Как едно френско-полско момиче става попзвезда в СССР?
Едита Пиеха е упреквана, че пропагандира джаза, подложена на критика е поради акцента си и е обвинена в любовна спекулация с Юрий Гагарин.
Разказваме за феномена на щерка на миньор, която превзема Съветския съюз.
Малкото миньорско градче Нойел-су-Ланс в Северна Франция е дом на полски гастарбайтери. Тук през 1937 година в семейство на миньори се ражда момиченцето Едит-Мари Пиеха. Баща ѝ скоро умира от силикоза – „миньорска болест“, породена от вдишването на нездравословен прахуляк. На негово място по-големият брат на Едита отива да работи в мината и след няколко години също умира – от туберкулоза. След като прекарва сложни години под нацистка окупация, фамилията се реалокира в Полша след войната. Тогава Едита е на 9 години.
През 1965 година руската звезда ще пее за първия град в живота си и за събитията от тези години в песента „Град на детството“, един от най-популярните ѝ шлагери: „Някъде има град, спокоен като сън, прашен до гърдите…“. Тя към този момент има рекордни тиражи на албумите си и турнета по света.
Късметлийски билет
„Във Франция, където съм родена, войната стартира през 1939 година. Нашият район беше бомбардиран, тъй като там се добиваха въглища, които изпращаха с вагони в Германия. Спомням си всичко: бомбардировките, бомбоубежищата, в които ни настаниха“, по-късно в изявление Пиеха.
След войната вторият ѝ баща-комунист споделя: „Аз съм поляк, вие сте поляци. Да избягаме от тези капиталисти в национална Полша“. Така фамилията се озовава в полския миньорски град Богушув. Налага им се е да пътуват до такава степен девет дни в товарен вагон. И парите не им стигат: „Най-хубавите неща в фамилията ни, т.е. месните ястия, отиваха при доведения ми татко, който беше миньор. А за мен – супичка“ – по този начин тя финансовото им състояние.
Юрий Абрамочкин/Sputnik
Едит желае да стане учителка, по тази причина се записва в педагогическия колеж. Започва да пее в учебния хор, само че това се възприема единствено като занимание. Преломна е 1955 година, когато Едита Пиеха „получава късметлийския си билет“ – изпратена е да учи в Съюз на съветските социалистически републики (рядка и влиятелна възможност). Избира Философския факултет на Ленинградския университет (в Педагогическия институт няма места) и напуща фамилията. На гарата майка ѝ споделя: „Няма да се върнеш“. И се оказва права.
Скиорски обувки и мощен акцент
Москва, 1964Валерий Генде-Роте/ТАСС
В университета Едита се записва в хора на полските студенти. Наближава новогодишната нощ на 1955 година и диригентът Александър Броневицки предлага: „В Консерваторията ще има вечер за професорите, хайде да изпееш една-две песни“.
19-годишната Едита се съгласява, макар че даже си няма рокля. Тя се появява на сцената с вълнен пуловер, пола и скиорски обувки, купени с първата ѝ стипендия. Момичето счита, че е облечено доста добре. „А в залата седяха дами с невероятни рокли и скъпи бижута. Те ме слушаха деликатно и внезапно се чуха бурни овации. Четири пъти ме викаха още веднъж на бис“, Едита.
Москва, 1964Валерий Генде-Роте/ТАСС
Започват да я търсят още на идващия ден: необикновеният ѝ глас, мощният акцент и поразителният ѝ външен тип мощно впечатляват професорската аудитория. Това е началото на нейната популярност. Създават отбор „Дружба“, а Пиеха е негов солист. За да съчетае университета и сцената, тя се трансферира в неприсъствен курс, тъй че се постанова да отиде в Москва и да се срещне с министъра на образованието. Налага се да научи съветски език на място и не го приказва до втората си година: споделя, че го е научила безусловно от труда на Карл Маркс „Капитал“, един тип „комунистическа библия“.
