Единственото изключение е Възраждане“, които вървят нагоре с 40% спрямо

Единственото изключение е „ Възраждане “, които вървят нагоре с 40% по отношение на това, което взеха през октомври 2022 година Малка изненада е връщането на Слави Трифонов в Народното събрание, само че и в неговия резултат няма революционна смяна – 3,83% на предишните избори, против 4,13% в този момент, това е нарастване с едноцифрен %.

 

Показателен е и фактът, че действителните проценти от вота не се различаваха доста значително от това, което посочваха социологическите сондажи преди него. Социолозите познаха, че силите сред първия и втория са изравнени, че „ Възраждане “ и Движение за права и свободи ще се борят за третото място, а Българска социалистическа партия ще бъде пета. Това е по този начин, тъй като те топяха своите сондажни принадлежности в тиха вода, а не в лавата на изригващ политически вулкан, както беше през 2021 година

 

Коалицията с „ Демократична България “ не оказа помощ на „ Продължаваме промяната “ да се върнат на върха. Вчерашният избор е явен знак, че Кирил Петков и Асен Василев доближиха своя електорален таван още при първото си присъединяване на избори през ноември 2021 година, по-късно вървят надолу, само че никога не са в режим на свободно рухване, както това се случи на Слави Трифонов след лятото на 2021 година Осъзнаването на обстоятелството, че към този момент не са възходяща мощ, евентуално ще направи Петков и Василев по-сговорчиви по въпроса за бъдещо съдружно държавно управление с ГЕРБ.

 

Вчерашните избори са първата значима крачка към „ слепването “ на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Тепърва следва заварката сред тях да става по-здрава на фона на задаващите се през есента локални избори. Накрая обединението ПП-ДБ може да се трансформира в един политически индивид, по този начин както това стана със самата „ Демократична България “, за която все по-рядко си спомняме, че не е партия, а коалиция от три разнообразни обединения. Иначе казано – политическата кутия, в която се вмества прозападният демократичен електорат, ще придобие нови контури.

 

Може да звучи парадоксално, само че съгласно мен на тези избори максимален мотив за наслада има Българска социалистическа партия. Четата на Корнелия Нинова се показа по-слабо, в сравнение с вота през октомври м.г. (8,97% в този момент, против 9,3% тогава), само че значимото е, че нейният основен съперник „ Левицата! “ се провали. Ако Мая Манолова, Татяна Дончева и няколкото изгонени от Българска социалистическа партия деятели бяха прескочили 4-процентовата преграда, това би било явен знак за съществено вътрешно преразпределение в левия политически лагер. Сега този сюжет е блокиран, под управлението на Нинова Българска социалистическа партия ще се продължи да се рони, само че няма да се разцепи на огромни блокове.

 

От тук нататък накъде? Шансове за сформиране на държавно управление има. ГЕРБ се нуждае от него, с цел да подпечата публично излизането си от двегодишната политическа изолираност.

 

ПП-ДБ пък надали могат да разчитат на по-добри позиции за договаряне на коалиция след още едни предварителни избори.

 

Движение за права и свободи са ясни – те са поизгладнели от дългото престояване в съпротива и са подготвени да се съюзят с всекиго (без Копейкин, схваща се).

 

Не знам обаче какъв би бил отговорът на Корнелия Нинова, в случай че я поканят в някаква необятна коалиция. Може би и тя към момента не е решила.

 

И най-после да отчетем въздействието на фактора „ Румен Радев “. Все по-нелогично наподобява двете най-големи обединения да подаряват за дълго цялата изпълнителна власт на президента, при изискване, че България е парламентарна република, а той изобщо не се е явявал на парламентарни избори. Има и външен фактор в лицето на сътрудниците ни от Европейски Съюз и Съединени американски щати, които биха предпочели да видят постоянно държавно управление. Но за този фактор знаем единствено посоката на натиска, каква е неговата мощ е незнайно, най-малко за мен.

 

Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение