Нищо не трябва да отвлича вниманието на публиката, казва кралицата на френския шансон Едит Пиаф, от чието рождение се навършват 110 години
Едит Пиаф е неповторима и незаменима – няма друга като нея, разяснява френският стихотворец, драматург и режисьор Жан Кокто, по случай 110-годишнината от нейното раждане.
Според изпълнителката Мирей Матийо, тя е несравнима певица, част от френската просвета, която не може да бъде сменена.
Легендарната Пиаф е родена на 19 декември 1915 година в Париж като Едит Джована Гасион. Баща й, Луи-Алфонс Гасион, е махленски акробат, а майка й, Анита Маяр, е певица под името Лин Марса. Докато татко й е на фронта през Първата международна война, нейна майка не се грижи за нея и я изпраща при баба си в Берне, Нормандия.
Двамата си изкарват хляба, обикаляйки Франция, до момента в който Едит стартира да пее на улицата от 10-годишна възраст, с цел да оказва помощ на фамилията си. Публиката бързо се впечатлява от нейния мощен и прочувствен глас.
Тя е известна с прозвището Пиаф или врабче, уместно за момиче с растеж едвам 147 сантиметра. Когато френският артист и артист Морис Шевалие чува нейно осъществяване, той е очарован от гения й: „ Това дете има неимоверна сила “.
С времето тя притегля от ден на ден фенове и към нея се оформя кръг от актьори, които пишат песни и провеждат участия за нея. Тя записва първите си песни преди Втората международна война, а през 1947 година показва „ La vie en Rose “, която сама е написала и която я изстрелва към международната популярност.
В края на 40-те години френският шансон превзема Съединени американски щати, а тя постоянно изнася концерти в Ню Йорк.
На сцената Пиаф избира семплост, облечена в черна рокля, без бижута, тъй като показва: „ Нищо не би трябвало да отвлича вниманието на публиката “, вярвайки в тази философия през цялата си кариера.
Шарл Азнавур споделя, че Пиаф е търсила единствено един прецизен жест за всяка ария, което изцяло задоволява публиката. Тя оказва помощ на доста млади реализатори да стартират кариерата си.
Някои от най-популярните й песни са „ L’hymne à l’amour “, „ La vie en Rose “, „ Mon Dieu “, „ Milord “ и „ Les amants “. Най-известният й шлагер „ Je ne regrette rien “ от 1956 година е написан от композитора Шарл Дюмон и поета Мишел Вокер. Пиаф има вяра, че точно това е песента, която най-добре я разказва. Много от песните й отразяват сложните моменти в живота, изпълнени с нещастия и битка с зависимости.
Едит е майка едвам на 17 години, само че щерка й умира от менингит на две години. Най-голямата й обич, френският боксьор Марсел Сердан, умира при самолетна злополука през октомври 1949 година след две години обща връзка. Срещат се в Ню Йорк, където той е женен. За него Пиаф композира песента „ Hymne à l’amour “ и се твърди, че в никакъв случай не е съумяла да го не помни, макар многочислените си връзки, в това число с Ив Монтан и Жорж Мустаки.
Пиаф се бори с алкохолизъм и наркотична взаимозависимост през по-голямата част от живота си, оцелявайки след три съвсем съдбовни автомобилни случая.
Тя умря на 10 октомври 1963 година на едвам 47 години. След гибелта й архиепископът на Париж отхвърля да организира жалейка, базирайки се на нерелигиозния й живот, само че хиляди почитатели я съпровождат до последния й покой в гробището “Пер Лашез ”, където почиват доста известни френски създатели.
Филмът „ La Vie en Rose “ от 2007 година за живота на Пиаф донесе „ Оскар “ на френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила дълбока диря в света на френската музика.