Пропагандата на джаза
С моряците от Северния флот, 1969Валерий Генде-Роте/Sputnik
Пиеха не наподобява на никой различен артист от руската сцена. Тя е първата, която интензивно поддържа връзка с публиката по време на концертите, откъсва се от стойката на микрофона и се движи свободно по сцената в доста секси театрални костюми за тези стандарти.
В същото време тя освен е насочена към международните трендове в маниера си на сцената, само че и мощно припомня на задгранична звезда: „Понякога служителите ме подлагаха на критика за акцента ми, като споделяха, че съм надали не пропагандаторка на буржоазната идеология“, спомня си Пиеха.
Рибаков/Sputnik
През 1959 година „Дружба“ едвам не е ликвидирана – групата е неразрешена поради това, че сякаш пропагандира джаз (идеологически непозната буржоазна музика) и тъй като членовете ѝ са „стиляги“ (първата контракултурна група в СССР). Александър Броневицки (първият брачен партньор на Едита Пиеха) съумява да отбрани ансамбъла: той получава обособена оценка от Министерството на културата, след което някои от членовете са освободени от групата и ансамбълът продължава да съществува в нов състав.
Едита Пиеха доста обича да поема опасности. Тя пее освен балади, романси и текстове, близки до руската аудитория, само че и открива за страната нови танцови и музикални стилове – джаз, туист, фокстрот. Това не се харесва на управляващите, само че любовта на хората към певицата пораства.
„Имаше време, когато на мен, полякинята, родена във Франция, служителите отхвърлиха да ми дадат почетното звание национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики, като споделиха, че това е идеологически неправилно. Едва откакто хората засипаха с писма Комунистическата партия, най-сетне ми дадоха титлата“, споделя Пиеха.
Световна популярност
Евгений Матвеев/Global Look Press
Само с „Дружба“ певицата записва 20 плочи. Нейните „Нашият съсед“, „Така се случва“, „Град на детството“, „Песента остава с човека“, „Бяла вечер“ и доста други влизат в златния фонд на руската сцена. Но през лятото на 1976 година певицата напуща „Дружба“ и образува собствен личен отбор, който ѝ служи единствено за положително.
Пиеха пее два пъти в фамозната парижка зала „Олимпия“ и един път изнася там 47 поредни концерта. Тя е приветствана в Съединени американски щати, Аржентина, Германия и Италия. На фестивала „Мидем-70“ в Кан получава огромната премия „Нефритен диск“ за милиони продадени записи.
В Съюз на съветските социалистически републики рядко има музикално шоу без нейно присъединяване. Тя е обожавана от всички – от чистачките и пазачите до партийните водачи, художниците и руските космонавти. Дори се приказва, че е имала романс с Юрий Гагарин, само че това си остават непотвърдени клюки.
Едита Пиеха играе и дребни, само че ярки функции във филми, нормално задгранични. Една от най-известните ѝ функции е тази на Жозефин Клер, сътрудник на западното разузнаване, в „Съдбата на резидента“ (1970).
Празничен концерт за 50-годишнината на Държавния кремълски дворецРуслан Кривобок/Sputnik
Певицата се омъжва три пъти, само че признава, че мощният брак не е нейната орис. „Мисля, че това е алчност – в живота не можеш да имаш всичко едновременно. Не съумях да основа уютно семейство, комфортен дом и да бъда единствено майка, стопанка и да се грижа за брачна половинка си. Бях и съм призвана за други пътища“, счита тя.
Днес Пиеха живее в селска къща край Санкт Петербург, където се мести след началото на пандемията от ковид, и рядко се появява на сцената поради здравословното си положение. Тя е два пъти прабаба, а съгласно внука ѝ Стас Пиеха (също известен поп певец) води естествен пенсионерски метод на живот.
Той е сигурен, че благородник от нейната големина в друга страна би бил богат, би имал бизнес и би развивал други области. „А Едита постоянно е била надалеч от комерсиалното. Тя няма спестявания или връзки, постоянно е била новобранец и се е посветила единствено на специалността си. … Тя остана с величието си, с багажа си и с почитателите си, които, за жалост, заради възрастта си към този момент си отиват“, внукът и прибавя, че това е бил нейният избор и няма „никакви обиди“ във връзка с баба си.
