалеч от такива неща. Наистина това е болна тематика за нас. За всички арменци в този момент е печал.
- Както се знае, арменците са повече пръснати по света, в сравнение с в Армения .
- Да, по този начин е. В целия свят сме.
- Успявате ли да се съберете цялото семейство по празници? По-често ли сте дружно?
- Да, на всички празници като Нова година и Коледа сме дружно. Приятно и забавно е със фамилията, приказваме си. Поне веднъж в годината би трябвало да се съберем, защото постоянно сме на лагери. Хубаво е да си изкараш празниците със фамилията.
- Какво си пожелаваш за 2021 година? Какво искаш да ти се случи?
- Пожелавам на всички да сме здрави! Това е най-важното и постоянно съм го казвал. Да сме без контузии, да преборим COVID-19, да преборим всичко на пътя ни! На всички поисквам да имаме триумфи и шанс! Да има олимпиада в Токио, да се борим, да вземем златото! Много хубави работи си поисквам! Но ще забележим по какъв начин ще са нещата с времето, аз единствено желая да сме здрави и да се пазим от всичко.
- Еди, здравей! Добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Ти си единственият посетител тази година, който два пъти застава пред нашата камера, само че има за какво! Как се бориш с невидимия противник – COVID-19 ?
- Здравейте, веселя се, че още веднъж съм при вас! Боря се, както и на тепиха, рационално. Трябва да се съблюдават ограниченията, тъй като това в действителност е ужасно. Не би трябвало да сме егоисти, би трябвало да пазим и близките, и възрастните хора. Така че мислим рационално, пазим се и съблюдаваме ограниченията. Няма непобедими неща, ще победим всичко!
- Доколко се наруши подготовката ти поради пандемията? Как вървят лагерите, какво е по-различно?
- Различното е, че се готвим, готвим и отсрочват надпреварата. Трудиш се, трудиш се и няма съревнование. Иначе тренировките си вървят, както би трябвало. Готвим се, следващата година имаме доста надпревари, тъй че няма да стопираме.
- Специалистите настояват, че към момента растеш и трупаш крепко мускулна маса – какъв брой над шампионското си тегло си от Рим до момента?
- Вече 10 кг над тежестта съм – 65-66 кг съм. Наистина доста пораснах за това време.
- Твърди се също, че за теб пандемията има и миг на благополучие в нещастието – дава ти се късмет да участваш на олимпийските игри. Така ли е?
- Разбира се, да, има късмет. Готвим се крепко. Дано, дай боже, всичко да е окей, да няма ковид, да сме здрави и към този момент надпреварите ще покажат. Ако сме подготвени, тръгваме за Токио!
- Коя категория ще преследваш? Предполагам 60 кг…
- Да, към този момент съм 65 кг, ще смъквам малко.
- Това е нищо, по отношение на това, което сваляше татко ти – по 10-12 кг…
- Да, а и повече е свалял.
- Стана ли ясно дали ще участваш на Световната купа, която ще размени шампионата на планетата в битката, който трябваше да е в средата на декември в Белград?
- Още не е доста ясно. Тренираме, готвим се, тъй като всеки ден някой се разболява, някой има контузии, тъй че ще ни кажат в последния миг. Ако въобще го има надпреварата, тъй като има и вид да го отсрочат. Засега упражняваме и като ни кажат треньорите: „ ти ще се бориш “, няма проблем, аз съм подготвен.
- Три дни преди европейското ти даде изявление за „ Код Спорт “ в дома на битката, в комплекс „ Дианабад “. Тогава беше безапелационен, че отиваш за златото, макар че си дебютант, който би трябвало да се бори с опитни асове с трофеи и медали от международни шампионати. Наистина ли вярваше, че имаш сили за върха или просто искаше да покажеш самочувствие и мускули пред камерата?
- Винаги като потеглям за съревнование, споделям, че е с цел да стана първенец! Беше ми за първи път, в действителност още нямах опит, само че дадох всичко от себе си. Явно сте ми на шанс, тъй като помня изявлението три дни преди шампионата. Това ми оказа помощ, даде ми спомагателна мотивация. Знам това от опита на татко ми, тъй като и той е давал изявленията. На шанс сте!
- След нашето изявление и триумфа в Рим, те поканиха съвсем във всички малките екрани. Имаше миг, когато вървеше даже по два канала по едно и също време. Как одобри този маратон – умори ли те или ти беше прелестно?
- Беше ми прелестно, само че също по този начин доста, доста ме викаха, беше в действителност уморително въпреки това. Тъкмо се прибрахме от Рим и ни викаха отвред. Дори не помня първата седмица да съм се прибрал обикновено у дома за отмора. Само ме викаха на изявленията. Но приятни мемоари, след това си гледаш тези изявленията. Помниш с наслада и с кеф тези моменти. Няма проблем.
