Решено: Местят Музея на авиацията в Пловдив
Единственият в страната Музей на авиацията се намира сред летище Пловдив и авиобаза Крумово и е наличен единствено с персонален автомобил. Желанието и на екипа на музея, и на посетителите, е той да е по-близо.
Стъпка към преместването му в Пловдив бе направена преди две години, когато Министерството на защитата даде подобаващ парцел на територията на бивше Военновъздушни сили отделение, само че действително към реализиране на концепцията се потегля едвам в този момент, откакто на съвещанието си в сряда, 21 ноември, Министерски съвет утвърди със свое решение преместването на музея, който е филиал на Националния военноисторически музей. Средствата ще бъдат обезпечени в границите на идващите бюджетни процедури, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
Преместването няма да е елементарно, авиомузеят има богата външна сбирка от летателни апарати - самолети и вертолети на бойната, транспортната, спортната и селскостопанската авиация.
Експозицията стартира с най-стария експонат – немския водосамолет Арадо-196 А3 “Акула ”.Следват ветераните от Втората международна война – щурмовикът Ил-2, наименуван още “Летящият танк ”, именитият изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2.Изложени са първите реактивни самолети, били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията “Сухой ” са самолетите Су-22.Историята на българската пътническа авиация е показана със самолети Ил-14 и Ан-24, на селскостопанската авиация – със Злин „ Z-37 ”А, както и с многофункционалния Ан-2, а самолетите Як-50, Як-52 и Злин-326 „ Акробат ” са част от историята на спортната ни авиация.
Вертолетната авиация участва с всички видове вертолети, на които се е летяло в страната ни: Ми -4, Ми-1, Ми-2, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Ка-26. Особен интерес съставлява неповторимата структура на българския инженер Николай Поповски –Н11В1.
Във вътрешната експозиция се демонстрират фотоси и документи, илюстриращи основаването на Въздухоплавателното поделение с Указ на цар Фердинанд от 20 април 1906 година, опитите на пионерите в българското аеропланно дело Хараламби Джамджиев, Иван Гевренов, Виктор Витанов и Сотир Черкезов за основаване на летателни апарати и началото на аеропланното конструиране и авиационната просвета в България. Представен е първият полет на поручик Симеон Петров в небето над София на 13 август 1912 година. В залата е изложен първият аероплан – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 година, само че заради редица условия издигнат едвам през 1926 година Част от витлото на нарязан и погубен аероплан, взел присъединяване в Първата международна война, припомня за тежките военни клаузи на Ньойския контракт от 1919 година
През 1915 година 19-годишният Асен Христов Йорданов построява аероплан, който след изпитателни полети е приет за първия български аероплан. Самият Йорданов, след удивително присъединяване в Първата международна война като водач, отпътува в Съединени американски щати, където сполучливо работи в региона на самолетостроенето и основаването на профилирана литература за обучаване на водачи. В експозицията е проследено възобновяване на българската авиация в интервала 1920 – 1939 година, както и основаването на българското самолетостроене с възникването на фабриките в Божурище, Казанлък и Ловеч. Показани са първите серийно създавани самолети ДАР под управлението на немския конструктор инж. Херман Винтер до преместването на фабриката в Ловеч през 1941 година. Отразено е производството на самолети във фабрика „ Капрони ” в Казанлък от 1930 година до 1942 година, както и разработките на инженер Цветан Лазаров в ДСФ Ловеч.
Представено е присъединяване на България във Втората международна война, въздушно настъпателните интервенции на западните съдружници в интервала ноември 1943 - април 1944 година и включването на страната в антихитлеристката коалиция. С богат снимков материал е проследено превъоръжаването със руска авиационна техника след 1945 година и основаването на новите структури и формирования, съобразени с задачите и дилемите на военната авиация в интервала 1945 -1990 година
Своето място в експозицията имат гражданската и селскостопанската авиация на България с техните достижения и развиване през годините. Представено е развиването на нашите Военновъздушни сили през 21-ви век – присъединяване им в учения на НАТО, дейностите им в отбрана на популацията и природата при бедствия и повреди. /БГНЕС
Стъпка към преместването му в Пловдив бе направена преди две години, когато Министерството на защитата даде подобаващ парцел на територията на бивше Военновъздушни сили отделение, само че действително към реализиране на концепцията се потегля едвам в този момент, откакто на съвещанието си в сряда, 21 ноември, Министерски съвет утвърди със свое решение преместването на музея, който е филиал на Националния военноисторически музей. Средствата ще бъдат обезпечени в границите на идващите бюджетни процедури, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
Преместването няма да е елементарно, авиомузеят има богата външна сбирка от летателни апарати - самолети и вертолети на бойната, транспортната, спортната и селскостопанската авиация.