източник: RUSSIA BEYOND
Разказваме за феномена на щерка на миньор, която превзема Съветския съюз.
Малкото миньорско градче Нойел-су-Ланс в Северна Франция е дом на полски гастарбайтери. Тук през 1937 година в семейство на миньори се ражда момиченцето Едит-Мари Пиеха. Баща ѝ скоро умира от силикоза – „миньорска болест“, породена от вдишването на нездравословен прахуляк. На негово място по-големият брат на Едита отива да работи в мината и след няколко години също умира – от туберкулоза. След като прекарва сложни години под нацистка окупация, фамилията се реалокира в Полша след войната. Тогава Едита е на 9 години.
През 1965 година руската звезда ще пее за първия град в живота си и за събитията от тези години в песента „Град на детството“, един от най-популярните ѝ шлагери: „Някъде има град, спокоен като сън, прашен до гърдите…“. Тя към този момент има рекордни тиражи на албумите си и турнета по света.
Късметлийски билет
„Във Франция, където съм родена, войната стартира през 1939 година. Нашият район беше бомбардиран, тъй като там се добиваха въглища, които изпращаха с вагони в Германия. Спомням си всичко: бомбардировките, бомбоубежищата, в които ни настаниха“, по-късно в изявление Пиеха.
След войната вторият ѝ баща-комунист споделя: „Аз съм поляк, вие сте поляци. Да избягаме от тези капиталисти в национална Полша“. Така фамилията се озовава в полския миньорски град Богушув. Налага им се е да пътуват до такава степен девет дни в товарен вагон. И парите не им стигат: „Най-хубавите неща в фамилията ни, т.е. месните ястия, отиваха при доведения ми татко, който беше миньор. А за мен – супичка“ – по този начин тя финансовото им състояние.
Юрий Абрамочкин/Sputnik Едит желае да стане учителка, по тази причина се записва в педагогическия колеж. Започва да пее в учебния хор, само че това се възприема единствено като занимание. Преломна е 1955 година, когато Едита Пиеха „получава късметлийския си билет“ – изпратена е да учи в Съюз на съветските социалистически републики (рядка и влиятелна възможност). Избира Философския факултет на Ленинградския университет (в Педагогическия институт няма места) и напуща фамилията. На гарата майка ѝ споделя: „Няма да се върнеш“. И се оказва права.
Скиорски обувки и мощен акцент
Москва, 1964Валерий Генде-Роте/ТАСС
В университета Едита се записва в хора на полските студенти. Наближава новогодишната нощ на 1955 година и диригентът Александър Броневицки предлага: „В Консерваторията ще има вечер за професорите, хайде да изпееш една-две песни“.
19-годишната Едита се съгласява, макар че даже си няма рокля. Тя се появява на сцената с вълнен пуловер, пола и скиорски обувки, купени с първата ѝ стипендия. Момичето счита, че е облечено доста добре. „А в залата седяха дами с невероятни рокли и скъпи бижута. Те ме слушаха деликатно и внезапно се чуха бурни овации. Четири пъти ме викаха още веднъж на бис“, Едита.
Москва, 1964Валерий Генде-Роте/ТАСС
Започват да я търсят още на идващия ден: необикновеният ѝ глас, мощният акцент и поразителният ѝ външен тип мощно впечатляват професорската аудитория. Това е началото на нейната популярност. Създават отбор „Дружба“, а Пиеха е негов солист. За да съчетае университета и сцената, тя се трансферира в неприсъствен курс, тъй че се постанова да отиде в Москва и да се срещне с министъра на образованието. Налага се да научи съветски език на място и не го приказва до втората си година: споделя, че го е научила безусловно от труда на Карл Маркс „Капитал“, един тип „комунистическа библия“.
Пропагандата на джаза
С моряците от Северния флот, 1969Валерий Генде-Роте/Sputnik
Пиеха не наподобява на никой различен артист от руската сцена. Тя е първата, която интензивно поддържа връзка с публиката по време на концертите, откъсва се от стойката на микрофона и се движи свободно по сцената в доста секси театрални костюми за тези стандарти.