- Славата те връхлетя внезапно, само че до каква степен те промени?
- Не се чувствам, че съм се трансформирал. Баща ми и майка ми по този начин са ме възпитавали, че каквото и да получа, какъвто и да стана, постоянно да си знам полезностите и да не се трансформирам. Аз съм си същото момче, което има цели, мотивация и се готви.
- Баща ти, славният Армен Назарян, по какъв начин реагира на триумфа в Рим? Как се отнася към обстановката в този момент – държи ли те на земята или ти самичък се контролираш да не полетиш в облаците?
- Да, той постоянно ме управлява, само че също по този начин ме е научил аз самичък да се управлявам. Доверява ми се постоянно, както и аз на него. Взаимното доверие в фамилията е доста значимо. Винаги е до мен и не ми дава да си променям посоката.
- Какво ти споделя твоят кръстник Гриша Ганчев, когато се видите? Вярно ли е, че твоя фотография със златния орден е скрийнсейвъра на неговия мобилен телефон?
- Да, правилно е. Винаги като се виждаме след съревнование, той в действителност ми дава доста положителни препоръки от персоналния си опит, тъй като знам, че и той е следял битката. Казва всичко, което му идва от вътрешната страна за мен, желае ми положителното. Слушам го, несъмнено, имаме си близки връзки с него, като роднински. Затова имам огромно почитание към този човек. Дай боже, постоянно да има здраве за него!
- Имаше упоритостта да завършиш със златен орден съветското учебно заведение в България към посолството на Русия – съумя ли?
- Успях! Това беше една от другите ми цели в учебно заведение. Там към този момент майка ми повече ме следеше. Реших, че и там би трябвало да завърша със златен орден. Докрая ми беше тежко, тъй като за учебното заведение се желае и малко време. А аз взех книгите и се качих на Белмекен. Там всичко решавах, всичко четях и съумях и това да реализира. Донесе доста наслада в фамилията!
- Поздравяваме те! А усети ли променено отношение на преподавателите към теб след медийните ти изяви?
- Честно казано, те доста се радваха, да. Но като цяло отново следяха по какъв начин изучавам. Нямах преимущество от това, че съм първенец. Нашето учебно заведение е съществено, тъй че следяха доста.
- Реши ли какъв път ще поемеш като студент? Избра ли какво искаш да следваш?
- Да, избрах Икономическия университет. „ Стопанско ръководство “, в този момент съм първи курс, изучавам задочно. Влизам онлайн, а и чета в допълнение книги, отнасящи се за стопанската система и това оказва помощ.
- Значи на лагерите си с книги?
- Да.
- Доколко е правилно, че в един миг от Българска федерация по битка са лимитирали медийните ти изяви?
- Да, правилно е, тъй като имахме доста подготовки, лагери, а ме викаха тъкмо в тези моменти. Така с федерация по битка имахме контракт да не отивам на всички места, тъй като подготовката е по-важна. Когато постигнеш задачата и резултатите, тогава към този момент може повече изявленията.
- Трудно ли се отхвърля на публицистите? Как успяваш?
- Да, малко ми става гадно, само че по този начин ми се постанова, няма по какъв начин.
- Как гледат на теб съучениците ти и изобщо близките след европейската купа?
- Много се радват за моите триумфи. Усещам го и за мен това отново е мотивация, помощ, някаква поддръжка. Ще се старая, колкото може повече да развеселявам околните ми, хората, които ме поддържат и са с мен постоянно.
- Над какво най-много работиш в този момент в подготвителната зала?
- Работя първо върху волята си, душeвността. Сега повече вършим техника, хватки с татко ми, с треньорите дружно. Мисля, че всичко върви по проект.
- Гледаш ли противниците си в кат. до 60 кг на видео или още този миг не е пристигнал?
- Още не е пристигнал, само че си ги виждам някой път, като съм свободен. Примерно вътре в себе си като ми идва такава мотивация, излизам и виждам. Искам аз да се боря. Гледам слабите и мощните страни на съперниците. Но много-много не се вглъбявам, с цел да не загарям вътре в себе си, тъй като битката е на момента, както се чувстваш.
- По време на взаимните лагери с задгранични тимове – какво е отношението към теб? Питам те, тъй като в Рим като че ли 90% от борцовото войнство доста се радваше на твоите победи, на твоята сензация.
- Сега имат огромно почитание. И аз почитам другари от битката, тъй като сме едно семейство. Цялата битка е едно семейство. Помагаме си на тренировките. И аз желая да добият някакъв опит, с цел да станем първенци и дружно да се радваме на нашите триумфи.
