Единственият самолетоносач на Русия, Адмирал Кузнецов“, е извън строя от

Единственият самолетоносач на Русия, „ Адмирал Кузнецов “, е отвън строя от години за ремонт.

Руският флот и руският му предходник както се борят да запазят своите самолетоносачи в употреба.

Москва също се бори с другия жизненоважен съставен елемент на военноморската авиация: палубните самолети.

През юли съветските държавни медии оповестиха, че единственият на Русия самолетоносачът „ Адмирал Кузнецов “ може да се върне в дейна работа до края на 2024 година

Кузнецов е в ремонт от 2017 година и връщането му на работа е отлагано неведнъж заради злополуки и неизправности.

Превозвачът е направил единствено едно бойно разрастване в съвсем 30-годишната си кариера и завръщането му би било крайъгълен камък, само че даже в случай че „ Кузнецов “ премине плануваните морски тествания, оборудването на кораба с изцяло функциониращо въздушно крило ще остане значима задача за Русия.

Въпреки че оперира кораби за транспортиране на самолети повече от половин век, Русия се бори да построи ефикасни реактивни самолети с неподвижни крила, които тези кораби да влязат в деяние.

Яковлев Як-38

Зората на епохата на реактивните самолети след Втората международна война сложи началото на напредъка и в самолетоносача.

Съветите бяха видели преимуществата във вертикално/късо- политане и кацане, или V/STOL, дизайн, употребен от английския Hawker Siddeley Kestrel — предходник на към този момент известния „ скачащ реактивен аероплан “ Harrier – през 60-те години на предишния век, и избраха да употребяват този дизайн за първите си самолети-носители.

Резултатът, Як-38, беше въведен през 1976 година - три години преди Sea Harrier на английския флот да влезе в употреба - като първия аероплан на Съветския съюз с закрепени крила за първите му същински самолетоносачи, клас Киев.

Як-38 имаше две повдигащи дюзи зад пилотската кабина и индивидуален турбовентилатор с векторна двигателна сила с две регулируеми дюзи, които можеха да бъдат ориентирани надолу за отвесен полет. Крилата му, които можеха да се сгъват, с цел да спестят място, имаха четири опорни точки, позволяващи на реактивния аероплан да носи към 2000 фунта муниции.

В последна сметка бяха издигнати общо 231 Як-38. Въпреки новостта си обаче, джетът беше най-вече несполучлив.

Той беше предразположен на механични проблеми, изключително в гореща и влажна среда. До края на първия круиз на Киев през 1976 година, да вземем за пример, единствено един от неговите шест Як-38 беше към момента в употреба. Реактивният аероплан също имаше проблеми със системата за автоматизирано катапултиране, която се задейства инцидентно на няколко пъти и разруши джетовете.

Як-38 имаше доста други дефекти. Неговият обсег, потребен товар и скорост бяха по-малки от тези на самолетите на конкурентните военни. Дори обновеният Як-36М, с по-голям обхват и двойно по-голям потребен товар, беше с незадоволителна мощ в съпоставяне със самолетите-носители на НАТО.

Неефективността на подемните мотори на Як-38 означаваше, че самолетът рядко излетява отвесно, защото употребява прекалено много гориво и лимитира така и така дребния потребен товар на самолета. Як-38 не е имал личен радар, което значи, че неговият водач е разчитал на образни наблюдения или на други руски сили за ориентиране. Самолетът можеше да носи противокорабни ракети Kh-23, само че защото беше едноместен, водачът трябваше да ръководи самолета и по едно и също време с това да насочва ракетата.

Само Як-38 видя борба в Афганистан без изход на море. Най-малко четири Як-38 са работили дружно с други руски самолети от база в югозападната част на страната през 1980 година Въпреки че извърши редица въздушни удари по време на едномесечното си разполагане, самолетът към момента се бореше с топлината и праха и характерностите му не бяха изключително удивително.

Съветските водачи взеха решение да не модернизират по-нататъшни и пенсионираха Як-38 малко след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година

Су-33

Дори като Първите самолетоносачи от клас Киев и Як-38 започнаха да влизат в употреба в средата на 70-те години на предишния век, Съветите възнамеряваха техните размени. По това време мисленето на руската войска за цената на контрола по море и надмощието във въздуха на флота се е трансформирало и нейните командири виждат, че реактивните самолети V/STOL и Як-38 в частност имат лимитирана полза и за двете.

Съветите търсеха по-голям притежател и реактивен аероплан, кадърен на стандартни излитания и кацания - като тези на огромните сили на НАТО - с цел да обезпечат по-голям обхват и потребен товар и повече надеждност при борби. Резултатът беше самолетоносач от клас „ Кузнецов “ и Су-33.