В същото време тя освен е насочена към международните трендове в маниера си на сцената, само че и мощно припомня на задгранична звезда: „Понякога служителите ме подлагаха на критика за акцента ми, като споделяха, че съм надали не пропагандаторка на буржоазната идеология“, спомня си Пиеха.
Рибаков/Sputnik През 1959 година „Дружба“ едвам не е ликвидирана – групата е неразрешена поради това, че сякаш пропагандира джаз (идеологически непозната буржоазна музика) и тъй като членовете ѝ са „стиляги“ (първата контракултурна група в СССР). Александър Броневицки (първият брачен партньор на Едита Пиеха) съумява да отбрани ансамбъла: той получава обособена оценка от Министерството на културата, след което някои от членовете са освободени от групата и ансамбълът продължава да съществува в нов състав.
Едита Пиеха доста обича да поема опасности. Тя пее освен балади, романси и текстове, близки до руската аудитория, само че и открива за страната нови танцови и музикални стилове – джаз, туист, фокстрот. Това не се харесва на управляващите, само че любовта на хората към певицата пораства.
„Имаше време, когато на мен, полякинята, родена във Франция, служителите отхвърлиха да ми дадат почетното звание национална артистка на Съюз на съветските социалистически републики, като споделиха, че това е идеологически неправилно. Едва откакто хората засипаха с писма Комунистическата партия, най-сетне ми дадоха титлата“, споделя Пиеха.
Световна популярност
Евгений Матвеев/Global Look Press Само с „Дружба“ певицата записва 20 плочи. Нейните „Нашият съсед“, „Така се случва“, „Град на детството“, „Песента остава с човека“, „Бяла вечер“ и доста други влизат в златния фонд на руската сцена. Но през лятото на 1976 година певицата напуща „Дружба“ и образува собствен личен отбор, който ѝ служи единствено за положително.
Пиеха пее два пъти в фамозната парижка зала „Олимпия“ и един път изнася там 47 поредни концерта. Тя е приветствана в Съединени американски щати, Аржентина, Германия и Италия. На фестивала „Мидем-70“ в Кан получава огромната премия „Нефритен диск“ за милиони продадени записи.
В Съюз на съветските социалистически републики рядко има музикално шоу без нейно присъединяване. Тя е обожавана от всички – от чистачките и пазачите до партийните водачи, художниците и руските космонавти. Дори се приказва, че е имала романс с Юрий Гагарин, само че това си остават непотвърдени клюки.
Едита Пиеха играе и дребни, само че ярки функции във филми, нормално задгранични. Една от най-известните ѝ функции е тази на Жозефин Клер, сътрудник на западното разузнаване, в „Съдбата на резидента“ (1970).
Празничен концерт за 50-годишнината на Държавния кремълски дворецРуслан Кривобок/Sputnik
Певицата се омъжва три пъти, само че признава, че мощният брак не е нейната орис. „Мисля, че това е алчност – в живота не можеш да имаш всичко едновременно. Не съумях да основа уютно семейство, комфортен дом и да бъда единствено майка, стопанка и да се грижа за брачна половинка си. Бях и съм призвана за други пътища“, счита тя.
Днес Пиеха живее в селска къща край Санкт Петербург, където се мести след началото на пандемията от ковид, и рядко се появява на сцената поради здравословното си положение. Тя е два пъти прабаба, а съгласно внука ѝ Стас Пиеха (също известен поп певец) води естествен пенсионерски метод на живот.
Той е сигурен, че благородник от нейната големина в друга страна би бил богат, би имал бизнес и би развивал други области. „А Едита постоянно е била надалеч от комерсиалното. Тя няма спестявания или връзки, постоянно е била новобранец и се е посветила единствено на специалността си. … Тя остана с величието си, с багажа си и с почитателите си, които, за жалост, заради възрастта си към този момент си отиват“, внукът и прибавя, че това е бил нейният избор и няма „никакви обиди“ във връзка с баба си.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