Експозицията стартира с най-стария експонат – немския водосамолет Арадо-196 А3 “Акула ”.Следват ветераните от Втората международна война – щурмовикът Ил-2, наименуван още “Летящият танк ”, именитият изтребител Як-9, бомбардировачът-торпедоносец Ту-2.Изложени са първите реактивни самолети, били на въоръжение в България: Як-23 и МиГ-15УТИ, както и композиционно подредените по серии самолети МиГ-17, МиГ-19, МиГ- 21, МиГ- 23. Представители на серията “Сухой ” са самолетите Су-22.Историята на българската пътническа авиация е показана със самолети Ил-14 и Ан-24, на селскостопанската авиация – със Злин „ Z-37 ”А, както и с многофункционалния Ан-2, а самолетите Як-50, Як-52 и Злин-326 „ Акробат ” са част от историята на спортната ни авиация.
Вертолетната авиация участва с всички видове вертолети, на които се е летяло в страната ни: Ми -4, Ми-1, Ми-2, Ми-8, Ми-14, Ми-24, Ка-26. Особен интерес съставлява неповторимата структура на българския инженер Николай Поповски –Н11В1.
Във вътрешната експозиция се демонстрират фотоси и документи, илюстриращи основаването на Въздухоплавателното поделение с Указ на цар Фердинанд от 20 април 1906 година, опитите на пионерите в българското аеропланно дело Хараламби Джамджиев, Иван Гевренов, Виктор Витанов и Сотир Черкезов за основаване на летателни апарати и началото на аеропланното конструиране и авиационната просвета в България. Представен е първият полет на поручик Симеон Петров в небето над София на 13 август 1912 година. В залата е изложен първият аероплан – конструиран и патентован от Георги Божинов през 1912 година, само че заради редица условия издигнат едвам през 1926 година Част от витлото на нарязан и погубен аероплан, взел присъединяване в Първата международна война, припомня за тежките военни клаузи на Ньойския контракт от 1919 година
През 1915 година 19-годишният Асен Христов Йорданов построява аероплан, който след изпитателни полети е приет за първия български аероплан. Самият Йорданов, след удивително присъединяване в Първата международна война като водач, отпътува в Съединени американски щати, където сполучливо работи в региона на самолетостроенето и основаването на профилирана литература за обучаване на водачи. В експозицията е проследено възобновяване на българската авиация в интервала 1920 – 1939 година, както и основаването на българското самолетостроене с възникването на фабриките в Божурище, Казанлък и Ловеч. Показани са първите серийно създавани самолети ДАР под управлението на немския конструктор инж. Херман Винтер до преместването на фабриката в Ловеч през 1941 година. Отразено е производството на самолети във фабрика „ Капрони ” в Казанлък от 1930 година до 1942 година, както и разработките на инженер Цветан Лазаров в ДСФ Ловеч.
Представено е присъединяване на България във Втората международна война, въздушно настъпателните интервенции на западните съдружници в интервала ноември 1943 - април 1944 година и включването на страната в антихитлеристката коалиция. С богат снимков материал е проследено превъоръжаването със руска авиационна техника след 1945 година и основаването на новите структури и формирования, съобразени с задачите и дилемите на военната авиация в интервала 1945 -1990 година
Своето място в експозицията имат гражданската и селскостопанската авиация на България с техните достижения и развиване през годините. Представено е развиването на нашите Военновъздушни сили през 21-ви век – присъединяване им в учения на НАТО, дейностите им в отбрана на популацията и природата при бедствия и повреди. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