Су-33 в действителност беше военноморски вид на изтребителя за предимство във въздуха Су-27 с няколко разлики, в това число подсилена ходова част и колесник за кацане на самолета, предни канарди за понижаване на дистанцията за политане, по-голяма повърхност на крилата за спомагателен покачване, сгъваеми крила и по-мощни мотори.

Новият реактивен аероплан имаше оптималната скорост от над 1400 благи в час и обсег от над 2000 благи, дружно с 30-милиметрово оръдие и 12 точки за неотстъпчивост, които могат да носят 14 000 паунда муниции.

Въпреки подобренията на самолета по отношение на Як-38, той също беше с лимитирана успеваемост. Тъй като самолетът беше извънредно огромен, Кузнецов, който беше по-малък от американските превозвачи, не можеше да носи доста от тях. Размерът на самолета също затруднява напредването на носача. Су-33 също трябваше да може да извършва наземни задачи, само че тежестта му при политане и затова оръжията, които можеше да носи, бяха лимитирани от рампата на Кузнецов за ски скокове.

Су-33 не съумя Влизат в употреба едвам след края на Студената война и са издигнати единствено към 22. Три бяха изгубени при произшествия и единствено 17 се счита, че към момента са в употреба през днешния ден.

МиГ-29К

Докато конструкторската компания Сухой работеше върху Су-33 през През 80-те години на предишния век Конструкторското бюро на Микоян работи върху собствен личен самолет-носител, МиГ-29К, военноморски вид на МиГ-29.

Работата по МиГ-29К е спряна през 1991 година, когато съветският флот избра Су-33 за своите самолетоносачи, само че планът беше обновен през 2004 година за индийския флот, който придобиваше самолетоносача от клас Киев „ Адмирал Горшков “ от Русия и искаше самолета за въздушното крило на самолетоносача.

С оптималната скорост от към 1300 благи в час и способността да носи 9900 фунта муниции, МиГ-29К беше по-подходящ за наземни удари от Су-33. Индия също избра МиГ-29К, тъй като нейните военновъздушни сили към този момент експлоатираха МиГ-29 и бяха осведомени с корпуса.

Ню Делхи направи две поръчки, през 2004 година и 2010 година, за 45 самолета и обвързвано съоръжение за $2,2 милиард. Неговите първи МиГ-29К бяха доставени през 2009 година, а първата ескадрила влезе в употреба през 2013 година МиГ-29К обаче също се представяше по-слабо.

В отчет от 2016 година на индийския инспектор и общоприет инспектор се споделя, че сред 2009 година и 2015 година, доставените МиГ-29К са били подготвени за обслужване единствено сред 15,93% и 47,14% от времето. В допълнение към проблемите с корпуса и авиониката на самолета, в отчета се споделя, че 62% от моторите, доставени от Русия, са били изтеглени от употреба или са били отхвърлени заради недостатъци и дефекти.

Поне пет от индийския флот МиГ-29К бяха изгубени при произшествия сред 2018 година и 2022 година - доста по-висок % от МиГ-29 на индийските Военновъздушни сили. Проблемите се усложниха от обстоятелството, че Индия разчиташе напълно на Русия за съществени проблеми с поддръжката, защото Москва отхвърли да трансферира технология за реактивни мотори или да разреши на Индия да построи свои лични МиГ-29К.

Индийският флот сподели през 2018 година, че всички проблеми с работоспособността са решени. Той даже разположи няколко МиГ-29К на китайско-индийската граница в разгара на напрежението сред страните през 2020 година Но Делхи наподобява подготвен да премине към други самолети.

Въпреки че проектира първия в страната аероплан, създаден в страната транспортьор, INS Vikrant, към съветския аероплан, Индия избра да пенсионира всичките си МиГ-29К до 2035 година, вместо да удължи живота им или да купи повече. Вместо това военноморските сили на Индия възнамеряват да купят 26 френски самолета Rafale-M, което ще изисква препроектиране на самолетния асансьор на Vikrant и в последна сметка да се употребява локално създаден притежател на аероплан.

След като програмата за МиГ-29K бъде рестартирана за Индия съветският флот поръча 25 от самолетите през 2009 година за потребление на борда на Кузнецов. Изтребителят направи своя военен дебют през 2016 година, летейки от самолетоносача по време на разрастване в Сирия.

Нито самолетът, нито корабът излязоха невредими. При един случай МиГ-29К скъса спирачния кабел на носителя по време на кацане. Докато екипажът разчистваше отломките от палубата, различен МиГ-29К, който кръжеше от горната страна, се разруши в морето, откакто моторите му ненадейно изгаснаха.

Русия планираше да размени своите Су-33 с МиГ-29К, само че по-късно реши, че Вместо това МиГ-овете ще добавят своя флот от Су-33. Откакто Кузнецов стартира ремонта си при започване на 2017 година обаче, нито един аероплан не е изхвърчал от кораба.

Прочетете истинската публикация в Business Insider