Единственото признание, което получава след смъртта си през 1979 г.

Единственото самопризнание, което получава след гибелта си през 1979 година е дребен монумент. Обявленията за гибелта й във вестниците даже не загатват нейното грандиозно изобретение. 

Сесилия Пейн е индивидът, който откри, че звездите са направени значително от двата най-леки химически детайла - водород и хелий.

Всеки гимназист знае, че Исак Нютон открива гравитацията, че Чарлз Дарвин открива еволюцията и че Алберт Айнщан открива относителността на времето. Но когато става въпрос за състава на нашата Вселена, учебниците просто споделят, че най-често срещаният детайл във Вселената е водородът. И никой в никакъв случай не се чуди от кое място го знаем.

Сесилия Пейн е родена в Лондон, през 1900 година като най-голямото от трите деца в фамилията на музикант и художничка. Баща й умира, когато тя е единствено на четири години и строгата й майка отглежда сама децата си. И тримата получават положително обучение – брат й става археолог, а сестра й – проектант.

Още от дребна Сесилия става разпален четец. Често учи стихове наизуст, като след това споделя, че това й е помогнало в научната работа, тъй като по този метод е развила паметта си на доста високо равнище. Още от дете научава латински, френски и немски. Освен това е и добър пианист.

Майката на Сесилия отхвърля да даде пари за образованието на щерка си в лицей, само че тя печели стипендия в Кеймбридж, която за благополучие покрива всичките й разноски. Там следва курсове по ботаника, физика и химия. Посещава лекция на Артър Едингтън, който споделя за своята експедиция на Принсипи от 1919 година, в Гвинейския залив,  където участниците следят цялостното слънчево затъмнение, и снимат звезди, покрай слънчевия лимб, с цел да ревизират резултата на гравитационната леща, очакван от общата доктрина на относителността на Айнщайн. Това разпалва нейния интерес към астрономията. За прекарванията си от лекцията тя споделя: „ Резултатът бе цялостна смяна на визията ми за света. Тази визия бе по този начин разтърсена, че аз претърпях нещо като нервозен срив. “

Завършва образованието си, само че няма право на тапия, тъй като е жена. Кеймбридж не издават дипломи за дами до 1947 година Пейн осъзнава, че единственото нещо, което може да прави, поради пола си, е да стане учителка. Но тя знае, че може доста повече от това.

Решава да се реалокира в Съединени американски щати и да работи в Харвард. Тя е на 23 и единствено след две години става втората жена стипендиант в обсерваторията в докторската стратегия по астрономия. 

След шест години Пейн става американска гражданка, само че на обиколка из Европа през 1933 година, се среща с немския астрофизик от съветски генезис Сергей Гапошкин в Германия. Тя му оказва помощ да получи американска виза и на идната година подписват брак, като тя прибавя към семейството си и неговото име. Раждат им се три деца, Едуард, който след това става неврохирург, Катрин и Питър, които стават астрономи.

Сесилия Пейн е първият човек, който в миналото е получил докторска степен по астрономия от Radcliffe College /сега част от Харвард/, поради трудът й „ Звездни атмосфери “, който Ото Струве назовава „ без подозрение, най-брилятната докторска дисертация по астрономия писана в миналото. “ Със своята дисертация тя открива, че водородът е главния формиран детайл на звездите, и надлежно на Вселената. Прословутото факсимиле, толкоз постоянно повтаряно през днешния ден „ Ние всички сме звезден прахуляк “ се дължи на нейното изобретение.

Не единствено че Сесилия Пейн открива от какво е направена Вселената, само че открива и от какво е направено Слънцето. Астрономът Хенри Норис Ръсел получава признанието за откритието, че Слънцето има друг състав от Земята, само че той прави това четири години след Пейн и то откакто й споделя да не разгласява своето изобретение. Той я разубеждава да показа заключението си, че Слънцето е формирано основно от водород и хелий, тъй като това опонира на тогавашните общоприети разбирания и общо взето откритието й значи гражданска война в научните среди. След като четири години по-късно схваща, /като доближава до същия резултат с други средства/, че тя е права, признава авторството й в къса публикация, само че по този начин или другояче стартират да цитират него като създател на откритието.

„ Наградата на младия академик е прочувствената тръпка на това да бъдеш първият човек в историята на света, който да види нещо или да разбере нещо “, споделя Сесилия и продължава да работи неуморно. Тя е повода, заради която знаем каквото и да било за променливите звезди. Прави над три милиона наблюдения  със своите асистенти. Буквално всяко друго изследване обвързвано с тях се основава на нейната работа.

Въпреки цялата ползотворност на труда си, Сесилия получава ниска заплата и се употребява с неприятен статут в университета, защото е жена. Всъщност в продължение на 11 години даже не й дават публична позиция като астроном, а е механически помощник. Абсурдно е, че въпреки да има нужната просветителна степен и да прави фундаментални открития, я признават публично за астроном едвам през 1938 година

През 1943 година е определена за член на Американската академия за изкуства и науки. Нито един от курсовете, които тя води в Харвард преди 1945 година, не се загатват в каталога от курсове на университета.

Сесилия Пейн-Гапошкин е първата жена, провъзгласена за пълновръстен професор в Харвард. По-късно става началник на Астрономическия катедра, с което става първата жена, началник на катедра в Харвард.

Това отваря вратите, затворени пред дамите в научния отдел на образователното заведение, както и в самата просвета астрономия, като въодушевява цяло потомство дами да влязат в това занятие и да разкриват тайните на Вселената. Сред нейните ученици са Хелън Сойер Хог, Джоузеф Ашбрук, Франк Дрейк и Поб Ходж, които всички вършат обилни приноси в астрономията. Тя управлява и дисертацията на Франк Камени, който бива уволнен поради хомосексуалността си и става прочут бранител на гей правата.

Следата, която Пейн оставя в доминираната от мъже област, въодушевява мнозина. Тя става образец за подражателство на астрофизичката Джоан Файнман. Майката и бабата на Файнман се пробват да я разубедят да следва физика, тъй като „ дамите не били физически способни да схванат научните понятия “. Именно Пейн-Гапошкин въодушевява Файнман, със своя учебник по астрономия.

Сесилия се отдръпва от дейна преподавателска активност на 66 години, след което продължава да работи като редактор на журнали и книги в Харвардската обсерватория, до гибелта си, която я застига на 79-годишна възраст. Пейн умира в съня си от рак на белите дробове. Нейната щерка Катрин разяснява, че цигарите са били единственият недостатък на майка й. Завещава тялото си на науката – на здравното учебно заведение в Масачузетс.

Майка на три деца, ослепителен академик и неотклонен изобретател, макар всички компликации и пречки, Сесилия Пейн-Гапошкин е една от дамите, които опровергават недвусмислено публикуваното и до през днешния ден разбиране, че в историята липсват гениални дами. 

Не липсват, само че по някаква причина „ историята “ избира да мълчи за тях.

Снимка: Scientific Women