Единственият шанс да не се бе случило това е да

Единственият късмет да не се бе случило това е да не бях там. Това съобщи Лютви Местан след ужасната покруса, разиграла се на разклона за село Загорско. При злополуката почина бебе на 6 месеца, бяха ранени 9-годишно дете и 28-годишна жена. Следствието ще дефинира кой тъкмо е отговорен, спрял ли е Местан на знака " Стоп ", лишил ли е преимущество, с каква скорост се е движела колата с потърпевшото семейство. Да се надяваме, че ще се мери с един критерий, както обявиха от прокуратурата, и виновният или отговорните ще си получат наказването. Само дето починалото бебе в никакъв случай няма да порасне.

На пътя никой не е застрахован от злополуки, да не дава бог да се случат. В политическия живот обаче събитията не зависят нито от Господ, нито от Аллах. Зависят от този, от който искаш да зависиш. И това водачът на ДОСТ добре го знае.

Когато подкараш една партия по политическите автомагистрали, междуградски пътища и пътища с преимущество и без преимущество, би трябвало да спазваш главния закон за придвижването, наименуван Конституция. И в най-демократичните страни има пътни знаци, обозначения на скоростта, светофари, пешеходни пътеки и още редица ограничавания, с цел да не се трансформира демократичното придвижване в повсеместна злополука.

И когато лидерът на партийното транспортно средство реши, че е над това придвижване, че не е част от него, че може да не съблюдава конституционалните пътни знаци и ограничавания и да кара в насрещното, неизбежно се стига до ППП (пътно политическо произшествие). Може да се размине единствено със смачкана ламарина на партийната кола. Може да се нанижат доста коли. А може и да се стигне до огромна злополука на цялостен регион с жертви и ранени. Както демонстрира историята на пътното придвижване у нас и по света.

Този, който зарежда с гориво партийната кола на Местан, може и да е от комшулука на юг, само че е добре осведомен с европейските порядки у нас. Само че политиката на комшията, която не се е отличавала с особена тактичност, в последно време става все по-арогантна. И внушенията, че партийният лидер Местан може да си кара като през запустял анадолски друм из българските пътища, са освен несъстоятелни, а и рискови.

Бившият преподавател би трябвало да знае, че пътните знаци не са като препинателните. И когато с безупречен правопис съставяш провокативни фрази, претворени в дейности, това не е симптом за висока просвета, а за висок гьонсуратлък.

Когато предизборно пускаш оглушителна ария с претекстове от турски марш и безочливо заявяваш, че си решил да водиш политическата борба с музика. Когато, като занаятчия на музикалните форми, решаваш, че ДОСТ ще провежда и организира подписка с искане за законово признание на статут на национално малцинство на нейни членове и симпатизанти, и декларираш, че статутът нямало да се партизира. И то в миг, когато турско управление преглежда етноса у нас като част от великата цел „ единна нация под знамето на полумесеца и звездата ". Когато преди този момент, като началник на друга партийна кола, от която беше изритан, назовава регионалния шеф на Пловдив " локален гаваз ", тъй като те глобил за предизборно говорене на турски с 681 лв. и правиш асоциации със основаването на българската страна. Когато...

Когато влезеш в насрещното.

И смяташ, че ще те пази Аллах и турският министър на труда и обществените грижи Мехмет Мюеззиноглу, който съобщи: „ Трябва да осигурим излизането на коалиция ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България! ".

И какво ще стане, в случай че след всички провокации партийният лидер провокира злополука в цялостен един регион? Ще му вземат шофьорската брошура? Ще го пуснат под гаранция от 10 000 лв.?

Само че ще е късно.

И думите на Местан ще се окажат оракулски: Единственият късмет да не се бе случило това е да не бях там.