- Оптимист ли си за олимпиадата? Смяташ ли, че ще е елементарен първо пътят до там?
- Не, този път в никакъв случай не е елементарен, тъй като олимпиадата е върхът на всеки спорт. Всеки мечтае единствено да тръгне за олимпиада, да види тази конюнктура, атмосферата е неповторима. Затова в никакъв случай не е елементарно, постоянно би трябвало доста работа, труд, пот, ограничения.
- Само 16 души в категория.
- Да, от целия свят. Уникално е единствено да видиш това. Вярвам вътре в себе си, дай боже всичко да мине по проект, да потегли и да взема това злато. Аз желая да сграбчи златото!
- Освен от COVID-19 , от какво се пазиш най-много в този момент? Какво си забраняваш поради огромния спорт?
- Преди съревнование си не разрешавам доста неща – сладко, излизания, да се разпръсквам. Концентрирам се единствено върху надпреварата. Гледам килограмите, по тази причина доста не се отпущам, има доста забрани. В този миг си казваш: „ Ще дам всичко, единствено да стана първенец! “ Затова забраняваш на момента и даваш всичко от себе си.
- Не ти липсват заниманията, по този начин ли? А и времената през днешния ден като че ли не са за забавления…
- Да. Много не ми липсват, тъй като в началото моето развлечение е моят спорт. Това е насладата ми. Стремя се да си реализира задачите и по-късно към този момент може умерено с другари да си изкараме положителни моменти.
- Не стана ли доста тежко на брат ти Гриша в битката? След славните триумфи на татко ти, в този момент и ти набираш скорост, ще има ли сили той да ви догони?
- Всеки път го пипвам и у дома, и в залата, всякога му приказвам, нека той самичък да осъзнае, че в битката не е доста елементарно, да се труди, да не е ленив. Мисля, че и той има вътре в себе си гении от татко ми. Ще забележим.
- Дано вашите триумфи да го подтикват, а да не го откажат.
- Дано! Ние в фамилията доста желаеме и доста ще се радваме! Още повече татко ми, вторият му наследник, в случай че повтори неговия път. Той е побеждавал първенците на България на надпреварите, тъй че има капацитет. Работи и би трябвало да реализира.
- Майка ти Инга по какъв начин се усеща в този момент, когато децата у дома пораснаха? По-спокойно ли е от времето, когато бяхте дребни и татко ти споделяше „ един се бори, различен тича, трети плаче “, в този момент по какъв начин са нещата?
- Спокойно, несъмнено. Пораснахме, всички към този момент сме съществени, следим нашите стъпки. Мисля, че всичко е от тяхното образование, доста им благодаря на моето семейство. Преди в действителност бяхме доста палави. Разказвали са ми истории по какъв начин съм палил къщата, по какъв начин съм бягал от у дома и съм се крил под колите. Много, доста такива истории. Вече като виждам какъв съм в този момент и какъв съм бил преди, всичко е от тяхната работа.
- Една тъжна тематика – новините към военния спор Армения – Азербайджан за Нагорни Карабах. Следеше ли събитията? Пострадаха ли ваши близки?
- Да, за жал пострадаха мои другари. Имах другари от битката, от спорта, с които съм упражнявал, двама-трима починаха. Починаха доста хора от Армения, доста тъжна тематика в действителност. Войната в никакъв случай не е добре за никого. Ние сме за мир, постоянно желаеме да е мир, да живеем в естествена конюнктура, спокойна, надалеч от такива неща. Наистина това е болна тематика за нас. За всички арменци в този момент е печал.
- Както се знае, арменците са повече пръснати по света, в сравнение с в Армения .
- Да, по този начин е. В целия свят сме.
- Успявате ли да се съберете цялото семейство по празници? По-често ли сте дружно?
- Да, на всички празници като Нова година и Коледа сме дружно. Приятно и забавно е със фамилията, приказваме си. Поне веднъж в годината би трябвало да се съберем, защото постоянно сме на лагери. Хубаво е да си изкараш празниците със фамилията.
- Какво си пожелаваш за 2021 година? Какво искаш да ти се случи?
- Пожелавам на всички да сме здрави! Това е най-важното и постоянно съм го казвал. Да сме без контузии, да преборим COVID-19, да преборим всичко на пътя ни! На всички поисквам да имаме триумфи и шанс! Да има олимпиада в Токио, да се борим, да вземем златото! Много хубави работи си поисквам! Но ще забележим по какъв начин ще са нещата с времето, аз единствено желая да сме здрави и да се пазим от всичко.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